08th Jun2015

Намерих „Златната липа“

by Черно и Бяло

5774b9c378026b9ea100127badf0448fПотънал в зеленина, в благоуханен липов цвят, обновен и безупречно чист, моят роден град Стара Загора за трети път е домакин на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“. Ден след закриването на тазгодишното издание неговият директор Магдалена Ралчева, талантлив режисьор и създател на „Златната липа“, получи ново признание. Тя бе удостоена с почетния знак на старозагорския областен управител като вдъхновител, основен организатор и директор на единствения у нас фестивал за ново европейско кино. „В моя роден град има особена атмосфера по време на фестивалните дни. Всички казват, че се чувстват като в рая на България“ – заяви откровено г-жа Ралчева.

И аз се почувствах точно така в моя гостолюбив град на липите, поетите, актьорите и вече- на седмото изкуство! Спокойствие, красота, бели мраморни сгради – на Старозагорската опера и Библиотеката „Захари Княжевски“, където бяха залите за кинопрожекции. Изрядна чистота и приветливи хора, дошли да гледат избрани филми с „ вход свободен“. За пет дни успях да намеря „Златната липа“ на моята жадна за европейско кино душа, кино с богата чувствителност, болезнен реализъм и извисен дух!

Връщам ви в началото, 30 май – с чудесно мажоретно шествие, духова музика и водосвет започна третият Фестивал. По червения килим към залата на Старозагорската опера преминаха плеяда любими български киноактьори, режисьори и гостуващи техни колеги. Шпалира от зрители радушно поздравиха легендата на българското кино Васил Михайлов и неговите колеги от различни поколения: Емилия Радева, Илка Зафирова, Мария Сапунджиева, Екатерина Евро, Любен Чаталов, както и по-младите Симеон Лютаков, Биляна Петринска, Веселин Плачков. Фестивалната програма откри украинският филм „Русалке моя, моя Лорелай“. Той бе тържествено представен от създателите- известната грузинска режисьорка Нана Джорджадзе, изпълнителката на главната роля Катерина Молчанова и продуцента Валери Калмиков. На следващия ден актьорът, грабнал сърцата на поколения българи с неповторимия образ на капитан Петко Войвода, Васил Михайлов засади дръвче в Алеята на липите, където грейна и Звезда на славата, която изписва името на почетния гражданин на Стара Загора и любим актьор. На големия Васил Михайлов официално бе връчена и специалната награда на фестивала „Златната липа“ за цялостен принос в киното на церемонията по закриването на филмовото събитие.

И така – 34 филма от 16 европейски страни, богата съпътстваща програма с основен фокус „100 години българско кино“. Навярно незабравими ще останат срещите с една от първите звезди на българското кино Емилия Радева, чиято вълнуваща книга „Коя съм…?“, представиха Юрий Дачев и проф. Вера Найденова, с актьорите Марта Вачкова и Момчил Карамитев, дъщеря и син на знаменитите родители Григор Вачков и Апостол Карамитев. От конкурсната и извънконкурсната програма успях да изгледам десет филма: авторско разнообразие, модерни технологични прийоми, многолика жанрова палитра в Европейското кино. Е, и при някои от филмите, от време на време, ме „поблъскваше“ камерата, но беше обяснимо защо. В извънконкурсните ленти силно ме впечатлиха „Стаята с пианото“- Македония и „ За краля и отечеството“- Сърбия, със съзвездие от техни известни актьори.

Конкурсната програма от 11 филма беше подбрана с изискан вкус и творческо отношение към кинодраматургията. За пръв път беше представена лента от Косово – „Героят“, силни творби от Белгия – „Розен“, Полша – „Джак Стронг“, Естония – „Тютюн с аромат на череша“ и Австрия /Германия – „Мрачната долина“- мистериозна ала каубойска история с непредвидени обрати и финален израз „Свободата е ценен дар, който не всеки желае“.

