21st Nov2017

Страната на огъня по пътя на коприната

by Черно и Бяло

Представиха нова книга във Военния клуб

Преди дни в Централния военен клуб беше представена историята на Азербайджан, с автор австрийският историк и писател Ерих Файгл. Конференцията се състоя в присъствието на политици, дипломати, историци, журналисти и приятели на Азербайджан.

Посланикът на Азербайджан г-жа д-р. Наргиз Гурбанова припомни, че страната ѝ е „една от античните люлки на цивилизацията“. Тя подчерта, че това е първата светска държава в мюсюлманския свят, която за краткото е съществувала в началото на миналия век…, специален фокус прдставляваха думите й относно карабахския конфликт.

„Взаимното ни опознаване е повече от необходимо в глобалния свят, изтъкна в словото си доц. д-р Благовест Нягулов, зам-директор на Института по история към БАН. Балканите и Кавказ са почти съседи, но не се познават добре. Книгата вероятно ще е изненада и провокация за българския читател.”

Азербайджанският историк акад. Ягуб Махмудов, който е и депутат, сподели мнението си и недеволството си  от превратната гледна точка, която се е наложила за историята и природата на карабахския конфликт, в който пасивите са струпани върху Азербайджан. Според него коренът на сегашния проблем е в някогашното противоборство между Руската и Иранската империи за контрола върху региона. Той също подчерта, че: „България заема важно място в политиката на Азербайджан и очаквам нашите отношения да се развиват“.

„Докоснах се до свят, непознат за мен и представен изопачено“, подчерта на свой ред преводачът Тодор Енев, който не скри, че има приятели както арменци, така и азербайджанци. Подчерта също така, че би се радвал двете страни да намерят път и да заживеят мирно и приятелски.

28th Oct2017

Хюсеин Джавид, националната гордост на Азербайджан

by Черно и Бяло

Азербайджанската национална академия на науките (АНАС) и Посолството на Азербайджан в България, в партньорство с Центъра за азербайджански език и култура към Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Къщата-музей на Хюсеин Джавид към АНАС в Баку бяха организатори на честването – 135 години от рождението на Хюсеин Джавид, известен азербайджански поет, философ и голям драматург от началото на XX век. Конференцията се проведе на 27.10. 2017 г. в Централния военен клуб, София. Поканените да почетат твореца бяха приветствани от Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас. Тя обърна внимание, че азербайджанската литература и нейните течения са оказали голямо значение за развитие и на културата в страната. Н. Пр. съобщи също, че по повод 135-годишнина от рождението на Хусеин Джавид той е представен на българските читатели с две свои книги – „Марал“ и „Шейда“.  Своите поздравления към гостите и присъстващите в залата отправи и зам.-председателят на БАН чл. кор. Васил Николов, който сподели, че поводи като този са уникална възможност за задълбочаване на връзките между двете страни и култури.  Той подчерта, че Хусеин Джавид издига не само нивото на азербайджанската литература, но и той като Достоевски вижда красотата на света в любовта.

За това колко много може да оботатяват познанията на азербайджанския език, за да може българските читатели да открият за себе си поета и драматурга Х. Джавид, говори доц. Ирина Саръиванова, ръководител на катедрата „Тюркология и алтаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя не пропусна да сподели, че много студенти с голямо желание изучават езика в Центъра за азербайджански език и култура при най-авторитетната Алма Матер, директор на който е София Шигаева-Митреска, която беше модератор на конференцията.
Х. Джавид е един от основателите на прогресивното движение на Романтизма в съвременната азербайджанска литература. Неговите философски и епични трагедии въвеждат нови тенденции в азербайджанската литература и дават тласък на развитието на националния театър в Азербайджан. Неговата драматургия обхваща универсалните социално-политически и културни въпроси от онова време.

Събитието уважиха акад. Иса Хабиббайли, вицепрезидент на АНАС,директор на Института за литература на Низами Гянджеви и г-жа Гулбаниз Бабаханли, директор на Къщата-музей на Хюсеин Кавад в АНАС като гост-лектори, представящи богатото литературно наследство на драматурга,последвано от представянето на неговите пиеси „Марал” и „Шейда”, преведени на български език.

