02nd Jul2015

Гърция през очите на един турист

by Черно и Бяло

Проф. Иван АнгеловПрез последните месеци вниманието на европейската общественост е насочено към преговорите между правителството на Гърция и „тройката” (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). Правителството на Алексис Ципрас завари много тежко финансово положение на Гърция. То е резултат от многогодишни груби грешки в икономическата политика и в управлението на редуващите се две политически фамилии – на Папандреу и на Караманлис, на корупцията в гръцката администрация и извън нея, на помпозната олимпиада в 2004г., на безотговорната кредитна политика на гръцките и западноевропейските банки и на ръководството на Европейския съюз, което наблюдаваше пасивно в продължение на години опасното натрупване на дълга, без да взема превантивни мерки.
Мълчеше се в миналото, но защо се мълчи и сега, когато държавите „помагачи” на Гърция заемат средства от паричния пазар, (например от Европейската централна банка, при 0,05-0,1% refi лихва), а предоставят същите пари като кредити на гръцкото правителство при далеч по-висока лихва. Така те печелят от използването на неоправдани лихвени разлики от които дългът расте, вместо да намалява. Печелят от трагедията на Гърция. Гръцкият народ и правителството на Ципрас не са виновни за тази трагедия, но сега от тях се иска да платят цената.
А тази цена е жестока със своята суровост. Прословутата „тройка” налага непоносима рестриктивна политика на Гърция. Няма правителство в Европа, включително и в Еврозоната, което може да изведе своята страна от подобна криза с огромен публичен дълг около при тези жестоки условия и блокирана икономика. Това не би могла да направи и г-жа Лагард като бивш министър на финансите на Франция. Исканията за масова приватизация на държавни имоти (и за първичeн излишък от 3,0 и повече процента от БВП), са сигурен път към все по-дълбока рецесия. При настоящото равнище на дълга, ако се поддържа 3,0% първичен излишък и при спазване на още някои условия на междувременното кредитиране, както искат кредиторите, към 2030г. дългът може да бъде сведен до около 110-115% от БВП. При 1,5% първичен излишък, както е склонно да приеме сегашното гръцко правителство, към 2030г. дългът може да бъде сведен до 115-120%. Следователно, решаването на дълговия проблем на Гърция с традиционните методи ще изисква 30-40 и повече години. На практика, това е дълг, който не се поддава на обслужване.
Публичният дълг на Гърция беше 100% от БВП на 1 януари 2006г., а на 1 януари 2010г. 129,7%. След 2010г., когато „тройката” започна да „помага” на Гърция, намалението на БВП е вече около 20% и икономиката продължава да потъва, а дългът да расте и вече е около 180% от БВП. Налаганата на Гърция рестриктивна политика потиска още повече доходите и потреблението на домакинствата, колективното потребление чрез бюджета, инвестиционната дейност и нетния износ. А това означава още по-малък БВП, още по-ограничен потенциал за обслужване на дълга, още по-сигурен път към икономическата и социалната пропаст.
Всеки средно грамотен икономист знае, че поголовната рестриктивна политика води винаги до такива резултати. Това сигурно знаят и участниците в „тройката”, включително и г-жа Лагард – настоящ управляващ директор на МВФ. Трябва да го знае и сегашният германски министър на финансите Волфганг Шойбле. Такава задача не подлежи на решаване, дори от гениален финансист, ако той изобщо съществува.
Пита се, тогава защо налагат тази жестока политика на Гърция? Може би искат да накажат гръцкия народ, че избра ляво правителство! И да принудят Ципрас да напусне политическата сцена на Гърция, за да дойдат по-послушни пред „тройката” гръцки политици. А също и да напомнят на народите на други европейски страни (Испания, Италия, Португалия и т.н.), че такава съдба ще сполети и тях, ако имат неблагоразумието да изберат леви правителства, които не приемат безусловно диктата на чиновниците от Брюксел и защитават по-твърдо интересите на своите страни.
Най-ново проучване на общественото мнение в Гърция показва 78% доверие в Алексис Ципрас, като 63% от запитаните одобряват стратегията на правителството в преговорите в Брюксел. Министърът на финансите Янис Варуфакис се ползва с доверието на 55% от запитаните. 62% от гърците отговарят, че Ципрас е най-подходящият за министър председател, докато само 20% са за предишния министър председател Антонис Самарас.
