10th May2016

Предложение за икономическата политика на БСП

by Черно и Бяло

Открито писмо до делегатите на 49-тия конгрес на БСП

Проф. Иван АнгеловУважаеми делегати,
БСП загуби доверието на стотици хиляди хора през последните 15-20 години.
Най-ефикасно то можеше да бъде възстановено с действията ѝ през 2013-2014г., когато беше на власт. Ръководството на партията обаче пропиля тази възможност. Нещо повече, с бездействието и с погрешните си действия, с безличното си коалиционно поведение с ДПС, с прегръдката на Станишев с Лютви Местан и сервилната антируска и пронатовска политика, то засили отчуждението на хората от нея.

Главна политическа задача пред БСП сега е да възстанови доверието на българските граждани. Това ще е много по-трудно в сегашните условия. То може да стане само ако тя предлага актуални политики, които отговарят на жизнено важните интереси на избирателите. И ако го прави убедително, честно, с гаранции, че този път няма да ги подведе отново, когато е на власт.

Големият резерв за електорална подкрепа на БСП е в ляво от нея – стотиците хиляди хора, които отблъсна с дясната си политика. Има също резерв в спечелване доверието на членовете на други леви партии и на патриотичната интелигенция. БСП не може да разчита на резерв от дясно. Поддържането на дясната либерална икономическа политика ще е самоубийствено за нея.

Понякога чувам да се казва: много хора критикуват сегашната икономическа политика, но никой не предлага алтернатива. Това не е вярно! През последните 10-15 години няколко пъти предлагах алтернативна икономическа политика, но никой не обръщаше внимание – нито ръководството на БСП и още по-малко – десните политици. Подобни предложения са правени и от мои колеги. В следващите редове го предлагам за пореден път на делегатите на 49-тия конгрес на БСП.

Безспорната фундаментална социално-икономическа цел на България е подобряване качеството на живота на хората. БСП трябва да си постави следните главни социално-икономически цели: повишаване на реалните доходи; ограничаване на оскотяващата бедност; смекчаване на социалната поляризация; облекчаване на острата демографска криза; опазване на околната среда; повишаване сигурността на гражданите, ограничаване на престъпността и корупцията; възстановяване на приятелските отношения с Русия, защита на националните ни интереси като член на ЕС и НАТО.

Тези цели могат да бъдат постигнати с подходяща държавна политика. Тук ще се спра само на икономическата и отчасти на социалната политика. Политиката, която предлагам запълва с реално съдържание понятието „лява БСП”, работеща в сложна вътрешна и външна обстановка. В следващите редове доказвам, че има много голяма разлика между „лява” и „дясна” икономическа политика. Само политически слепци и хора, които искат да прикрият дясната си ориентация може да твърдят обратното. С препоръчаните тук мерки БСП ще защитава интересите на наемния труд, на младото поколение, на преобладаващата част от интелигенцията, на безработните, на дребния и средния бизнес, на пенсионерите, т.е. на 80% от българите. Дясната политика защитава интересите на останалите 10-15% и най-вече – на 5те процента богати и най-богати хора. Това се потвърди през последните 26 години.

Тук препоръчвам само контурите на лявата икономическа политика, която подлежи на конкретизация, за да стане оперативна. Обратът към такава политика трябва да бъде утвърден от 49-тия конгрес на БСП. Това ще бъде нейната главна управленска оферта пред българските граждани.

Предстоящият конгрес е може би конгресът на последния шанс за БСП. Ако този шанс бъде пропуснат тя ще се превърне в малка второстепенна партийка с 15-20 депутати, от която няма да зависи нищо в българската политика. В момента БСП е пред прага на това жалко състояние. Остава само една крачка, за да навлезе или да се откаже категорично да навлиза в него. Зависи от решенията на предстоящия конгрес. Настоящото писмо е писано преди да познавам проектите за решения на конгреса.