Хюсеин Джавид е останал в историятя на азербайджанската и на тюркската литература със своите чисти, искрени пориви за свобода и против всякакво потисничество. Затова е наказан от режима на Сталин.Умира през 1941г. След осем години в лагерите на ГУЛаг.Стремежът му да просвещава и да проповядва добруване на тюркските народи не се приема добре от съветската власт, но в същността си пантюркизмът е миролюбива идея. За него Гайдар Алиев казва: „Цялото творчество на Хюсеин Джавид призовава азербайджанския народ към свобода, независимост. Той винаги е живял с волята си, останал е верен на волята си, на народа си, той е човек, обичал и служил на народа си безгранично.”

Не са много азербайджанските литертурни произведения, преведени на български. Но никога не е късно.. Първата крачка е направена през 2012г., когато на български е издадена пиесата „Шейда” на Х. Джавид, а през 2017г. Излиза и българският превод на трагедията „Марал”. Студентките, Айсун Кабак и Венета Георгиева прочетоха откъси на български от тези преводи, а след това и на азербайджански.

Срещата приключи с коктейл и неформални разговори между стари и нови приятели на Азербайджан.

Станислава Пекова
Снимки Красимир Петков

04th Oct2017

Азербайджанска приказка

by Черно и Бяло

Може би наистина красотата ще е тази, която ще спаси света, като че ли това беше подсказката на срещата в Дома на Европа, в контекста на 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Азербайджан и България. И какво по-хубаво от това, когато говорим за старо приятелство да го правим,докосвайки се до древното и приказно изкуство, за което гостите разказваха вълнуващо и запленяващо и сякаш ни накараха да потънем в омайващите разкази на Шехерезада.

Неформална и изпълнена с много настроение и красота беше срещата с изкуството, кътано в залите и хранилищата на Азербайджанския музей на килимите и Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, която премина под мотото „Музеят – привлекателен обект за културен туризъм“.

Проявата бе осъществена от посолството на Азербайджан в София при партньорството на Фондация за култура „199“ и под патронажа на Министерството на културата и туризма на Азербайджан и Министерство на културата в България.

Алла Байрамова, Н. Пр. Наргиз Гурбанова и Ширин Меликова (отляво на дясно)

Гости бяха директорката на Музея на килимите Ширин Меликова, президент на Национален комитет на ИКОМ в Азербайджан, и почетният културен деятел д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура и доцент в Западния университет (Баку). Това беше поредното събитие от проекта „Обединена Европа и нейното културно наследство“.  Водещ на срещата беше председателят на фондация „199“ Божидар Алексиев, който с много вещина и познание разказа за гостите и сподели, че запознавайки се с богатствата на Азербайджан, се разпалва и желанието за културен туризъм, който е не по-малко важен от политиката и в двустранните отношения.

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас, която си спечели уважението и респекта не само сред дипломатите, базирани в София, а и сред българите, благодарение на своята енергия и инициативност да доведе красивата си страна у нас, за да може повече хора да се докоснат до нейната древна история, култура и природни дадености, сподели, че голяма част от световния туризъм се пада на културния в Азербайджан.

„Днес броят на музеите у нас е 55 хиляди и те разказват безценната история на страната и са невероятна инвестиция – каза Наргиз Гурбанова. – Такъв е и Музеят на килимите, превърнал се в символ на страната ни в света. Ще ми се да споделя също, че тази година отбелязваме и 50-годишнината на Музея за музикално изкуство.“

Да се докосне до древното изкуство на азербайджанските майстори на килими и на музиката беше и ръководителят на Информационното бюро на ЕП в България Тихомир Стойчев, който не скри своето доволство от организираната среща. „Културното разнообразие на Европа за нас и ЕП е много важно – каза той, – защото ни сближава и кара да пътуваме и да се запознаем с културата на различни народи.“

От името на министъра на културата Боил Банов към гостите и участващите в срещата се обърна Венцислав Велев, директор на дирекция „Нематериално културно наследство“ в културното ведомство. В обръщението се казва, че все повече и активно се задълбочават и развиват културният диалог и сътрудничество.

