16th Mar2016

Българското образование е в колапс

by Черно и Бяло

У нас има 1 милион напълно неграмотни

image

Наскоро председателката на Синдиката на българските учители Янка Такева, която е работила като учител, била е директор на Дом за сираци и е деен член на няколко организации за работа с жените, младежите и децата, носител на орден „Св.св. Кирил и Методий”- първа степен, даде изявление, в което се огледаха всички язви на съвременното образование в България: липса на учители, лошо отношение към труда на учителя – както от страна на обществото, така и от страна на държавата, ниско заплащане, ненужни програми, в които учителите прахосват усилията си в чиновнически дейности, остаряла база в училищата, корупционни практики при създаването и отпечатването на учебниците, деформиране на съдържанието вътре в тях по политически и „други” причини. „Объркахме няколко поколения българи по време на прехода!”, единодушни са експерти в образованието. В същото време някои българчета взимат награди от международни олимпиади по математика и физика, имаме и наистина прекрасни деца, които най-вероятно няма да можем да задържим в България, уви!?

Учителската стачка през 2007г.,която събори тройната коалиция.Само преди десетина дни, когато се смени министърът на образованието и столът на проф. Танев бе зает от Меглена Кунева, самата министърка показа незнание по популярни исторически факти. Тя разказа притчата за пръчките, като символ на единството и самочувствено сбърка хан Кубрат с Крум…! На дни от заемането на поста, и Кунева вече бе готова с препоръки към учителското съсловие, сякаш е вряла и кипяла в него. В това се състои най-големият проблем на България и българите – че постовете се заемат от неподготвени за попрището хора. И така е в много сфери на живота, не само в образованието. Но ако другаде „номерът” минава, то тук вече е наслоена една нетърпимост към глупостите, на които се нагледахме през годините. Най-голямата от тях, несъмнено, бе да се отрече, че България е била под турско робство и игото бе не само наречено, но изписано в учебниците по история като „културно присъствие”. Сега се възприема компромисния вариант „владичество”, който многократно обориха много историци, но явно политиката дирижира да се изразяваме по-меко по отношение на Турция, пък дори и с цената на исторически неистини. И така всъщност посрещнахме Трети март като национален празник на страната, при което резонният въпрос, който можеше да ни зададе всяко дете, щеше да стъписа и засрами нас възрастните. А именно:„Като не е имало робство, за какво Освобождение говорим?” Реторичният въпрос тепърва ще се обмисля от учените глави като как да попадне словесно в учебниците. И като стана дума за учебници, то гореспоменатата синдикалистка Янка Такева в прав текст каза публично, че някои от издателствата монополисти, които през годините са правили „сделки” с чиновниците от образователното министерство, за награда са им предложили работа на добра заплата в същите издателства! Това си е чиста форма на корупция, както и да го извъртаме. Ето защо по едно време имаше 19 учебника по биология, а в момента един учител чете уроци от 9 /!/, 8 са учебниците по химия и десетина по литература. Съответните издателства събират учителите на презентации на пособията си и там се опитват да ги корумпират по същия начин – като им обещават комисиони, ако изберат техния учебник. Не е рядка гледка из училищата учители не само да препоръчват съответния учебник, но и да го продават на учениците си. Учителите са заети с множество несвойствени дейности, от които се уморяват и изнервят. Изследването показва, че всеки трети преподавател работи в събота, а 28% и в неделя. От учителския синдикат настояват за законодателни промени, така че тези извънредни часове да се заплащат. Училищна „забава“ в Хасково.

Учителите нямат право да дават частни уроци на своите ученици, но по статистика 2000 учители го правят, защото нямат друг изход, освен допълнителен доход, за да издържат семействата си. В тайната и унизителна „завера” несъмнено участват и родителите на децата. По тази причина нерядко и оценките по даден предмет се превръщат в търговски въпрос и възниква изразът „по договаряне”. А когато се стигне до матура, се вижда, че са били напълно кухи, т.е. несъответстващи на познанията. У нас, след местните и парламентарни избори, най-масовото събитие е кандидатстването след 7 и 8 клас, както и матурите на абитуриентите. Както има задължително „изтичане” на гласове и „купени” гласове, така и по време на въпросните изпити има „изтичане” на тема и „купуване” на бал. Български патент е да „изтичаме”. У нас все нещо „изтича”. Но в миналото имаше и хубави „течове” – от България „изтичаха” и мозъци, защото имахме стабилно образование. Безплатно, при това. Днес не можем да се похвалим и с това. Сега залагаме на материалния фактор. В същото време се пилеят средства на вятъра. На социално слабите, в болшинството си роми, се дават по 250 лева да подготвят децата си за първия учебен ден на 15-и септември. Констатациите обаче са, че тези пари се усвояват за други цели, а пък т.нар. ромски ученици, ходят на училище от 15-и до 20 септември! Едва сега се умува по въпроса, че не може държавата да се източва от хора, които не желаят да учат и че отговорни за това са родителите на тези деца, формално водещи се ученици. „Ако децата им не ходят на училище и те нямат право на такава субсидия!”, категорични са от синдиката на учителите. Въведе се праг на допустимите отсъствия, но колко се спазва, е друг въпрос. Той не може да се спазва. Причината е простичка – всеки училищен директор съзнателно възпира изключването на ученици, защото с намаляването на паралелките, падат часове, налага се уволнението на учители. Тук пак има един странен парадокс – у нас статистиката сочи, че хем има недостиг на учители – особено на млади кадри, главно по специалностите информатика и чужди езици, хем няма работа.

Бой между съученички.

