14th Jun2015

За „Добрите управляващи и добродетелния град”

by Черно и Бяло

Разговор с деканът на Факултета по философия и политология на Казахския национален университет „ал-Фараби“, доктор на философските науки, проф. Алия Масалимова

IMG_1516ЧиБ: Добър ден! Бихте ли се представили на читателите на нашето списание, както и на потребителите на сайта blackandwhitemag.bg. Каква е целта на Вашето посещение в България. (Разговаряме на чудесен руски език.)
АМ:
Добър ден и на Вас и Вашите читатели. Казвам се Масалимова Алия, аз съм доктор на философските науки, професор и декан съм на Факултета по философия и политология на Казахския Национален университет „ал-Фараби“.
Целта на моето посещение е разширяване на дългосрочно сътрудничество между Софийския Университет „Св. Климент Охридски“и Казахския Национален Университет „ал-Фараби“.
Ние проявяваме интерес и познаваме България не само от това, което сме чували за нея. Знаем, че това е страна с много богата история, с традиции и през тези няколко дни, през които съм тук, аз видях, много добре видях, че много неща ни обединяват. Пошегувах се, че ако имам още една седмица, аз вече ще говоря на български. Поради характера на моята дейност съм била в различни страни, в различни университети, видяла съм различни култури, но по някаква причина тук ми е комфортно, имам усещане за комфортност, за уют. Като че ли не се намирам в някаква чужда страна. Дори се шегувам, че не ми се налага навсякъде да говоря на английски, тук навсякъде те разбират, говориш на руски. Посетих вашите забележителни исторически места – Манастира Иван Рилски, градът-музей Копривщица. Видях много от това, което има в нашите култури, такива например национални модели в традиционните домашните съдове и доколкото аз самата ръководя факултета, в който има такава специалност като „културология” например, която изучава културата и естествено за мен като културолог беше много интересно да наблюдавам хората , как те живеят тук, какви са техните взаимоотношения, какво обичат и какво не обичат. Но ако трябва да кажа още нещо за моя Университет, то той е един от най-известните университети в нашата страна, един от най-старите. През 2014г. Университетът празнува своя 80 годишен юбилей.

ЧиБ: Университетът се намира в Алма Ата, нали?

АМ: Да. Намира се в Алма Ата, в подножието на планината, в Кампус. Това е малко университетско градче. Повече от 18 000 студенти се обучават в нашия университет, в 14 факултета, в 63 катедри, в това число и моят факултет, възпитаничка на който се оказвам и аз, тъй като самата съм го завършила, а го оглавявам от 2011г. В нашия факултет имаме 6 катедри – по класическа философия, по културология и религиознание, по социология и социални дейности, по психология, педагогика,катедра по политология – общо 1200 студенти се обучават по девет специалности при нас във факултета. И разбира се, това е важно, тъй като образованието е една от най-важните, главните насоки и капиталът и основата на интелектуалния път на развитие на обществото. Това е начинът за навлизане в световното пространство, за установяване на каквито и да било международни връзки.

ЧиБ: Какви са намеренията и договореностите между двете страни в София и Алма Ата?

АМ: Нашите връзки не се ограничават само до обмена на студенти, които да пътуват и да се обучават. Трябва и да се осъществяват и проекти – това е една от целите на създаване на нови образователни програми. Това е тема за магистратура, която условно можем да наречем „културна дипломация”. Така също ще издаваме и военни дипломи на Казахския Национален Университет и на Софийския университет, които ще бъдат на английски език. Това е много важно и аз изобщо смятам, че това сближава, тъй като в момента живеем в необикновено време, с глобализацията, световната криза, неразбирането понякога. А всяка култура се отличава със своята самобитност. Ние естествено имаме различия, но признавайки тези различия, ще бъдем гаранти един на друг. Ние трябва да бъдем заедно, защото живеем на една планета и всеки човек трябва да бъде щастлив. Споделям това, тъй като нашият Университет носи името на един велик средновековен учен, мислител, философ и енциклопедист Абу Насър ал-Фараби, който е ставил много богато научно наследство. Наричали са го Вторият Учител на Изтока, тъй като първият е бил Аристотел. Не Ви казах защо Университетът носи името ал-Фараби. Това е така, защото той е роден в селището Фараб, което се намира на територията на съвременен Казахстан, недалеч от един голям град в Туркестан. Той е роден и израснал там, след което се е отправил на Изток. Неговият гроб се намира в съвременна Сирия. Той е живял през 9-10 век, а ние го смятаме, за наш предшественик.

