04th Nov2015

Disconnect Intergod, Войн де Войн, галерия „Васка Емануилова”, 05.11–07.12.2015г.

by Черно и Бяло

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” представя самостоятелната изложба на Войн де Войн

Дали наистина си даваме сметка, че Интернет – онази представа и мечта за Мрежата, вече не е това, което беше? Eдва ли всеки ден, докато браузваме, постваме, лайкваме, шерваме или чатим, се сещаме за авангардното начало, технологичното и естетическо развитие на Интернет; за празнотата на дигиталното пространство, за революционните идеи за демокрация, достъп и участие, за хакерските мечти за свобода и промяна на света или за телата на киборгите, с които се свързва в началото интернет.

Войн де Войн, Disconnect Intergod, 2015

Войн де Войн, Disconnect Intergod, 2015

Изложбата на Войн де Войн поставя тези въпроси, които днес са част от идеите на пост-интернет изкуството. Тя включва картини, фотографии, визуални и саунд инсталации, изпълнени в множество различни материали. Художникът показва начините, по които всички хора използват мрежата, в нова и различна светлина. Неговите работи правят видима празнотата на виртуалното пространство, показват колко нетрайно, изкуствено и подвижно е то. Живописта е образ, който зрителите могат да сканират с телефоните си; фотографиите показват съвременните Адам и Ева като фигури, апликирани с прости фотошоп команди; част от инсталациите и изображенията са генерирани на базата на данни и кодове. От иконката с чаша кафе назад към идеята за Дигиталния Бог, работите са представени като „икони” във всекидневен храм, в който всяко заглавие, образ и звук имат множество значения. Те говорят едновременно за човешкото и божественото сътворяване, възможността на Бога, както и на човека да създава светове.

Войн де Войн, Минало, 2015

Войн де Войн, Минало, 2015

Войн де Войн, Поколение Стиграм, 2015

Войн де Войн, Поколение Стиграм, 2015

Самата изложба представлява голяма инсталация, съставена от отделни компоненти, в която на пръв поглед изглежда така сякаш всичко е свързано с всичко останало. Въпреки това обаче акцентът е другаде. Още със заглавието авторът обръща внимание на възможностите да се изключим от мрежата (disconnect), да се върнем към себе си и собствените си тела.

Войн де Войн (р. 1978) живее и работи в София и Брюксел. Той работи в различни аспекти на визуалното изкуство: от пърформанс до живопис, като в работите си съчетава различни материали, подходи и медии. Заедно със Снежанка Михайлова през 2014г. основава Института за пърформанс и теория.

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” и програма „Скулптура“ на галерия „Васка Емануилова” са подкрепени от Societe Generale Експресбанк УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО.

03rd Oct2015

Смяна на центъра, Леда Ванева, галерия „Васка Емануилова” , 02.10–02.11.2015г.

by Черно и Бяло

Платформата за млади автори и съвременно изкуство „Място за срещи” представя самостоятелната изложба на Леда Ванева.

 

Друго измерение,2015, 3D принт

Друго измерение,2015, 3D принт

Какво е общото между октопода, мухата и паспортните гишета на летищата например? Вероятно тази редица от връзки може да бъде продължена, така че отговорът да стане неизбежно ясен, въпреки че е пределно общ – утравиолетовите лъчи. Изложбата на Леда Ванева се състои от подобни, на пръв поглед, странни и далечни асоциативни връзки, които пресичат границите на физическия и социален свят, за да ни припомнят, че земята е много по-голяма и непозната, отколкото ежедневно си представяме. Работите изследват възможностите – „какво би било ако” – човешките възприятия са различни. Например, какво ако можехме да видим UV лъчите подобно на мухи или чрез кожата си като октоподи, или пък да да гледаме на света черно-бяло като кучетата, или пък да се движим по-бързо като насекомите, или пък да превърнем лъчите на северното сияние в обект, чиято постоянна форма можем да изследваме с докосване.

Въображението за това „какво ако” е въплътено във всяка една от работите – фотографии, видео, обект, които чрез художествени и технически средства изразяват разширяването на човешкия поглед, което същевременно е и промяна на центъра. По този начин художничката се занимава и по свой начин де-центрира може би най-устойчивата представа от Ренесанса насам в западната култура: това, че именно човешките възможности, разум и възприятия стоят в основата на света, че те са тези, които го описват, дефинират и определят.

