03rd Oct2015

Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха!

by Черно и Бяло

Американските власти са главният виновник за сегашното масирано преселение от Африка и Азия към Европа

Съдържание

  1. Причини за нарастващите миграционни процеси.
  2. Намесата на Америка във вътрешните работи на други държави.
  3. Защо мигрантите не се насочват към Саудитска Арабия и нейните по-малки съседи от Залива?
  4. Защо световната общност си затваря очите?
  5. Възможни деструктивни последствия от масовата имиграция в Европа.
  6. Как да се ограничи масовото преселение към Европа?

Проф. Иван АнгеловНа 6 септември тази година Pogled.Info публикува мой анализ за миграционната криза. Междувременно продължих да работя по темата: обособих анализа в шест раздела, допълних го с още много аргументи и най-вече – раздел 6. – с още седем важни препоръки за ограничаване на организираното масово преселение от Африка, Близкия и Средния изток, което застрашава бъдещето на Европа и на християнската цивилизация. Тук предлагам на читателите разширения вариант на анализа с новите препоръки за ограничаване на миграционните потоци, който е почти три пъти по-голям от първата му част. Правя го, за да опровергая масовите лъжи у нас и на Запад, с които се цели оневиняване на САЩ и на нейните съюзници за настоящата миграционна криза. А САЩ и най-близките ѝ съюзници продължават гузно да мълчат.
Правя го още и защото миграционната криза е много сериозна и бързо се усложнява. Тя е на път да се превърне в европейска катастрофа и с напиращите все повече нелегални имигранти през турската сухопътна граница, застрашава пряко България:

От историята знаем за поредица от велики преселения на народите през вековете. Стотици милиони хора сега живеят извън страните в които са родени те и техните родители. В своя статия през август 2015г. в списание Social Europe, бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер писа: „В продължение на много години Европа беше сполетяна от войни, глад и бедност. Милиони европейци бяха принудени да емигрират по икономически и социални причини към Северна и Южна Америка и далечна Австралия, търсейки по-добър живот за себе си и своите деца. Те бяха считани за „икономически мигранти”…Днес Европа е един от най-богатите световни региони. В продължение на десетилетия повечето европейци живеят в демократични държави, които уважават фундаменталните човешки права. Европейската собствена мизерия и миграция се превърнаха в далечен (дори почти забравен) спомен”.

Причини за нарастващите миграционни потоци

През последните десетилетия също сме свидетели на преселения на милиони хора от бедните към богатите страни по различни причини. Основните причини сега са икономически и политически. Докато има два световни полюса между бедни и богати, или както се казва в глобален план – между Севера и Юга, ще има и световна икономическа миграция. Засилването на бедността и изострянето на неравенството в световен мащаб ще поражда нарастваща икономическа миграция: от бедните към богатите континенти, от бедните към богатите държави в континентите и от бедните към богатите райони вътре в държавите. Икономическата миграция може да бъде ограничена значително само ако се постигне относително изравняване, или поне намаляване на пропастта между качеството на живота в различните континенти, държави и региони вътре в държавите. Това обаче не се очертава като реална възможност през близките десетилетия. По-скоро обратното – бедността ще се разширява, а неравенството ще се задълбочава.

Политическите причини се изразяват във външни военни интервенции в по-малки и слаби държави, провокиране на граждански войни в други страни, заговори за сваляне на легитимни правителства на други държави, насърчаване на тлеещи етнически, религиозни и други конфликти в други страни, поддържане на добре платена и активна пета колона в чужди държави. Неслучайно напоследък все по-често се говори: „ако има война ще има емиграция, ако няма война няма да има емиграция”. Разбира се, тук става дума главно за военно-политическата емиграция. В следващото изложение за краткост ще боравя с понятието „политическа миграция”.

Главните икономически и политически миграционни потоци сега са от Африка, Южна и Югоизточна Азия, Латинска и Централна Америка към Западна Европа, Северна Америка и Австралия. В периоди на икономически, социални, политически, военни, религиозни и други кризи тези потоци се засилват, но никога не стихват напълно. Напоследък се очертава тенденция затишията да са все по-редки и по-кратки. Това ще затруднява бъдещето на човечеството.

Намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави

През последните десетилетия, зачести намесата на световния хегемон Америка във вътрешните дела на други държави, което я превърна в мощен източник на миграция. Външните интервенции пораждат вътрешно политическо, икономическо, социално, етническо, културно и религиозно напрежение в тези страни и все по-често прерастват в тотален хаос, диктатури и граждански войни. Те пък правят невъзможен нормалния живот на хората в тези държави, застрашават личната и имуществената им сигурност и ги принуждават да емигрират. Най-грубо се намесват правителствата на САЩ и техни най-близки европейски съюзници, под знамето на натрапчивия „износ на демокрация” и „защита на гражданските права”. Известна е многократната брутална намеса на САЩ преди и след Втората световна война в Централно и Южноамериканските държави, в Африка, в Азия и в Европа. Създаването на еднополярен свят с доминация на САЩ през последните десетилетия увеличи апетитите за такава намеса и те зачестиха. Превърнаха се в нормална практика.

Политическите причини, които породиха последните масови миграционни потоци към Европа, са намесите под флага на „Арабската пролет” (Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Сирия), а преди това за „износ на демокрация” в Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Еритрея, Етиопия, Сомалия и други африкански страни, та чак до Нигерия и някои страни от Западна Африка. Така „Арабската пролет” се превърна в „Арабска зима”, която сега обхваща и Европа.

В повечето от тези държави и преди това имаше диктаторски режими, но те с нищо не бяха по-лоши от съществуващите и до сега проамерикански диктатури в Саудитска Арабия, в нейните по-малки съседи от Арабския (Персийския) залив, а също и в Африка. Разликата е само в това, че едните бяха неутрални или антиамерикански, а другите – послушни и проамерикански. Положението в Ирак, Афганистан, Либия и други страни беше наистина лошо, но след бруталната намеса на Америка и някои западноевропейски страни, стана още по-лошо. По-рано, по време на диктатурите бяха избивани много хора заради техните политически, религиозни и други убеждения, но сега, с породените от тези интервенции граждански войни и пълен хаос, избиват още повече хора.

По времето на Садам Хусеин Ирак беше относително стабилна държава с брутална диктатура. Може би някаква доза „Близкоизточна диктатура” е била необходима, за да се поддържа стабилността в сложната обстановка в страната и региона. Ние европейците по-трудно можем да разберем това. Правителствата на САЩ отначало сътрудничеха с този и предшестващите го диктаторски режими в Ирак, доставяха му военна техника и му помогнаха в края на 1980 и следващите години да воюва срещу Иран, защото това беше изгодно за САЩ. Войната завърши без победител. Впоследствие, когато Садам прояви признаци на независимост и непослушание, го обявиха за престъпен. Наложиха му строги икономически и други санкции, обявиха самоволно части от иракското небе за зона за забранени полети на иракската авиация. Особено след войната му срещу Кувейт през август 1990г.

Правителствата на САЩ, Великобритания и други техни съюзници безцеремонно излъгаха света и Съвета за Сигурност на ООН, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и на това основание на 19 март 2003г. започнаха мащабна война срещу него, без разрешение от Съвета за сигурност на ООН. Оръжия за масово поразяване не бяха намерени, но за това сега не е прието да се говори. „Обективните” и „независими” западни медии, като че ли по някакъв всеобщ сигнал от всевишния, замлъкнаха и координирано избягват да пишат на тази тема. А така наречената „световна общност” се преструва, че е забравила за престъпната лъжа.

А лъжата е престъпна, защото струва живота на стотици хиляди (според някои източници – над един милион) иракски военни и мирни граждани и няколко хиляди убити американски войници, около един трилион долари за водене на военните действия от САЩ и други страни. Да не говорим за физически и психически увредените стотици хиляди военни и цивилни с тежки последствия за целия им живот. Там загинаха за чужди интереси и 13 български войници, изпратени от сервилно послушното българско правителство, а още повече бяха ранени. Бяха унищожени или ограбени безценни хилядолетни паметници на световната материална и духовна култура. Особено тежко пострада Месопотамия – люлката на човешката цивилизация, известния античен град Вавилон. Разграбени бяха световно известните музеи в Багдад, Мосул и други градове на Ирак. Тези факти дават основание войната срещу Ирак с нейните продължения през годините в целия арабски регион, а сега и сянката над Европа, наред с авантюрата на Хитлер, да се счита за едно от най-големите престъпления в съвременната човешка история! То не може и не трябва да бъде забравено!

