20th Jan2016

Най-малкият цирк в Париж

by Черно и Бяло

dПо света има много циркови артисти – цигани, но френският цирк „Александър Романес” е единственият цигански цирк в света. По-голямата част от годината той е в Париж. И е уютен, чувстваш човешката му топлота още при влизането си под малкото шапито. Номерата на представленията му са несложни, повечето изпълнявани от един артист, без тежки уреди. Пейките за зрителите са не повече отколкото за двеста души. Но за този малък манеж оркестърът е даже значителен – шест души, плюс певицата Делия – румънска циганка, жена на Александър. Музиката е непозната, жизнена и забавна – циганска музика. Жонгльор е българският циганин Иван Радев. В програмата участват и почти всичките дъщери на Александър. Мислех си, че те са шест, но той поясни:

– Да, имам шест деца, но първото е момче. А нещо… изобщо не се срещам с него. Няма и за какво.

Изобщо, като че ли Александър се чувства по-добре с женската половина на планетата, отколкото с противоположните им. В един пълнометражен документален филм за цирка му, който преди две години вървя в едно парижко кино, той мрачно беше обявил:

– В номер с тигри – всичко се прави от женските тигри. В цирка мъжките тигри вървят само за масовка.

***

аАлександър е потомствен цирков артист – с баща си са били заедно в прочутия зимен, много представителен парижки цирк „Буглион”, който принадлежи на циганско семейство, със същото име. Такова е и първоначалното фамилно име на Александър Романес – Буглион.

Циркът „Буглион” е грамаден, устроен по европейски маниер, с артисти от много страни. В него Александър е бил звероукротител на тигри, но напуснал арената му много рано – още когато бил на четиринайсет години.

– Циркът не трябва да бъде като хангарите за огромните самолети, беше казал той в едно телевизионно интервю.

bНо освен това си неодобрение към семейния „Буглион”, тогава той бил и завил към музиката, към бароковата класическа музика. И така се увлякъл от нея, че за граматиката почти не му останало време, научил се да чете без много-много да учи. А през 1994г. създал своя малък цирк, който бързо постигнал популярност, и сега парижаните обичат както представленията му, така и самия Александър.

Когато се запътих да разговарям с него, мислех че ще го заваря да репетира – това беше следобед, а при цирковите артисти няма работно време – те репетират по цял ден. Но го заварих в кротка приказка с един мъж и две жени, очевидно хора не от цирка, около маса на която нямаше нищо за пиене. Като видя, че идвам към тях, той попита:

– Ченге ли си?

Разбира се, отговорих му с „Да”.

Той издърпа един стол към себе си и ми го посочи да седна. Разменихме пет приказки, той пак попита:

– Поет ли си?

Пак му отвърнах утвърдително.

А след още петнайсетина минути разговор, когато се канех да си тръгвам, той каза:

– Ти си дете на сто години.

И този път се съгласих с него. И вече се съгласявам с почти всичко, което говори той. Само веднъж не срещна той моето съгласие – когато се опитваше да ме убеди да изследвам по-подробно своето родословие, защото е убеден, че съм от цигански произход. Срещу което по принцип нямам нищо против, но знам точно, че дядо ми е бил заможен българин в Клисура, която заможност е изгоряла в Априлското въстание.

***

cСлед представленията на „Александър Романес”, вече пред цирка, артистите продават топли понички, предлагат чаши с вино. И народът не бърза да си отива, приятно му да разговаря с общителните циркаджии, и особено с Александър. Половината от неговата публика са деца, а другата половина – интелигенти. Както той самият казва:

– Моята публика не е циркова, това е театрална публика.

Винаги към края на представлението, той обявява, че всеки може да си купи негова книга. И дълга опашка се нарежда пред масата, зад която той сяда, пише автографи, разговаря.

Георги Бранев
редактор: Добринка Христова, ДЖСП

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*