ПРЕДЛАГАМ на делегатите на конгреса идеи за икономическа политика в следните най-важни области:

  1. БСП да настоява за преориентация на държавната икономическа и социална политика: от 26 годишното пренебрегване на наемния труд и фаворизиране на едрия капитал, към балансирана политика спрямо труда и капитала. Продължителното пренебрегване на интересите на трудовите хора може да бъде корегирано с продължителна по-голяма грижа за тях, но без самоцелна конфронтация с крупния капитал. БСП е за социален мир, а не за социална конфронтация.
    БСП губи доверие през последните 15-20 години не защото е лява, а защото не е достатъчно лява в действията си, когато е на власт, в най-бедната страна в ЕС. В опозиционните си декларации тя заявяваше, че е лява, а когато беше на власт мигачът мигаше на дясно. Убеден съм, че това не се прощава! Сега и декларациите и действията трябва да сочат категорично на ляво, без уговорки и оправдания с коалиционни партньори или с изисквания от Брюксел. Коалиционните партньори трябва да бъдът подбирани предпазливо и с ясно разписани ангажименти за съвместно управление. Същевременно, държавата следва да е обективен арбитър за постигане на справедливи социални компромиси между труда и капитала. Силовото налагане на интереси е непродуктивно! Наред с всичко друго, България се нуждае и от социален мир в тези размирни времена! А социален мир е възможен само когато има справедливост в обществото! Няма по-голям дефицит в България сега, от дефицита на справедливост!
  2. БСП да настоява за принципа: всички форми на собственост са равнопоставени пред закона и се доказват чрез лоялна конкуренция под икономическото слънце. Ще просперира тази, която обслужва най-добре интересите на хората. Това е критерият за добра или недобра форма на собственост. Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост. Нито частната, нито публичната собственост могат да бъдат такъв автоматичен двигател сами по себе си. Особено при авторитарно управление и липса на обществен контрол. Световната стопанска практика потвърждава, че и двете се израждат в стерилна управленска среда.
    БСП да настоява за незабавно прекратяване на приватизацията. Държавата трябва да участва пряко в собствеността и в управлението на структуроопределящите фирми на България. Да не се приватизират нормално работещи предприятия, социално ориентирани дейности и естествени монополисти. Ако държавните предприятия са рентабилни в конкурентна среда, какъв е смисълът да се приватизират? Това елементарно изискване беше нарушавано масово до сега, за да се подаряват държавни предприятия на „избрани” хора. Не бива да се приватизират и предприятия, за да се запълват дупки в бюджета!
    БСП да е за привличане на авторитетни чуждестранни капитали главно в приоритетни за страната ни направления, но да държи за строг контрол върху тяхната дейност и спазване на нашите закони. Не трябва да се приемат преки чуждестранни инвестиции от офшорни зони.
    БСП да насърчава дребното частно предприемачество и да го подпомага с всички възможни средства.
    БСП да реабилитира кооперативната собственост във всичките ѝ форми, ако гражданите желаят да се сдружават и да ги подпомага.
    БСП да насърчава общинската собственост и да настоява за прекратяване приватизацията на общински дейности. Да се преразгледат договорите за приватизация и концесия на най-важните общински обекти и при установени груби нарушения в договорите и в тяхното изпълнение, те да се развалят и дейностите да се връщат на общините.
    БСП да е за персонификация на собствеността. Във всяка акционерна или друга частна фирма трябва да се знае във всеки момент кои са реалните й собственици, с които, при нужда, да се водят преговори и/или да се търси отговорност. Хаосът с анонимната собственост на важни фирми като Булгартабак, трябва да се прекрати.
    В държавните, общинските и частните предприятия да се въведе доброволно акционерно участие на техния персонал. Подробностите да се уредят със закон, изготвен съвместно със синдикатите.
  3. БСП да настоява за основна проверка на договорите за приватизация и на концесионните договори на най-важните обекти, а също и на дейността на естествените и изкуствено създадените монополи от 1990 г. до сега. При установени съзнателни увреждания на държавните интереси в договорите и/или груби нарушения при изпълнението им, те да се анулират и обектите да се отнемат. Сроковете за концесия да се уеднаквят с европейските практики. Недопустими са концесионни срокове до 100 години, тъй като това е колониална практика.
  1. БСП да изисква Народното събрание да настоява пред Управителния съвет на БНБ за цялостна проверка на приватизацията на банките и на дейността на банковата система, с участието на външни за системата независими български експерти и да уведоми Народното събрание за резултатите. При фалити на финансови институции, като КТБ, последствията да се поемат изцяло от виновните лица и от акционерите. Бързо да се разкрие цялата истина около фалита на КТБ и да се търси отговорност от виновните лица. Да не се допуска и този път сметката да бъде платена от данъкоплатците!
