13th Jun2015

Завръщане, Петр Йедличка, галерия „Академия“, 22.06-12.07.2015г

by Черно и Бяло

На 22 юни от 17:30 часа в галерията на Национална художествена академия и от 19:00 часа в Чешкия център (ул. „Раковски“ 100) ще се открие изложбата на Петр Йедличка „Завръщане“.

Yedli4ka_pokana

Едновременно две завръщания прави чешкият художник Петр Йедличка, експонирайки изложбата си на две знакови за него места в София. Първото е Националната художествена академия, в която той учи и се дипломира в годините 1973-1978. Второто е Чешкият център в София, в който художникът се завръща на чешка територия, след близо едногодишно турне на неговите живописни и скулптурни творби в градовете Габрово, Нова Загора, Варна, Добрич, Ловеч, Пловдив.

„Живописецът, скулпторът и художественият педагог от Бърно (ЧР) Петр Йедличка е автор на обширен и на пръв поглед безспорен труд, чиито основен белег е неограничената от нищо свобода на творческа изява. Още в началото – участието му на изложби на млади творци и първите му самостоятелни представяния в края на 70-те години, обещават индивидуалност надарена с отличаващ се талант, което се потвърждава от последвалите успешни авторски изложби и реализации в обществени пространства, редицата награди и признания, повтарящите се покани за участие на международни симпозиуми за скулптура и керамика, пребивавания на разменни начала и художествени пленери, не на последно място получаването на стипендия от американската фондация Pollock-Krasner. Макар Йедличка да е скулптор по образование, неговата творба се колебае между пластиката и живописта, а през последните години авторът сам счита живописната си изява за своя най-автентична проява. Във всички негови скулптурни и живописни работи доминира човекът, който става неизчерпаема тема, към която той отново и отново се завръща. В картините от първия си творчески период, в които внимателно са подхванати нови контури, художникът изказва мнение за различни житейски ситуации, често с драматичен подтекст. Още в тези творби личи спонтанността в таланта на Йедличка и монументалното чувство към формите, което до днес характеризира работите му с обем и цвят. Склонността към изразяване и хиперболичните размери, прави възможно неотложно да се изказва по съвременни въпроси и със самобитен подход да реагира на изостреното усещане за отчуждение и всеобщата криза в човешките ценности. В края на 80-те и началото на 90-те години произведенията му се обогатяват с редица сюжети вдъхновени от семейната среда и света на неговите деца. Следват картини и пластики на клоуни, палячовци и шутове, които в случая не са актьори от театрално представление, а по-скоро олицетворение на странния лабиринт на света. От края на миналия век в авторската живописна творба, наред с женските голи тела, все по-често се появяват големи, маскирани замислени лица, чиято агресивна цветност и хаотична неустановеност стават разказвателно средство в изповедта на художника за ситуацията на човешкия индивид. След 2000 година, наред с образите на човешки лица от портретен характер, възникват десетки женски тела както по живи модели, така и такива вдъхновени от снимки от списания. При тях настъпва успокояване на цвета и формата, което обаче в края на първото десетилетие на новото хилядолетие художникът изоставя. Отказва се и от своята централна тема – женския акт – и обръща внимание към няколко поколения по-възрастни персонажи, често изобразени с горчива ирония. Образите на старци хванати в гротескни ситуации са подсилени с груб отличителен почерк и агресивна цветност, към която художникът още по-интензивно се връща. В картините на Йедличка от последните две, три години още повече се засилва радикализацията на изразните средства и художникът още по-безжалостно продължава стремежа си към оголване и изразяване на човешката ситуация във взаимодействие с времето чрез художествени средства.

Творбата на Йедличка е постоянен, безкраен и развиващ се процес, което е видно от най-новите му изображения на човешки лица, които със своята цветна редукция и почерк, напомнящ праисторически макаронически рисунки, изключително се отличават от досегашните му неща.

Забележителната многостранна и задълбочена работа, израстваща от неговата субективна ескалираща визия и изживяната реалност, както и от неизчерпаемата творческа енергия, която е предпоставка за успешно развитие, го подреждат към забележителните личности на нашето съвременно изкуство, където той има своето незаменимо място.“

Иржина Хокеова

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*