08th Nov2015

Още един повод за национална гордост в сърцето на Европа

by Черно и Бяло

В Централните гробища на Виена има една обособена част, където са разположени гробовете и паметниците на тези, които са дали живота си по време на кръвопролитните войни опустошили нееднократно Стария континент през миналия век. В тишината на мемориалите са скътани минали съдби на хората, в чиято чест са издигнати, но и на нациите изпращали своите свидни синове на бой, с една едничка цел – постигането на някакъв национален идеал. В това отношение България не прави изключение от общоевропейската традиция.

И през тази 2015 година, на 30 октомври, навръх Архангелова задушница, ден за почит на загиналите войни, пред възстановения български Войнишки паметник във Виена се събраха официални лица, представители на българската общност в града, Предстоятелството на Българската православна църковна община „Св. Иван Рилски”. Отец Иван Петкин от църквата „Св. Иван Рилски” отслужи панихида, а със запалване на свещи, паметта на седемте български офицери загинали през войните 1912–1918 години беше почетена от присъстващите. Отец Иван поднесе изненада с прочувствено изпълнение на Вазовото „Новото гробище над Сливница”, известно още като „Покойници” – „…Вий в другий полк минахте”.

Панихида

Панихида

Слово на Н.Пр. г-жа Елена Шекерлетова

Слово на Н.Пр. г-жа Елена Шекерлетова

Кратко слово произнесе Н.Пр. г-жа Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия, след което двамата с военно и военно-въздушното аташе в дипломатическата мисия, полк. Еленко Андреев поднесоха венец на признателност пред паметника.

Поднасяне на венец

Поднасяне на венец

Почит

Почит

Историята на последния е типична за българската действителност. Паметника е построен през 30-те години на миналия век. Поддържан от държавата дълго време, което е задължение на всяка страна дала жертви. След 1989 година той е занемарен, а грижата за него неглижирана. Едва през 2014 година един военен – Ивелин Вичев, съобщава за наличието на такава паметна плоча във Виена. Започва проучване и се стига до решение за реставрация и възстановяване на паметника. Отлива се наново Георгиевският кръст, паднал от влиянието на времето и човешката небрежност. Двама „виенски” българи – художниците Стефка и Марио Георгиеви имат заслугата за всичко това. Почистен е гранитът в който са издълбани имената на седемте офицери, буквите са запълнени със златен бронз. Така паметникът се превръща в още едно средище, на което българската диаспора в центъра на Европа да може да припомня приноса на страната ни в общоевропейската история.

Красимир Пеков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*