07th Apr2016

„Реализъм. Хиперреализъм. Невидимата граница“, галерия „Финес“, 06–23.04.2016г.

by Черно и Бяло

Нова изложба в столичната Галерия „Финес“

Вечерта на  6 април, малко преди над столицата да се излее поройния пролетен дъжд, в столичната  Галерия Финес, на ул.„Христо Белчев“ №17, беше открита поредната изложба-сюрприз за ценителите на изящното изкуство – „Реализъм. Хиперреализъм. Невидимата граница“. Вече двадесет години амбициозният екип на Галерията провокира интересът на публиката, предлагайки  нови неща. Сегашната изложба е точно такова нещо,  което не е правено досега и е във вид на ново предизвикателство към съзнанието на зрителя. По думите на собственичката на Галерията и куратор на изложбата г-жа  Мариела Табакова, реализмът в изкуството съществува от както се е появило и самото то – още от пещерното изкуство, през античността, ренесанса и се стигне до днешните форми на т.н. „хиперреализъм“ или известен още с наименованието „фотореализъм“, т.е. „изпипване“ на детайла до последния елемент.

IMG_5896Поканени са шест автори, което прави изложбата интересна дори само с този факт, които работят само в тази област, всеки от тях поотделно известен, със свой почерк и самото им съчетаване в една изложба беше едно голямо предизвикателство, подчерта Мариела Табакова. Това са автори, които на пръв поглед творят в един стил и така както си приличат, всеки от тях всъщност е съвсем различен. Това беше причината да срещнем затруднения при аранжирането на тази изложба, то беше доста сложно и се надявам да сме се справили. Дано и авторите да са доволни от това, което сее получило. Стана една безкрайно любопитна и безкрайно интересна експозиция. Идеята се породи много спонтанно и искам да благодаря специално на  авторите  за това, че се отзоваха, реагираха много бързо, но откликнаха с много голямо желание и успяха.

Представяне на изложбата направи известната журналистка Райна Йотова. „Дължа едно пояснение“ – самият галерист е професионален историк на изкуството и тя каза най-важните неща за тази тънка граница, която според мен е драснала първата клечка като идея за изложбата. Спомям си още от детските години как наблюдавах с интерес формите на всичко, което тогава се наричаше реализъм. С  времето тези определения и възприятия са се променили. На мен ми е много любопитна тази изложба и ми е много интересна. Може би реалността е повече вътре в нас и понякога това, което си мислим е по-истинско от  видимия свят“.

Тук са представени едни неща в тяхната хиперреалност, но коя е всъщност тя? Може би това е техният живот, техните чувства, начинът да виждат голото тяло, да видят сочния плод,  да просветлението в едно разпятие! Да плуваш в едни вълни, които могат да те удавят. Да си припомни мисълта на Яни Христопулос  – „Един живот не стига да нарисуваш една вълна“.

Вероятно за авторите, които работят на границата между реализма и хиперреализма  няма да  им стигне  цял живот да нарисуват жената или жените,  които са обичали, конете с които са препускали, плодовете, които не са успели да опитат като сокове. Искам да кажа простите неща – Любовта, Жената, Разпятието, Иконата, Чашата, Вълната, Детайла – всичко това се оказва, че може да осмисли един цял житейски път.

Росен Тошев е човек, за който казвам, че се е преродил от някой стар майстор. Там има такова нежно „издихание“ на боята и на четката.

Каля Зографова много я ценя защото тя е в емоционалната група на хората, които имат и носят културата не само на живописването, на композицията, на естетиката, която няма мода и няма ограничения, защото тя работи в областта на сценографията и там няма начин да сбъркаш, защото просто сценографията ти дава много култура и много поглед и към измисления и към реалния живот.

Митко – Димитър Войнов-син ми е бил винаги много странен, ние не се познаваме лично, познавам дистанционно, както е модерно да се казва неговото творчество и това на баща му, но той остава за мен някаква мистерия, не ми много ясен. Ще кажа защо – првидно голи тела, нарисувани толкова перфектно,  че вероятно мъжете ги пожелават повече, отколкото живите жени около тях? Не знам, но зад тях има някаква мистерия, има някаква мистичност в този автор по много особен начин.

Венцислав Павлов е толкова изненадващ за мен, зебри, коне – препускат през неговото творчество в много различна техника и композиционно отношение.

Да не пропуснем – Иван и Сашо.

С творчеството на Иван Стратиев отдавна се познаваме, дори съм му виждала и пленерни неща и от България и от Италия.

Разбира се неговата графична култура не му изневерява и по този път на реализма и на хиперреализма, той е „Запазена марка“. Има си собствена, донякъде утъпкана, донякъде не пътека в реализма. Но аз пак казвам – Тази изложба ми разчупи всички дефиниции за реализма и рамкиране на това, какво всъщност днес е реализъм, какво е хиперреализъм.

Сашо (Александър Титоренков) го харесвам и го ценя много. Ще кажа само – „Изключително професионален подход към рисуването от натура, но по много честен начин. Той е автор, който не обича много ефектността макар, че някои от творбите му са доста ефектни и вероятно затова желани от колекционерите.

Така или иначе всички са безкрайно интересни, при такова особено „съжителство“ в тази Галерия. Отива им да са в тази изложба. Много ме впечатли и много мисля за разпятието на Сашо.

Отделете време и я погледайте. Действително всички творби в изложбата поставят много въпроси.

За съжаление звучи като клишето, което напоследък много се употребява в изкуството.

Няма работа в тази изложба, която да не отправя въпрос към зрителите.

Художниците и специално тези шестима автори, които са в кошницата с плодове на Галерия „Финес“ са хора, които по един безупречен начин показват, че могат да рисуват, а това е най-хубавото, нали?

Красимир Пеков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*