04th Feb2015

След месец пристига СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

by Черно и Бяло

Верните почитатели на седмото изкуство и тази пролет ще са в плен на Международния София Филм Фест. Нека предварително ориентираме най-запалените киномани и всички зрители, които очакват с нетърпение фестивалния Форум. Сред разнообразието от жанрове, всеки ценител на доброто и талантливо арт кино, ще преживее незабравими вълнуващи мигове. Ще се смее, ще се възторгва, ще тъгува, ще се учудва, ще тръпне в напрежение, ще се възмущава, но няма да остане безучастен и сигурно ще открие своя желан филм. Интересни житейски сюжети, творчески хрумвания, впечатляващи човешки послания…

siff2015

Отличеният с Голямата награда на журито в Кан „Чудесата” на италианката Аличе Рорвахер ще очарова публиката на София Филм Фест
Всичко беше една голяма изненада – самият факт, че филмът беше в програмата на Кан, а и поканата да се върна обратно няколко дни, след като го бяхме представили. Знаех, че получаваме награда, но не ми казаха коя е. Бях много изненадана и страшно щастлива – все още съм в облаците”, споделя режисьорката на пресконференцията след награждаването на един от най-авторитетните фестивали в света.

Чудесата / Le Meraviglie” е филм за провинцията – за особената любов между баща и дъщерите му, за липсата на синове в семейството, за животните, от които зависи животът и прехраната на една фамилия. Германецът Волфганг и италианката Анжелика имат четири дъщери – Джелсомина, Маринела, Катерина и Луна. Те притежават зеленчукова градина, постоянен гост Коко, овце и пчели. Семейството е решило да живее в дълбоката провинция, за да защити децата си от ужаса на големия град. Техните намерения са искрени, граничещи понякога с ярост. Задачата обаче се оказва трудна, когато първородната дъщеря Джелсомина започва да иска за себе си по-интересен живот, семейство с по-малко идеали, като тези на своите приятели…

Трудностите, за които се замисля човек, когато стане дума за провинцията и малките градове, които остават „чисти” места, извън времето – това е, което ме подтикна да направя този филм, – казва Аличе Рорвахер. – От друга страна, погледнато отвътре, това са места, в които хората са се ограничили като в затвор, за да имат осигурена топла прехрана.

Историята във филма е разказана през погледа на най-голямата дъщеря. „Исках връзката на Волфганг с Джелсомина да бъде подчинена на инстинктивната любов”, разкрива Аличе Рорвахер. Семейството в тази история не е било там от самото начало. Това са хора, които пристигат в страната по политически причини, защото в градовете няма работа и са претърпели множество разочарования. Тези хора се опитват да се справят сами с природата и се учат как да си направят зеленчукова градина от книгите. Те всички идват от някъде – с различни езици, различно минало, но общи идеали…

Създаването на сценария се оказва най-трудното нещо по думите на режисьорката.

Не беше лесен и изборът на актьори, както и мястото за снимките, просто защото търсехме нещо, което не знаеш как да опишеш, а можеш по-скоро да почувстваш. Работихме с много радост и ентусиазъм. Целият екип извървяхме творческият път заедно, като едно семейство. Аз мисля, че това може да бъде видяно и почувствано в много специалната връзка, която се получи между актьорите и мястото на снимките. Хареса ми да работя над измислена история с образи, които не съществуват, но имат много истински взаимоотношения. Мисля, че всичко това, дори да е невидимо, е в състояние да проникне в образите като магичен прах, и по някакъв начин да бъде видяно или усетено във филма.”

Що се отнася до чудесата, за Аличе Рорвахер чудото е нещо, което те оставя без думи, нещо, което стои на границата между фантазията и реалността. „Чудесата / Le Meraviglie” предлага пътешествие през променящи се пейзажи, разказ за едно телевизионно състезание и семейство без място. „Това е филм за провала. Героите в него не се променят и не стават по-добри. Ако те не са знаели къде е мястото им в началото, те на са го открили и в края на филма”, обобщава Аличе Рорвахер. Филмът е посветен на изключителния немски продуцент Карл Баумгартнер – Бауми, който си отиде преждевременно от този свят два месеца преди премиерата. Бауми е роден и израсъл в района, в който се развива действието във филма.

