25th Sep2015

Театър Азарян отваря вратите си с „Чайка” на Чехов

by Черно и Бяло
Ще има театър – той ще се казва Азарян и ще отвори врати на 26 октомври (понеделник) от 19:30 ч. със спектакъла „Чайка”. С тези думи директорът на Националния дворец на културата (НДК) Мирослав Боршош се обърна към журналистите в препълнената зала на ПРЕСКЛУБ–НДК днес.

12043059_866783126739265_5014221825336529475_n„Ако трябва да бъда честен, би било достатъчно да изчета думите на Яна Борисова за театър Азарян и след това думите на Явор Гърдев за театъра, защото сякаш те двамата са изчерпали всичко, което има да се каже. Но ще изкажа и огромното си уважение към целия екип, който работи в Двореца и който направи възможен театър Азарян”, каза Боршош.

„Да отгледаш театър е като да имаш много чувствително, ранимо дете със слаба имунна система. И за подобно създание трябва да се грижиш с много любов и внимание, с цялата си отдаденост”, категоричен беше директорът на Двореца. „Всеки грозен шум, всяка ругатня, обида или незачитане на театъра може да го прекърши. За нас театърът не е само билетчета и левчета. Той е състояние на духа – на Двореца и на хората, които работят тук”. Боршош изрази надежда, че отсега нататък всеки ще нарича театър Азарян – „моят театър”.

„Преди около половин година, когато с Мирослав Боршош започнахме да говорим за тази идея, предвкусвахме сложността и се надявахме, че ще е много приятно и смислено. Сега, пред финала, знаем колко по-трудно и приятно се случва това, което сме си представяли”, каза сценографът Никола Тороманов – Фичо. Той подчерта, че добрият екип, който се е сформирал, дава предпоставка за благоприятен творчески процес и устойчивост във времето.

„Много съм развълнуван, защото, покрай премиерата на представлението „Чайка”, се случва нещо значително по-голямо, на което рядко съм ставал свидетел в моя живот – откриването на нов театър в България. Всички ние тук се чувстваме съдбовно свързани с театъра и затова, когато се отваря едно ново място, събитието е двойно по-голямо”, бяха първите думи на режисьора Явор Гърдев. Той подчерта, че изборът на „Чайка” не е случаен, тъй като това е постановка, достойна да бъде изиграна първа в един нов театър. Той благодари на целия екип, който е замесен в реализацията на проекта, като не скри огромната отговорност на предизвикателството, което представлява поставянето на сцена на пиесата „Чайка”. Не само поради адаптирането ѝ и разполагането ѝ в българския контекст, а заради събирането на такава звездна плеяда от актьори, сред които са: Снежина Петрова, Владимир Пенев, Ованес Торосян, Елена Телбис, Захари Бахаров и др. Актьорите са съавтори в голяма степен. Всяко едно от нещата се проверява през тях в развитие на характера, променя се. Това е един колективен проект и той изисква съучастничество”, завърши Гърдев.

Дебютът на режисьора Явор Гърдев в необятната вселена на Антон Павлович Чехов – „Чайка” ще превърне бившата Зала 2 на НДК в най-новото театрално пространство у нас. Със спектакъла, който беше любим на Крикор Азарян, ще се открие на 26 и 27 октомври от 19:30 ч. амфитеатралната сцена, която носи името на големия режисьор.

Костюмите са дело на Свила Величкова, а сценографията – на Никола Тороманов.

ПОВЕЧЕ ЗА ТЕАТЪР АЗАРЯН
Театър Азарян е най-новото театрално пространство в София – част от огромния културен механизъм на НДК. Утвърдени имена на българската и европейската сцена ще асоциират работата си с този кураторски проект. Театърът ще дава пространство за изява на млади творци, които чертаят новите тенденции в изпълнителските изкуства. Театър Азарян има амбицията да обедини голяма група артисти в обща социална, културна и естетическа идея, които да създадат творческа микросреда на обмен със своята публика. Тук ще се канят най-добрите български режисьори, които да реализират своите постановки, както и млади творци, на които театърът ще даде сцена за изява. Амбицията е в театъра да бъдат възстановени емблематични постановки от българската драматургия.

Яна Борисова

СВЕТОВНАТА ДУША
„…и започваш да вярваш, че наистина е възможна една световна душа…” (Дорн, „Чайка”)
Нашият дом е театърът. Ние живеем в него. Неметафорично. Буквално.
Веднъж стъпили в театъра, моментално го разпознаваме като мястото, което сме обитавали далеч преди да ни има и в което без съмнение ще останем завинаги. Установяваме го мигновено и окончателно. Още в незряла възраст. Където и да хвърлят пъповете ни, накрая те падат там.
Един сади дърво, друг вдига къща, а трети сковава сцена, за да заживее на нея. Неметафорично. Буквално.
Растем, съзряваме, стареем и умираме в театъра. Застанали в кръг около сцената, хванати за ръце, събрани в една световна душа.
Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома.

Явор Гърдев

poster_FINAL-01

За спектакъла:

Режисьор: Явор Гърдев
Превод: Мария Вирхов
Сценична редакция и постановка: Явор Гърдев
Сценография: Никола Тороманов
Костюми: Свила Величкова
Музика: Калин Николов
Изпълнителен продуцент: Ростислава Генчева
Помощник-режисьор: Михаил Жекунов
Координатор каскади: Велизар Пеев
Реквизит: Елена Ямантиева
Фотограф: Яна Лозева
Графичен дизайн: Теодора Симова

С участието на:

Снежина Петрова – Ирина Николаевна Аркадина
Ованес Торосян – Константин Гаврилович Треплев
Михаил Мутафов – Пьотр Николаевич Сорин
Елена Телбис – Нина Михайловна Заречная
Николай Урумов – Иля Афанасиевич Шамраев
Светлана Янчева – Полина Андреевна
Лилия Гелева – Маша
Захари Бахаров – Борис Алексеевич Тригорин
Владимир Пенев – Евгений Сергеевич Дорн
Христо Петков – Семьон Семьонович Медведенко
Стоян Габровски – Яков

 

Десетте завета на Крикор Азарян:
  1. Бъди в мир със себе си;
  2. На сцената не излизай, ако няма какво да кажеш;
  3. Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност;
  4. На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя и да не лъжем, още повече че всичко, което правим, е наужким. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа;
  5. Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти, емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи;
  6. Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи;
  7. На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист;
  8. Не ти си важен, важно е това, което правиш;
  9. Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията;
  10. Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителят му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: „Това и аз го мога”.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*