След като приключи протоколната част, без която вероятно не може, пълната зала с приятели и почитатели на културата и изкуството на Азербайджан сякаш попадна в друг свят – на загадъчност, красота, мистика и приказност. За историята и експозицията на Азербайджанския музей на килимите завладяващо разказа неговият директор Ширин Меликова.

Преди да споделя някои от нейните любопитни и будещи интерес размисли, подкрепени с прожекцията на документален филм, ми се ще да кажа, че мястото на днешната нова сграда на музея, която е във формата на навит източен килим, като че ли е избрано неслучайно – намира се буквално на брега на Каспийско море и като че ли е готов да бъде натоварен на кораб и пренесен в далечна страна. Сграда, която е супер модерна и на няколко етажа. В нея освен експозиционните зали има и кътчета за отдих, където сред приказната красота на килимите човек може да седне да отдъхне и да се любува на пъстротата и на загадъчните знаци и послания, вплетени в тях от изкусните ръце на азербайджанките.

В Азербайджан, страна, която се намира на кръстопътя между Европа и Азия, от древни времена са се развивали различни занаяти, но начело стои килимарството, достигнало до нивото на истинско изкуство. „Килимът е заемал особено място във всички чествания и церемонии и е съпровождал човека от раждането до смъртта, като съществено е играел основна роля в ежедневието и оформянето на естетическото усещане за света – каза Ширин Меликова. – Превърнал се в хроника на цялата история и квинтесенция на нейното духовно и естетическо прераждане. В продължение на векове в Азербайджан са се правели ценни килими, които благодарение на високото си качество и разнообразие на художествено достойнство са били оценени на световно ниво.“

Ширин Меликова разказа, че днес най-добрите стари образци на азербайджанските  килими могат да бъдат видени в големите колекции в Музея на Виктория и Албърт в Лондон, музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, Музея на текстила във Вашингтон, Музея на ислямското изкуство в Берлин, „Ермитажа“ и Етнографския музей в Санкт Петербург, Държавния музей за източно изкуство в Москва, Музея за турско и ислямско изкуство, Музея на килимите в Истанбул, Историческия музей в Тбилиси  и на още много други места. През това лято в Етнографския музей в София в изложбата “Образци на великолепието – азербайджанско народно изкуство”, бяха показани и килими, експонати на Музея на килимите в Баку.

Ширин Меликова увлекателно разказа историята на музея, създаден през 1967 г., като към него не остават безразлични политици и държавници. В лицето на Гейдар Алиев веднага след създаването на музея чрез обществени фондове му се осигурява неограничен бюджет за уреждане на експозицията. Така новата културна институция става притегателна за общественото внимание. В залите, заедно с килимите, намират място и бродерии, предмети от метал и дърво, бижута. Централно място и до днес заемат килимите, излезли от ръцете на големия майстор Латиф Каримов.

Музеят сменя няколко пъти адреса си до 2007 г., когато президентът Илхам Алиев подписва специална заповед за строеж на нова сграда и грандиозният проект се осъществява благодарение на Министерството на културата и туризма, ЮНЕСКО и фондацията „Гейдар Алиев“. Архитект е австриецът Франц Янц и както споменах в началото, сградата има форма на навит източен килим. Седем години продължава строежът и на 16 август 2014 г. откриват новата сграда.

Постоянната изложба се простира на три от петте етажа на музея и е с обща площ над 5 хил. кв. м. В нея имат място най-ценните експонати, като килимът от ХVІІ в. „Аждахалъ“ („Дракон“), завещан на музея от члена на Общността на източните килими и текстил в Чикаго Гроувър Шилтз. Той е предаден през 2013 г. от съпругата му Бевърли Шилтз. Тази година за пръв път в историята на музея в Австрийска аукционна къща е закупен Ширвански килим от ранния ХVІІІ в. Той и още няколко други се реставрират в момента и ще бъдат показани по време на изложба,която ще се открие на 16 ноември, която е част от програмата по отбелязването на 50-годишнината на музея, съобщи Ширин Меликова.