ЧиБ: Разкажете, моля, на нашите читатели най.характерното за учения – енциклопедист Абу Насър ал-Фараби…

АМ: Със своите Трактати, със своите коментари е подарил на световната цивилизация и именно чрез арабската култура достиженията на античната култура. Точно чрез арабския е започнал и европейският ренесанс. Един от най-известните трактати на Абу Насър ал-Фараби е трактатът „За жителите на добродетелния град”. В този трактат се говори, че твърде много зависи от управлението на града, от главата на града, за това че има добродетелни градове и невежествени градове, още говори, че в добродетелните градове хората се обединяват около това да постигат щастието по пътя на добродетелността и именно в съобщество, именно в града човек може да бъде щастлив и да достигне определени свои цели. И, разбира се, трябва да се отбележи колко е важно, колко много зависи от главата на града, който трябва да притежава определени качества, не само външни и физически, но да притежава и нравствени качества, да бъде образован. Когато главата на града е мъдър и с такива качества, естествено и жителите на града ще се стремят да живеят в мир и съгласие. Може да се каже, че един от лайтмотивите е, че хората се появяват на този свят, най-вече за да търсят пътя към това щастие. Искам да отбележа, че при нас, в Университета се провеждат международни Фарабийски четения. Вече втора година провеждаме Фарабийски форум, на който се събират водещи учени от цял свят, които се занимават със значението, със съвременната наука, не само с наследството на ал-Фараби, въпреки че една от нашите главни задачи е именно изследването на наследството на Фараби, но точно ал-Фараби е оставил богато наследство именно в областта на класификацията на науките. Много е писал именно за това какъв трябва да бъде ученият, каква да е неговата етика, как човек трябва да получава своето образование. Той е бил много образован човек, знаел е много езици. Нашата цел е именно използвайки тази основа, учените от цял свят да могат да обсъждат същностните проблеми на човечеството. Сега наистина сме в период да си отговорим на въпроса как трябва човек да живее, как да се развива, в какви направления, доколкото ние много често говорим за това, че светът се променя, хората се променят, ценностите се променят и ние трябва да се определим как ще вървим по-нататък.

ЧиБ: Това ли обсъждахте тук в София с българските си колеги?

АМ: Това беше и част от темите, които обсъждахме тук с българските учени, да правим съвместни изследвания, да участваме в такива международни конференции и да се сближаваме едни с други на летни школи, чрез курсове за повишаване на квалификацията. Тук пристигат не само наши студенти, но и наши преподаватели, получават сертификати от Софийския университет (благодарение на Виолета Добичина, който се явява един от главните координатори при организирането на нашето сътрудничество, мисля вече от осем години). Това е значителен принос в развитието на двустранните отношения между нашите страни.

ЧиБ: С кой факултет от Софийския университет имате отношения?

АМ: С Историческия факултет. И това е така вече четвърта година. Има и други катедри по културология, но ние все пак подбираме хората, с които можем да работим, с които има какво да направим заедно. Така че сега съм България по покана на Историческия факултет, Катедра Етнология на Софийския университет. Навремето и в Казахския Национален Университет катедра Етнология и Културология е била част от Историческия факултет, тъй като това е част от историята на една държава. Впоследствие Катедра Културология преминава във Философския факултет. В Софийския университет все още тази катедра е в Историческия факултет и затова поканата е от там. Но доколкото в съвременния научен свят съществуват много интердисциплинарни връзки, т.е. не може строго да се каже. За тези пет дни имах твърде много срещи с професори, декани, със завеждащи катедри и водещи професори във вашия Университет, членове на редколегии, аз също съм член на такава редколегия. Като такива също правим изследвания и те се явяват изследвания в различни области. Затова хората могат да работят в различни факултети , в различни специалности, но изследователският им интерес да е в едно русло. Такива са много интересните изследвания в областта на културната идентификация. Преди ден, вчера в Казахстан завърши своята работа петият конгрес на лидерите на световните и традиционни религии. Това е едно много мащабно събитие, вече за пети пореден път, на което се събират представители на различните религии на една маса, така да се каже и обсъждат такива проблеми, отнасящи се не само към религията, но мисля и на общочовешките ценности. И нашият президент подкрепя разработената Стратегия – Казахстан 2050, според която нашата държава през това време трябва да влезе в списъка на 30-те най-развити страни в света. Това е нашата стратегия, това е голяма, амбициозна програма. Набелязани са пет нови институционални реформи, отнасящи се до държавното управление, икономиката, културата, националните ценности. Разработена е програма от Сто стъпки, в които са определени задачите, стъпка по стъпка за всяка държавна структура, обществена структура, граждански обединения и организации, включително и в сферата на образователните структури, т.е. какво и кога всеки е трябва да направи. И ние имаме т.н. „национална идея”, на която даде гласност нашият президент, която не просто означава народът да е един, а това е цяла програма, цяла философия за това как трябва нашият наород днес да се развива, по какъв път трябва да върви в този нееднозначен свят, какви ценности трябва да изберем, как да възпитаваме младежта. Много често казваме: „Да те трябва да бъдат патриоти”, но какви точно патриоти? Да могат да уважават своята култура, своята родина и разбира се, че е много важно как ще ги възпитаваме. Ние носим своята отговорност, доколкото ние работим в сферата на образованието, доколкото точно ние работим с младежите, а младежта сега е твърде напреднала. Днешната казахстанска младеж в голямата си част говори на три езика. Това е наша програма за триезично обучение. Всеки цивилизован казах трябва да владее три езика – родния си казахски, руски език и английски език. И преподаването в нашите университети се води на три езика и в училище се провежда програма на триезичие, така че от от началното училище децата да се обучават на тези три езика. Ние сме убедени, че знанието на езици е разширяване на границите на човека, на неговия хоризонт, на неговия кръгозор. Струва ми се, че в някаква степен способства за разбирането на човек. И когато говориш с някого на един език, това помага повече за взаимното разбиране, както ние с Вас например говорим в момента на руски.