  2. БСП да настоява през 2017г. да започне отваряне на така наречените „досиета на прехода”. Да се направи преглед на недвижимото и значимото движимо имущество на най-забогателите българи през последните 26 години. В зависимост от резултатите от проверката да се вземат съответните мерки. За целта да се приеме специален закон.
    БСП да настоява през 2017г. да се направи анализ на снимките от въздуха през 2009-2010 г. на луксозните квартали край София, други големи градове, в курортни зони и край язовири и да се вземат произтичащите от закона мерки. Ако е нужно да се направят и допълнителни снимки.
  1. У нас се прилага дясната догма за „по-малко държава в икономиката”. Тази догма се провали тотално в България и в другите източноевропейски държави през последните 26 години. БСП да бъде против тази догма и да настоява България да възприеме концепцията за „регулирана пазарна икономика”, която, наред с всичко друго, предвижда активно участие на държавата в стопанската дейност.
    БСП да работи за връщане на държавата в икономиката и във всяка друга дейност не само като регулатор, но и като собственик и оператор. Това да се прави с предимство в най-важните структуроопределящи предприятия, във високотехнологични и експортни фирми, в научно-изследователски, иновационни и внедрителски дейности, в социално ориентирани дейности, в дейности с естествен монопол. Да се прилага и формулата за съвместна държавно-частна стопанска дейност.
  1. БСП да настоява да се изработи Национална стратегия за догонващо социално-икономическо и научно-техническо развитие на България до 2040 година. В центъра на икономическата политика през следващите години да бъде поддържането на траен икономически растеж от 5-7% средногодишно. По този начин ще се постигне по-висока производителност и конкурентоспособност, по-висока заетост, по-ниска безработица, по-големи доходи, смекчаване на социалната поляризация, по-справедливо разпределение и преразпределение на новосъздадената стойност, всеобщ достъп до качествено здравеопазване, по-добро образование, развитие на науката, смекчаване на острата демографска криза, ограничаване на растящите вътрешни регионални различия, балансиран бюджет, ограничаване нарастването на държавния и корпоративния дълг, икономическо и социално сближаване с най-развитите страни в ЕС. Обявената на 20 април 2016 г. тригодишна прогноза на Министерството на финансите по макроикономическите показатели е несериозна! Това е прогноза за стагнация.
    Националната стратегия да се конкретизира в съответни програми. БСП да настоява за подобряване финансирането на образованието и науката и за повишаване заплатите на учените и преподавателите, които сега са мизерно ниски. Да се окаже помощ за активизиране дейността на Българската Академия на науките, за подобряване на нейното финансиране и за повишаване нейната роля в социално-икономическото, научно-техническото и културното развитие на България. Изпълнението на програмите да се осигурява чрез индикативно планиране и с инструментите на икономическата политика, а не с административни директиви на центъра.
  1. БСП да настоява за държавна концепция за реиндустриализация. В нея да се определят приоритетите за развитие на отделни високо-, средно- и ниско-технологични производства; за по-тясна връзка между науката и производството. Да се приложи целево нисколихвено кредитиране на приоритетни високотехнологични индустриални проекти. Да се възприеме държавно-частното начало за изграждане на производствени мощности в индустрията; за привличане на чуждестранни инвестиции от водещи европейски компании; за тясно производствено коопериране и участие в подизпълнителски дейности с европейски компании; Да се приеме Закон за съвременна индустриална политика.
  1. БСП да настоява за програма за съживяване на българското земеделие и особено на производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти хранителни продукти и на животновъдството. Да се разшири производството и износът на преработени земеделски продукти с по-висока добавена стойност. Да се възстановят и модернизират разграбените напоителни системи. Да се възстанови дейността на Селскостопанската академия. Да се вземат мерки за защита на българското земеделие от незаконен внос и за завръщане на нашите земеделски продукти на загубените чуждестранни пазари.
    Да се ограничат европейските субсидии за най-големите земеделски стопанства (латифундии) над определен размер и част от тях да се пренасочи към дребните и средни земеделски стопанства. Да се поддържа балансирано разпределение на евросубсидиите за зърнени култури, плодове, зеленчуци, технически култури и животновъдство. Където е нужно, те да се допълват и с национални субсидии за отделни производства.
  1. БСП да подобри сътрудничеството си със синдикатите за общи действия в защита на социалните интереси на наемния труд, на безработните, на младото поколение, на интелигенцията, на пенсионерите, на другите пренебрегнати социални и професионални общности. Поради погрешната рестриктивна политика през последните 26 години в България е допуснато крещящо изоставане на доходите, особено на заплатите, от производителността на труда. По БВП на човек от населението (т.е. по производителност на труда) по паритетни стандарти сега сме 47% от средното в ЕС, а по средни доходи на човек – около 20%. Икономическата логика предполага двата показателя да са близки един до друг. Сега тя е брутално нарушена във вреда на трудовите хора, на интелигенцията и пенсионерите. Номиналната средна месечна брутна заплата общо за ЕС през 2015 г. беше 1469 евро, а в България 356 евро – най-ниска в общността. За корегиране на това голямо изоставане трябва да се настоява през следващите години да се поддържа изпреварващо повишение на доходите, особено на заплатите и пенсиите, за сближаване с равнището ни по показателя БВП на човек от населението спрямо това в ЕС.
