19th Nov2015

Китайската мечта

by Черно и Бяло

Китайска ли е китайската мечта

Поглеждах със извинително съжаление към лицата на хората, с които се разминавах по малката уличка. Беше толкова тясна, че ако двама души застанеха с разтворени ръце, за останалите щеше да е невъзможно да преминат. Точно заради това да се провра през тях ми отнемаше усилие. Много…

Точно в 17:00 часа, (българско 23:00) имах среща с колегите си в малкото кафене на ъгъла. Трябваше да съм коректнa! Ето защо изпитах радост, регистрирах точност. Докато пиех капучиното си и бъбрех задъхано, установих, че вълнението ми идва от настроението, предадено ми от всичките тези хора по улицата, затова не спирах да се усмихвам…

Оказа се, че сме попаднали в един от най-старите квартали на Пекин, на уличката „Нан Луо Гу Сян”. Тук преимуществено се събираха млади хора и по всичко личеше, че те владеят изцяло положението. Тогава се сетих за основното мото на китайците, а именно, китайската мечта –  „Подмладяване  на нацията и забогатяване на населението”. За нас нямаше съмнение, че в голяма степен тази мечта е изпълнима.

Денят беше събота и само два часа по-късно програмата ми включваше посещение на концерт в Пекинската опера.
…А в неделя всичко щеше да е вече спомен. Какви бяха изводите ни и какво още се случи в Китай за осемте дена престой, ще опиша в кратките си материали, посветени на това пътуване.

Нека започна отначало…

Поканата беше изпратена от Общокитайската асоциация на журналистите, с която в договорни отношения СБЖ е от 1987 година. Предвид дистанцията на времето и промените, настъпили в периода, една от задачите на визитата беше да се даде ход за подновяване на този договор. Делегацията се състоеше от шестчленна група, между които и председателят на СБЖ – г-жа Снежана Тодорова, г-жа Екатерина Павлова – главен редактор на интернет изданието „Дипломатически спектър”, г-жа Евелина Стeфанова – мениджър към пресгрупата на БТА, Георги Калагларски – доц. към Варненски свободен университет и член на УС на СБЖ, Валентин Стоянов – член на УС на СБЖ и  представител на списание „Черно и Бяло” в мое лице.

С пристигането ни на 8-и ноември, в първия следобед от престоя ни посетихме Столичния музей. Строителството на сградата е завършено през 2006 година и сама по себе си тази футуристична постройка е архитектурен шедьовър…

image1

Всеки път при посещение на културен обект съм си давала сметка за силата на възприятията и степента на въздействието, което имат историческите факти. Считам, че най-важният елемент за посетителят е емоцията, с която възприема и обективно (лично) изгражда познание. Беше ясно, предстояха ми чудесни преживявания и освен физическа издръжливост, трябваше да се подготвя и за смайващи изненади.

image2

Първият ден в столицата на Китай завърши с разходка по една от централните търговски улици, в близост до хотела ни.
На следващия ден бе срещата ни с преподаватели и студенти от Китайския народен университет. Една вълнуваща, много непринудена и изпълнена с разговори приятелска среща, в която основният въпрос беше какво е впечатлението ни от Китай и разбира се, хората на Китай.

Китайски народен университет

Китайски народен университет

Българската делегация пред университета

Българската делегация пред университета

Всичко, което следваше от тук на татък – срещи, семинари, разговори, обяди и вечери изискваше стриктно спазване на програмата, за която само в общи линии имахме предварителна представа.

Среща с китайски преподаватели и студенти

Среща с китайски преподаватели и студенти

image7

Денят на срещата ни със студентите и преподавателите от журналистическия факултет на Китайския народен университет щеше да завърши с пищна вечеря, но преди това трябваше да посетим издателството на вестник „Guangming daily” също и лидерите на националната асоциация на журналистите. В заключителната част на тази среща председателят на УС на СБЖ, г-жа Тодорова получи награда-сертификат „Приятел на Китайските журналисти”. Този момент сам по себе си донесе празничност, след което макар и по протокол продължихме вечерята.

image6

Ние, българите се наричаме още и балканци. Известни сме с гостоприемството си. Склонни сме да определим наличието на шум за празничност. В Китай откривах съвършенство в тишината, в премерените жестове, в изкуството да накараш този, който е до теб да се чувства важен. И още нещо, почти всички познаваме вкуса на китайската кухня. Сега съм абсолютно сигурна – необходимо е да си там, за да откриеш нейното богатство и наистина да го наречеш изобилие!

В хотела се върнахме късно вечерта. Следващия ден щеше да е не по-малко интересен – забраненият град „Гу Гун”…

Даниела Владимирова Христова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*