ЧиБ: Отдаде ли Ви се възможност да се запознаете с българските студенти? Имахте ли срещи и лекции пред български студенти?

АМ: Да имах такава лекция – „Ролята на казахската култура в световната цивилизация”. Постарах се колкото мога повече да разкажа за моята страна, да я представя и разбира се да покажа особеностите на нашата страна, така че не само наши студенти да идват при вас, но и български студенти да пристигат в Казахстан, да се учат, за видят как той се развива и доколкото той е от страните в Средна Азия, то той е и една устойчива страна в икономическо отношение. Ние, разбира се, се гордеем с това и се стремим да го съхраним. И в това отношение, тази година за нас е много значима. Проведохме Фарабийски четения, които бяха посветени на 1145-ата годишнина от рождението на ал-Фараби. През месец май широко се отбеляза 70-годишнината от победата във войната, отбелязахме 20-годишнината на Асамблеята на народите на Казахстан. Това е един от уникалните социални институти на държавата, доколкото нашата страна е многонационална. Повече от 130 етноса живея в нея и те са обединени в тази Асамблея на народите в Казахстан, където всеки етнос има равни права, те са представени в нашия парламент и имат своя голям принос в укрепването на стабилността вътре в държавата, в укрепването на гражданското съгласие, междунационалното съгласие. Също така през тази година отбелязваме и 550 – годишнината от установяването на Казахското ханство. Точно от ХV век започва летоброенето на Казахската държавност. Ето това са все такива значими дати, на които ние придаваме значение, дотолкова доколкото без минало няма настояще, а без настояще няма бъдеще. За да влезем в бъдещето, ние трябва да знаем своето минало, своето настояще. Много голямо внимание се отделя в момента на това и именно и нашите учени с това се занимават, с въпросите на т.нар. културна идентичност, гражданската идентичност – от къде сме дошли, и накъде отиваме, това са въпросите, които занимават нашите учени.

ЧиБ: А каква е разликата между казахските студенти и българските им колеги?

АМ: Знаете ли, ние навярно с колегите сме на едно мнение. Студентите в цял свят навярно са еднакви, защото са млади хора, в основната си част. Но според мен зависи много и от човека, от неговите стремежи, от неговите цели, от разбирането защо се учи. Мога да кажа, че у нас студентите се обучават с помощта на Грантове, т.е. държавни субсидии. Има и частни ВУЗ-ове, и платено обучение. Но основното е държавния Грант. Те ги печелят, получават стипендия, само най-важното условие е, че трябва да се учат добре. Ако ти се учиш добре, то държавата ти помага. Не мога да не спомена, че у нас има и такава уникална президентска програма, това е една международна стипендия на името на президента Нурсултан Назърбаев „болашак”, в превод от казахски това означава „бъдеще”. По тази програма вече хиляди студенти се обучават в чужбина, т.е. държавата изцяло спонсорира обучението във водещи задгранични ВУЗ-ове. Това са топ-университети в Европа, Америка, Азия. Държавата инвестира в такива стратегически направления като медицината, инженерните науки и образователни науки, на практика във всички направления. За такова обучение е необходима най-напред да се положи изпит и да се издържи и държавата помага на такива младежи. Много бакалаври отиват за магистратура, магистри за докторантура и стаж за преподаватели. Аз самата като декан на факултет съм стипендиант на тази програма, помагат ми да изуча английски език. По тази програма те вече трябва да знаят на някакво ниво езика, и по-нататък да го усъвършенствуват.

ЧиБ: Беше много интересно да беседваме с Вас и разговора можеше да продължи още дълго, но знам, че имате и друга програма, сега доколкото съм информиран ще посетите Националния исторически музей. Ако съм пропуснал да Ви попитам, какво бихте искали да споделите още?

АМ: О, да… Може ли да добавя и нещо за нашия ректор. Все пак в събота той ме изпрати за България. Искам да кажа, че нашият ректор Мутанов Галимкаир Мутанович допринася твърде много за развитието на нашия университет, доколкото доколкото нашият университет е преминал на релсите на иновационното развитие, т.е. ние се стремим да останем научно-изследователски университет. Ние сме в топ 305-те Университети в Международната агенция КЮЕС. Това е много високо постижение и ние буквално в последните три-четири години постигнахме тези резултати. Според програма „ал-Фараби” ние имаме иновационен проект който се казва”ал-Фараби юнивърсити смарт сити”. Идеята на този проект е да се развиват и материално, инфраструктурно, технологическа иновационна платформа на развитието така също и духовното развитие. Това трябва да бъдат две позиции, които да вървят едновременно. Ние не можем да развиваме науката, ние не можем да развиваме технологиите, ние не можем да развиваме иновациите без възпитанието, без духовно-нравствената култура, без придобиването на някакви етични норми.

ЧиБ: Благодаря Ви за любезното съдействие!

Разговора води Красимир Пеков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*