  1. БСП да настоява за нова пенсионна политика. България е страната с най-ниската средна продължителност на живота в ЕС – 74,9 години, при 80,6 години средно за ЕС. БСП трябва да е против повишаването на пенсионната възраст. Пенсионната възраст да се обвърже със средната продължителност на живота. България е страната с най-ниски пенсии в ЕС. Да се настоява за ускорено повишаване на пенсиите, така че средната месечна пенсия да достигне 700 лева през 2020 г., при 340 лв сега. Прогнозираното от Министерството на финансите повишение на пенсиите за следващите няколко години с по 1,0-1,5% е несериозно. БСП трябва да е против политиката за намаляване на бюджетните субсидии за пенсионния фонд. Обратното, до преодоляването на голямото изоставане на пенсиите у нас, тези субсидии трябва да нарастват.
  1. БСП да настоява през 2017 г. да започне възстановяването на някогашните трудови войски в подходяща съвременна форма. Участието в тях да е доброволно и срещу заплащане. Това ще осигури организирана работна сила за важни строителни обекти, ще даде възможност на хиляди хора да придобият професия, да получават доходи и ще помогне за ограничаване на битовата престъпност.
  2. БСП да настоява за създаване през 2017 г. на държавно-частен инвестиционен фонд за иновации и изграждане на високо технологични и експортно ориентирани производства, с равни вноски от бюджета и частния сектор, с начален капитал от 2,0 млрд. лева, който ще нараства през следващите години. Така държавата ще се завръща постепенно в стопанската дейност и като собственик на производствени мощности, заедно с частния сектор.
  1. БСП да настоява за изготвяне на Програма за повишаване конкурентоспособността на икономиката, особено на фирмено равнище. Според последния Световен доклад по конкурентоспособността, преобладаващата класация на нашите фирми е между 100но и 110то място от обхванатите в анализа 142 страни. Ето и някои данни: по усвояване на технологиите във фирмите заемаме 85то място; по наличие на модерни технологии – 91во; по наличие на учени и инженери – 96то; по разходи за изследвания и внедряване – 100но; по качество на управлението на фирмите – 105то; по потенциал за иновации – 108мо; по отношения между работодатели и наемен персонал – 111то; по склонност да се делегират правомощия – 120то; по качество на управленското образование – 121во; по квалификация на персонала – 127мо; по способност да се привлича висококвалифициран персонал – 142ро; по способност да се задържа висококвалифициран персонал – 142ро. Всяко класиране в този доклад след 50то – 55то място поставя съответната страна в групата на слабо развитите, а след 100то – в групата на най-изостаналите в света. Сегашното състояние на нашите фирми по конкурентоспособност е катастрофално;
  2. БСП да настоява за промяна в сегашната политика по разпределителните и преразпределителните отношения. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (т.е. между заплати и печалби), по равнището на данъчното облагане (това, което отнема държавата с данъците и това, което оставя на работодателите) и по дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет, като процент от БВП. Този дял у нас е около 36-37%, а ако се вземат само данъчните приходи – под 30%. Това говори за големи реверанси на властите пред едрия капитал и грубо пренебрегване интересите на наемния труд, на младото поколение, интелигенцията и дребния капитал.
    Средното в ЕС през 2013 г. по държавните разходи в бюджета е било. 48,5%. В някои от страните членки е както следва: Словения – 59,7%, Финландия – 57,8%, Франция – 57,1%, Дания – 56,7%, Белгия – 54,4%, Швеция – 53,3%, Австрия – 50,9% и т.н. Зад ниските проценти в България се крие стремеж на властите да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на предприемачите и да се ощетяват работещите, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес и пенсионерите. Това засилва доходното неравенство.
    БСП да настоява държавните разходи в нашия консолидиран бюджет през следващите години да се повишат до 44-45%. С предлаганите промени ще спадне делът на печалбата (и на нормата на експлоатация) и ще нарастне делът на труда (заплатите) в разпределението на новосъздадената стойност. Ще се създаде финансова основа за смекчаване на произволната рестриктивна политика, за преодоляване грубото подценяване на труда вече 26 години.
  1. БСП да настоява през следващите години да се промени основната концепция на данъчната ни система. На макро равнище това да се изрази с промени в съотношението между преки и косвени данъци, като се сближава с европейското. Преките данъци (които се плащат главно от заможните и богатите) там осигуряват 34%, а у нас едва 18,6% от общите данъчни приходи. В тригодишната прогноза на Министерството на финансите до 2019 г. не се предвижда промяна в преките данъци.