Решението на гръцкия дългов проблем трябва да се търси другаде. Казано накратко: 1/ Отписване на съществена част от дълга, както беше направено с Германия през 1953г., а и с други страни. Процентът на опрощаването ще е резултат на сложни преговори; 2/ Преструктуриране чрез разсрочване на обслужването на останалата част от дълга за достатъчно дълъг период във времето. Това също подлежи на мъчително договаряне; 3/ Прилагане на поносима лихва за обслужване на разсрочената част от дълга. И тя ще трябва да се договори, но да е под пазарните лихви. Това ще позволи на Гърция да стъпи на краката си чрез постепенно възобновяване на икономическия растеж, повишаване на заетостта и доходите на населението, увеличаване на постъпленията в бюджета и по-големи възможности за нормално обслужване на дълга. Предполагам, че гръцкото правителство е предложило този вариант в преговорите с ЕС и МВФ, но очевидно те не го приемат.
Привържениците на поголовните рестрикции обвиняват за дълговата криза не само гръцкото правителство, но и гръцкия народ. Сегашното правителство било виновно, че не приема исканията на „тройката” за реформи. Но зависи кой какво разбира под „реформи”. За „тройката” реформата означава поголовно съкращаване на заетостта, на заплатите, на пенсиите, на социални и други държавни програми. Като всички пазарни фундаменталисти по света, нашите и европейските пазарни фундаменталисти търсят източниците за балансиране на бюджета в съкращаване на бюджетните разходи, т.е. от трудовите хора, пенсионерите, болните, инвалидите, от здравеопазването, от образованието, науката, инфраструктурата, а също и повишаване на ДДС, което означава от масовия потребител, а не от увеличаване на бюджетните приходи, т.е. от повишаване на корпоративния данък и данъка върху доходите на физическите лица, което означава – от заможните и богатите. Така постъпва сега „тройката” и спрямо Гърция.
Народът на Гърция бил виновен, че не избира подходящи управници, че не приема такива реформи, че е мързелив, че не е привикнал да се „простира според чергата си”. В този упрек има зърно истина, но проблемът е много сложен, за да се стовари цялата вина върху народа. У нас също се отправят високомерни нравоучителни упреци към гръцкия народ, че бил мързелив, че нямал мярка в претенциите си за по-високо потребление и т.н.
Мога да опровергая лесно тези обвинения с икономически аргументи. Това вече е правено от гръцки и европейски колеги. Аз споделям техните аргументи и няма нужда да ги повтарям. Преди 2-3 седмици слушах в интернет разговор между един от най-добрите световни икономисти, нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц и сегашният гръцки министър на финансите проф. Янис Варуфакис. Впечатли ме компетентността и убедителната аргументация на гръцкия министър. През последните десетилетия ние не сме имали такъв министър на финансите. И едва ли ще го имаме в обозримото бъдеще, като имам предвид кой и как ги подбира.
През миналата и тази година посетих Гърция с група на българска туристическа фирма. Тогава бях за една седмица в Халкидики, а преди няколко дни се завърнах от подобно посещение с туристическа група на о-в Корфу. На гръцка територия маршрутът ни беше покрай Серес, Солун, Веройа, Кожани, Гревена, Йоанина и пристанището Игуменица на Йонийско море. На Корфу посетих главния град Керкира и обиколих района на север от него. Разговарях с хора от различни страни, а също и с местни жители.
Няма да описвам впечатленията си от чудесната природа на тази страна, а ще се спра на сътвореното от така наречените „мързеливи” гърци и направеното от нас – „работливите” българи. Във фокуса на моя анализ ще бъде сравнението между сегашната „раздирана от кризата и изправена пред фалит” Гърция, според нашите пазарни фундаменталисти, и сегашната „финансово стабилна и постепенно просперираща”

България, пак според нашите пазарни фундаменталисти.
Една от главните причини, за да споделя моите впечатления от Гърция е липсата на правдоподобна информация за тази страна у нас. Не разбирам защо нашите медии провеждат такава едностранчива политика и спомагат за формиране на погрешни мнения за тази страна всред нашите граждани. Още повече, че с такава тенденциозна политика не се постига нищо, дори се дискредитира България, защото през последните години стотици хиляди българи посещават Гърция и я виждат такава, каквато е.
