01st May2015

Армията на докторантите

by Черно и Бяло

Една от характерните черти на българите е да се приспособяват. Към хората, времето, събитията, партньорите, съперниците. Народът на хилядолетната ни цивилизация добре се приспособява и към съвременните реалности. При непрекъснатото свиване на българската икономика в епохата на преход от двуполюсен към многополюсен свят, българите отстъпват и се приспособяват, но не се предават.

Българската наука се развива в трудни съвременни условия при очевиден недостиг на критична маса. Нерешените проблеми са повече от получените готови отговори. Открояват се два най-важни проблема. Първо. Задачите, които обществото поставя за разрешаване пред учените, са нищожни. Тези задачи не могат да създадат естествена творческа тяга, която да доведе до устойчив научен растеж. Второ. Липсата на устойчив научен растеж не дава възможност за реализиране на нормален възпроизводствен процес на българската наука. Валят предложения за законодателни промени в пакета закони, свързани с науката. Разбира се, че тази законодателна дейност трябва да продължи с нестихващ ентусиазъм. И най-добрите закони обаче, не могат да решат житейските проблеми на съвременната българска наука. Защото решаването на тези проблеми е свързано със състоянието на живата сила в общността на учените. Тази общност изцяло получава млади попълнения от средата на докторантите. Голяма част от тях след придобиване на научната и най – висока образователна степен започват научната си кариера в научните институти и университетите. Точно тук се къса нишката в изключително важната за съвремието област на познанието. Оказва се, че именно армията на докторантите е ахилесовата пета на на съвременната българска наука. По различни причини става все по трудно да се намерят кандидати за разработване на докторски дисертации. Просто докторанти няма. Ако обществото не положи специални усилия, за да реши докторантския проблем в българската наука, тя е обречена на разпад. Този тъжна констатация прилича на диагноза, но без разрешаване на този докторантски проблем, наистина не е възможно да се получат ефективни и жизнено важни за обществото резултати в научната сфера. В последните година – две се наблюдава известно увеличаване на броя на докторантите, но обществените потребности на това чудодейно лекарство за науката са на порядъци по-големи от наблюдаваните благоприятни флуктуации на този брой, които може да имат и случаен характер. За да се санира състоянието на науката чрез увеличаване броя на докторантите е необходимо устойчив растеж. В продължение на няколко поредни години трябва да се произвеждат двойно повече доктори от колкото през последните години. От къде ще се вземат докторанти – това е днес въпросът?

Тлеещите демографски параметри на съвременна България не могат да бъдат източник на оптимизъм за решаване на толкова важния за науката въпрос за създаване на жизнеспособна и многобройна докторантска армия.

Вносът на докторанти от други страни е важен стратегически приом за набавяне на необходимите потенциални кандидати за доктори. В това отношение най-голям потенциал за нашата страна имат цивилизационно свързаните с нас Русия и Турция. Опитите за привличане на докторанти от тези страни трябва да бъдат поощрявани. Трябва да се полагат максимални усилия за привличане на качествени докторанти например по линия на европейските програми Еразмус (програма за обучение сред двадесет и осемте страни членове на ЕС) и Еразмус+ (стартираща за първи път програма за обучение сред страните съседи на ЕС или приятелски настроени към ЕС страни). В следващата таблица са представени партньорските държави, участващи в програмата Еразмус +.

Таблица на партньорските държави, участващи в програмата Ерасмус +

Инструменти в програмата Ерасмус + Държави
1 Предприсъединителен инструмент Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия
2 Инструмент за европейско съседство Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, територия на Украйна призната от международното право
Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис
територията на Русия, призната от международното право
3 Инструмент за сътрудничество за развитие1.       Азия

 

2.       Централна Азия

 

 

3.       Латинска Америка

 

4.       Южна Африка

Авганистан, Бангладеш, Бутан, Виетнам, Индия, Индонезия,Камбоджа, Китай, Кореа, Лаос, Малайзия, Малдивите, Монголия, Мианмар, Непал, Пакистан, Тайланд,Филипини и Шри Ланка
Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан
Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Еквадор, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Хондурас, Чили
Южна Африка
4 Инструмент запартньорство Канада, САЩ,
Австралия, Бурней, Макао, Нова Зенландия, Сингапур, Тайван, Р Корея, Хонг Конг, Япония