Гражданската война в Ирак продължава и сега. Не минава месец без кървави бомбени атентати между шиити, сунити и кюрди. Ирак е пред разпад на две или три по-малки държави. Умират нови невинни хора, а хиляди други търсят спасение в емиграция. Политическите лъжци от най-висок калибър обаче не са наказани. И дори имат наглостта да ни съветват сега как да се ограничат миграционните потоци, как да се разпределят имигрантите в европейските страни, как да се проявява солидарност, да се разширява демокрацията и да се спазват човешките права.

Американските власти отгледаха саудитския богаташ Бен Ладен като оръдие за борба срещу престъпната съветска окупация на Афганистан (от декември 1979г. до февруари 1989г.), но впоследствие той създаде Ал Кайда и се обърна срещу тях. Появиха се талибаните и в Афганистан започна гражданска война. Разрушаването на двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. послужи като претекст за пряка военна намеса на САЩ и техни съюзници в Афганистан. Българските власти и тук не изостанаха със сервилното си послушание, като изпратиха свой военен контингент, за разлика от някои други страни членки на НАТО, които отказаха.

Тези събития и организираните от САЩ и европейските им съюзници интервенции в Близкия и Средния изток, в Северна и Западна Африка, впоследствие прерастнаха в още по-уродливата „Ислямска държава”, която тепърва ще създава проблеми на Европа и на народите в тези региони. Ислямска държава е рожба на властите на САЩ и на техните най-близки европейски и арабски съюзници, която те и до сега продължават да обгрижват. Много са фактите, които го потвърждават.

Достатъчно е да запитаме: Ислямска държава окупира важни петролни източници в Ирак и Сирия и добива значителни количества нефт. Но суровият нефт става ценност едва когато бъде продаден и преработен. Въпросът е: на кого го продават, кой го купува и препродава и от кого получават стотици милиони долари за финансиране на военните си операции и за заплащане на изпращаните там с тяхно активно и пасивно съдействие десетки хиляди наемници от много страни? Защо световната общност мълчи за това, въпреки че добре знае истинските адресати? Каква е ролята на Турция и на някои американски и западноевропейски компании в тези сделки? Ако това беше Русия щяха отдавна да проглушат света!

Либия също беше относително стабилна държава с важни социални придобивки за нейните граждани, финансирани с приходите от петрола. С диктаторската си практика Кадафи не се различаваше съществено от другите му арабски колеги, освен с оригиналните си „реформаторски” наклонности в Либия, усилията му за обединяване на арабските страни в една държава още по времето на египетския президент Гамал Абдел Насър, за създаване на Африкански съюз с единна валута, по подобие на Европейския съюз, пропагандирането на Арабския социализъм, национализацията на частната икономика в Либия, писането на учебник за Либийската джамахирия. Той поддържаше добри отношения със Съветския съюз, срещаше се често с нашия Тодор Живков и експериментираше нови, привидно демократични, дори леви социални и политически модели.

Кадафи беше приеман радушно и от европейските лидери, които му позволяваха да разпъва прословутата си шатра по негов избор, за да получават повече петролни концесии в Либия. Той помагаше на Европа, като не допускаше емиграция от Либия към бреговете на Италия. В апогея на своята власт Кадафи предупреждаваше публично италианския премиер Берлускони и други европейски ръководители, че ако той не спира бежанците от арабските и други африкански страни, те „ще нахлуят в Европа и ще я опустошат като варварите”. Сега това е на път да стане. Правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и други европейски страни обявиха едностранно и там зона за забранени полети на либийската военна авиация в собственото й въздушно пространство. Зачестиха въздушните бомбардировки над Либия през 2011 г., които бяха започнали над резиденцията на Кадафи години преди това, с убийството на някои от децата му. Изпращаха там свои предрешени командоси за създаване на безредици и организираха въоръжения преврат срещу Кадафи, който беше убит по зверски начин. В свалянето на Кадафи особено активна роля изигра Франция с президента Саркози, въпреки широко разпространените слухове, че Кадафи е финансирал преди това президентската му кампания.

На някогашната либийска територия сега няма държава с централно правителство, а пълен хаос и въоръжени междуплеменни сблъсъци. Либийските брегове се превърнаха в стартове за мащабна емиграция към Италия. Тръгвайки от либийските брегове, към началото на септември 2015г. по официални данни около 2900 араби и африканци намериха смъртта си във водите на Средиземно море, а не бленуваното европейско щастие. Действителният брой на удавниците вероятно е по-голям.

Сирия беше относително мирна мюсюлманско-светска държава. Може би между най-цивилизованите арабски страни, със задоволително качество на живота за мнозинството от своето население. Тя поддържаше и поддържа приятелски връзки със Съветския съюз и Русия, което не се харесва на правителствата на САЩ и на някои западноевропейски държави. Те смятат, че притежават монополното право да господстват в този регион, както навсякъде по света.

Като част от общия кръстоносен поход срещу Русия, правителството на САЩ реши, че президентът Башар Асад трябва да бъде свален, защото не стана тяхна марионетка, макар че беше преизбиран няколко пъти в относително свободни (по арабски стандарти) избори. Във всеки случай далеч по-свободни от тези в приятелските на САЩ диктатури в други арабски страни и в различни региони на света. За това обаче американските власти мълчат. Защото за тях има „добри” и „лоши” диктатори, в зависимост от послушанието им. Пригласят им и уж обективните големи световни медии.

Отстраняването на президента Асад се оказа по-трудно отколкото американците очакваха. Наложи се да организират гражданска война срещу законното правителство с масирано участие на хиляди чуждестранни наемници от над 50 страни, в нарушение на всякакви норми на международното право. Сирийската армия сега воюва срещу мощна армия от около 30 хиляди високо платени и фанатизирани чуждестранни наемници, а не толкова срещу сирийска политическа опозиция. А се „безпокоят” когато Русия оказва помощ на същото законно сирийско правителство да защити своите граждани и своята държава от външна агресия и пълна разруха, в съответствие с международните норми. Оказва се, че на САЩ е позволено всичко в Сирия и района, а на Русия – нищо!

Обективните анализатори твърдят, че евентуалното отстраняване на сегашното правителство на Сирия начело с Башар Асад би означавало превръщане на тази страна във втора Либия и втори Ирак. Тоталният хаос и произволът би заменил държавността и налагащата се светска диктатура на Асад. Дори нещо по-лошо! Известно е, че Франция изигра авангардна роля за елиминирането на Кадафи. С това помогна да се достигне до сегашния тотален хаос в Либия и допринесе за създаването на големите миграционни потоци от нейните брегове към Италия. Странно е, че сега френското правителство настоява най-упорито за отстраняване на Башар Асад, защото бил „главен виновник за сегашната криза в Сирия”. Първо, това не е вярно! То се опровергава от стотици факти. Срещу сирийското правителство сега воюват главно чуждестранните наемници от така наречената „умерена опозиция” и Ислямската държава, пак с чуждестранни наемници. Второ, дори САЩ, Великобритания и Германия признават сега публично, че без Асад не е възможно решение на сирийската криза.

Каква е тази нова американска логика в международните отношения? Счита се, че на Америка е позволено да сваля чуждестранни легитимни правителства, защото не ѝ харесват; да разрушава чужди държави, защото не ѝ допадат; да жертва стотици хиляди техни граждани и да прокужда милиони други по света, като демонстративно заобикаля Съвета за сигурност на ООН, защото ѝ е изгодно. И в същото време обвинява Русия, защото помага на легитимното Сирийско правителство в усилията му да стабилизира държавата и да защити живота на своите граждани по правилата на международното право!

Държавният секретар на САЩ Джон Кери наскоро изрази „безпокойство”, че Русия изпраща в Сирия военен персонал и доставя военна техника. Ако това е вярно, заявил Кери, то ще допринесе за разширяване на насилието и увеличаване на бежанците от Сирия. Странно безпокойство! Като че ли в Сирия сега няма хаос и насилие, фабрикувано от тях и прокудило от няколко години милиони сирийци от родните им огнища.