Младата италианска режисьорка е родена през 1981 година във Фиезоле. Учи в Торино и Лисабон. Работила е в документалното кино като монтажист и режисьор. Първият й игрален филм „Corpo celeste” е представен през 2011 година в Кан и получава номинация за „Златна камера”, а след това участва в 15 авторитетни фестивала по света. Пътят на „Чудесата / Le Meraviglie” е подобен – след Кан следват Карлови Вари, Рио де Жанейро, Ню Йорк, Лондон, Сао Пауло – над 30 филмови форума в цял свят!

Революционният фестивален хит „Племето” ще разстресе публиката на 19-ия София Филм Фест
Зашеметяващият дебют на украинския режисьор и сценарист Мирослав Слабошпицки е сред акцентите в програмата на тазгодишния Международен София филм фест. „Племето”, удостоен с Голямата награда от Седмицата на критиката в Кан’14, носител на Европейската филмова награда за Откритие на 2014, както и на приза за най-добър сценарий от фестивала в Сан Пауло’14, за най-добър режисьор от МФФ Солун’14 и още 9 награди от различни филмови форуми по света е сред най-коментираните творби на отминалата 2014.

Създаден с въображение и изобретателност, филмът на Мирослав Слабошпицки предлага на зрителите един радикален кинопоглед – „Племето” е брутален разказ за взаимоотношенията в пансион за подрастващи глухи, където действат жестоките природни закони, задвижени в ситуация на оцеляване. Актьорите са непрофесионалисти и пресъздават историята без думи, без диалог или дублаж, само с езика на жестовете.

Тийнейджърът Сергей (Григорий Фесенко) е новият в училището, който се сблъсква с обичайните предизвикателства на първоначалната интеграция. Той бързо се окопитва при навлизането си в един свят на престъпност и проституция, и успява да намери своето място, като усвоява тънкостите на обирите и сбиванията, на подкупите и секса. И точно, когато се изкачва във вътрешната „йерархията”, се оказва влюбен в едно от момичетата, практикуващи най-древния занаят – Ана (Яна Новикова)…

Режисьорът Мирослав Слабошницки предлага на зрителите завладяващо пътуване, което ги връща към нямото кино и, разчитайки на визуалната грамотност и интуицията, им предлага да усетят силата на историята чрез езика на тялото и чрез емоциите си. Превърнал се в абсолютен фестивален фаворит за 2014г и определен като „свеж и революционен филм” на територията на съвременното кино, „Племето” е истинско предизвикателство за публиката на София филм фест.

Мирослав Слабошпицки е роден в Киев през 1974г, завършва филмовия факултет на Държавния институт за театър и изкуства, специалност кинорежисура. Работи във Филмова студия „Довженко” в Киев, както и в „Ленинфилм” в Санкт Петербург. Амбициозният кинаджия се изявява и като сценарист на множество телевизионни филми и публикува няколко истории, една от които е „Чернобил Робинсън”, обрала всички престижни родни награди на конкурси за сценарий през 2000г. Късометражният дебют на Мирослав Слабошпицки „Инцидентът” (2006) е представен на 25 фестивала. Вторият му филм „Диагноза” (2009) е номиниран за „Златна мечка”. Последната му късометражна история „Глухота” (2012) му осигурява втора номинация за „Златна мечка”. През 2012 г. режисьорът получава „Сребърен леопард” от конкурсната програма на филмовия фестивал в Локарно за филма си „Nuclear Waste” (2012), който е и с номинация за Европейските филмови награди 2013.

Носителят на „Златен глобус” „Левиатан” на Андрей Звягинцев е сред гала премиерите на 19-ия СФФ
След триумфа си на наградите „Златен глобус” (отличен като най-добър чуждестранен филм), и чудесното представяне на най-престижните международни кинофоруми – приз за най-добър сценарий в Кан, за най-добър филм в Лондон, най-добър чуждестранен филм в Мюнхен, номинация за БАФТА, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм – новият руски филмов шедьовър ще зарадва и българската фестивална публика.

Приетата със смесени чувства в родината си творба на Андрей Звягинцев е авторска интерпретация на историята на библейския Йов, разказана чрез сюжет от съвременна Русия и препратка към политическия анализ на знаменития английски философ Томас Хобс. Главният герой Николай (Алексей Серебряков) заедно с жена си Лилия (Елена Лядова) живеe в малък северен град край Баренцово море и има автосервиз. Когато кметът на града се опитва да събори къщата и да конфискува имуществото му, Коля моли за помощ свой стар приятел, адвокат в Москва. В малкия град юристът се сблъсква с произвола на местните бюрократи и представителите на руската православна църква. Страстите се разгорещяват и събитията излизат извън контрол…

„Сценарият беше много повлиян от пейзажа – разказва за работата си по филма Андрей Звягинцев. – Всичко тръгна от едно американско произшествие, борбата на обикновен занаятчия срещу мощна промишлена компания и администрацията. Този самотен и отчаян бунт на обикновения човек, на когото властта пречи да живее, ме порази”.