Какви промени се налагат по отделните данъци?

А. „Плоският” данък върху доходите на физическите лица да се преобразува в умерено прогресивен с необлагаем минимум за месечен доход до размера на минималната работна заплата (примерно 450-460 лв.) и данъчни ставки: 10, 15, 20 и 25% в зависимост от размера на дохода. Месечните доходи над необлагаемия минимум, примерно до 1500 лв. (което е масовият случай) да се облагат с 10%; горницата от 1500 до към 3000 лв. с 15%, от 3000 до 5000 лв с 20% и над 5000 лв с 25%. Това е умерена прогресия. В ЕС преобладават максимални данъци върху доходите между 40 и 45%.

При такава промяна по-голяма част от доходите ще остава в бедните и средните доходни групи. Ще се увеличава потребителското търсене на домакинствата, предимно за произведени в България стоки и ще бъде стимулатор за растежа, заетостта, доходите.

Б. Да се премине към семейно облагане на доходите на физическите лица. Общият доход на членовете на семейството се дели на техния брой. Ако доходът на член е по-малък или равен на необлагаемия минимум, установен с новия данък върху доходите, той няма да се облага. Ако е по-голям горницата ще се облага по скалата на данъка върху доходите. Със семейното облагане се оставя по-голям доход на домакинствата, стимулира се потреблението и растежа.

В. „Плоският” данък върху печалбата да се преобразува в умерено прогресивен с максимална ставка 20%. Да се оставя необлагаем минимум за печалбата на малките семейни и други фирми; да се запази 10% за средните по размер печалби, 15% за по-големите и 20% за най-големите. В ЕС пробладаващите максимални ставки за този данък са между 25 и 35%. Основните данъчни ставки да се съчетаят със:

а/ нулев данък върху реинвестираната част от печалбата в производствени машини и съоръжения през следващите 10 години;

б/ право на фирмите да прилагат ускорена амортизация за доставени нови производствени машини и съоръжения през следващите 10 години.

Този корпоративен данък ще стимулира инвестиционната активност и модернизацията на икономиката. Фирмите, които инвестират повече ще плащат под 10% корпоративен данък.

Г. Основната ставка на ДДС да остане 20%, но за лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се намали на 5%, а за хазарта и за екстравагантни луксозни стоки, да се повиши на 27%. Това ще облекчи живота на възрастните хора, които са главни потребители на лекарства и ще помогне за стимулиране на раждаемостта, отглеждането и образованието на децата.

Д. Данъкът върху лихвите по депозити да се прилага само за влогове сумарно над 100 хил. лева на вложител, независимо в колко срочни депозита или банки са вложени.

Е. Да се повишат данъчните ставки върху доходите от дивиденти и други форми на капиталови доходи, в съответствие с новите ставки на данъка върху доходите и печалбата.

Ж. През първата половина на 2017 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имоти на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за инвестиционни цели. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на икономиката в сегашните трудни условия.

З. Да се въведе по-стръмен прогресивен данък за недвижимо имущество над 200 хил. лева на домакинство по данъчна оценка, а също и за притежавани екстравагантни транспортни и други средства и съоръжения: самолети, хеликоптери, луксозни лимузини, яхти и други подобни.