28th Jun2015

Свободният избор. Първите жени художнички 1878–1912, галерия „Васка Еманоилова“, 02.07-05.09.2015г

by Черно и Бяло

1 (17)Настоящата изложба е част от вече традиционните изследователските проекти на галерията и се фокусира върху един слабо проучен и оставащ до днес без отговор въпрос, засягащ историческия ход на българското изкуство, а именно – за мястото на жената творец в изложбения живот в страната в периода от Освобождението до Балканската война. Битува убеждението, че жената художник в този времеви отрязък е рядко явление, а появата ѝ в общи изложби е изключение. И още – жената в света на изкуството според мнозина е била ограничавана, нещо повече – не ѝ е даван достъп до художествено образование. Експозицията, подредена в залите на галерия „Васка Емануилова“, е опит за опровержение на подобни идеологеми, конституирани не през факти, а по предположения.
От десетилетия във фонд „Графика“ на Софийска градска художествена галерия се съхранява една рисунка от 1882г., личността на чийто автор оставаше неизвестно. Тригодишната изследователска работа на екипа на проекта разкрива тази забравена личност, а в центъра на експозицията „СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ е именно разказът за нея – Олга Круша, която със своята рисунка се превръща в първата жена в България, дръзнала да се подпише като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова – Вазова и Елена Карамихайлова, сочени за първите български художнички. Олга Круша – дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, е родена през 1860 г. Получава образованието си Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщането ѝ в родина в края на 80-те години на ХІХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуацията в страната я кара да се посвети на учителската мисия. С годините здравословното ѝ състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването, като до нас ще достигне една единствена известна ни нейна рисунка, която респектира с майсторството си. Посетителите на изложбата ще имат шанса да се срещнат за първи път с нея, 133 години след нейното създаване.
В опит за обогатяване на разказа авторите на проекта осветяват творчеството на десетки художнички, които работят активно в периода на преход от ХІХ към ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружество за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Съюз на южнославянските художници „Лада“. Интензивната работа с архивни документи ни връща знанието за множество жени художнички, чийто талант е увековечен в наследените от тях картини. „Възкресяват“ се фрагменти от творчеството на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева). Всред тях са подредени произведения на вече утвърдените първи дами на българското изкуство като Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова.
Разказът обаче не спира до тук. Архивът на Национална художествена академия разкрива общо 160 имена на жени, получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията, като още петият студент вписан, в матрикуларните книги, е жена – Ариадна Драгоманова. От обучителния период на тези дами, а и от по-сетнешното им творчество е съхранено твърде малко, части от което също може да бъде видяно в експозицията. Сред тях са ранни рисунки на Елисавета Консулова – Вазова, живопис, скици и декоративни разработки на забравените днес Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова, както и една скулптурна работа на Анна Машева, първата известна ни жена, майстор на тримерното пластично ваяние.

Разкриването на тези почти 200, отдавна забравени женски имена от историята на българското изкуство, както и експонирането на оцелелите частици творчество от тях, са повод за ревизия и преосмисляне на общите схващания за мястото на жената в художествения живот в страната в периода от 1878 до 1912г. Подреденият разказ в образи в галерията е разказ за нейната еманципация, за нейния свободен избор, за нейния талант и творчески потенциал, разказ, които след периода на Първата световна война действително ще поеме по нов, твърде различен път, а отношението на „господстващите мъже“ към жените коренно ще се променя. Но до тогава… жената играе своя достойна роля на българската художествена сцена, при това посрещната положително от критиката.
Изказваме своята благодарност на всички организации, които ни партнираха в този почти четиригодишен изследователски труд: Държавна агенция „Архив“; Регионален държавен архив при Русе, Шумен, Варна, Бургас, Пловдив, Враца, Велико Търново, София; Национална художествена академия; Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; Столична библиотека; Софийски университет „Св. Климент Охридски“; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Национален литературен музей; Народен театър „Иван Вазов“; Архив при Национална художествена галерия; Архив при Софийска градска художествена галерия; ГРАО службите в Русе, София, Самоков, Пловдив, Варна, Велико Търново; Институт за изследване на изкуството при БАН; Научен архив при БАН; Съюз на българските художници; Архив при Българско национално радио; Съюз на архитектите в България; Национален институт за недвижимо културно наследство; Регионален исторически музей – Пазарджик, Самоков, Враца, Пловдив, Русе, Ловеч; Градска художествена галерия – Кюстендил, Пловдив, Разград, Хасково, Русе, Ямбол, Смолян, Плевен, Шумен, Велико Търново; Природо-математическа гимназия „Нанчо Попович“ в Шумен; Църковно-исторически и архивен институт; Настоятелството на Девически манастир „Покров Богородичен“ при Самоков; Софийска света митрополия; Светия синод на Българската православна църква.

