04th Jan2012

Follow the money: Или голямото арт-харчене

by Черно и Бяло

Живеем във време, в което за индикатор на човешката креатив-ност и творчески просперитет, се приема не изкуството само по себе си, а по-скоро неговият нискорисков инвестиционен профил. Изкуството придоби статут на ултра-консуматорски продукт, с широкоспектърен и стабилен пазар. Многобройните търгове и никнещите като гъби арт изложения са красноречив показател за активността на пазара. Затова за никого не са изненадващи динамичните вечерни търгове на аукционните къщи Филипс де Пюри и Сотбис (Ню Йорк) и рекордните $630 милиона, отбелязали върхът на голямото арт пазаруване за произведения от периода на ранния абстракционизъм, поп арт-а и съвременно изкуство, както и новите рекорди за творци като Клифърд Стил ($114,1 милиона), Герхард Рихтер ($20,8 милиона) и Си Туомбли ($9 милиона). Всички страховете от фалит на еврозоната и мрачните финансови прогнози бяха буквално „издухани” по време на ежегодните октомврийско-декемврийски изложения на изкуство в Лондон (Frieze) и Маями (Art Miami Basel) и многобройните им сателитни панаири (Moniker Art Fair; Multiplied London; Scope Miami ), които приключиха сезона повече от успешно. Така например творбата „Made in China” на Джо Блек бе продадена за £12 000, а сериграфии на стрийт арт легендите Бен Айн (Ben Eine), Д-фейс (D*Face) и Бижу (Beejoir) бяха разпродадени за минути.
По всичко личи, че изкуството е отново на мода!

Оказва се, че отегчените от скучния пазар на луксозни къщи, коли и акции, заможни колекционери се обръщат към динамичността на колекционирането на произведения на изкуството. Изкуството се превърна в алтернативна форма на инвестиция, която също както и стоковите активи може да бъде организирана в портфолио. А неотдавнашният елитарен, ирационален и суров пазар от купувачи евоюлира в спекулативен, безспорно по-широкоспектърен и образован пазар на продавачи.
Филантропията далеч не е единствената причина за необичайната активност на пазара на изкуство в условията на глобална финансова несигурност. Според някои експерти, колкото по-остра е икономическата криза, толкова по-малко влияние ще имат спекулациите върху възприятията на хората към изкуството. Това, от своя страна, би могло да доведе до нова, глобална промяна в културните и изкуствоведски ценности. Инвестирането в култура и изкуство често е средство за преодоляване на емоционални и интелектуални дилеми и предизвикателства.

„Хората не се интересуват от капиталовложения на Уол Стрийт, те искат сигурни инвестиции с гарантирана възвръщаемост, каквито са произведенията на изкуството”, споделя арт дилъра Кристоф ван де Вее. Повече от ясно е че периодът на колекциониране на стари майстори е преминал. Не защото интерес няма, а защото всички брилиянтни образци са отдавна включени в музейни сбирки или в частни колекции. Така опасенията на колекционерите, че ще изпуснат следващия, макар и съвременен „майстор”, прерастват в неконтролируемо и неистовото търсене на новото, свежо и провокативно. Съвремието ни е поразено от различни „вируси” – тези на безбройните знайни и незнайни изложения на изкуство и биеналета, които по своята същност са нищо повече от забързан манифест на творческа разпокъсана енергия, и рояци гравитиращи колекционери и арт дилъри. Борбата на колекционерите да предвидят и осребрят следващите Куунс, Уорхол или Банкси обаче разкри потенциалната, но реална опасност от спекулации и заливане на пазара с посредствено изкуство. Ясно е, че броят на брилянтните художници съвсем не е голям и че реално, предлагането никога няма да отговаря на търсенето поради спецификата на самото създаване на произведенията. Тъжно е, че качеството все по-често е пренебрегвано за сметка на брандираните продукти. Интересното обаче е именно възприемането и новият смисъл, който се влага в категорията „качество” на произведенията на изкуство. Негласно прието е условието „дебел портфейл – качествена творба”. За много арт-пуристи е крайно шокиращо да възприемат промяната на статута на твореца от човек на изкуството в шоу звезда с отличен PR, произвежда-ща предмети на конвейр по заявка. От друга страна обаче не бива да се забравя и фактът, че много малък сегмент от съвременното общество е способен да създава стойностни произведения на изкуството и логично, също толкова малък сегмент има достъп до него и успява да си ги позволи. Изкуството, действително струва толкова, колкото някой е готов да плати за него.
Действително, в програмите на таз годишните арт-изложения се забеляза промяна, която е пряк резултат от тенденциозното възприемане на изкуството като инвестиция. Промененият, по-мъдрял пазар на съвременно изкуство, както и условията на рецесия наложиха търсенето на познати, утвърдени автори, чиито произведения са инвестиции с минимален риск и сигурна възвръщаемост на второстепенния пазар. „Във времена на трудности, хората предпочитат да се обграждат с неща, които ги карат да се чувстват добре” (Алекс Логсдейл, галерия Лисон). Така например, известната платформа за „млади”, провокационни автори Фрийз, не се поколеба да заложи на по-декоративни и галещи окото абстрактни творби. Изборът на многоцветни и целящи не толкова да провокират, колкото да създадат илюзията за стабилност и отсъствие на риск, съдиректорът на Фрийз Матю Слотовер обяснява така: „Участващите във Фрийз галерии мислят преди всичко за по-изтънчената част от посетителите, което обезсмисля крещящите политически слогани и провокации.”
„Тази година Фрийз е учудващо политически учтив и безкрайно дистанциран от световните вълнения” споделя Пол Казмин, директор на едноименната галерия, една от малкото, изложили творби с ясна политическа насоченост (пример е поразяващото платно на Уилям Копли „My Motherland Can Fuck Your Fatherland” 1975, оценено на ($125 000, изобразяващо ранна версия на американския флаг и британското знаме преплетени във физически съюз).
Популярността и активизирането на арт изложенията, мнозина арт експерти обявиха за знак на това, че таванът в пазара на изкуството е достигнат. Твърдението е спорно, тъй като, това е напълно естествен процес, който идва да покаже, че и пазарът на изкуство, както всеки, еволюира до субпродукт на човешката креативност. Без съмнение съвременната арт сцена е повече от динамична, при все че това безспорно се дължи на страстта и прагматизма на колекционерите, както и дебелината на портфейлите им. И да, вратите на този отбран клуб вече са широко отворени, но не се заблуждавайте. Голямото изкуство е достъпно, въпросът е само за кого…

Милена Коцева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*