И. Да се преразгледа данъчното облагане на наследството, като се запази сегашното облагане на малките и средни наследства и се повиши за големите и най-големите.

Й. Да се въведе данъкът на Тобин (на името на видния американски икономист, нобелов лауреат Джеймс Тобин). С този данък се облагат спекулативните валутни операции, износът на капитали и други подобни. Такова облагане може да помогне за ограничаване износа на български капитали към офшорни зони и обратното.

К. Дивидентът на държавните фирми за бюджета да се намали от 80% на 20%. Това ще остави допълнителни ресурси на тези фирми за тяхното развитие.

Л. Да се децентрализира бюджетната система. Да се повиши делът на общинските бюджети в общия размер на консолидирания бюджет. За общини, които нямат достатъчно приходи от местни данъци и такси да им се правят директни отчисления с трайно установени (а не променяни ежегодно) 5 или 10% от данъка върху доходите на физическите лица или от корпоративния данък, постъпващ на тяхната територия. При пренасяне на управленски компетенции на общините по здравеопазване, образование, инфраструктура и други, да им се осигурява и необходимото допълнително финансиране.

М. България губи ежегодно милиарди левове от слаба събираемост на данъците и другите държавни вземания. БСП да настоява за радикални мерки по подобряване събираемостта на данъците. Все в тази връзка да се настоява за общи по-ефикасни мерки на ЕС за ограничаване прехвърлянето на европейски капитали в офшорни зони по света. Да се настоява за подробна информация за направеното от нашите власти по списъците на българи със специални депозити в швейцарски и други европейски банки, предоставени ни от Германия и други западноевропейски страни преди няколко години. Да се настоява и за щателна проверка за произхода и за платените данъци по капиталите на български граждани, разкрити напоследък от „Панама гейт”.

Реформирането на данъчната ни система в препоръчаните направления ще я направи по-справедлива, икономически по-ефективна и по-европейска;

  1. Като се имат предвид очакваните допълнителни бюджетни приходи от предлаганото умерено повишение на данъците, постепенното ускоряване на растежа и свързаното с това намаление на бюджетните дефицити през следващите години, да не се допуска повишение на публичния дълг над 30% от БВП. Да се настоява за пълен отчет по използването на утвърдените миналата година 16 млрд. лева допълнителен публичен дълг. Да се настоява също за намаление на междуфирмените задължения и другите форми на корпоративна задлъжнялост – към бюджета, банките, осигурителната система, собствения персонал;
  1. Приоритет над приоритетите в България трябва да стане постепенното овладяване на острата демографска криза, прерастваща в катастрофа. Населението ни се топи. Само през миналата година е намаляло с 48 хил. души. Изтичат не само най-младите мозъци, но и генетичният ни потенциал. Към края на настоящото столетие населението на България се очаква да намалее до 3,0-3,5 млн. души, т.е. толкова, колкото е било в 1900 година. При по-активна емиграция може да спадне още повече. България буквално изчезва постепенно от политическата карта на Европа! Главната причина за това е оскотяващата бедност. Кризата не може да бъде овладяна бързо, но може да се смекчи постепенно.
    БСП да настоява от началото на 2017 и следващите години да се приведе спешно в действие пакет от мерки за смекчаване на демографската криза. За тази цел, наред с много други, да се използват и икономически мерки за стимулиране на раждаемостта и намаляване на смъртността, като:
  • от 1 януари 2017 г. платеният отпуск по майчинство да стане 12 месеца с 90% възнаграждение за първо дете; – 18 месеца за второ; – 24 месеца за трето; – до 3 месеца за всяко следващо;
  • от 1 януари 2017 г. да се предоставя еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ – 5000 лв.; на трето – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • от 1 януари 2017 г. да се повишат детските добавки: – на 80 лв. месечно за първо дете; 130 лв. за второ; 200 лв. за трето; 40 лв. за всяко следващо;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца на тази възраст във всички селища;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини и до края на 2018 г. да бъдат отменени. Детските заведения да са на държавна издръжка;
  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища и да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • от началото на 2018 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование. Ако ученикът отпадне през учебната година, тази сума се връща на общината;
  • от началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 30 лв.; в средно училище – 80 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система и в държавен университет – размерът на стипендията за успех да се определя от ръководството, но не по-малко от 200 лв. при успех минимум 4,50;
  • от началото на 2019 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните университети при минимално заплащане;
  • от началото на 2019 г. за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се предоставя безплатна здравна помощ, без да се изисква да са здравно осигурени и независимо от дохода на семейството;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. По това напоследък заговориха и управляващите, но аз го предлагам от 15 години;
  • от началото на 2017 г. да започне чувствително повишение на заплатите на медицинския персонал в държавните и общинските болници. Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците в тях, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален всеобщ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства на живеещите в малките и отдалечени села и за малките градчета;
  • от началото на 2017 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до 2020 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • от януари 2017 г. да започне съществено увеличение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2020 г. достигне средното равнище в ЕС;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2020 г. средната месечна пенсия да достигне 700 лв, без ограничения за максимума. Пенсиите да не се облагат с данък върху доходите;
  • от началото на 2017 г. за неосигурените бедни възрастни хора над 60 години държавата да заплаща изцяло здравната им помощ;
  • до края на 2016 г. да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила (при 15,1 сега – най-високия в ЕС) и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години (при 74,9 сега) към 2030 г.;
  • от началото на 2018 г. ДДС да се намали на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст;
  • от началото на 2018 г. държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
  • от началото на 2018 г. да се правят данъчни облекчения на млади семейства с две и повече деца при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • от началото на 2017 г. паричните помощи за раждане, отглеждане и образование на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • всички български граждани, завършили държавни висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас по специалността си поне пет години преди отпътуването;
  • да се изработи програма с конкретни икономически и други мерки за стимулиране завръщането на заминали да учат в чужбина млади хора, след завършване на образованието им, и на по-възрастни специалисти-емигранти, а също и на млади хора и други специалисти от българските общности в чужбина;
  • от началото на 2017 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.
  • При приемането на годишните бюджети от 2017 г. нататък Министерството на финансите да информира Народното събрание, че са отразени всички клаузи на настоящата Програма за смекчаване на опасността от демографска катастрофа.