Единствената военна сила в Сирия, която сега реално се сражава на терена срещу наемниците на Ислямската държава, са войските на президента Асад, сирийските кюрди в североизточната част на страната и отрядите на Хизбула. А правителството на САЩ иска да елиминира именно тях! Каква по-добра услуга за Ислямска държава от тази! Така наречената „умерена сирийска опозиция”, официално организирана, обучавана и финансирана от правителството на САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Катар е разбита и безпомощна. Напоследък това признаха и американските власти. Част от нея дори премина на страната на Ислямска държава. Не е ли това американско „безпокойство”, меко казано, твърде подозрително!

Всяко ограничаване на военните възможности на сирийското правителство улеснява Ислямската държава, с всички трагични последствия. Американското безпокойство от по-активното участие на Русия в подкрепа на Асад във войната му срещу Ислямска държава е израз на загриженост за съдбата на свидната им рожба, а не за сирийския народ. Те се страхуват не от увеличение на емиграцията, а от вероятността Ислямска държава да бъде разгромена от сирийските правителствени войски с руска помощ. За обективните анализатори се натрапва убеждението, че Америка цели точно това – да помогне на Ислямската държава, т.е. на съвременните варвари, които режат публично главите на своите пленници и разрушават безценни хилядолетни паметници на световната култура в Ирак и Сирия. Варварството на ръководителите на Ислямската държава изглежда не смущава американските власти и техните чуждестранни съюзници. Можете ли да си представите как биха реагирали те ако нещо подобно се извършваше в Русия или в Китай!

Наред със споменатите по-горе погроми над хилядолетни културни паметници по време на американската агресия в Ирак, сега се ограбва и разрушава световно известната Палмира, района на север и на юг от р.Ефрат в североизточна Сирия, антични паметници в други региони на страната. Не е ли това съучастие на уж културния и интелигентен Запад в разрушителната дейност на ислямското „културно варварство”! Един ден биха го правили и в Европа, ако им се отдаде.

Преди няколко години обвиниха Сирия, че притежава химически оръжия, но и след като тя ги унищожи през 2013г., по договореност с Америка и Русия, заплахите от открита интервенция и ултиматуми за сваляне на президента Асад затихнаха временно, но се подновиха напоследък, а прикритата външна намеса не е преставала. След масираната намеса на САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Израел и други държави, Сирия е вече почти съсипана държава. От около 22-23 милионното ѝ население преди интервенцията, половината търсят спасение в емиграция, Само в Турция има над два милиона имигранти. В писмото на турския премиер Ахмет Даутоглу от преди няколко дни се казва, че чакат още 7-8 милиона души, които да се отправят през Турция към Гърция и България. Йордания и Ливан са поели общо около 3 млн. сирийски бежанци. Има стотици хиляди и в Египет. Огромна е и вътрешната сирийска миграция. Сирийският народ преживява невиждана трагедия!

В този контекст буди недоумение и поведението на българското правителство. То отказа въздушен коридор на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия, под претекста, че те може да носят военна техника. Първо, това не е доказано, а само предположение, въз основа на което не могат да се вземат такива важни решения. Второ, нормалният износ на военна техника за легитимното сирийско правителство никога не е забраняван от Съвета за Сигурност на ООН, който единствен има такова право. Трето, дори и да носят въоръжения, те са за действия срещу Ислямската държава. Какво лошо има в това от гледна точка на здравия разум и на международното право? На кого помага българското правителство с тези си странни действия, на фона на категоричните решения на Съвета за Сигурност на ООН, че Ислямската държава е престъпно създание и решението на Гърция (член на НАТО) и на Иран да разрешат прелитането на самолетите!

А искането на българските власти да проверяват съдържанието на руския самолетен товар на наша територия е цинично предизвикателство за унижаване на една велика държава, направила толкова много за освобождаването ни от турско робство и за цялостното развитие на България през последните 150 и повече години. Това е поведение на дребен политически лакей, когото никой не уважава. Дори и неговите господари ще го захвърлят, когато им стане непотребен. Любопитен съм да видя как българското правителство ще поиска такива проверки на прелитащи над нас американски самолети.

Войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, предизвикани с прякото участие на САЩ сега са главните източници на емигранти към Европа, следвани от Еритрея, Етиопия, Пакистан, Тунис, Алжир, Йемен, Сомалия, Судан и други страни на юг от Сахара. А не само от Сирия, както някои се опитват сега да внушават у нас. Сирийските мигранти едва ли превишават 20-25% от общия им брой.

Деструктивната роля на Америка за дестабилизирането на споменатите страни сега се премълчава от западните политици и сервилните им медии. Дори напълно се отрича. Като главна причина за масовата миграция напоследък се сочи разрастването на Ислямска държава с овладяването на големи територии в Ирак и Сирия, а също и влиянието ѝ в Либия и други африкански държави. Това не е вярно! Първо, мащабна миграция от Африка към Европа имаше отдавна, но, както споменах по-горе, тя до голяма степен се блокираше от правителството на Кадафи. Войната и последвалия хаос в Ирак (т.е. преди създаването на Ислямска държава) принуди милиони иракчани да напуснат страната си и да търсят спасение в съседни арабски държави: Сирия, Йордания, Ливан, Египет и други. Това са всеизвестни факти за всеки обективен анализатор на събитията в този регион по онова време. Второ, дори ако допуснем за момент, че Ислямска държава е породила настоящата миграция, да се върнем 15-16 години назад и да проследим нейното зараждане и развитие.

Началото на групата е поставено в 1999г., която обяви вярност в Ал Кайда в 2004г. През януари 2006г. се обединява с други сунитски групи и образува Mujahideen Shura Council, който през октомври 2006г. обяви създаването на Ислямска държава на Ирак. През 2011г. те завзеха големи територии от Сирия и от Ирак. През април 2013г. беше обявено обединяването на няколко групи в района, които образуваха Islamic State of Iraq and the Levant (ISIL). Въпреки някои вътрешни борби, впоследствие, с помощта и на десетки хиляди чуждестранни наемници, те овладяха още по-големи територии в Ирак и Сирия. Всичко това ставаше под грижовния поглед на американското правителство и в присъствието на многохилядна американска армия в Ирак, а след това, което продължава и сега, на хиляди американски военни и други съветници в Ирак. И въпреки всички тези неоспорими факти, сега внушават на наивниците, че Америка нямала нищо общо с Ислямска държава и че воювала срещу нея. Каква цинична лъжа!

Мигрантите сега се превръщат от САЩ в политически горещ картоф, който може да се използва в стратегически и демографски план като оръдие срещу интересите на ЕС. Многохилядните мигрантски потоци могат да послужат за безпрепятствено прехвърляне на ислямски терористи – джихадисти от Ислямска държава в Европа. Европейски специалисти по сигурността правят консервативни предположения, че ако само един процент от мигрантите са джихадисти, при дошли до сега само през тази година около 500 хил. души, това означава, че вече са прехвърлени около 5000 терористи, които при нужда, по решение на техния център в Ислямска държава, могат да изправят Европа или отделни европейски държави пред голяма опасност през близките години, с непредвидими последствия. Нима ръководителите на Европа не мислят за това!

От телевизионните предавания личи, че голямата част (около 80%) от мигрантите са млади здрави мъже на възраст между 20 и 40 години. Това съвсем не е типична полова и възрастова структура за спасяващи се от преследвания отчаяни възрастни хора и майки с децата си! Повечето от тях са икономически имигранти, които търсят по-добри условия за живот. Част от тези хора могат да бъдат завербовани, обучени в Европа и изпратени през следващите години обратно в техните родни страни за борба срещу евентуално „непослушни” правителства. Така сегашният тероризъм ще ражда още тероризъм, който обаче ще е „добър тероризъм” по западните стандарти, понеже ще обслужва интересите на Америка и техните най-близки европейски съюзници.

Защо мигрантите не се насочват към Саудитска Арабия и нейните по-малки съседи от Залива?

Милионите хора, принудени от военните действия и невъобразимия хаос, да напуснат Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, трябваше да изберат страните, където да търсят спасение. Те са мюсюлмани в огромното си мнозинство и в преобладаващата си част говорят арабски език, с изключение на афганците и до известна степен – еритрейците. Би било логично мигрантите да се насочат към най-близките и най-богати арабски мюсюлмански страни. Част от тях наистина го сториха, като се отправиха към съседните по-бедни мюсюлмански държави: Турция, Йордания и Ливан. Малка част се насочиха към Египет, може би поради все още нестабилното положение там.