Персонално благодарим на проф. Иванка Гергова за уроците и търпеливостта, на Красимир Илиев за моралната подкрепа и съвети, на доц. Ружа Маринска за ценните напътствия и оказаната помощ, на Марина Попова за професионализма и предоставения ни безрезервно достъп за работа с редките и ценни книги на Столична библиотека.

В експозицията са включени произведения от Софийска градска художествена галерия; Национална художествена академия; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Народен театър „Иван Вазов“; ХГ Станислав Доспевски, Пазарджик; ХГ Владимир Димитров–Майстора, Кюстендил; ХГ Проф. Илия Петров, Разград; Частни колекции.

Откриване 1 юли, сряда, 18.00 часа

Изложбата се посвещава на Мария Йончева (1926–2014), жената, без чиято помощ едва ли някога щяхме да стигнем до тук.

03rd Jun2015

Немска работа, обща изложба, галерия Васка Еманоилова, 06.-27.06.2015г

by Черно и Бяло

Галерия „Васка Емануилова” представя обща изложба на авторите:
Марлен Андреев, Изабел Криг, Алекс Лебус, Саид Форуги, Франк Цицман
Куратор Марлен Андреев
06.06. – 27.06.2015 / Откриване: 05.06., петък, 18 ч.
Среща-разговор с куратора и художниците в 13 ч. в деня на откриването в галерия „Васка Емануилова”

Платформата за съвременно изкуство и млади автори на галерия „Васка Емануилова” – „Място за срещи Гост”, представя втората част от проект, започнал с изложбата „Българска работа” в пространството за изкуство geh8 в Дрезден през 2014г. Настоящото събитие в София изследва възможните културни преводи на популярното словосъчетание чрез работите на художници от Германия. Оттам идва и заглавието на изложбата.

Изразът „българска работа” от десетилетия е свързан с народознанието и носи негативния оттенък на нещо недотам добре направено, любителско, дори невзрачно и незначително. За това негово значение говори и проф. Клаус Рот, който в неотдавнашните си изследвания върху всекидневния език на южноевропейските страни разглежда словосъчетанието от гледна точка на връзката и сравнението, които то предполага спрямо другите народи и културни пространства. Според него „българска работа” има противоположното внушение спрямо думата „чуждопоклонничество”, като дава израз не на националната гордост и отстояването на самобитността, но обратното – на дълбоко вкоренените национални комплекси и липсата на самочувствие. След проучване на младата българска художествена сцена през 2013 г. Марлен Андреев и Андре Обермюлер (geh8) решават да направят проект, който да покаже възможните съвременни значения на израза и да провери неговата актуалност. Изложбата „Българска работа”, състояла се през 2014 г. в Дрезден, е резултат от това. В нея участват предимно млади художници от български произход, голяма част от които пътуват непрекъснато, докато други въобще не живеят в страната. Това определя и промяната в начина, по който организаторите на събитието се отнасят към популярния израз. Освен дозата ирония, те разглеждат възможните му значения в условията на съвременната социална, културна и политическа ситуация на работна миграция, неустойчивост и глобален капитализъм, които по друг начин поставят проблемите за идентичността и променят традиционните представи.

Настоящата изложба „Немска работа” представлява продължение на този проект. В нея участват немски художници, които чрез работите си изследват възможните културни преводи на значението на популярното българско словосъчетание. Произведенията, представени в галерия „Васка Емануилова”, са фотографии, инсталации, обекти, скулптури, които се занимават с тази проблематика и изразяват отношението на авторите към представите за националност, принадлежност, традиция, включително и за изграждане на собствен образ в съвременността. Всички те имат за отправна точка езика, било то изследвайки самата реч или разглеждайки го във взаимоотношението му с предметния и образен свят. Работите откриват много повече допирни точки, отколкото раздалечавания между различните културни пространства.

13th Mar2014

Pimp my life, Владислав Георгиев, галерия Васка Емануилова, 11.03. – 11.04.2014

by Черно и Бяло

Освен първоначалното си значение думата “pimp” означава и „да подобряваш”. (more…)

06th Dec2013

Учителят, галерия “Васка Еманоилова”, 10.12.2013 – 28.02.2014г

by Черно и Бяло

(more…)

24th Oct2013

Тласък, Никол Пруч и Якоб Шиихе, галерия Васка Емануилова, 25.10 – 24.11.2013

by Черно и Бяло

MeetingPointGuest_PUSH_poster

От години платформата за съвременно изкуство „Място за срещи“ (more…)