На някои хора предложените тук мерки може да се струват много щедри. Това не е оправдано, защото става дума за съдбата на България. Ако това не се направи България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

Съдбата на България е над всичко! Стотици хиляди, а може би и милиони българи са дали живота си през вековете, за да я има. Сега не се изисква да плащаме със живота си, а далеч по-скромно – да осигурим условия за нейното нормално демографско развитие. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения.

Още повече, че финансирането на изброените мерки може да се осигури с допълнителните държавни приходи от предлаганата по-горе в т. 16. реформа на данъчната система и с подобряване събираемостта на държавните вземания, с което ще получаваме допълнително 4-5 млрд. лева годишно. Според доклада на британските експерти “PAND”, публикуван през 2015 г. България губи от корупция 19 млрд. щатски долара годишно. По този показател сме на второ място в ЕС след Румъния. Следователно, финансирането не може да бъде оправдание за бездействие в демографската политика.

  1. БСП да настоява България да защитава по-добре националните си икономически и други интереси като член на ЕС. През последните 9 години, откакто сме член на ЕС, българските правителства се подчиняват послушно на диктата от Брюксел в името на абстрактни общи интереси, абстрактна солидарност и абстрактни евро-атлантически ценности, зад които стоят интересите на големите страни-членки и на европейските и световните корпорации. Засега повече губим, отколкото печелим от членството си в ЕС.
    БСП да настоява за сравнителен анализ през 2017 г. на това, което получаваме и това, което изразходваме или губим от членството си в ЕС. Да се установи кой получава облагите (колко у нас и колко в чужбина) и кой понася загубите у нас от членството ни в ЕС. Според резултатите от анализа да се настоява за съответни мерки.
  1. Наличието на Общ европейски пазар в сегашния му вид е изгодно за най-развитите страни-членки, но не и за слабите като нас. БСП да настоява, заедно с други страни членки, за дълбоки реформи в Общия пазар, чрез създаване на вътрешнообщностен механизъм за защита на икономическите интереси на по-бедните страни членки, като България. При сегашните условия ние никога няма да се сближим с най-развитите страни членки. Трябва също да се възстановят традиционните ни пазари: в Русия и други страни от бившия Съветски съюз, в съседните държави, в арабски и други страни.
    БСП да настоява за съществени промени в ЕС. Не бива да се лишаваме лекомислено от остатъчния икономически и политически суверенитет. Трябва да престанем да сме политически мекотели и да поставяме над всичко националните си интереси, както правят другите страни членки. Да се настоява националните ни интереси да се съчетават с общностните. България трябва да използва и правото си на вето при особено важни гласувания в ЕС, които увреждат силно националните ни интереси.
    БСП да настоява за много дълбоки реформи в ЕС, чрез които той да се върне към идеите на бащите основатели с Римските договори от Март 1957 г. – да се превърне в доброволно гъвкаво икономическо обединение на самостоятелни национални държави, а не в монолитни Европейски съединени щати, каквато е сегашната тенденция. Бъдещето на ЕС е в гъвкава икономическа конфедерация на независими национални държави, а не в монолитна политико-икономическа федерация по модела на САЩ, към каквато ни тласкат с предложенията за все по-голяма централизация на икономическата, финансовата, демографската и друга политика, чрез създаване на общ бюджет, обща армия, общи служби по сигурността, обща прокуратура, общ съд и т.н. Силовите опити за превръщане на ЕС в монолитни Европейски съединени щати ще доведат до все по-голяма вътрешна съпротива и в крайна сметка – до неговото разпадане.