През последните месеци тази изкривена информационна политика продължава. Дава се повече, макар и недостатъчна, информация за позицията на „тройката” и почти нищо за позицията на гръцкото правителство в сложните преговори. Нашите граждани например не знаят нищо за последните речи на Алексис Ципрас и за дискусиите в гръцкия парламент. Повтаря се безкрайно, че Гърция не приемала плана на „тройката „ за реформи. Внушава се, че на Гърция вече е помагано предостатъчно и че тази щедрост трябва да престане.
Общо впечатление от Гърция
Гърция е добре подредена страна, в която е приятно да се живее, работи и почива. Стотици хиляди българи я посещават за почивка всяка година. От години там живеят и работят около 80-100 хил. българи. Гърците обаче предпочитат да живеят и работят в своята „затънала в криза” страна, а не идват в „икономически стабилната и просперираща България”. За мен това е най-важното доказателство в коя от двете страни се живее по-добре. Никой нормален човек не бяга от доброто, за да отиде в лошото! От около 1,2 млн. регистрирани в Гърция чуждестранни имигранти най-много са албанците (около 64%), следвани от българите, грузинците, румънците и т.н. Действителните имигранти са още повече. По пътищата, в селищата и в курортните зони има ред, дисциплина, чистота, спокойствие и сигурност. Това се налага и спазва от самите граждани. През цялото ми пребиваване в тази страна миналата и тази година видях само три полицейски автомобила по пътищата. У нас те са многократно повече и въпреки това няма ред.

Пътищата в Гърция
Гърция има много добре развита пътна инфраструктура. Общата дължина на гръцките магистрали е около 2900км, т.е. 4-5 пъти повече от нас, при сухоземна вътрешна територия 130647 квадратни километра – малко повече от нашата. Другата пътна мрежа също е развита и добре поддържана. Построили са 117000 км. шосета, от които 107400км са асфалтирани. Имат общо над 2500 тунела по магистралите и другите пътища. В Гърция има около 6000 острова, от които 227 са обитавани. Планините заемат 80% от територията ѝ.
България има около 670км магистрали и 37300км други шосета, от които само 3000км са асфалтирани, т.е. 36 пъти по-малко от гръцките. По оценки на специалистите 18000км (т.е. половината) от нашите шосета са в най-ниската международна категория.
Ние пътувахме по магистралата Ignatia Odos. Тя е дълга 670км, построена през последните 10-15 години, от турската граница на изток до пристанището Игуменица на Йонийско море. С изграждането на тази магистрала Гърция се възползва от многогодишното забавяне на България със строителството на магистралата Калотина – София – Свиленград. То още не е завършено с отсечката София – Калотина.
Изглежда че при изграждането на магистралите и другите пътища се е работило качествено. За разлика от нашата страна, там почти не се виждат кръпки или дупки по пътищата, правени преди години. В околностите на Солун видях доста километри модерни магистрали с три лентови работни и една аварийна ивица, каквито у нас още не се строят. Дисциплината по пътищата е много добра, макар че не се вижда пътна полиция. По протежение на магистралите, другите шосета и улиците в населените места изобилства от подредени с вкус, красиви и добре поддържани декоративни храсти и цветя.
Магистралата по която пътувахме прави силно впечатление, особено западната ѝ част, пресичаща големи планински вериги, с най-висок връх 2637м. Само там има 55 тунела (един от тях над 4,5 км.) и голям брой впечатляващи виадукти. Със своите 2500 тунела Гърция вероятно има няколко стотин пъти по-голям километраж на пътните си тунели от нас. Впечатляват модерните вътрешни съоръжения в тунелите: изобилни осветления с различни насочващи светлини, телефони за аварийни нужди, вентилатори, упътвания, безукорна чистота. И всичко това добре поддържано.
