01st Apr2015

Международен ден на детската книга

by Черно и Бяло

На 2 април се ражда известният в цял свят писател Ханс Кристиан Андерсен и в негова чест през 1967г тази дата е обявена за Международния ден на детската книга. Подобно на всичко случващо се тук българската илюстрация също трябва да догонва западните страни и докато при нас тепърва започва да има печатна дейност, то Европа вече може да се похвали с традиции в изкуството на книгата и детската илюстрация.

Den_na_detskata_kniga
В България илюстрацията за деца се ражда от ръцете на художници, които не се занимават конкретно с нея. Така историята поставя в началото автори, за които малцина подозират, че са рисували „книжки“. Антон Митов, Иван Мърквичка и Йосиф Обербауер работят често заедно и през 1895г започват да издават първото по рода си списание „Изкуство”, в което изграждат и първите литературно-художествени образи – тези на Левски, Огнянов, Рада, Боримечката…

Едва около 1920г на пазара се появяват детски книжки такива, каквито ги познаваме и днес, като някои от илюстраторите им печелят световно признание и книгите им са представени на Изложението на детската книга в Женева през 1929г. Същата година, през която Световната икономическа криза стига и България.

През следващите години печатните технологии у нас се развиват, пазарът на детски книги расте и българите имат огромен избор от местни заглавия. Сирак Скитник, Никола Петров, Илия Петров, Александър Жендов, Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов и Илия Бешков са големите имена, които поставят основите на детската илюстрация и изграждат нейния собствен характер и живот.

Съвсем очаквано през 1944г игривите горски обитатели са заменени с отговорни чавдарчета и антифашистчета, частните издатели и печатници стават държавни и така писателите, илюстраторите и малките читатели са грубо подложени на облъчването на „Отдел пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП. След смъртта на Сталин и Априлския пленум догмите започват да отслабват и чак след голямата политическа чистка през 1962г една нова идея си проправя път в българското изкуство – идеята за родното, традиционното, фолклорното. 70-те и 80-те години са най-силните години на печатната книга в България, а на пазара работят три емблематични поколения автори като Илия Бешков, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Любен Зидаров, Евгений Босяцки, Нева Тузсузова, Мана Парпулова, Иван Кьосев, Александър Поплилов, Христо Нейков, Мира Лехчанска, Иван Кожухаров, Александър Денков, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Киро Мавров, Стоян Атанасов, Ани Бобева, Тоня Горанова, Иван Димов, Текла Алексиева и много, много други.

1989г поставя края на детската илюстрация у нас. Държавните издателства и печатници са закрити и след това болезнено дежавю на случилото се в края на 40-те години бързо ориентиралите се бивши държавни издатели започват да печатат всичко, до което са имали достъп на различни панаири на книгата в чужбина. И без да ги притеснява въпросът за авторските права, завладяват пазара на детски книги у нас – с чужда продукция. Дори новосъздаващите се през това време издателства и издателски къщи прибягват до подобни хитрости и рядко предлагат свои собствени книги (подобен сюжет наблюдавахме отново на пл. „Славейков“ няколко години по-късно с пиратски дискове). В следствие на това оттегляне от родната илюстрация и книга редиците на българските илюстратори видимо оредяват и до края на 90-те години те се броят на пръсти, като много от тях напускат страната (Ясен Гюзелев, Ада Митрани), а други потъват в забвение. До ден днешен книжните борси са всъщност прекупвачи на европейска и от скоро на азиатска продукция, а родните ни професионални илюстратори или работят за чужди автори, или са на изчезване.

С пожелание децата в България да се наслаждават на повече родни книжки в бъдеще,
Милена Радева
илюстратор и организатор на националното турне Animalia
milena@seimenus.com / www.milena.seimenus.com
www.animaliaexhibition.seimenus.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*