14th Apr2015

Нов уникален метод при първоначалното обучение на деца по пиано

by Черно и Бяло

На 08.04.2015г. в Салон „Журналист4, на третия етаж на СБЖ дългогодишната музикална педагожка и автор на най-популярните детски школи по пиано, проф. Милена Куртева, представи своя нов метод за музикално обучение на деца, на възраст от 3 до 9 години.

Методът се основава на пословичната лесна адаптация на детската психика към новите технологии и компютърните игри и включва 14 урока, представени чрез аудио и видео уроци, компютърни симулации и игри, чрез които детето получава възможност за многократно повтаряне на упражненията и оценка на постигнатите резултати. Основание за създаване на системата „Музика за всяко дете” дават научните доказателства за необичайно високите възможности на мозъка на малкото дете да възприема музика.

ЧиБ: Професор Куртева, представете се моля, на читателите на списанието!

0650 -1Проф. Милена Куртева: Ще Ви прочета това, което пише за мен в „Музикални хоризонти”, моя бивша възпитаничка, тя е професор сега в Париж и концертираща пианистка – Янка Хекимова, защото, ако човек започне да говори за себе си, най-вероятно ще изпадне в множество подробности и разговорът ще се удължи многократно: Милена Куртева е изтъкнат педагог по пиано, изградила голям брой изявени клавирни изпълнители. Основател е на първата детска музикална школа, дългогодишен директор на музикалното училище, професор-доктор на Музикалната академия в София. Приносът и в областта на методиката на обучение обхваща редица научни изследвания, публикации, учебници, учебни помагала и начални школи.

ЧиБ: Как Ви дойде идеята да направите обучението свързано с компютрите, тъй като това е новото във Вашия метод на обучение за малки деца.

МК: Вижте, аз много дълго време работя с деца. Като ги взема от шест годишни, докато завършат Консерватория. Влизат в Консерватория, завършват и след две години са вече по света – стават професори, концертиращи артисти, навсякъде имам – в Берлин, в Лондон, мисля, че в Лондон са пет вече, в Рим, в Париж и дори в ЮАР и дори в Токио. Но това, между другото. Дадох си сметка, че е необходимо да направя обучението по-резултатно, да спестя този огромен труд на всички – и деца и по големи пианисти, винаги съм търсила някакви по-кратки методи, начини да активизирам работата и след като приключих с големите, издадох методики, правих изследване на музикалната памет и т.н. – имам публикации вече върху това, направих през последните години начални школи за децата, които се оказаха много подходящи. В момента почти всички български училища, с малки изключения учат по моите школи, защото са добре подредени, съвременни, старала съм се да въведа съвременни методи, тъй като и у нас, и по целия свят обучението по музика и по пиано се води по много остаряла методика. Методика, която не е достатъчно ефективна. И затова децата свирят много, трудят се много, полагат много труд, а резултатите не отговарят винаги на положения труд, независимо от това какви способности имат те. И затова исках малко да помогна в тази област. Виждам в нашето съвременната, че децата са много заети в училище, нямат никакво време да се занимават с музика. В резултат на всички много спадна нивото на музикалното образование. Спада и общото музикално ниво на народа. Виждате като дойде някаква група от Съединените щати или от някъде другаде, стадионът е пълен. Плащат по 50 и по 100 лв. за билет, пускат силните децибели до оглушаване и ритъма, този войнствения ритъм и децата, които нищо не разбират от музика, изпадат в еуфория, крещят, викат вече във възторг и гледат превъзходните тоалети и тези разкошни декори – това е културата сега. Сега случайно отворих на Mezzo, тази програма за класическа музика и виждам двама пианисти, млади хора, явно добри пианисти, на двата рояла един срещу друг, по време на свиренето, през паузите играят на пинг-понг… В обобщение трябва да се каже, че още от началото съм се старала да направя по-ефективно обучението, по бързо да се достига до хубави резултати, по-пълно да бъде и с участието на друг вид изкуство, изобразително, поезия и т.н. И след като си приключих кариерата преди две години, реших да се заема с малките деца. Компютърът вече навлезе навсякъде и реших да се възползвам от възможностите. Видях, че той предоставя такива възможности, каквито ние преподавателите нямаме. Колкото и да е добър преподавателя, колкото и да е опитен, той не може на детето да му нарисува картина, да му свири различни пиеси, да му задава гатанки и най-важното, в периода между уроците, детето само да ги върши тези работи, да ги запомня. Не, просто това е една чудесна възможност.