Няма обаче миграционни потоци към най-богатите арабски страни от Залива: Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединените Арабски Емирати и Оман. По данни на Световната банка БВП на човек от населението в текущи цени в Катар е 103900 щатски долара, в Кувейт – 85660 дол., в ОАЕ – 29900 дол., в Оман – 29600 дол., в Бахрейн – 29200 дол., в Саудитска Арабия – 26200 дол. Те не оказват и финансова помощ на официалните власти в Ирак, Либия и Сирия, поради обтегнатите отношения между техните правителства в миналото, а и сега. Обратното, помагат с финансови средства на групировките в Сирия, които воюват срещу президента Асад. На Саудитска територия се обучават терористи на Ислямска държава. Тези богати държави са част от регионалната политико-икономическа общност The Gulf Cooperation Council.

Всички арабски страни членуват в Арабската лига. Отношенията между тях често са били помрачавани от малки или по-големи противоречия, но все пак повече са чертите, които ги обединяват: обща религия, общи духовни ценности, обща или близка култура, общ език (между другото и поради обединяващата езикова роля на Корана). Има и някои нюанси на религиозни различия. Не бива също да се забравя, че преобладаващият ислям в Сирия е по-умерен и по-толерантен от този в Саудитска Арабия. Между тях обаче има много повече общи черти, отколкото с европейските народи. Освен това, Европа е много по-далече и достигането й е по-трудно, сложно и рисковано. Европейският климат със студени зимни месеци е доста по-труден за тях. И въпреки това емигрантите от Ирак, Либия и Сирия се насочват към Европа, а не към братските си арабски държави на изток.

Трябва също да се знае, че ръководствата на Саудитска Арабия и на страните от Залива никога не са заявявали публично, че желаят да приемат своите страдащи братя. По-скоро обратното. Изразявам се така, защото в официални и неформални разговори арабите от различните арабски страни, винаги взаимно се наричат братя. За отношението на Саудитска Арабия към потенциалните мигранти от Сирия и Ирак има значение и това, дали са шиити, сунити или от други етническо-религиозни общности в региона. Това усложнява обстановката допълнително. Нещо повече, Саудитска Арабия изкопа дълъг дълбок ров по западната и северо-западната си граница, за да затрудни проникването на неканени гости на нейна територия.

Важно е също да се знае, че Саудитска Арабия и страните от Залива поддържат от десетилетия много близки отношения със САЩ. Те координират тясно външната си политика. Техните армии са въоръжени предимно с американска военна техника. В много свои вътрешни държавни порядки, в бизнеса, дори в архитектурата подражават на Америка. Логично е да се предполага, че това необичайно дистанцирано поведение към милиони техни арабски братя – емигранти, в настоящата драматична обстановка, е избрано не без участието на американските власти. Разбира се, подобни неща не се разгласяват чрез медиите. Такива деликатни договорености обикновено се премълчават и най-често се отричат.

Насочването на милиони мигранти от засегнатите от военни действия страни към Саудитска Арабия и страните от Залива би ги дестабилизирало, въпреки огромното им финансово богатство, защото нямат нужната материална инфраструктура. Независимо от това, с помощта на чуждестранни специалисти, те могат лесно да създадат и поддържат големи и удобни палаткови бежански лагери на своите територии, със съответна инфраструктура, в които да приютят стотици хиляди имигранти. То би било по-лесно и поради по-благоприятния климат там в сравнение с Европа, особено през наближаващите зимни месеци.

Много е вероятно американските власти да са ги посъветвали да не поемат такова тежко бреме и да насочат мигрантите към Европа. Като имаме предвид стратегическата цел на Америка – постепенно да изтощават Европа, много е вероятно да го правят нарочно. Сега сме свидетели как това се върши с голям размах, докато арабските братя от Саудитска Арабия и страните от Залива наблюдават от разстояние и декларират солидарност. Тази нелогична насоченост на мигрантските потоци – на запад към далечната непозната Европа, а не към по-близките им братски арабски страни на изток, не може да не прави впечатление на европейските ръководители, но до сега нито един от тях не е споделил публично своите тревоги. Между тях има умни хора, които не може да не се тревожат. Това мълчание едва ли е случайно!

Защо световната общност си затваря очите?

Така наречената „Световна общност” знае всичко това. И дори много повече от мен, защото заедно с Америка участва в дестабилизирането на тези региони на Африка и Азия и в организирането на настоящите миграционни потоци към Европа. Но остава сляпа и безмълвна за истинските причини на масовото преселение към Европа. Вместо да разкрива същността и причините и да търси отговорност от причинителите на настоящата миграционна трагедия, Европа разходва милиарди евро и се занимава само с последствията от тези процеси. Повтарям, с последствията, а не с фундаменталните причини за масовото преселение. Според някои оценки само Германия се очаква да изразходва тази година между 5 и 10 млрд. евро за посрещане на стотиците хиляди бежанци. Тези дни има съобщения, че властите в такъв голям град, като Мюнхен, изнемогват с посрещането на хиляди имигранти ежедневно. Над 2900 души са се удавили в Средиземно море. Може би хиляди други са загинали в Егейско море и по пътищата през Турция и балканските страни. Милиони хора страдат в Африка, Близкия и Средния Изток и в Европа.

През това време ръководителите на ЕС умуват по задължителните или доброволни квоти за разпределение на имигрантите по страни и статута им като бежанци, по „горещите точки”, по регистрацията на мигрантите, по пръстовите отпечатъци, по въвеждането на нов граничен контрол, включително и граничните заграждения, въпреки Шенгенските правила, по финансирането на тяхното пребиваване, по правото им на избор на страна за пребиваване и т.н. Президентът Саркози препоръча неотдавна създаването на някакви центрове за предварителен подбор на мигрантите извън Еврозоната – в Северна Африка и в гранични държави на Шенгенската зона (България и Сърбия). Това би било много опасно за България и нашето правителство не трябва да го допуска. В същото време САЩ и Световната общност гузно мълчат! И продължават да живеят със самочувствието, че всичко им е позволено.

По този начин обаче не може да се решат тежките проблеми, свързани с мащабното преселение към Европа. Като служител на ООН дълги години съм работил с част от тези страни, познавам манталитета на тези народи и на техните управници. Сега там се разпространяват легенди за щастливия живот, който мигрантите намират в Европейския рай, особено в Германия. За същото допринасят и световните медии. Това насърчава все повече хора да се присъединяват към миграционните потоци. Оскотяващата масова бедност и крещящото неравенство, гражданските войни, липсата на елементарна лична сигурност, полицейският произвол и нападенията на въоръжени банди над беззащитни хора в тези страни ще тласкат все повече нещастници да търсят спасение в Европа.

А обещанията на г-жа Меркел, че ще приемат едва ли не всички пристигнали мигранти и новините за оказвания им засега радушен прием, се разпространяват мигновено от световните медии дори в най-затънтените кътчета на най-изостаналите африкански, арабски и азиатски страни. Това окуражава бедстващите хора да поемат трудния и рискован път към лелеяната земя. И стотици хиляди, дори милиони вече си стягат скромния багаж за дългото и опасно пътуване към Европа.

Тези процеси се организират и от безогледни трафиканти, които вземат по няколко хиляди долара на човек за включване в миграционните групи към Европа. Властите в Европа и в съседните ѝ страни не вземат достатъчно енергични мерки срещу тях. Някои българи също се заеха с този неморален, но доходен бизнес, а българските власти също не са достатъчно строги в тяхното преследване.

Напоследък се появиха съобщения в Австрия, че американските власти участват косвено във финансирането на миграционните потоци чрез така наречените „неправителствени организации”. Ако тези съобщения се потвърдят, може да се окаже, че американските тайни служби отправят безпрецедентно предизвикателство срещу народите на Европа и цялото човечество. А действията на американските секретни служби в такъв свръхделикатен бизнес едва ли се предприемат без разрешението на най-високото политическо ръководство.