Първоначално режисьорът смята да снима в Америка, но идеята действието да се развива в Русия взема връх, подхранвайки с космически лиризъм тази социална драма: „Когато намерихме място за снимките, на брега на Баренцово море, далеч на север в Русия, историята придоби цялата си широта, визуалната си тъкан. Вече имахме наум идеята за Левиатан, ненаситното чудовище.”

„В есето си „Левиатан” Хобс пише, че във всеки от нас дреме чудовище, и ако няма висша инстанция, която да регулира обществото, се стига до война между отделните индивиди. Тази инстанция е държавата, но в замяна на удобството и сигурността, които носи, човекът се отчуждава от свободата си. Тогава самата държава се превръща в чудовище, което поглъща душата. За мен да се откажеш от свободата означава да продадеш душата си на дявола. Старателно изграденият съюз между човека и държавата от доста време е тема на живота в Русия”, коментира Звягинцев.

В Кан, където беше и световната премиера на филма, критиката оценява като „изключително” съчетанието между сценария, написан от Андрей Звягинцев и Олег Негин, величествените пейзажи край далечното северно Баренцово море, заснети от талантливия руски оператор Михаил Кричман и вдъхновената актьорска игра на Алексей Серебряков (Коля), Владимир Вдовиченко (Дмитри) и Елена Лядова (Лилия).

„Разтърси ни не само грандиозната картина, но и проблемите, които тя поставя”, коментира британският кинопродуцент Джеръми Томас, председател на журито на Лондонския кинофестивал.

„Левиатан” е четвъртият голям пълнометражен успех за Андрей Звягинцев. Още с кинодебюта си „Завръщане” (2003) режисьорът печели „Златен лъв” и „Лъв на бъдещето“ във Венеция, номинация за „Златен глобус” и десетки международни награди. „Изгнание” (2007), който беше показан в програмата на 12-ия София Филм Фест, получи приза за най-добър актьор от Кан, а „Елена” (2011) беше удостоен със специалната награда на журито в секцията „Особен поглед”.

Красотата на света, красотата на образите и несравнимите филмови метафори правят творчеството на Звягинцев разпознаваемо и му отреждат достойно място в световната кинематография. Андрей Звягинцев разказва за човешки и политически драми, които може и да са реалистични, но е достатъчно да го чуеш, за да навлезеш в свят, в който мисълта сама създава образи и видения.

„Левиатан” ще има специална гала премиера на София Филм Фест, която очакваме да бъде удостоена с присъствието на членове на творческия екип.

Най-новият шедьовър на един от големите майстори на визуалното изкуство, любимецът на софийската фестивална публика Вим Вендерс, ще има специална гала премиера на 19-ия София Филм Фест.

Визуалният шедьовър на Вим Вендерс „Солта на земята“ с гала премиера в София. Предстои ви незабравима среща с впечатляващия портрет на култовия фотограф Себастиао Салгадо
Филмите на Вим Вендерс през годините имат запазено място и вярна публика в София на срещите на голямото кино през март. И всяка негова творба задължително се превръща в събитие, независимо дали е документална или игрална. Това се случи и с „Буена Виста Сошъл Клуб” (1999), и със „Земя на изобилието” (2004) и „Не ме търси” (2005), както и със „Снимки в Палермо” (2008) и „Пина” (2011) – сигурни сме, че и „Солта на земята” ще бъде приет с овации.

Това е завладяващ филм-портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена – бразилеца Себастиао Салгадо, създаден в партньорство с Жулиано Рибейро Салгадо (син на Себастиао Салгадо) и удостоен със Специалната награда на журито и Наградата на Екуменическото жури в програмата „Особен поглед” от фестивала в Кан 2014, с Наградата на публиката в Сан Себастиан 2014 и с номинация за „Оскар” за най-добър документален филм.

В продължение на 40 години фотографът Себастиао Салгадо пътува през различни континенти, следвайки ритъма на променящото се човечество. През и чрез обектива си, той става свидетел на едни от важните събития в историята на света, запечатва международни конфликти, глад, страховити кризи и масово преселение. Салгадо се впуска в откриването на девствените територии, на дивата флора и фауна, успява да улови с камерата си грандиозни пейзажи като част от един уникален фотографски проект – преклонение пред красотата на планетата.