„По този начин ние сме събрали и представили най-пълната колекция от азербайджански килими в света – твърди Меликова, – представлявана от всички райони, които се занимават с килимарство, и повечето от композиционните характеристики за всеки от четирите вида тъкане на килими – Губа-Ширван, Ганджа-Газах, Карабах и Тебриз.

В своя разказа директорката на Музея за килими не пропусна да отбележи, че освен с уникалната си сграда и експозиция,той се нарежда сред големите световни музеи и с това, че активно се използват и мултимедийни съвременни технологии. „Музеят не е само едно голямо хранилище, храм на изкуството и съкровищница, в която са събрани артефакти, но и много голям образователен център – споделя Ширин Меликова. – тематичните програми са създадени за различни възрастови групи, включително и деца. Имаме възможност да преподаваме за различните технологии на тъкане на килими.

В Азербайджанския музей на килимите функционира департамент за технологии на традиционното тъкане. Функционира също и музей за деца,където професионални експерти работят, преподават рисуване, техники за бродиране и тъкане на килими.

Музеят си сътрудничи с много подобни институции в света, както и с ЮНЕСКО (още от своето създаване). От 2016 г. Азербайджанският музей за килими и Националната комисия на Азербайджан за ЮНЕСКО тясно си сътрудничат и организират съвместни проекти.

На въпрос на сайта на СБЖ дали няма да проявят интерес и да покажат в своите зали и прекрасното българско килимарско изкуство, чиито образци от Чипровци и Котел омайват света със своята красота, Ширин Меликова, и Н. Пр. Наргиз Гурбанова споделиха, че обмислят подобно намерение.

Документалната лента, посветена на историята на азербайджанските килими и на музея, събрал това незаменимо изкуство, предизвика интереса на дошлите да се докоснат до магията на древния занаят.

Не по-малък интерес и любопитство предизвика и заразяващият разказ на д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан и доцент в Западния университет в Баку. Тя разказа как е създаден той през 1967 г., като основата негова цел е да събира, съхранява, изследва и популяризира музикалната история на страната. Във фондовете на музея има над 50 хил. експоната, сред които национални инструменти като тар, кяманча, саз, гавал, гошанагара, зурна и някои по-необичайти от рода на аса – тар, аса-саз.. Не липсват и патефони и грамофонни плочи.

Особено ценни експонати са авторските нотни ръкописи, записи, лични вещи, афиши, програми, снимки, творби на изобразителното изкуство, ноти, книги и др., посветени или принадлежали на известни музикални изпълнители. Сред тях са такива на основоположника на професионалната азербайджанска музика Узеир Гаджибеков, на корифея на националната професионална вокална школа Бюлбюл оглу, на композиторите Кара Караев, Фикрет Амиров и други.

И ако азербайджанският народ е родил поговорката, че домът е там, където са постлани килимите, то когато човек се докосне до едно многовековно изкуство, веднага си припомня изреченото от римляните: Животът е кратък, а изкуството вечно.

Така си е, колкото днес да се изхвърляме и да си мислим, че няма по-важно от изреченото от нас или написаното, уви като ли  животът съхранява само онова, което е стойностно и остава вечно.