ЧиБ: Пояснете, моля.

МК: Непрекъснато се говори и в Министерството на културата и в Министерството на образованието, че за да пребъде нашата нация ние трябва да повишим образованието на хората и че трябва да се въведе „иновация” и „компютаризация”, много ги мразя тези клишета, но това го приказват непрекъснато. И сега аз като съм направила една „иновация” и „компютаризация”, никой не иска да я забележи. Миналата година още не беше готово това, но аз внесох материалите с молба да ги прегледат и да ми окажат някаква помощ, не толкова финансова, но аз не разполагам с такава компютърна фирма. Това беше много трудно да се направи, знаете ли колко пари съм изхарчила за това нещо – лично мои средства – над 55 хиляди лева – към 60 хиляди отиват. И то със сътрудничеството на мои близки, мои ученици, които без пари някои неща направиха. Аз питах най-напред един финансист – „колко ще ми струва това нещо”? Той каза: „По малко от сто хиляди лева няма да Ви струва. Не се залавяйте”. И известно време аз се отказах да „се залавям”. Но по-късно реших да се заловя. Заложих си една вила, взех назаем пари и го направих. Не ме интересуваха нито пари, нито нещо друго. Аз бях решила това да го направя и го направих. Идеята ми беше да се използват тези богати възможности, които дава компютърът и да се въведе нов тип методика, при която обучението по слух, обучението по музикална теория и обучението по свирене на инструмент /спряла съм се на този инструмент – пианото, не само защото съм пианистка/, а защото той е най-подходящият за започване на обучението, защото тоновете са дадени нагледно на клавишите, техниката за свирене, движенията за свирене са най-близки до естествените. По този метод мога да осъществя това, което знам, че трябва да бъде – слуховото развитие на децата да съвпада с тяхното инструментално обучение. В противен случай, тъй като музиката е сложно изкуство и когато не чуваш едно нещо предварително и само трябва да четеш ноти и да движиш пръсти, ти можеш да го правиш и става много добре, обаче не е стабилно, защото липсва в мозъчната дейност слуховата дейност. Когато бях директор на музикалното училище, аз направих едно огромно изследване директно на музикалната памет, но и на сръчността на учениците, изследвах всички пианисти от първи клас до дванадесети клас.Работихме с група учители и в последствие аз го издадох в книга. Какво се оказа: Идват деца в музикалното училище и започват да ги учат и по солфеж и по други техники, но те не са свързани нещата и трудно се свърват, като няма компетентна помощ. И децата, непрекъснато, понеже ги учим добре там, непрекъснато напредват в техническо отношение – двигателно, а движенията са нещо много важно за човека, те много лесно се усвояват, защото това е природата, ние сме „животни” в крайна сметка, ако не се движиш, не си сръчен, няма да оцелееш. Движенията се правят хубаво, научават се децата да четат нотите. Слухът няма как да се развива. И като резултат през първите класове, в крайна сметка нивото е еднакво. Колкото отиват по-нагоре, толкова пианистичните постижения и двигателните способности отиват много високо, а слуховите изостават. В дванадесети клас нашите ученици се явяват на матура по пиано. Материалът е огромен и трябва да го готвят цяла година, цяла соната, с три части, две пиеси, българска пиеса, Бах, всичко това те го готвят някои дори две години, за да го представят хубаво, наизуст. Ние сме в комисията, но съм оставила една преподавателка навън, тя не е музикант, по психология, с нотни листове в ръка и щом излезе ученикът от залата, след приключен изпит, тя му дава един лист и му казва: „Напиши тук по ноти темата на сонатата, която свириш от Бетовен”, всички свирят соната от Бетовен задължително. Темата е два-три реда. Ще повярвате ли от двадесет души, които се явиха на изпита, колко си написаха темата – пет-шест души. Някои дори не знаеха в какъв такт и в каква тоналност. До такава степен механично бяха свирили и учили. И точно тези бяха, които не свириха хубаво и бъркаха. Защото не може само на механика да се държи. Когато в мозъка не работят нещата и не са свързани центровете. И оттогава аз бях решила, че тази работа трябва да я направя, че трябва да се намери начин. Това изискване са го казали още преди двеста години видни пианисти, видни педагози, има и книги, които са писани по този въпрос по теория, но никой в цял свят не го е правил. Такива глупости правят например в Америка, за да научат децата – плащат по стотици долари, на пет песнички, за да ги научат и да ги запомнят наизуст лепят разни лепенки по клавишите, разноцветни, или слагат по струните някакви рибки да хвърчат, за да могат децата нещо да научат да изсвирят. Толкова са „затънали”. И в Европа всички върви по стария начин – от преди двеста години. Ние когато дойде съветската система възприехме да започват децата да учат по слух, така е направена и моята школа. Обаче това само по себе си не върши работа, не е достатъчно. И аз разбрах много добре кое ще ми свърши работа. Затова включих компютъра. И ако имах действително една компютърна компания, не си представяте аз какви неща още съм измислила и мога, но не мога да си позволя да ги приложа на практика. Тези, които идват като компютърни специалисти не разбират от музика. Добре, че синът ми е специалист. Той завърши в ВМЕИ тук слаби токове и като отиде в Америка завърши втора специалност компютърни науки. След това прави дисертация в САЩ, „Генни невронни компютърни системи”. Но той ми помогна. Ако не беше той аз нямаше да мога да го направя – да го свържем това, да го програмираме, да го подредим и т.н. Ето например – няма кой да ми направи анимацията. Художникът ми е чудесен. Той е академик и е чудесен и илюстрациите му са хубави, на няма аниматори . Това, което съм направила е половината от това, което мога да направя, но вече стана и много скъпо. Има хора, за които парите не са основен фактор, тази цена – 55 лв., не ги впечатлява, но нямат интерес, нямат тази културна потребност. И все пак напоследък забелязвам, че интересът към музиката се увеличава. Това личи по тиражите на школите. Тиражите се изчерпват и мен ме карат да издавам нови. Даже едната школа, която е за напреднали и която не вървеше, сега изведнъж страшно много се раздвижи. Затова е чудесно така да започват, с тази нова школа децата, да включват след това другата начална школа, и да видите какви чудесни ще излизат,няма да се отказват. Оказа се, че те страшно обичат компютъра. Аз даже не съм очаквала толкова. Не мога да го откъсна от компютъра. Казвам му хайде да минем на друго нещо, а то се моли: „Нека да го повторим още веднаж”. За тях каквото каже компютърът – това е чиста монета, уважават го повече, отколкото учителя да им каже. Това просто трябва да се използва. Още повече, през последните години дойдоха тези изследвания, че тригодишно дете, може освен чужди езици да заучава, лесно да учи и музика. Четиригодишно дете се справя, въпреки че музиката съвсем не е просто изкуство. Две деца на еднаква възраст, ако едното се занимава с музика професионално, върви по- интелигентно във всичките си други занимания. За всяко дете, ако се подходи по подходящ начин, то може да навлезе вече в музиката, да се развие музикално, да открие още един свят и по този начин да развие интелектуалните си способности, за да може да му върви повече в живота във всички професии. Например малките деца в детските градини, след като закусят с какво се занимават, чудят се с какво да ги занимават. Искам, ако е възможно, този метод да се внедри и в детските градини.