За качеството на пътната мрежа на една страна се съди и по крайпътните заведения: места за почивка на шофьорите и пътниците, за зареждане на автомобилите с гориво, ресторанти и закусвални, за покупка на освежителни безалкохолни напитки, магазини за други покупки, тоалетни и т.н. По нашия маршрут от Кулата до Игуменица има няколко големи и модерни комплексни крайпътни заведения. По нашите магистрали няма нищо сравнимо по мащаби, удобства и модерност с гръцките крайпътни заведения, които видях. В някои случаи на стотици километри у нас няма дори обикновен тоалет. Бърза се със завършването на пътя и за останалото се забравя или се протака с години.
Подобно е положението и с крайпътните ограждения по магистралите срещу пресичането им от диви и безстопанствени животни. Там видях дори паралелни двойни заграждения. У нас не навсякъде са изградени, а на много места изградените са повредени и дълго време остават невъзстановени. Това увеличава опасността от фатални катастрофи.
Тези пътища са изграждани с европейско финансиране и гръцко съфинансиране, каквито са правилата на Европейската комисия. Така се постъпва и у нас. Тяхното проектиране, изграждане и поддържане обаче е правено от гръцки инженери, техници и работници. Мързелив народ в хаотична държава не може да построи това, което видях по гръцките магистрали.
След като навлязохме на връщане в България при Кулата ми беше тягостно да наблюдавам лошото състояние на преобладаващата част от тесния път по долината на Струма, жалкото състояние на двете или три малки тунелчета (в сравнение с гръцките), многобройните дупки и кърпежи по пътя, и да понасям голямото друсане, въпреки добрия автобус. Вместо цветята и красивите декоративни храсти по гръцките пътища, у нас наблюдавах запустели, обрасли в бурени някогашни земеделски площи. Край гръцките пътища доминира свежестта и красотата, а у нас – занемареността и сивотата. В пътната си инфраструктура изоставаме от Гърция поне с 10-15 години.

Селищата и курортните зони в Гърция
Посетих няколко средни и малки градчета, села и курортни зони, като се почне от Керкира (с 40000 жители) – главния град на Корфу (на острова живеят около 200000 души) и района на север от него. Прави впечатление преобладаващата ниска етажност на сградите – до два-три етажа в селищата и курортните райони. Само модерната централна болница в Керкира е на 4-5 етажа. Хотелите са сгушени между вечно зелените маслинени дървета, за разлика от нашите 10 и повече етажни бетонови мастодонти. Там доминира зеленината, а у нас – сивият бетон.
Техните села не се отличават от градчетата им. Всичко е добре подредено, угледно, чисто, застроен е всеки квадратен метър. На места улиците и междуселищните пътища са твърде тесни и разминаването на съвременните големи товарни автомобили и автобуси е затруднено. Навсякъде личи приятна обстановка, добро обслужване, усмивки. Наситено е с магазинчета за сувенири и други стоки. Хранителните стоки се продават в малки и средни супермаркети. Ако не може да се намери търсената в магазина стока, продавачът насочва клиента към съседни магазини, може би на негови конкуренти. Така постъпиха няколко пъти и с мен. Това не ми се е случвало у нас, въпреки че съм задавал подобни въпроси в наши магазини. У нас ми отговарят, че не знаят.
За разлика от нашите морски курорти, не видях пияни младежки и други компании или признаци за разгул с леки жени. В нашия хотелски комплекс в северната чат на острова на почиващите се предлагаха безплатно в бара освежаващи безалкохолни напитки по всяко време, а алкохол, включително и с високи концентрации – всеки ден след 21 часа, но не видях пияни хора. Качеството на гостите в гръцките курорти изглежда е различно от идващите у нас от същите страни в Западна Европа за евтини алкохолни и плътски приключения. Ние се прочухме в Европа с този тип туризъм. В това отношение нашето курортно дело е „изпреварило” далеч гръцкото.
Предстоят ни доста години, докато постигнем този културен и естетически уют в нашите селища и в курортните ни зони. А бетоновите мастодонти край нашето море и в планините, проектирани може би от посредствени архитекти (или поръчани от поръчители с такива вкусове) и с пари от съмнителен произход, ще ни напомнят за дълго, а също на нашите деца, внуци и на техните деца, със своето отблъскващо присъствие на безвкусица.