Розалина Евдокимова,
снимки: Иван Василев

12th Feb2017

Н. П. Наргиз Гурбанова: „България и Азербайджан си приличат много, връзките между тях се развиват динамично и ползотворно”

by Черно и Бяло

Разговор на Розалина Евдокимова с Н.П. Наргиз Гурбанова, посланик на Р Азербайджан в България

Нейно Превъзходителство Наргиз Гурбанова е посланик на Азербайджан у нас. За нея с чиста съвест може да се каже, че е изключително отворен към всичко и всички човек, който много бързо премахва преградите между себе си и събеседниците. На пръв поглед веднага съзираш източна красавица, а като се разговориш, усещаш и мъдростта на Изтока. Така че всеки, който е бил на среща с нея, винаги си тръгва с топлото усещане, че се е сдобил с нов приятел.
Но предпочитам тя самата да разкаже за себе си в своето специално интервю, което даде за сп. „Черно и Бяло“.

Н. П. Наргиз Гурбанова

Ваше Превъзходителство, нека започнем нашия разговор с молбата да се представите на нашите читатели, а също и да споделите вашите впечатления от България. Какво знаете за нашата страна и тя харесва ли Ви?

Често ме питат за това и да си призная, приятно е да отговаряш на такъв въпрос и да изразиш своите положителни впечатления за страната ви. Скоро ще стане една година, откакто съм в България и за това време успях да се запозная с нея отблизо и то не само със София, но и посетих редица други места.

България е моето първо дипломатическо назначение в качеството ми на посланик. През годините на моята служба като дипломат работих в посолствата на Азербайджан в САЩ и Австрия и посетих много страни, но никога не бях идвала в България. Преди пристигането ми в София, за да се запозная със страната ви, почерпих знания от различни писмени и устни източници, в това число и общувайки с колеги, преди всичко работили в България, които много топло се изказаха за нея. И поради това пристигнах в София заредена с много положителни емоции и много радостна, че моите най-добри очаквания за вашата страна се оправдаха. Безспорно, България е много красива страна с гостоприемни и приятелски настроени хора, с богата история и култура и прекрасна природа. Много ми харесва да живея и работя тук и се надявам, че с всяка следваща година тези чувства ще се засилват.

Ще ми се да Ви върна малко назад. През септември миналата година първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева откри музея на открито във Велико Търново, намиращ се на хълма Трапезица, реставриран благодарение на финансовата подкрепа на Фонда „Гейдар Алиев“. Как във Фонда разбраха за тази наша историческа светиня и защо решиха да отпуснат средства специално за нейното възстановяване?

Успешното реализиране на реставрирането на архитектурно-музейния резерват „Трапезица“ с подкрепата на Фонда „Гейдар Алиев“ е важно събитие в историята на нашите двустранни отношения. По време на церемонията за откриването на 22 септември 2016 г. във Велико Търново участие взеха и първата дама на Азербайджан и президент на Фонд „Гейдар Алиев“, Мехрибан Алиева и вицепрезидентът на Фонда Лейла Алиева, както и премиерът Бойко Борисов, кметът на Велико Търново Даниел Панов и други. Този проект беше иницииран от българска страна по време на официалното посещение на президента на Азербайджан Илхам Алиев в София от 3 до 5 март 2015 година. Тогава на срещата между президента на Азербайджан и българския премиер присъства и кметът на Велико Търново Даниел Панов. През последните 25 години между нашите страни се установиха приятелски отношения и ние винаги с внимание се отнасяме към предложенията на нашите български партньори, адресирани към развитието на двустранните връзки.

Инициативата, отнасяща се до хълма Трапезица, беше приета с интерес от Фонда „Гейдар Алиев“ и договорът беше подписан на 27 май 2015 г. в София в присъствието на високопоставени лица от двете страни. Както е известно, град Велико Търново през ХII–ХIV в. е бил един от водещите културни, исторически, обществено-политически центрове в Европа. А Фондът „Гейдар Алиев“ активно участва в реализирането на проекти за запазването и реставрирането на исторически и културни обекти в различни страни по света и вземайки решение за участието в този проект, Фондът се е ръководил именно от този факт, че бивайки национално достояние на целия български народ, хълмът Трапезица едновременно е и общоевропейско културно наследство. По време на откриването в изказването си първата дама на Азербайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева подчерта, че ръководената от нея организация е много горда с приноса си за реставрирането на това световно историческо наследство.