ЧиБ: Този нов метод може да се каже, че обединява трите стълба в музикалното образование.

МК: Точно така трите основни са слухът, теорията – знанията, информацията и практическото свирене на инструмента – трите работи в едно. Това е ключът на работа. Това никъде другаде го няма по света. И сега ние си мълчим. И момента, в който една бивша министърка с гордост обяви по телевизията, че са отделени 70 млн. лв. за въвеждане на компютърното образование и превеждане на една компютърна игра за обучение по математика, аз занесох моята работа в министерството на образованието, за да разгледат това нещо и ако го одобрят, да бъде въведено като някакво пособие. Те не само не го приеха въобще, но ми казаха: „Ние нямаме такива програми и не работим по тях”. На въпроса ми, че тяхната министърка предния ден е обявила по телевизията за такава програма, ми отговориха: „Те нека си обявяват там, но ние не работим по такива неща”. И не ги приеха. Сега пак съм занесла предложението, от първи април съм го занесла, да видим дали ще го приемат сега.

ЧиБ: Ще се опитате ли да разпространите новия метод в чужбина?

МК: Аз го имам като идея. Синът ми е в Америка. Ще ми помогне, но знаете ли какво трябва сега. Целия този труд, който съм извършила досега, изисква много пари. Как да го направя аз? Никой не ми помогна тук с един лев. Преводът не е проблем. Но трябва финансова подкрепа, трябва подкрепа и от държавните институции.

Разговора води Красимир Пеков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*