Според статистиката имало хиляди незаети работни учителски места. В същото време, ако се обадите в регионалните инспекторати и си потърсите работа, едва ли ще ви я осигурят. Школските директори са длъжни да обявят свободните места на учителската борса, за да се обявят конкурси за тях, но го правят формално – на практика всеки от тях си има готов човек за мястото и като отмине датата на конкурса, си го назначават. Парадоксите в съвременното българско училище са толкова много, че откъде да ги захване човек?! Закриха се много училища в страната, но в същото време не се подобри съществено базата на запазените школа. Според статистиката в момента у нас имало 900 незаети директорски места. В същото време налице е любопитният факт – несменяеми директори с рекорден брой години на тази длъжност – един от тях цели 40! – Как ви се струва?! – Само че сега действащите правила позволяват директорите буквално да се пенсионират в кабинета си, защото няма механизъм, по който да бъдат сменени. В новия закон за средното образование уж щяла да залегне идеята директорите да имат мандат. Идеята е на всеки 4-5 години те да бъдат атестирани. И правилно. Защото рутината не винаги е качество. Особено, когато вече всички са категорични, че расте нов тип поколение. То трудно признава авторитети и общо взето не е научено нито на уважение, нито на подчинение. В момента текат няколко съдебни дела, заведени от синдикални членове на Съюза на българските учители. Водят се от учителки, пострадали от…родители на техни ученици. Майка на ученик да зашлеви шамар на учителка вече не е рядкост. Учителите са обект на физическо насилие и словоблудство, заплахи и обиди почти непрекъснато в училище. Вероятно на това се дължи и успехът на филма „11 а”, който  е посветил сюжета си на сегашната агресивна училищна суматоха.  Агресията между самите деца расте от ден на ден, защото нашите съвременни деца растат в неспокойна атмосфера на разведени, разделени, или изобщо неженени родители; вкъщи се обсъжда липсата на пари за ток, за дрехи, липсват средства за потребностите на самите деца. Нерядко родителите са безработни и губят авторитет в очите на децата си. Всеобщата криза е проникнала не само в икономиката, но дълбоко в духовния свят на българина. Масовата култура отдавна е в ход и еталон за нашите деца не са учителите, професорите и писателите, а плеймейтките, ММА-бойците и дискотечните мутри и „кифли” – „мамини дечица”. При една анкета националният идол Левски бе изкаран „отбор”, а студент по кинорежисура не знае коя е Невена Коканова. Вече няма училищни посещения на кино и опера, чат-пат водят децата на някоя позакъсала театрална постановка с „преоценена” стойност на билета и заради комисионото на учителя. Децата не четат книги, а зяпат като зомбита в компютрите, телефоните и телевизора и поглъщат културата, която им пречи да станат културни. А онези даскали, които навремето ни учиха всеотдайно, т.е. пенсионираните преди 2000-та година, взимали 240 лева пенсия?! Ако са живи… Сега пенсионираните пък направо могат да минат за „богаташи” – с 450 лева пенсия!Първокласници…

Срам и позор за общество, което не признава на кого дължи „четмото и писмото си”. При  това положение кой очакваме да заеме местата на тези хора?! – В училищата, наред с наркоманите и мутрите, кръжащи из школските дворове, вече се разчува и за педофили и маниаци вътре в училище – някои от тях дори били „преподаватели”. Ученички се мъкнат посреднощ в баровете и само на косъм не стават „прокурорски” деца, защото по нищо не се различават от каките вътре в заведенията. Нито денем, нито нощем. Защо ли?! – Защото презряхме униформите, не ни трябвало унифицирано общество! А всъщност съвсем доброволно се вкарахме в капана на чуждопоклонничеството и се превърнахме в уникум унифицирана порода. Момичетата – руси и с надути джуки, момчетата –  с бицепси и татуси. Деца с неясни мечти и напразни надежди за бъдещето. Увеличава се бройката на „ничиите” деца, които в училище наричат „проблемни ученици”. Това са деца, които са оставени без родителски контрол поради емиграция на родителите в чужбина. У нас основният контингент все повече са „нашенските чужденци” – мургавите. Те не създават никакъв продукт, но затова пък яко цицат държавата. 28.9% от ромските деца не са ходили никога на детска градина и училище, констатираха наскоро социолози.

Според последните данни на Националната статистика, над 17 500 ученици са напуснали училище за 1 година, най-често заради социални и икономически причини, между които и откровено нежелание за учене. Така у нас днес почти 13 от 100 ученици напускат преждевременно училищата. У нас има 1 милион напълно неграмотни хора. За учащите пък, макар и стремглаво намаляващи, пак има недостиг на средства – за ремонт, за охрана, за транспорт и безплатна закуска. Постоянно се говори за някакви липсващи милиони, но онова, което най-много липсва всъщност е цялостна стратегия за образованието, която да започне с най-главното за една нация – кои сме, какви сме като нация и към какво се стремим – накъде отиваме? На фона на пълния политически хаос, в който живеем вече четвърт век и повече, ние не можем да отговорим смислено на децата си на нито един от тези въпроси. И при това положение дори не сме наясно какво да изискваме от тях. Истината е, че сами забъркахме хаоса и сами сътворихме „правила” да се живее в този хаос. Затова и трудно ще излезем от него. Сбърканите критерии за ум и разум, подмяната на красивото с грозно и на доброто със зло, превърнаха живота ни в пъзел, който всеки за себе си гради самостоятелно. Е, ще кажат някои „глупецът може да направи онова, което на умния и наум няма да му дойде”! – И факт. Всъщност, в това е и отговорът на житейската ни нищета – че по волята и дързостта на овластени глупци стигнахме дотук. Някой нарочно, или не, опростачи нацията и тя става все по-негодна да се справи с този Някой.

Еми Мариянска,

(статията е публикувана във в. „България СЕГА” – вестикът на българите за САЩ и Канада)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*