По време на церемонията за откриването на музея на открито „Трапезица“ се състоя и валидиране на съвместна пощенска марка, посветена на успешното реализиране на проекта.

Откриването на музея на открито на хълма Трапезица във Велико Търново. първата дама на Азебрайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева (втората в дясно)

Ще Ви помоля да разкажете за дейността на Фонда „Гейдар Алиев“.

Фондът е неправителствена организация и е създаден през май 2004 г. в памет и продължаване на идеите за национална държавност на националния лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев. Внасяйки своя осезаем принос в реализирането на програми и проекти в областта на социално-икономическото и хуманитарно развитие на Азербайджан, както и в чужбина, за 12 години откакто съществува Фондът „Гейдар Алиев“ изигра важна роля в успешното развитие на нашата страна, в това число в такива области като образованието, здравеопазването, културата, спорта, науката и технологиите, екологията.

В рамките на многостранната дейност на Фонда бяха осъществени голям брой проекти, в това число строителство и реконструкция на образователни и лечебни заведения, грижа и лечение на диабет и таласемия, възстановяване на историко-културни и религиозни паметници, строителство на културни и спортни обекти, подкрепа и пропагандиране на изкуството, съдействие и защита на околната среда. Без да се ограничава само в рамките на Азербайджан, Фондът „Гейдар Алиев“ активно си сътрудничи с международни организации и спомага за реализирането на определени проекти в други страни, в това число и в България. Президентът на Фонда и първа дама на Азербайджан, Мехрибан Алиева е посланик на добра воля на ЮНЕСКО и ИСЕСКО (Ислямска организация по въпросите на образованието, науката и културата).

Между нашите две страни вече са установени добри двустранни връзки. В последно време се активизираха срещите. Бихте ли споделили какво досега е направено и какво предстои?

Както отбелязахте, отношенията между нашите страни са много тесни и са на основата на непоколебима дългогодишна дружба и взаимно уважение. Логичен резултат на съвместните ни усилия е, че от март 2015-а те са вече на равнището на стратегическо партньорство, което даде нов импулс за тяхното разширение и задълбочаване. С удовлетворение искам да отбележа, че 2016 г., както и предишните години, беше твърде плодотворна в активизирането на сътрудничеството между нашите страни, като отчитаме и интензитет на двустранните визити. През годината висши официални лица на България, а именно президентът Росен Плевнелиев, вицепрезидентът Маргарита Попова и министърът на външните работи Даниел Митов посетиха Баку. По време на тези визити бяха проведени срещи с висшето ръководство на Азербайджан, на които бяха обсъдени перспективите за по-нататъшното развитие на азербайджано-българските отношения. Визитата на първата дама на Азербайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева беше от важно значение за развитието на двустранните връзки. Други азербайджански официални лица, в това число правосъдният министър Фикрет Мамедов, министърът на екологията и природните ресурси Гусейн Багиров, председателят на Държавния статистически комитет Тахир Будагов, зам.-министърът на външните работи Мамед Мамед-Кулиев, зам.-министърът на културата и туризма Назим Самедов също посетиха България през 2016 година.

Друго важно постижение беше успешно проведеното след 8-годишно прекъсване на 29 септември м. г. IV заседание на Съвместната междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. В Баку пристигна внушителна българска делегация начело с министъра на икономиката Борислав Лукарски, в която влизаха както представители на правителствените структури, така и на деловите кръгове. На тази среща бяха обсъдени и набелязани редица съвместни мерки, касаещи развитието на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество между нашите страни. В рамките на визитата в Баку беше също проведеният азербайджано-български бизнес-форум, беше подписан меморандум за сътрудничество между деловите кръгове на страните ни.

Наричат Баку перлата на Кавказ и града на огньовете.

Обобщавайки, ми се ще да отбележа, че през 2016 г. беше извършена сериозна работа за консолидирането на двустранното сътрудничество и всичко това ни дава сигурност за тази 2017 г., която е важна за азербайджано-българските отношения. Тази година се навършват 25 години от установяването на дипломатически отношения между нашите две независими държави. Несъмнено това е много важна дата и ние имаме намерение да проведем цял комплекс от мероприятия през годината, с които да отбележим този радостен юбилей.