Земеделието в Гърция
В гръцкото земеделие има около 530 хил. дребни стопанства и е заета 12% от работната сила. Земеделието произвежда 3,4% от БВП. Обработва се около 30% от земята. На 72% от обработваемата земя се отглеждат сезонни култури, а на останалите – овощни градини и лозя. Около 36% от обработваемата земя се напоява. Една трета от износа са земеделски продукти. Държавата помага активно на земеделието.
Като се започне от границата при Кулата, целият регион около Серес, на север и на запад от Солун, Веройа и Кожани до западните планини в продължение на стотици километри се простират големи равнини и долини по течението на реките с плодородни почви, през които минават Струма, Вардар и други реки, с модерни напоителни системи. Впечатлява отличната обработка на земите, необятните нискостеблени, грижливо отглеждани овощни градини. На големи територии се отглеждат различни зеленчуци. По-рядко се виждат масиви със зърнени култури. Няма пустеещи земи. Плодовете и зеленчуците там зреят доста по-рано и са по-евтини от нашите, между другото и поради мекия климат. Това е важно конкурентно предимство на тяхното земеделие, което се отразява неблагоприятно на нашето по-примитивно и по-ниско продуктивно земеделие. Мързелив народ, в хаотична обстановка и без помощ от държавата не може да създаде и поддържа модерно земеделие, каквото видях в Гърция.
У нас няма и помен от такова земеделие. На влизане в България бях потиснат и разстроен, наблюдавайки пустеещите плодородни земи по течението на Струма, изоставени, обхванати от бурени и подивели някогашни овощни и лозови градини. А това е един от най-плодородните региони на България с мек климат, близък до този в Северна Гърция. Тъжна картина, контрастираща с това, което в продължение на часове наблюдавах в Гърция, преди да пресека границата.
И на всичко от горе някои хора у нас говорят за „кризата” в Гърция и за „мързеливите” гърци. Нима е възможно „мързеливи и непредприемчиви” хора с „некомпетентни” управници и дистанцирала се от земеделието държава да превърнат целия регион от стотици хиляди декара около Серес, някогашно блато – развъдник на комари, в истинска градина, приятна за очите, впечатляваща за нормалния човек и високодоходна за предприемчивите хора.

Икономически потенциал, производителност и доходи в Гърция
Пазарните фундаменталисти и неосведомените хора у нас смятат, че не е нормално страна като Гърция в такава дълбока криза да има 2-2,5-3 пъти по-високи заплати и пенсии от нас, дори след драстичните „подстригвания”, както те се изразяват, през последните години, при сходни или малко по-високи от нашите цени за масовите стоки. Наши управници и прислужващи им псевдоикономисти дори ни заплашват, че можем да изпаднем до мизерното икономическо положение на нашата съседка, ако не затягаме навреме коланите. Тези разсъждения са смехотворни. Те излъчват необяснимо и с нищо неоправдано високомерие на невежи български пазарни догматици спрямо нашите гръцки съседи.
Моите наблюдения и знания за икономическия потенциал на тази страна ми дават основания за други изводи. Секторната структура на гръцката икономика включва: услуги – 80,6%, индустрия – 16,0% и земеделие – 3,4%. Малката Гърция е на пето място в света по броя на притежаваните различни видове кораби, на първо място с мощния си търговски флот: 16,2% от световния търговски флот, 22,5% от световния танкерен флот и с корабите си за насипни товари. В този сектор работят 160 хил. души и създават 4,5% от националния БВП. Гърция има 13676км брегова линия от които 5000 км. достъпни за живеене и туризъм, при общо 300км у нас по брега на Черно море. Посрещат около 22 млн. туристи годишно (с вариации по години) със 660 хил. пряко и косвено заети в този сектор и осигуряват около 18% от БВП на страната. Много добре е развита пътната и техническата инфраструктура. Имат съвременна индустрия, особено в някои преработващи отрасли. Притежават модерно интензивно земеделие. Осигуряват високо качество на материалните и нематериалните услуги. Добро здравеопазване, образование, наука. Активна социална политика на държавата. Всичко това е предпоставка за по-висока производителност на труда. То дава основание да се приеме, че сегашните им доходи отговарят на големия им икономически потенциал и относително висока степен на икономическо развитие, а не са подарък от Европа.
