25th Feb2016

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Година на преброя-

ването

Брой на населението –

хил. души

31.12.1887 г. 3154
31,12.1892 г. 3341
31.12 1900 г. 3744
31.12.1905 г. 4036
31.12 1910 г. 4338
31.12 1920 г. 4847
31.12 1926 г. 5479
31,12 1934 г. 6078
31,12.1946 г. 7029
1,12 1956 г. 7614
1.12.1965 г. 8228
2,12.1975 г. 8728
4.12.1985 г. 8949
4.12.1992 г. 8487
1.03 2001 г. 7929
1.02 2011 г. 7365

Източник: НСИ

Според оперативната отченост на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията – ще се ускори и задълбочи.

Главните фактори за намаляването на населението са два: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. А той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение.

Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 4. за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.

 

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
1990 12,1 12,5 -0,4
1995 8,6 13,6 -5,0
2001 8,6 14,2 -5,6
2005 9,2 14,6 -5,4
2006 9,6 14,7 -5,1
2007 9,8 14,8 -5,0
2008 10,2 14,5 -4,6
2009 10,7 14,2 -3,5
2010 10,0 14,6 -4,6
2011 9,6 14,7 -5,1
2012 9,5 15,0 -5,5
2013 9,2 14,4 -5,2
2014 9,4 15,1 -5,7

Източник: НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.

 

През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83, Франция – 82,4, Швеция – 82, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.

Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4 и Италия – 8,5. В съседните страни има големи различия: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).

Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
табл.3
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.

 

Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:

Първо, за да се види, че демографските процеси в България са свързани със същите процеси в другите европейски страни. Общите европейски тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта влияят върху формирането на българските демографски тенденции. Те притежават свои национални български особености, но общите тенденции, като например влошаването на раждаемостта и плодовитостта на жените, съвпадат с тези в другите европейски страни. Интензивността им е различна, но посоката на изменение е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 53 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т.н. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе.

Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са интегриран резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни. В България, например, те са най-важни, макар че все повече се чувства и действието на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост, от друга. В богатите европейски страни въздействието на икономическите причини се чувства по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.

Има обаче и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без сключване на граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.

Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво от всяка гледна точка. Ако за момент си представим немислимото, невъзможното и недопустимото – че всички бракове през следващите 85 години са еднополови и под никаква форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на века. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, които ни се натрапват настойчиво. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната сигурност, когато се демонстрират и натрапват публично. В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват.

Трето, в голяма група европейски страни негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ и на Световната банка, а също и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им рестриктивната политика на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.

Четвърто, Франция е по-специален случай. Преди години раждаемостта там беше спаднала застрашително, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта и сега се задържа на относително добро равнище. Сходно е положението и във Великобритания.

Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия. Макар и с ограничени данни,Турция е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си.

Общият коефициент на смъртност в ЕС е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т.н. Доста по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т.н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.

Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени, а у нас е 9,4. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, Словения – 2,5, Полша – 5, Унгария – 5,3 и т.н.

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в Европа (виж таблица 4.).

Таблица 4. Възрастова структура на населението в 2014 г. – %

Държави/Възрастови групи 0-14години 15-64 години над 65 години
ЕС-28 15,6 65,8 18,5
България 13,7 66,7 19,6
Белгия 17,0 65,2 17,8
Чехия 15,0 67,6 17,4
Дания 17,2 64,5 18,2
Германия 13,1 66,1 20,8
Ирландия 22,0 65,4 12,6
Гърция 14,7 64,9 20,5
Испания 15,2 66,6 18,1
Франция 18,6 63,5 18,0
Хърватия 14,8 64,7 18,4
Италия 13,9 64,7 21,4
Латвия 14,7 66,3 19,1
Литва 14,6 67,0 18,4
Унгария 14,4 68,0 17,5
Австрия 14,3 67,4 18,3
Полша 15,0 70,1 14,9
Португалия 14,6 65,6 19,9
Румъния 15,5 67,9 16,5
Словения 14,6 67,9 17,5
Словакия 15,3 71,2 13,5
Финландия 16,4 64,2 19,4
Швеция 17,1 63,5 19,4
Великобритания 17,6 64,8 17,5
Швейцария 14,9 67,6 17,6
Македония 16,9 70,7 12,4
Албания 19,2 68,8 12,0
Сърбия 14,3 67,7 18,0
Турция 24,6 67,8 7,7

Източник: Eurostat.
Пояснение: В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.

 

На основата на данните в тази таблица могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.

Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви на страните и Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.

Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС и 22,0% в Ирландия или 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо потъване. Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.

Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток е рисковано, между другото и поради сегашния етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас може да стане сериозна. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.

От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в много други европейски страни обаче е различно и това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси. От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. Европа и особено съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици!

От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение. Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем.

Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности. Тя трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече – уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, особено през последните 26 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставяне на поколенията, каквото някои хора у нас си позволяват да правят.

На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното.

Този подход е много по-здравословен от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез привличане на имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото най-често той води до оголване на други страни от тяхното младо поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все по-големи трудности да намерим подходящ квалифициран персонал за нашата икономика. Този подход е паразитен, защото лишава други държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Той е опасен и за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище – той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност!

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и предотвратяването й става още по-трудно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политика кризата може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.

Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. В демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1. Постигането на преобладаващ модел на българското семейство от 2-3 деца е доказателство, че сме на прав път.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизане в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 24 месеца за трето дете; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 250 лв. за второ дете; 350 лв. за трето дете; 80 лв. за всяко следващо;
  • по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени изцяло. Те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • От началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 70 лв.; в средно училище – 150 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се осигурява безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • да се повиши чувствително заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинките болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, независимо от финансовите показатели, като при нужда се осигурява държавно финансиране;
  • да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса. Разходите за зъболечение на бедни възрастни хора да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната пенсия да достигне 800 лв, без

ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигури от бюджета;

  • за неосигурените по уважителни причини възрастни хора над 65 години държавата да плаща пълното финансиране на здравната им помощ и лекарствата;
  • да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;
  • държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
  • всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • да се намали ДДС на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като за компенсация на бюджета да се увеличи на 27% за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • Да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

 

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за осъществяване на такава спасителна програма в България. Това не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на предлаганата от мен цялостна данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години и при добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки. Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако започнем да ѝ противодействаме веднага!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*