Културният център „Гейдар Алиев“ е един от най-големите и модерни в Европа.

Момината кула и до сега е загадка. В нейна чест се провежда фестивал на изкуствата.

А как виждате перспективите за сътрудничество и партньорство между нашите две страни? В какви области и кои наши компании имат възможност да се появят на азербайджанския пазар?

Между нашите страни се осъществява успешно сътрудничество в енергийната сфера, което има важно значение не само в регионален формат, но и в общоевропейски мащаб. Но според наше дълбоко убеждение има и други области на икономиката, криещи съществен потенциал за развитие на взаимно изгодното двустранно икономическо сътрудничество. Основен приоритет в икономиката за азербайджанското правителство е придвижването на развитието на нефтения сектор, селското стопанство, транспорта, туризма, информационно-комуникационните технологии и други перспективни сфери. През последните години интензивно се развива нефтеният сектор в Азербайджан и се превръща във важен сегмент на националната икономика, където особено силни са позициите на частния сектор. Нашата страна е отворена за международно сътрудничество, у нас има всички условия за ефективното функциониране на чуждестранни компании. Азербайджанските бизнесмени се стараят активно да сътрудничат с партньори от други страни и да излизат на международния пазар. В Азербайджан ще сме радостни да приветстваме български компании в нефтения сектор, на които вярвам ще им е интересно да работят с нашите бизнесмени. За това ние ще продължим усилията ни за разширяването на контактите между деловите кръгове в нашите страни.

Неведнъж Вие сте казвали, че нашата страна има стратегическо положение, както и Азербайджан. През България Вашата страна може да получи достъп до европейския пазар и обратното – нашата страна през Азербайджан може да има достъп до азиатския пазар.

Искам да подчертая, че отчитайки стратегическото географско разположение на България и Азербайджан, то сътрудничеството в областта на транспорта има важно значение за развитието на двустранните икономически връзки. Бивайки морски държави, нашите страни имат важно значение за международния превоз на товари и разполагат с необходимата транзитно-транспортна инфраструктура. България е врата към Европа, Азербайджан – мост между Европа и Азия, това е вратата към Централна Азия. През последните години Азербайджан извършва необходимите реформи и развива своята транзитно-транспортна инфраструктура. В нашата страна продължава строителството на новия комплекс Бакинско международно морско търговско пристанище, модернизира се жп-инфраструктурата. В резултат на всички тези последователни мерки, ролята на Азербайджан като незаменим възел в транзитно-транспортната верига между Европа и Азия значително нарасна. Страната ни вече е важен участник в международните транспортни коридори Изток-Запад и Север-Юг.

Ще се радваме ако стремежът за сътрудничество в областта на транспорта се споделя и от нашите български партньори. През юли миналата година азербайджанска делегация, в която влизаха представители на Министерството на транспорта и Азербайджанските железници, участва в многостранни преговори на равнище експерти по развитието на международния транспортен коридор „Черно море – Персийски залив“. Освен това по наша инициатива генералният директор на българската компания „Пристанищни инфраструктури“ Ангел Забуров посети Азербайджан в състава на официална делегация за участие в заседанието на междуправителствената комисия. В рамките на този форум беше подписан меморандум между ЗАО „Бакинско международно морско търговско пристанище“ (Бакинско пристанище) и българската компания „Пристанищни инфраструктури“, който документ ще позволи да се разшири сътрудничеството между нашите предприятия, а също и да се осъществява обмяна на опит.

България се утвърди като привлекателна дестинация за туризъм и почивка. Какво трябва да се направи, за да привлечем вниманието на азербайджанските туристи?