Получава се странен дисбаланс: американците бомбардират тези страни, изпращат там десетки хиляди наемници, настояват за смяна на легитимни правителства и стимулират граждански войни, които в крайна сметка пораждат масовата миграция, а европейските народи плащат цената! Едни бомбардират и прогонват милиони хора от родните им места, а други ще плащат за тяхната одисея! Европейските ръководители мълчат и не смеят да назоват истинските виновници за миграционната трагедия, макар че ги знаят. Нещо повече, настояват за общоевропейска солидарност при плащането на тази цена.

Възможни деструктивни последствия от масовата имиграция в Европа

Миграционните процеси създават много тежки проблеми на европейските правителства и на техните народи. Високото качество на живота в Европа се дължи главно на труда и предприемчивостта на много поколения хора в тези страни през последните 150-200 години. В известна степен то се дължи и на дългогодишната експлоатация на африканските, азиатските, арабските и други страни чрез механизмите на колониалната система, неравноправната световна търговия, кредитната система, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и други методи.

Милиони бедни хора от тези страни без образование, квалификация, навици за труд, ред и дисциплина, или хора от средната класа в Африка и Азия сега се стремят към Европа, за да ползват наготово създадените от европейските народи в продължение на много десетилетия, високи жизнени стандарти. Все по-често ги чуваме да казват: „Имаме роднини в Германия, Норвегия, Швеция, Холандия, Дания и т.н., (но не споменават България, Румъния, Унгария, Хърватска или прибалтийските страни) и искаме да отидем да живеем при тях”. Нима това е аргумент, за да настояваш да те приемат като имигрант в Европа, преследван в родната му страна! То по-скоро е доказателство, че преобладаващата част от пристигналите са икономически имигранти. При това става дума за стотици хиляди хора през тази година. А догодина наверно ще бъдат над един милион с такива „аргументи”.

През първата половина на септември никой високопоставен политик не казваше справедливо ли е това или не. Аз смятах и смятам, че не е справедливо, особено за икономическите имигранти. Бедността в Африка и Азия е толкова масова, че поне 400-500 милиона души, които живеят в мизерия и си недояждат системно, биха желали да се преселят веднага в Европа. Това обаче е немислимо! То е абсурдно! Допускането дори на 10% от тези 500 млн. ще има трудно предвидими разрушителни последствия за Европа и за световната икономическа и политическа стабилност. Масовият наплив на десетки милиони такива хора към нашия регион през следващите години може да върне Европа с десетилетия назад. Драматичните последствия от такова нашествие са трудно предвидими! А много европейски политици все още не си дават сметка за това, макар че някои започнаха да го правят с половин уста едва напоследък!

Това ще поражда все по-мащабно преразпределение на наличните блага за издръжка на имигрантите. Наивно е да се очаква, че те всички ще са полезни за европейската икономика в настоящата сложна икономическа и социална обстановка. Мнозинството са без образование и квалификация, без системни трудови навици и трудова дисциплина. Те ще вършат най-мръсната работа в Западна Европа, ще имат най-ниска производителност на труда, най-ниски доходи, но ще конкурират местните хора на пазара на труда, ще извършват престъпления, ще враждуват с местните хора и дори помежду си, както правят у дома си. Прави впечатление тяхната емоционалност, невъздържаност и агресивното им поведение с граничните охрани и официалните власти на европейските страни по пътя им към мечтаната Германия.

Те ще нажежават и без това наличните остри икономически, социални, етнически, религиозни и културни проблеми в приелите ги страни. Това може да улесни някои среди на европейския корпоративен капитал с евтина и непретенциозна работна сила, но ще закове последните пирони в ковчега на Социална Европа, за която са се борили в продължение на деситилетия много поколения хора на континента.

Известно е колко трудно имигрантите, дори тези от второ и трето поколение, възприемат ценностните системи, законите, порядките, дори езика на приелите ги европейски страни. Много от тях продължават да приемат Корана като върховна конституция и думите на ходжата като върховен съдник, а не конституциите, законите, институциите и нормите за поведение на съответните демократични страни, които са ги приютили. Те не се интегрират в местните европейски общности, а се обособяват в имигрантски анклави, създават свои затворени гета. Някои дори участват в организирани убийства на местни хора – известни са примерите във Великобритания, Франция и други европейски страни.

Европейските народи навярно ще реагират на това. Първоначалните симпатии към бежанците ще прерастват постепенно в антипатии и дори във враждебност. Така се случи преди години и с косоварите. Това ще засилва ксенофобските десни настроения в тези страни. Ще възникват остри конфликти между местните хора и пристигащите от юг и югоизток потоци от отчаяни хора, спасявайки се от смъртта и търсещи своето щастие.

По всеобщо признание политиката на ЕС по бежанците до сега е пълен провал. Защото европейските ръководители се занимават само с последствията от масовото преселение, а не с фундаменталните му причини и с бъдещите предизвикателства. Защото се страхуват да признаят и огласят истината за мигрантската трагедия и за нейните автори – задокеанските им приятели.

Откакто възникна тази миграционна криза чух изказвания на много европейски политици, но нито един от тях, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не спомена причините и причинителите на бедствието и бъдещите опасности за Европа. Не се съмнявам, че те добре ги знаят, но не смеят да произнесат дори най-мек упрек по адрес на американските си съюзници. Дори председателят на ПЕС Сергей Станишев заяви, че централният проблем на ЕС бил „справедливото разпределение на бежанците” по държави. Нима той не разбира, че дори и най-справедливото им разпределение по квоти между европейските държави, по някакви измислени от Брюкселските бюрократи критерии, не решава проблема, ако причините остават и мащабите на миграционните потоци се запазват или растат. Дори и той не смее да назове американските власти като причинител и най-голям виновник за миграционната катастрофа, която заплашва Европа.

Отделен въпрос е дали така нареченото „справедливо разпределение по квоти” е наистина справедливо, защото почивало на принципа за солидарността. Справедливо ли е България да участва в това квотно разпределение и да плаща съответна цена по някакви общоприети критерии, след като решенията за нападения над Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Судан и Сирия, тяхното бомбардиране и разрушаване, обслужващо чужди интереси, е взето от други правителства и по чужда воля! Какво общо имаше България със ставащото на времето в Камбоджа, Косово, Босна и Херцеговина, а по-късно в Ирак, Либия и Афганистан, за да изпраща там военни контингенти и да понася жертви в Камбоджа и Ирак! Само щастливата случайност ни е спасила до сега от жертви в Афганистан. Дори нашето символично участие в Ирак, Афганистан, Либия и другите страни ни е наложено от тези, които командват в НАТО и нашият народ няма нищо общо с него. Нито нашите национални интереси! Но цената трябва да плащаме ние. Това няма нищо общо със справедливостта. Такава солидарност е неприемлива, защото няма реципрочност между участието във вземането на решенията и носенето на отговорност за последствията!

Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц и Сергей Станишев изглежда не разбират основния замисъл на американската стратегия: постепенно обезкръвяване и отслабване на Европа, за да се предотврати нейното успешно развитие, евентуален съюз с Русия и сътрудничество с Китай, което би ги направило непобедими на бъдещата световна икономическа, политическа и военна сцена. Ако пък го разбират, както аз предполагам, се страхуват да го назоват на глас. Това показва, че начело на ЕС, а и на Партията на европейските социалисти не стоят достойни политически мъже и жени, които могат и желаят да защитават интересите на 500 милионното население на общността.

С омерзение си спомням за препоръките на Кристалина Георгиева преди година-две, че трябвало да сме доволни от идването на чужденци от Азия и Африка, което щяло да обогати генетичния ни фонд чрез създаването на семейства между наши граждани и имигранти, и да облекчи демографската ни криза. Тежко ѝ на тази Европейска общност, а и на България ако се надяват главно по такъв начин да решат своята задълбочаваща се демографска криза, без да търсят собствени решения чрез увеличаване на раждаемостта и намаляване на смъртността! Тежко й и на тази социалистическа партия с такива безлики ръководители, послушни изпълнители на американския диктат! Съдбата на европейските народи е последна грижа за тези ръководители!

Върхушката в Брюксел сега моли страните членки на ЕС за солидарност при разпределението на миграционното управленско и финансовото бреме. А правителствата на САЩ, Великобритания и Франция питаха ли европейските народи (дори своите народи), когато предприемаха авантюрите в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, в някои африкански и други страни, които причиниха сегашната миграционна криза. Те бяха подпомагани само от няколко най-послушни европейски правителства. Поради това е съвсем логично цената на миграционната криза в Европа да поемат само тези, които я причиниха. Неслучайно някои остроумци казват: заплащането да се определя според бомбите, ракетите, жертвите и разрушенията в посочените по-горе страни. Който е хвърлил повече бомби, изстрелял повече ракети и причинил повече жертви – да плаща повече!

