08th Dec2015

Душата на твореца. Боян Ангелов – поет, философ, историк, публицист.

by Черно и Бяло

IMG_2196Боян Ангелов се ражда през 1955 година в град Панагюрище. Завършва специалностите Литература и Философия в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Работи като редактор в списания и вестници. Завършва докторската си дисертация в Института за философски изследвания при БАН.
Седем години специализира в Швейцария и завършва второто си висше образование с признат докторант по антропософска педагогика. От 1990 до 2002 години е главен редактор на списание „Читалище”, което е най-старото българско периодично издание. За периода от три десетилетия написва и издава двадесет поетични книги, четири значими научни произведения за Българското възраждане, студии и статии на философска тематика. Към това богато авторско творчество следва да прибавим и преводните издания на писатели от Швейцария.
Първата стихосбирка „А върху ножа – детелина” се появи през 1985 година. Дълбоко емоционална и искрена тя разкриваше голямата доброта на младия автор. В предговора към нея Матей Шопкин написа: „Първата книга на Боян Ангелов е озарена от една голяма човешка обич. В нея са изваяни образите на най-милите хора: майката, рано починалия баща, любимата, приятелите,..”

СС: Ето прелистям страниците на новата Ви поетична книга „Далнина”, която излезе тези дни с логото на издателство „Захарий Стоянов”. В този красиво оформен том вие сте избрали 148 стихотворения от стотиците, които са останали по страниците на на останалите двадесет поетични творби. Коя от тях ви е най-любимата?

БА: Това е труден въпрос за всеки автор. Важното е твоето послание да стигне до съвременния читател, въпреки. малките тиражи на издаваните произведения. Мога да кажа, че през изминалите години от нашия преход успях да натрупам личен практически опит в областта на издателската дейност. Аз и моите колеги от малкия редакционен екип изпитахме немалко трудности да намираме средства, за да продължи издаването на списанието „Читалище”. Защото бях години наред и заместник на организацията , която обединяваше дейността на 3500 читалища.

През 2012 години бяхте поканен за директор на издателството „Български писател”, а през следващата година излязоха над 70 книги на писатели. Лично участвахте в премиерите в столицата и в провинцията на болшинството от тях. Главното тогава бе издаването на двутомната история за 100-годишнината на СБП.

Станах директор, но още в началото разбрах, че допълнително ще бъда и редактор, и коректор. И, разбира се, най-важното – да намирам средства за издаването. Първият том за периода 1913–1944 години беше вариант на отпечатаната книга през 2003г. По -сложна беше задачата на тримата колеги Благовеста Касабова, Иван Есенски и Воймир Асенов относно втория том. Драматичните 1944 и 1945 година оставят свой незаличим отпечатък и върху съдбите на стотици писателски съдби. Следващото десетилетие беше белязано от каноните на една нова естетика, издигнала партийността и идеологемите като барометър за талант и жизнена позиция. Но въпреки това, двутомната история стана добра.

Вие сте един не само талантлив и ярък талант, но и модерен поет, който във всяка нова творба надгражда философското начало и звучене на поезията. Може, би най-важната роля на поезията е човеколюбието и отрицание на озлоблението.

Благородната, най-важната задача се състои според мен в двете мисии на поезията. Първата е свързана с човешката способност да се радва на живота, дарявайки с радост и щедрост себеподобните си. А втората мисия обуславя начините, чрез които човек се подготвя за смъртта, възприемайки я като онтологическа реалност и метаморфоза за живот в други измерения, и по други закони.

Когато читателите се запознаят с Вашата лирика и почустват нейната дълбочина те разбират широките поетични пространства на автора. Стиховете, метафорично изобразяващи красивата природа на родната земя, се допълват често пъти с мисловните асоциации в областта на историята, географията, митологията, древната философия…

Приемам тези ваши думи като оценка на една голяма част от моето авторско творчество на поет-мислител. Защото винаги неразгадан ще си остане вечният въпрос за съдбата на човека, за истинския смисъл на човешкия живот, който преминава така бързо като буйна, река.

Но в дървото на живота израстват неусетно дори и клоните на вечните човешки страсти: великото тайнство на любовта. Истината ми лирика е главната тема в редица мои книги от първата поредица.

По Ваша инициатива беше създадена и Българо-Швейцарската академия на художествените науки, на която станахте председател. Тази институция допринася за взаимното опознаване на творците от двете европейски страни. Знайно е, че в Швейцария живеят и работят немалко български граждани, интелектуалци. Благодарение на Вашата преводаческа дейност българските читатели можаха да се запознаят с част от многообразнотото творчество на Алберт Щеффен – класик на швейцарската литература. Той е е автор на повече от 80 произведения – поезия, драматургия, естетика. Като съставител и преводач от немски език вие подготвихте един красиво оформен том от триста страници. Това произведение на издателството „Богианна” беше оценен високо и от страна на издателството за художествени науки в Дорнах, Швейцария и от фондацията „Алберт Щеффен”.