Несъмнено, България е с големи възможности както за летен, така и за зимен туризъм. Вашата страна, особено черноморските плажове, са прекрасни и известни в Азербайджан, тъй като още по съветско време нашите сънародници посещаваха България. Но трябва да се отбележи, че през последните десетилетия в резултат от нарастването на общественото благосъстояние азербайджанците започнаха активно да пътуват по целия свят и в сравнение със съветския период сега те вече имат огромен избор къде да почиват. Сигурна съм обаче, че българските центрове за почивка и туризъм могат също да представляват голям интерес за тях. Вярно, че няма пряка връзка между Баку и София, но според мен това не е сериозна пречка за привличането на азербайджански туристи в България при една дългосрочна работа на местните туристически компании. Потенциалът за сътрудничество е голям и просто трябва да се ориентира към дългосрочна перспектива. Смятам, че е необходимо активно да бъдат рекламирани в нашата страна туристическите възможности на България, да се разшири сътрудничеството с азербайджанските туристически компании и съвместно да се разработват пакети за туристически услуги, които да заинтересуват азербайджанските туристи. От своя страна посолството е готово да окаже съдействие на българските туристически компании за осъществяване на контакти с необходимите държавни и частни структури в Азербайджан.

Като журналист не бих пропуснала възможността да Ви помоля да споделите каква е ситуацията с медиите в Азербайджан. Колко от тях са държавни и колко частни? Имат ли възможност свободно да пишат и говорят за това, което се случва в страната Ви?

Азербайджанският народ има богати традиции в областта на пресата. Нашият национален печат, чиято основа е положил през 1875 г. просветителят и публицист Гасан бек Зардаби, е бил за онази епоха първият образец на национален печат в мюсюлманския Изток. Но след това в течение на 70 години Азербайджан е бил в състава на Съветския съюз, където има само една официална политика и една идеология и гражданите не са имали достъп до широка информация. Затова след като възстановихме своята държавна независимост, приоритет на нашето правителство стана всестранната подкрепа за формирането на независими медии, отговарящи на световните стандарти, които да са авторитетна институция на азербайджанското общество. За тази цел държавата създаде условия за свободното развитие на медиите, в това число по пътя на отстраняването на всички изкуствени препятствия, пречещи на свободата на медиите и словото. През 1998 г. беше официално отменена цензурата  в медиите. Като страна-член на ОССЕ и на Съвета на Европа, Азербайджан се явява участник в международните юридически инструменти в сферата на свободата на словото. Това беше много важен и последователен процес и днес ние с увереност можем да заявим, че той беше много успешен и на Азербайджан се даде възможност да осигури свободата и всички условия за ефективната работа на медиите. Журналистите в нашата страна имат пълната свобода на действие, за да информират обществеността за събитията и фактите в страната и чужбина, а също така и за налагане на своето мнение, при условия на съблюдаване на правовите и етични норми.

У нас в страната излизат около 40 всекидневника, над 200 седмичника и месечни вестници. Работят десет национални, един спътников, 13 регионални и 17 кабелни тв-канала. Интернетът в Азербайджан е абсолютно свободен. Над 75% от нашето население е активен потребител на мрежата. Два милиона души от нашето 10-милионно население се възползват от социалните медии.

Вярвам ще съгласите с мен, че фактите говорят сами по себе си.

И в края на разговора ни, Наргиз, какви са личните планове на посланика на Азербайджан – какво искате да видите и какво още да направите?

За мен, както и за всеки друг посланик, е важно да дам своя принос отношенията между нашите страни да се развиват по възходяща линия. За година от моето пребиваване в България посолството свърши голяма работа, но пред нас има още толкова неизпълнени идеи и планове. В този контекст отбелязването на 25-годишнината от установяването на дипломатическите отношения за мен е един от важните приоритети през 2017 г. Освен това, макар по територия България да не е голяма, една година е много малко време да се запозная с вашата гостоприемна страна, с нейните отзивчиви граждани и да опозная българския национален дух. В плановете ми важно място заема да посетя различни райони на България, за да мога по-добре да опозная вашата страна и култура.

интервюто взе Розалина Евдокимова