На практика се получава обратното. В свое изявление на 22 септември 2015г. г-жа Меркел съобщи, че правителството на САЩ е обещало да приеме 10 хиляди сирийски бежанци през новата бюджетна година (1 октомври 2015г. – 30 септември 2016г.). „Щедростта” на Америка при поемането на имигрантското бреме личи от едно сравнение с Ливан. При население от 5,8 млн. души сега в Ливан има над 1 милион сирийски имигранти. САЩ при население над 320 млн. души ще приеме 10 хил. сирийски бежанци. Според изявления на държавния секретар Джон Кери САЩ обещават да приемат общо 85 хиляди имигранти. Каква щедрост, нали!

В същото изявление г-жа Меркел казва: „Европа трябва да си подели отговорността за справянето с масовата миграция… Европа трябва да действа заедно и да поеме отговорността. Германия не може да се нагърби с тази задача сама”. Според мен няма основания за такава солидарна отговорност на страните членки при плащането на цената, защото не е имало солидарно тяхно участие при вземането на решенията за нападения над тези страни.

В Европейския съюз е настъпил пълен управленски хаос. Все повече страни членки вече търсят собствени национални решения на мигрантските проблеми, понеже не разчитат на Брюксел. Правителствата на много страни членки основателно възразяват срещу задължителното квотно разпределение на имигрантите. Дори и срещу доброволното квотно разпределение. Появяват се все повече признаци за опасно разцепление в Европа при първото най-голямо изпитание на общността след Втората световна война.

Трудно ми е да си представя как ще изглежда Европа и какви конфликти ще възникват след 20-30-50 години ако настоящите миграционни потоци продължават. А те наверно ще нарастват. Сега се утвърждават квоти за разпределението на 160 хил. имигранти между страните членки на ЕС. А какво ще се прави в края на тази година, когато броят им навярно ще достигне един милион? А идущата година, когато може би ще са 2-3 милиона? А след няколко години, когато достигнат 10-15 и повече милиона души, ако не настъпи рязко подобрение на обстановката в размирните страни, настоящи източници на имигранти?

Президентът на Турция г-н Ердоган заяви преди няколко дни, че има много просто решение на миграционната криза – да се прекрати насилието в страните от които те идват. Точно така! Такива оценки обаче почти не чуваме от ръководителите на най-големите европейски държави и на Европейския съюз. Още по-малко от българските ръководители, с изключение на премиера през последните дни! Нима те не знаят, че това зависи главно от правителството на САЩ! Убеден съм, че го знаят, но се страхуват да не засегнат могъщия си американски съюзник! Насилието в тези страни могат да прекратят само държавите, които го започнаха: САЩ и няколко техни най-близки европейски съюзници.

Грубо тенденциозно и неверно е прибавянето към тях и на Русия с едва ли не същата отговорност! Русия има само една или две бази на чужда територия и то в страни от ОНД, а Америка над 100, а по някои данни 135. Сравнете кой е разпрострял пипалата си над целия свят и се стреми да му диктува поведение! По оценки на американски секретни служби сега в Африка и Азия около 17 млн. души са настроени да поемат рискованото пътуване към мечтаната Европа през следващите няколко години. По оценки на турските ръководители потенциалните имигранти в Европа само от Сирия са около 7-8 млн. души.

Колкото по-добре биват посрещани имигрантите в Европа през тази и следващите години, толкова по-масови ще са бъдещите имигрантски потоци и по-голям делът на икономическите имигранти в тях. Ако не се вземат мащабни мерки за облекчаване на оскотяващата бедност и растящата социална поляризация за стотиците милиони хора в Африка и Азия; за ограничаване на военните, религиозните, етническите и други конфликти в тези региони и много строги мерки за недопускане на икономически имигранти в Европа, може да се стигне до катастрофални последствия за европейската и световната цивилизация. Дават ли си сметка за това настоящите европейски ръководители?

Европа сега е преобладаващо християнска общност. Дали след 50-70 години тя няма да се превърне в преобладаващо мюсюлманска общност! Даваме ли си сметка какво ще се случва в Европа дори само с 40-45-50% фанатично религиозно, емоционално и агресивно мюсюлманско население? Тази агресивност дори сега личи в поведението на мигрантските групи, в които преобладават млади и здрави мъже (а не жени и деца). Нападат и дори раняват служебни лица от граничните охрани. Захвърлят демонстративно предлаганите им храни и дрехи втора употреба. Плащат хиляди долари на трафикантите и ултимативно си избират страните в които искат да живеят. От къде вземат хилядите долари? А уж бягат от насилието в техните страни. Това е необичайно поведение за действително прогонени от домовете им хора от смъртни заплахи. А как ли ще се държат тези хора, веднаж установили се в Европа, почувствали своята сила и придобили самочувствие след 20-30-40 години!

Дали сегашните граждани на Европа ще допуснат такава катастрофална социална и ценностна демографска трансформация в полиетническо общество, към което ни тласкат американските власти и някои техни теоретици по етнология, позовавайки се на американския исторически опит! И дали разрушаването на ценностните фундаменти и на преобладаващия християнски характер на най-проспериращия в материално и духовно отношение континент – Европа, ще бъде добра услуга на европейската и на световната цивилизация!

Европейската общност и европейските правителства като че ли не се замислят по наближаващите предизвикателства. Това поне не личи от публичното им поведение. От мудността и нерешителността с която вземат предпазни мерки. От неумението или нежеланието им да видят и обявят публично дълбоките причини за миграционната криза. Да заработят веднага за тяхното отстраняване. Различните европейски държави провеждат различна миграционна политика – от най-либерална, през умерена, до най-рестриктивна. Това личи от следната таблица за някои скандинавски страни, които са между най-либералните спрямо имигрантите:

Имигранти и деца на двамата родители имигранти, като процент от общото население на страните

Страни / Години 2000 2010 2015
Швеция 14,5 19,1 21,5
Норвегия 6,3 11,4 15,6
Дания 7,1 9,8 11,6
Исландия 3,2 8,9 9,5
Финландия 2,1 4,1 5,5

Източник: Wikipedia. Immigration to Europe. The Nordic countries as an example (2000-2015).

Според Евростат на 1 януари 2014г. живеещите в ЕС-28, родени извън ЕС са били 33,5 млн. души или около 6,7% от населението на общността. Най-много са били те в Кипър – 22,3% от населението, в Австрия – 16,6%, Ирландия – 16,1%, Швеция – 15,9%, Белгия – 15,8%, Испания – 12,8%, Великобритания – 12,5%, Германия – 12,2%, Франция – 11,6% и т.н. Най-малко са били имигрантите в Румъния – 1,1% от населението, в България – 1,5%, Полша – 1,6%, Словакия – 3,2%, Унгария – 4,5% и т.н. По други данни през 2014г. около 20% (16,3 млн. души) от населението в Германия имат имигрантско минало. Горните числа са повишени чувствително от януари 2014г. до сега. А този процес се ускорява. Според официални източници Германия очаква около 800 хил. нови бежанци тази година. През следващите години навярно ще са още повече.

Всичко това ще дестабилизира европейските държави и ще влошава живота на европейските граждани, От прилива на млади и ограничен брой квалифицирани имигранти ще печелят главно корпорациите. Европа ще става все по-малко социална и все по-безпомощна във взаимоотношенията си с Америка и с другите световни икономически и политически гиганти.

Как да се ограничи масовото преселение към Европа?

Как могат да се овладеят нарастващите миграционни потоци от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа, а също и в самата Европа? Според сериозните прогнози през следващите десетина години поне 10-15 млн. души ще напуснат страните си и ще се отправят към Европа. Не е изключено тези прогнози да бъдат превишени.