Искам да добавя, че имаме още няколко книги като съвместни издания. Стихосбърката „Скали от вятър”, която излезе през 1997г. в 37 страници беше представена на два езика – български и немски. Редом до всяко стихотворение беше отпечатан и текстът на немски език. Затова съм благодарен на Лили Иларионова, която осъществи поетичен превод на немски език.

„Поетон” – това е заглавието на интересната ваша книга с огледални „хайку”. Японската поетическа техника „хайку” намери отдавна свои последователи и сред българските автори. В началото секцията се ръководеше от писателя Димитър Стефанов.

Съчетанието на източното светоусещане със славянската емоционалност събужда наистина противоречиви предизвикателства. Славянската поетическа нагласа е застанала на границата между западния рационализъм и източния мистицизъм и създава неповторими в своята дълбочина образци. Така търсим онзи смисъл на словото, който одухотворява нашето кратко земно съществуване, дошло от вечността и отправено отново към него.

От година и няколко месеца вече сте председател на Съюза на българските писатели, който е доброволно сдружение на творците на българското слово. Прави добро впечатление, че участвувате лично на всички премиери на нови творби, пътувате из страната и учредявате с домакинството на общините национални литературни награди на имената на писателите – класици, от техния роден край. Какви са посоките на бъдещата дейност в съюзните дела?

В досегашната си работа се старая да бъда верен на себе си, да проявявам толерантност и добротворство, да уважавам мнението на всеки, който е отдал своето доверие и надежда. Постоянно се убеждавам, колко талантливи са моите колеги. Това са изключително емоционални поети, чудесни белетристи, виртуозни публицисти, литературни критици и историци. Болно ми е, че нашата държава десетилетия наред се отнася към своите писатели като мащеха. Ние със сигурност сме най-ощетената част от българската интелигенция откъм държавна и институционална подкрепа.

Не един път съм казвал, че Съюзът на българските писатели е независима, надпартийна и неполитическа творческа организация. Откакто заех председателското място не съм търсил и не съм позволявал да се търси финансова подкрепа от политически централи с користна цел.

Сега главното ни внимание ще бъде да се организира обществена дискусия за оценка, мнения и становища относно публикувания проект за българския език, писменост и книжовност. Комисията за култура при Народното събрание възложи на СБП такава функция. Трябва да поемем своята отговорност в сътрудничество с творческите съюзи и другите писателски обединения.

В края на нашата среща-разговор нека отбележим важния период от журналистическата Ви дейност. През 1985г. след конкурс станахте редактор в Комитета за телевизия и радио или по-точно в тогавашната Обединена военна редакция. Подготвяхте рубриката „Лира и тръба” и създадохте поредицата „Моят гарнизон”. В нея за автори бяха привлечени Димитър Христов, Петър Динчев, Димитър Миллов, Николай Милчев и много други поети.

Върна ли се назад в спомените несъмнено констатирам, че едни от най-хубавите ми години са свързани с моята работа във Военната редакция на Комитета за телевизия и радио. А това бяха не една и две, а цели пет години. Полъхът на промените витаеха не само в мислите ни. Но едва ли някой от нас можеше да предположи какво ще ни донесе бъдещето.

Военната редакция не беше просто редакция. Тя беше душата, „светая светих” за младите литератори. Малцина са поетите и белетристите, които не са били сътрудници на тази редакция и на знаменитата радиостанция „Младост”.

Нека да си призная, че обичам армията и нейните командири. В последно време заедно с Управителния съвет на Съюза на ветераните от войните осъществихме в Централния военен клуб редица съвместни инициативи. Писателите и полковници от запаса. Георги Георгиев и Стефан Стефанов подготвиха юбилейна антология на военната проза и книга за писателите-фронтоваци.

Лично аз се гордея, че съм правнук на опълченеца Марин Табашки, един от героите, спасили Самарското знаме в боевете край Стара Загора, който после участва в Сръбско-българската война край Сливница. Неговата сабя се пази в музея на Панагюрище. А татко ми и тримата чичовци са участници в Отечествената война.

Стефан Симеонов


Боян Ангелов (Боян Ангелов Иванов) е роден на 27 август 1955г. в гр. Панагюрище. Завършил е гимназия в родния си град през 1973г. През 1980г. завършва специалностите философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио, в Българската академия на науките. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат на тема „Влияние на античната философия върху Българското възраждане”. От. 1990г. е главен редактор на списание „Читалище”, а от 1994г. до 2002г. е заместник председател на Съюза на народните читалища. Председател е на фондация „Читалище-1870”, която от 1999г. е издател на сп. „Читалище”. От началото на 2013г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 21 поетични книги на български език. Негови литературни творби са превеждани на различни езици. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на престижни литературни награди у нас и в чужбина. От 2014г. е Председател на Съюза на българските писатели.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*