Гърция е люлка на световната демокрация и с големи демократични традиции. Тя притежава уникално наследство с богата антична история, археологически паметници и привлекателен природен туристически потенциал. По време на Втората световна война тя беше една от малкото европейски страни, която оказа въоръжена съпротива, особено на отбранителната линия „Метаксас”, срещу германското нашествие и създаде едно от най-активните съпротивителни партизански движения срещу окупаторите.
Страна като Гърция, с достоен народ и също така достойни ръководители не може да бъде лесно унижена и изключена от Еврозоната и от ЕС. Образно казано, Гърция е костелив орех. Надявам се, че в близко време ЕС, МВФ и гръцкото правителство ще намерят компромисно решение в сложната ситуация, без да се стига до крайности и конфронтация! Това което правят сега гръцките ръководители може да се окаже историческа заслуга за излизане от настоящата икономическа и политическа стагнация, за модернизацията и бъдещото развитие на Европа, за оздравяването на Европейския съюз и предотвратяване на неговото разпадане. Защото Европа сега има нужда не толкова от структурни реформи в Гърция и други южноевропейски страни, а от много сериозна реформа в Еврозоната и преди всичко – отказ от провежданата фанатична рестриктивна политика. Ако това не бъде направено европейската икономика няма да се възстанови.
Всичко, което СИРИЗА прави сега в Гърция и достойното поведение на гръцкото ръководство в преговорите с „тройката” може да помогне за постепенно отрезвяване на фанатичните либерали от рода на Волфганг Шойбле и придобиване на кураж от левите сили за радикални промени към социално ориентирана пазарна икономика. Достойното поведение на ръководството на малка страна като Гърция показва, че олигархичният естаблишмент на Европа не е всесилен. Успехът на СИРИЗА ще означава успех за модерна Европа и провал за европейската олигархия.

Предаването „Референдум” по БНТ
След като се завърнах от Гърция във вторник, 23 юни гледах предаването „Референдум” по БНТ, посветено на Гърция, с участието на няколко наши икономисти и финансисти. Поразиха ме късогледите догматични, откъснати от реалностите, разсъждения на участниците. Единственото изключение със зрял поглед и балансирани оценки беше проф. Кръстьо Петков. За останалите колеги и особено за най-младия между тях, гръцките реалности нямаха значение. Важни бяха техните тесногръди пазарно-фундаменталистки, дори либертариански догми. За тях всичко се свеждаше до бюджетен дефицит, голям публичен дълг и липса на неолиберални реформи. Това бяха критериите по които се оценяваше животът на една държава и един народ. Същият млад колега високомерно обвиняваше сегашното правителство, че от пет месеца откакто е на власт не предприема реформи, забравяйки, че през тези месеци то беше заето изцяло с мъчителни преговори за реформи със кредиторите на Гърция. А реформите за този колега означават съкращения на заплати, на пенсии и социални програми. Истинското им име е рестрикции, които винаги водят до стагнация и кризи. Поради такава политика Европа вече шест години не може да излезе от кризата от 2008-2009г. А поради натрапената ѝ такаварестриктивна политика и „помощи” Гърция е в рецесия от 2010 г.
Ключовата дума за тези хора беше „ОГРАНИЧЕНИЯ”. Със злорадство предсказваха неизбежен скорошен провал на Ципрас, че той няма друга алтернатива, освен провал. Изрично подчертаваха, че рестриктивната политика на българските правителства била по-правилна. Изречени бяха и немалко лъжи.
Не зная дали тези колеги са били в Гърция. Какво са видели и какви изводи са си направили. Качеството на икономическата политика се оценява по нейните резултати, а не по схоластичните монетаристки догми. Не е вярно, че седем европейски страни членки, които по-рано са били след Гърция, сега са я изпреварили. И че България скоро ще постигне това. Добра е тази макро- и микроикономическа политика, която стимулира хората към добросъвестен труд, предприемчивост, справедливост, дисциплина, спазване на реда и законите и в крайна сметка – по-високо качество на живота на милионите хора.
За разлика от тези колеги, въз основа на теоретични знания, дългогодишен международен опит, непосредствени наблюдения и на суровите факти твърдя, че в Гърция има по-високо качество на живота, отколкото в моята родина. Не ми е приятно да го изрека, но истината е такава. Горчи, но е такава.

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*