Казано най-общо, решението трябва да се търси в дълбоките причини за настоящото масово преселение. С други думи, да се търсят средства за ограничаване появата на миграционни потоци, а не в разпределението на имигрантите по европейски страни:

  1. Решението с най-бързи резултати зависи от поведението на САЩ и техните най-близки европейски и други съюзници. Цитираните по-горе думи на турския президент г-н Ердоган го потвърждават. Ако Америка прекрати високомерното си конфронтационно поведение с подклаждани от вън граждански войни, с изпращане и финансиране на хиляди чуждестранни наемници, с дейности за сваляне на легитимни правителства, миграционните потоци от тези страни към Европа ще затихнат сравнително бързо. Крайно време е да се преустанови „износът на демокрация”, „грижата за човешките права” и други подобни цинични клишета за груба намеса във вътрешните работи на тези страни, които нямат нищо общо с истинската демокрация и човешкото достоинство.. Народите на тези държави трябва да се оставят да развиват свои форми на демокрация и свои разбирания за обществени отношения в съответствие с техните национални традиции, ценностни системи и култури. Освен най-бързото, това е и най-доброто и най-евтино решение на настоящата миграционна криза, която е на път да прерастне в трагедия – ликвидиране на причините за преселението.
  1. В най-близко време да се проведе среща на най-високо равнище на САЩ, Русия, Европейски съюз, Китай и Арабската лига, а може би и Турция за вземане на бързи и радикални колективни решения за овладяване на миграционната криза в Африка, Близкия и Средния Изток, която е на път да се превърне в катастрофа за Европа.
    Арабската лига трябва да бъде ангажирана активно в решаване на нейната собствена криза. Тя не може и не трябва повече да стои като страничен наблюдател! Още повече, че има политически, финансов, религиозен, духовен и езиков и институционален потенциал за по-активна конструктивна роля. Традициите и институционалната инфраструктура за сътрудничество между арабските страни съществуват от 70 години. Арабската лига е създадена през март 1945г. и в нея членуват 22 страни. А сега е в процес на създаване и на свои въоръжени сили.
    Турция също трябва да участва в такава конференция, поради ключовото си гео-политическо положение между разбунения Близък Изток и Европа. При конструктивна политика Турция може да помогне за ускоряване решението на разгарящата се миграционна криза. При деструктивна политика, тя може да я усложни още повече. Турция държи един от ключовете за спасяването на Европа от нарастващото преселение на милиони хора през следващите години и десетилетия.
  1. Да се пристъпи веднага към създаване на ефикасна система за предварителен подбор на кандидатите за имигранти, преди да са навлезли на територията на ЕС т.е. – разграничаване на политическите от икономическите кандидат имигранти.
    ЕС следва да приема само политически имигранти, т.е. от държави, където се водят войни; доминира вътрешен хаос и тотална несигурност за живота на хората със слаба централна власт; брутални диктаторски режими, които преследват своите граждани заради политически, етнически, религиозни и други подобни убеждения.
    ЕС не трябва да приема икономически имигранти на своя територия, освен в отделни случаи чрез подбор на квалифициран персонал от отделни компании и в умерени количества. Кандидатите за икономически имигранти при сегашната оскотяваща масова бедност и все по-остро неравенство, хора, които постоянно си недояждат, само в Африка, Близкия и Средния Изток са около 500 млн. души. Дори и да го желае, Европа не може да приеме толкова много бедстващи хора. Това би било самоубийствено за Европа!
    Трябва да се създаде подходяща инфраструктура за подбор на кандидатите за политически имигранти по строги и обективни критерии. Подборът да се прави от представители на Европейската комисия, в подборни центрове в самите бедстващи страни (ако е възможно) или в съседни на тях държави, извън Европейския съюз, примерно в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, Мароко. Желателно е още тогава да се определя кои политически емигранти ще останат в лагери в техния регион (виж точки 4. и 5.) и кои ще се допуснат в страни от ЕС.
    Пребиваването им в имиграция в ЕС следва да е временно: за кратко- и средносрочен период. И това да им се казва в самото начало. След нормализиране на положението в съответната страна политическите имигранти да се връщат обратно в родината им или в съседна на нея страна в региона.
    Въз основа на извършения подбор политическите имигранти да се разпределят по европейски страни членки на ЕС според желанията и възможностите на приемащите страни, а не според желанията на имигрантите. Издръжката на тези имигранти през началния период (примерно 1-2 години), докато научат езика и си намерят работа в приютилата ги страна, да става със средства от централния бюджет на Европейската комисия. След това да се прекратява и съответният имигрант да си поема издръжката.
  1. Да се създадат лагери за политически имигранти в държави, съседни на родните им рискови страни, които те са напуснали: в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, Мароко. Инвестициите за създаване на тези лагери и текущата им издръжка по пребиваването на имигрантите там да се осигуряват главно от ЕС, а частично и от страните домакини, ако това е възможно. Продължителността на пребиваването на имигранти в тези лагери ще зависи от нормализацията на обстановката в техните родни страни. При нормализация те да се завръщат у дома си. Както посочих по-горе, само част от политическите имигранти да се изпращат временно в страните членки на ЕС.
    Министър председателят на Турция Ахмет Давутоглу в писмо до нашия премиер Бойко Борисов преди няколко дни, препоръча създаването на „зона за безопасност в северната част на Сирия”, където да се приютят избягалите от другите райони на страната, без да напускат територията на Сирия. Тази зона очевидно ще бъде забранена за официалните сирийски власти, а въздушното ѝ пространство затворено за полети на сирийски самолети. За голямо мое учудване Бойко Борисов е приел тази идея и я представя в Брюксел на 24 септември, но за щастие, Съветът на Европа я отклонява. Създаването на такава зона би било груба политическа грешка. Освен че предполага произволно разпореждане с територията на суверенна държава, без да се пита нейния народ и правителство или с разрешение на Съвета за Сигурност на ООН, то цели отнемането ѝ от суверенитета на сирийското правителство, а Турция на практика да окупира тази част на Сирия, населена предимно с кюрди, които сега воюват, заедно със сирийските правителствени войски, срещу Ислямска държава. Не е трудно да се предвиди, че тази „зона за безопасност” ще се контролира по суша и от въздуха от войски на Турция, САЩ и други западни държави, ще преследва местното сирийско кюрдско население, пряко и косвено ще помага на Ислямска държава. Това би означавало повторение на забраната на част от въздушното пространство, прилагана преди години срещу Ирак и Либия за полети на техни самолети, преди започването на открита война срещу тях. Това е хитра уловка на Турция и нейните съюзници от НАТО, на която Сирия едва ли ще се поддаде.
  1. Европейският съюз да се обърне с настойчива молба към правителствата на Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединени Арабски Емирати и Оман да създадат на своя територия подходящи лагери за политически имигранти от други арабски страни и от Афганистан и Еритрея. Саудитска Арабия и страните от Залива предлагат благоприятни условия за настаняване в лагерите на няколкостотин хиляди имигранти: общ език (без авганците и частично – еритрейците), обща религия, обща или сходна култура, общи духовни ценности, благоприятен целогодишен климат. Продължителността на пребиваването на политически имигранти в тези лагери ще зависи от нормализацията на обстановката в техните родни страни. При нормализация те да се завръщат у дома си. Инвестициите за създаването на такива лагери и текущата им издръжка по време на пребиваването на имигрантите там да се осигуряват от страните домакини, защото имат голям финансов потенциал.
    При нужда, ЕС да потърси посредническо съдействие от правителството на САЩ за договаряне със Саудитска Арабия и другите страни от Залива.
  1. Радикално дългосрочно решение може да се постигне чрез мащабни глобални програми за подпомагане на икономическото и социалното развитие на най-бедните африкански, близко- и средноизточни страни; ограничаване експлоатацията на тези страни чрез неравноправна световна търговия, неизгодно кредитиране, неизгодни преки чуждестранни инвестиции. Чрез оказване на по-големи помощи за ограничаване на растящото икономическо неравенство, на престъпността и корупцията; за подобряване на здравеопазването и образованието; развитие на инфраструктурата; създаване на нови работни места с достойно заплащане; за преодоляване на вътрешните икономически, социални, етнически, религиозни и други конфликти.
    При оказване на такава помощ не трябва да се натрапват американски или европейски политически, социални, културни и други модели, които противоречат на вековните традиции, духовните ценности и националните култури на тези народи. Разбиранията за демокрация, човешки права, справедливост и други нравствени и културни измерения на съвременните ислямски и други религии, се различават съществено от американските и европейските религии.
    Досегашните действия на световната общност чрез ООН, Световната банка, МВФ, СТО, ЕС и други подобни не помагат ефикасно на тези народи. Сериозни глобални икономически и финансови анализи на независими колективи показват, че това, което се отнема от тях чрез неравноправна търговия, кредитни отношения, ПЧИ и други подобни механизми, превишава онова, което им се дава като международна помощ. В резултат на това световната бедност и неравенството растат тревожно. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц напоследък с голяма тревога бие камбаната за тези проблеми. През последните години те присъстват все повече и се обсъждат с все по-голяма загриженост и на дискусионния форум в Давос.
    Ако се постигне действително НОВ СПРАВЕДЛИВ СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН РЕД, който подобрява реално живота на тези хора, те няма да се стремят отчаяно към Европа или Америка, а ще предпочитат да живеят и работят със семействата и близките си в своите страни.
  1. Масирани миграционни потоци към Западна Европа се очакват скоро и от страните от Западните Балкани, от Украйна, Молдова, Грузия, а също и от ромските общности в Източна Европа и близките страни. ЕС не е готов да се справи с това предизвикателство. Той е изправен пред решаване и на собствените си демографски проблеми – ниска раждаемост, намаляване на населението и на работната сила. Това може да наложи „внос на население и работна сила”. Как тази потребност от работна сила като количество и качество ще се съчетава с бъдещия натиск на имигранти, който наверно ще се разминава с нуждите и абсорбционния потенциал на Западна Европа? ЕС не може да направи много за успокояване на напреженията в Африка, в Близкия и Средния Изток. Това е само по силите на САЩ, а в Сирия – съвместно на САЩ и Русия. ЕС обаче може и трябва да направи много повече за успокояване на обстановката в Украйна, в Западните Балкани, за ромските общности в Източна Европа. Той обаче не го прави. И не личи, че осъзнава неотложната потребност да го прави.
    Лансираната напоследък идея от някои европейски либерални партии за ускорено присъединяване на Албания, Македония, Черна гора и Сърбия към Европейския съюз ще бъде груба грешка. Защото икономическата, финансовата и социалната разнородност на ЕС и сега е много голяма и затруднява нормалното развитие на общността в условията на Общ европейски пазар. Разнородността ще се изостри при преждевременно разширение с неподготвени страни-кандидатки и ще оказва още по-неблагоприятно влияние с непредвидими последици дори за нейната съдба. Наложеното преди година замразяване на приемането на нови членове в ЕС следва да продължи до пълната стабилизация на ЕС и на Еврозоната, което не се очаква много скоро.
  1. Българското правителство да вземе незабавни мерки за опазване на сухопътната граница с Турция и на морската ни граница, срещу нахлуване на нелегални мигранти. Засега сухопътната ни граница не е охранявана надеждно и незаконното ѝ преминаване от чужденци е почти масово. Подобряването на охраната включва: Ускорено завършване на загражденията по границата ни с Турция. Ако отчуждителните процедури забавят строителството, да се приемат бързо промени в закона за въвеждане на ускорен режим на отчуждаване, поради важността и спешността на строежа. Да се осигури необходимото допълнително финансиране, материали, транспорт, работна сила за ускорено завършване на загражденията; 2. Увеличаване броя на въоръжената охрана от граничната полиция, жандармерията и армията за опазване на границата. Засега все още се пропускат немалък брой нелегално проникващи групи. Нашите власти и сега не знаят колко имигранти пребивават незаконно в България. Специалистите смятат, че те са много повече от официално обявяваните от властите.
  2. Да не се допускат на наша територия икономически имигранти, а също и други имигранти, превишаващи нашия потенциал за тяхното устройване. Това може да ни създаде още повече проблеми в бъдеще ако вземем предвид и настоящия етнически състав на нашето население. По данни от преброяването през 2011г. въз основа на доброволното самоопределение на преброяваните 5,665 хил. (84,8% от населението) принадлежат към българската етническа общност; 588 хил. души (8,8%) към турската и 325 хил. (4,9%) към ромската. По данни на НСИ 63,7% от турската общност живее в района на Кърджали и в Североизточна България. Почти всички хора от тази общност са мюсюлмани. Силно изразена е и връзката между етническото самоопределение и самоопределението по майчин език. 96,6% от турската общност счита турския език за майчин, а 85% от ромската общност приема за майчин ромския език, 7,5% българския и 6,7% турския. Има тенденция към турчеене на нарастваща част от ромската общност, стимулирано и от някои политици. При този етнически състав на нашето население, с доста по-ниска раждаемост от турската и ромската общност и по-активна емиграция на хората от българската общност, ако през близките 15-20 години се прибавят 10-15-20% имигранти предимно от арабските страни, аз се тревожа за възможните последствия за моята родина.
    Българските граждани от християнската и мюсюлманската религиозна общност от много десетилетия живеят в мир и добросъседство. Като познавам от близо поведението на доста мюсюлмани от арабските страни, а имам предвид и проникващите заедно с мирните имигранти и на потенциални терористи – джихадисти, се тревожа за възможното въздействие на тези пришелци върху коренното мирно българско мюсюлманско население. Призовавам и другите българи да се замислят!
  1. Желателно е имигрантите, и особено тези с неуреден статут, да се настаняват в помещения (бивши казарми, училища и други подобни) в покрайнините или извън селищата и във всеки случай извън големите градове. Недопустимо е настаняването на незнайно какъв (но очевидно голям) брой незаконни и други имигранти в центъра на София. С поведението си те създават много тревоги на българските граждани, които живеят в района зад централните хали, наричан сега популярно „Малкият Бейрут”. Някои софиянци дори започват да си продават жилищата в този район и да се преместват в други райони на София. Препоръчвам тези имигранти да се изведат от центъра на столицата във възможно най-кратко време!
  2. Търсене на отговорност от правителствата и най-високопоставените политици на Америка и на техни европейски съюзници, които със своите действия през последните десетилетия причиниха настоящите имиграционни потоци към Европа и други региони. Те са виновни пряко за преждевременната смърт на стотици хиляди хора, за растящия хаос и страданията на милиони други хора, особено за настоящото масово преселение към Европа. Бъдещето на Европа е заплашено сериозно ако не се вземат бързи мерки и ако този политически произвол на американските и други власти продължава.