Инструментите, с които разполага програмата Еразмус +, позволяват да се осъществи мобилност на кадрите, разработващи докторантури и на преподавателите, обучаващи докторанти. Средствата се отпускат от Европейската Комисия на български научни и образователни институции и могат да се използват преди всичко за входящи мобилности от институции на партньорските държави, представени в таблицата. Тези мобилности се отнасят до работа на гост преподаватели от съответните чуждестранни научни и образователни институции и чуждестранни докторанти. Финансовите условия, които нашата страна би могла да осигури, ако на конкурсен принцип получи финансиране от Европейската Комисия, са доста добри за българските условия. Чуждестранен преподавател би могъл да дойде на работа в българска научна или образователна институция и да чете лекции или да участва в работата на наше научно звено със заплащане средно 160 евро на ден за срок до три месеца. Чуждестранните докторанти биха могли също на конкурсна основа да дойдат на работа и обучение в наше научно звено със стипендия 750 евро на месец за срок до една година. При завършване на дисертациите си те защитават степента доктор и получават диплома в страната, в която са зачислени в докторантура. Едногодишната им работа обаче, в наше научно звено ще бъде изключително полезна за тях самите и за научния продукт, който създават в дисертациите си. През този период те ще бъдат част от армията на докторантите на нашата страна и със сигурност ще допринесат за решаване на двата основни проблема на българската наука, формулирани по – горе в статията. Една значително по-малка част от средствата по всеки отделен Еразмус + проект може да се използва за реципрочна изходяща мобилност, при която наши преподаватели и докторанти отиват на работа за определено време в партньорските държави.

Третият, най-важен и многоброен източник за набиране на необходимия брой докторанти неочаквано е налице. Тук и сега. Красиви момчета и момичета между тридесет и четиредесет. Средният управленски кадър в икономиката на България. Те имат хубави семейства, относително висок за опосканата ни Родина стандарт, карат сравнително хубави коли, владеят компютри, англйски, а по някога и немски езици и са перфектни професионалисти. Картината на щастието щеше да е пълна, ако не е налице една особеност на днешното ни общество. Няма съмнение, че днешните стопански ръководители са много по-атрактивни от своите предшественици – средното ниво стопански ръководители от епохата на държавния социализъм. В действителност обаче, една съпоставка на стопанските ръководители от тогавашната епоха на двуполюсния свят и тези от сегашната епоха на многополюсен свят ще покаже следната картина. Зад гърба на тогавашните ръководители са стояли огромни, живи и много успешни стопански обединения. Зад гърба на днешните стопански ръководители стоят в повечето случаи лъскави табелки и уеб сайтове. Тази знакова разлика между стопанските ръководители от двете епохи е проекция на сложните промени в структурата на българската икономика. Процесите на преструктуриране следва да се възприемат като защитна реакция и естествен механизъм на приспособяване към продължаващите неблагоприятни икономически условия. Тази неблагоприятна ситуация на днешната ни икономика дава основание да се потърси възможност за нова роля на стопанските ръководители от средното ниво. Те могат успешно да разработват задочно докторски дисертации и да се влеят в армията на докторантите за период от няколко години. В този перод се очаква, че ще настъпят положителни промени в икономическата ситуация на нашата държава. С масирано задочно разработване на докторски дисертации, стопанските ръководители от средно ниво ще подобрят климата в научните среди и ще спомогнат за решаването на двата основни проблема на съвременната българска наука. След няколко години, когато успешно защитят научната и образователна степен доктор, тези докторанти ще имат много висока квалификация. Тя ще отговаря на повишените изискванията, които ще постави тогава пазара на труда пред новите стопански ръководители.

Бъдещата докторантска армия, изградена върху трите кита (редовни докторанти от средите на току що завършващите магистри, чуждестранни докторанти, разработващи дисертации по програми Еразмус и Еразмус + и стопански ръководители, задочно разработващи докторски дисертации) ще помогне да се преодолее дефицита на естествена творческа тяга в българската наука, ще помогне да се реализира нормален възпроизводствен процес на българската наука и ще се превърне в предвестник на зазоряването в икономическото утро на България.

доц. д-р. Филип Филипов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*