  1. Както текущите, така и стратегическите интереси на България налагат възстановяване на приятелските отношения с Русия. Расте заплахата от агресивната реваншистка политика на Турция с намеренията й да възстанови някогашното величие на османската империя в осъвременена форма. У нас се създава открито протурска етническа партия, наред с ДПС. Опасността става още по-голяма с очертаващото се масово преселение на милиони хора от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа през следващите години и десетилетия.
    Сами не можем да се защитим от нарастващите опасности. Още по-малко можем да разчитаме на импотентния ЕС. Разбира се, ние не очакваме военно нападение от Турция с класически средства. Това сега не е и възможно в Европа. В сложни ситуации, обаче, когато ще трябва да се избира между фундаменталните конфликтни интереси на България и Турция, ЕС и НАТО ще предпочетат Турция, която те считат за по-ценен и по-важен стратегически съюзник, поради нейните мащаби, географско и геополитическо разположение на границата между двете цивилизации, страна през която минават и ще продължат да минават мощни миграционни потоци към Европа. При подобна опасност ЕС и НАТО ще помогнат на България толкова, колкото помогнаха на Гърция срещу турското военно нахлуване в Кипър през 1974 г.
    Русия е единствената реална защита на нашата обща славянска цивилизация, християнска религия и фундаментални духовни и културни ценности и традиции, на която можем да разчитаме сега и в бъдеще. Тази историческа общност не подлежи на забрава, дори при най-голямо старание на наши и чуждестранни русофоби!
    България не трябва да подкрепя налагането на икономически санкции от ЕС срещу Русия, защото от това страдат и нашите текущи интереси в енергетиката, туризма, външната търговия, транспорта, отбраната и други сектори. Санкциите противоречат и на всички основни принципи на световния стопански обмен.
  1. БСП да настоява за отклоняване на нелегално подготвяния проект за „Трансатлантическо партньорство за инвестиции и търговия” (ТТИП) между ЕС и САЩ. При сключването на този договор в близко бъдеще тук ще проникват по-лесно продукти с ГМО, ще започнат проучвания за добив на шистов газ чрез хидравличен кракинг (което други европейски страни вече изоставят), ще се лишим от социални придобивки, ще подчиним националната си икономическа, социална, екологична, здравна и друга политика и традиции на интересите на големите американски корпорации. Ние трябва да последваме другите европейски страни, в т.ч. и Германия, където съпротивата срещу този договор расте.

Ако не се пристъпи към радикална промяна в текущата и дългосрочната икономическа политика на България в очертаните по-горе направления, ни очаква продължителна икономическа стагнация, масова бедност, растящо неравенство, изостряне на демографската криза, хронично социално и политическо напрежение, нарастващи по ожесточеност вътрешни конфликти. А в още по-далечна перспектива – изчезване на България от политическата карта на Европа.

Ако продължава с досегашната си политика, в недалечното бъдеще БСП ще изпадне на българската политическа сцена в настоящото положение на ПАСОК в Гърция и на социалистическите партии в Полша и Унгария, които дори не са представени в техните парламенти.

Уважаеми делегати,
Запомнете това! И помнете, че и вие ще носите своя дял от отговорност, ако допуснете то да се случи! Направете така, че вашите деца и внуци да не се срамуват, а да се гордеят с вас!

Проф. дин Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*