Макар че това може да звучи наивно, особено за някои фанатично сервилни проамерикански мозъци, препоръчвам да се създаде СВЕТОВЕН ТРИБУНАЛ, пред който да бъдат изправени най-висшите ръководители на САЩ и техните съюзни държави, допринесли пряко с действията си за сегашното опасно преселение на народите към Европа. За тази цел може да се доразвият функциите на Международния наказателен съд, създаден с Римския статут от 1998 г. за наказателно преследване на престъплението „агресия”.

Нима ще остане ненаказана световната лъжа на американския президент Буш-младши и на британския министър председател Тони Блеър за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, довела до нападението срещу тази страна на 19 март 2003г. и смъртта на стотици хиляди хора, страданията на милиони други хора и прахосването на около един трилион долари за военни и други свързани цели? Войната срещу Ирак доведе до разбунването на целия Близък Изток и до възникването на най-новото политическо чудовище – ”Ислямската държава”, с много опасни потенциални последици за Европа през следващите години и десетилетия.

Този трибунал трябва също да разкрие кой купува сега и на кого препродава суровия и преработения петрол от Ислямската държава и кой им превежда стотици милиони долари за финансиране на военните действия срещу Ирак и Сирия, за набиране на десятки хиляди наемници и за ограбване и разрушаване на хилядолетни паметници на световната култура, особено в Ирак и Сирия. Какво участие има Турция в тази съвместна престъпна дейност със съвременните варвари от „Ислямска държава”? Какво участие имат западни политици и ръководители на американски и западноевропейски петролни компании? Към тези престъпления могат да се прибавят и други престъпления срещу човечеството на най-високопоставени политици и бизнесмени, независимо от коя страна са те.

В XXI век такива престъпления срещу човечеството не могат да се прощават! Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления. Тези хора напоследък все по-често предприемат произволни военни действия, икономически и други санкции, като нарушават най-безцеремонно устава на ООН, пренебрегват Съвета за сигурност на ООН и правилата на Световната търговска организация. Нямаме право да мълчим! Мълчанието сега е равностойно на съучастие!


2-28 септември 2015г.
(Основната част (около 80-85%) от статията беше написана и публикувана до 6 септември. Впоследствие беше частично допълвана).

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*