Себастиао Салгадо е фотограф, на когото се възхищавам” – споделя режисьорът Вим Вендерс. – Със сигурност ще забележите, че съществува нещо общо между документалните ми филми: всички те са посветени на артисти. Одзу в „Токио Га”, Никълъс Рей във „Филмът на Ник”, дизайнера Ямамото в „Записки за градове и дрехи”… Аз, който съм луд фен на футбола, можех да нахвърлям много добър портрет на някой футболист. Но никога негативно чувство не би могло да ме накара да започна да снимам филм. Единствено очарованието ми дава силата и енергията да правя кино. Освен вдъхновение, трябва да открия адекватната форма и да бъда изобретателен.”

Най-трудното предизвикателство за Вим Вендерс по време на работата по проекта „Солта на земята” било да намери точния ракурс за представяне на историята на Салгадо. „Първоначално Себастиао Салгадо ме попита дали е възможно да покажа снимките му по друг начин, не като в книга или на изложба. Идеята за филма се роди оттам”, допълва Вендерс, според когото да се покаже поредица от снимки с коментар очевидно не буди никакъв интерес. „Все пак започнах да разпитвам Себастиао за снимките. Разпитвах го дълго време. Знаех неговите истории наизуст. И постепенно по време на нашите разговори разбрах, че той е имал съвсем друг живот. Че е изпаднал в депресия след всички жестокости, които е видял в Руанда. Ужасът му е повлиял по изключителен начин – един ден оставил апарата си и повече не искал да го докосне. Как е успял да се измъкне? Излекувала го е природата, която му върнала вярата в човечеството. Вече имах сюжет за филма: просто проследих това възраждане.

В „Солта на земята” Вендерс разказва за активната позиция на известния фотограф по отношение на екологията, за мисията му по възстановяване на горите в родната му Бразилия. Благодарение на съвместната работа и подкрепата на Жулиано Салгадо, сърежисьор в проекта, Вендерс успява да покаже човека, който стои зад фотоапарата. А пред погледа на зрителя се сменят като в магнетичен пъзел черно-бели с цветни кинокадри.

„Това е един много трогателен и красив документален разказ за живота, любовта, загубата, отчаянието, изкуплението, който показва как с най-чиста вяра и упорство може да се създаде гора“, пише международната филмова критика за филма.

Себастиао Салгадо е роден на 8 февруари 1944г в Айморес, Бразилия. Днес Салгадо живее в Париж, където започва кариерата си като професионален фотограф през 1973г. В следващите години работи с различни фотографски агенции, между които „Сигма”, „Гама” и „Магнум” до 1994г, когато заедно с Лелия Уаник Салгадо създава „Amazonas Images” – организация, посветена специално на неговата работа.

Салгадо е пътувал до над 100 страни, за да реализира фотографските си проекти. Много от снимките му са публикувани в различни печатни издания и книги. Има реализирани многобройни изложби, които и до днес пътуват, за да бъдат представени в известни световни галерии и музеи.

През 2004г Салгадо започва проекта си „Genesis”, чиято цел е да представи абсолютната естественост на природата и човечеството в серия от фотографии на пейзажи и диви животни, както и снимки на човешките общности, които продължават да живеят в съответствие с древните си традиции и култури. Това е неговото оригинално решение за преоткриване на човечеството чрез природата.

През 2013г са издадени две книги със снимки от проекта „Genesis”, които имат международно разпространение и са преведени на шест езика. В същата година пътуваща изложба със снимки от проекта започна да обикаля света. Именно този проект е в основата на филма „Солта на живота”.

От началото на 1990г Салгадо и съпругата му работят по възстановяването на част от джунглата в Бразилия, като успяват да превърнат региона в природен резерват. През 1998г създават неправителствена организация „Instituto Terra”, посветенa на мисията на повторното залесяване, опазване природата и образованието. През 2012г двамата са удостоени с награда на ЮНЕСКО и на общината в Рио Де Женейро, както и с наградата на WWF за работата на тяхната организация.

Себастиао Салгадо е носител на многобройни фотографски отличия, но също така е и посланик на добра воля на УНИЦЕФ и почетен член Академията на науките и изкуствата на САЩ.

В рамките на тазгодишното Берлинале, Вим Вендерс ще бъде удостоен със „Златна мечка“ за цялостен принос към киното – събитието ще бъде отбелязано със специална ретроспектива с дигитализирани копия на най-важните му филми.

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*