Дойде ред на наградените филми. Председател на компетентното жури бе проф. Станимир Трифонов- виден режисьор и продуцент, когото запомнихме преди всичко с „Изпепеляване“ и тв сериала „На границата“. Според него не е имало поръчки, намеци, предварителни уговорки, телефонни разговори, а справедливо оценяване. Моето скромно виждане съвпада с мнението на журито. Наградата на Съюза на филмовите дейци получи филмът „Сивас“ – Турция/Германия – трогателен разказ за приятелството на 11-годишния Аслан /Лъв/ и закаленото бойно куче Сивас, за първите любовни трепети.

С голямата награда „Златната липа“ за най-добър филм бе удостоен българският „Урок“, а главната изпълнителка Маргита Гошева- за най-добра актриса. Не се наемах да пиша за този взривяващ филм, който триумфира с множество награди от Световни фестивали. Но този път няма да пропусна! Надежда, самото име говори достатъчно на зрителите, е гимназиална учителка по английски език в градче, близо до София. Стъписана от постъпката на неин ученик, извършил кражба, тя е решена да открие виновника и да го накаже! Тази случка по време на работа рефлектира и в личния й живот. Тя е уведомена, че банката ще ѝ отнеме къщата и ще я пусне на търг, заради просрочени плащания по ипотеката. Надежда на всяка цена иска да запази дома си, готова е на всичко, за да намери нужните пари, преди да е станало прекалено късно. Започват унижения и ходене по мъките, докато… Надежда, загубила и най-малката надежда, сринала достойнството си, обува черен чорапогащник и тръгва да изплати в натура паричния си дълг. Стига до офиса на алчния лихвар и изведнъж решително сваля чорапогащника, надява го на главата си и непоколебимо тръгва към банката. Този момент е една от кулминациите на филма! А другият е финалът- отново учителката Надежда е в час по английски, тебеширът трака по дъската, все едно че нищо не се е случило, само дето героинята е изменила на своите принципи и добродетели за справедливост, чест и достойнство… И зрителят става съпричастен със съдбата на героинята. Как живеем, в каква държава и общество!

Навярно сте разбрали, че към киното на Сърбия имам специално отношение, тъй като следя от 15-ина година неговите изяви. Сръбското кино винаги има какво да каже на своя народ и на зрителите извън страната му. Затова искрено се зарадвах, че наградата за най-добър актьор отива при Денис Мурич за високи постижения в ролята на детето от филма „Ничие дете“, а дебютантът Вук Ршумович взема приза за най-добър режисьор за своя първи игрален филм.

Съвсем естествено, с респектираща проницателност, сюжетът ни отвежда в босненските планини през пролетта на 1988 година, където е намерено диво младо момче, отгледано от вълци. Кръщават го Харис Пучурица и го изпращат в сиропиталище в Белград да се грижат за него. Зрителят е въвлечен непринудено в действието Приема то малкият Жика, който го учи да говори и двамата се сприятеляват. Жика отива да работи при баща си, той го изгонва, след като свършва работата; не го приемат обратно в Дома и момчето се обесва. Пучке (прякорът на Пучурица), страда за приятеля си и се привързва към Аница, която потърсва в Дом за проститутки. Той завършва успешно училище за 4 и половина години. През 1992 година в разгара на войната, местните власти го карат да се върне обратно в Босна. Среща джип с войници, вземат го, дават му обувки , маскировъчна униформа и оръжие. Учат Харис да стреля… Запомних изразителните очи на момчето, автентичното поведение на белязаното от съдбата „Ничие дете“. Сякаш скритият драматизъм, който постепенно нараства, ни показва жестоката действителност в разкъсваната от войната тогава Югославия. И нейното дете, сиротно и отхвърлено от човеците, се оказва „Ничие дете“. Харис върви, бяга сред дърветата, вали сняг, Развързва си бавно обувките, събува ги , хуква и се търкаля в шумата. Сам взема решение да се върне в гората, откъдето е дошъл… Впечатляващ филм с органично единство, внушителна концепция и превъзходна режисура.

Празникът свърши- само пет дни…в Стара Загора, истинския духовен център, съхранил паметта на времето. Третият Международен фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ е вече традиция, която се утвърждава и върви напред и нагоре. Благодарение на неговия организатор и директор Магдалена Ралчева- крехка и силна, витална и очарователна, на всички съмишленици и спомоществователи, които милеят за голямото добро Кино- до следващата среща сред благоуханието на старозагорските липи!

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*