09th Jan2015

Цветни илюзии

by Черно и Бяло

В празничния ден на Съединението, 06.09.2014г, в Дома на Съюза на архитектите в България се състоя откриване на самостоятелна изложба на експозиция, наречена „Цветни илюзии”. Авторката на картините, Златка Александрова, е любител художник. По образование и професионални изяви тя е инженер, доцент, доктор и бивш ръководител на научните изследвания и проекто-конструкторската дейност на микрокомпютри в България.

В залата се събраха над 60 души – приятели, бивши колеги и туристи ветерани от Клуб „Витоша”, в който членува и Златка Александрова. Всеки, влязъл в изложбената зала, попада сред много картини, които с ярките си цветове изглеждат като витражи и носят светлина, радост и красота. Зелено, червено, оранжево и жълто грабват окото. Всъщност нейният стил е така наречения оп арт. Той се появява в средата на миналия век. Основната цел на този стил е да създава у зрителя оптични илюзии – усещане за движение, за релеф, за скрити изображения и др.

Разговарям с художничката Златка Александрова и нейния съпруг доц. д-р Александър Александров.

Д. Я.: Кога усетихте у себе си желание да рисувате?

Ал. Ал.: Тя е рисувала от малка. Винаги е искала да рисува, но поради голямата ѝ заетост в работата и в семейството, не ѝ оставаше време за това. И все пак много отдавна тя нарисува огромно слънце на тавана на едно бунгало, изрисува стените на стаите във вилата ни и на спалнята в апартамента, както и вратичките на всички детски мебели.

Д. Я.: Как стигнахте до идеята да творите в стил оп арт?

Зл. Ал.: Когато преди 7 години, извървяла вече своя професионален път, посетих изложбата на гостуващия у нас унгарски художник Виктор Васарели. Тогава се запознах с този стил и реших да опитам. Всъщност вече бях правила такива картини, за които считах, че могат да бъдат използвани с рекламна цел. На тази изложба аз разбрах, че художникът може да изразява чрез тях мисли, чувства, да дарява красота на хората. И започнах.

Д. Я.: Лесно ли беше началото?

Зл. Ал.: Като всяко начало, не много лесно. Трябваше да открия за себе си най-подходящата технология на рисуване.

Д. Я.: А в начина на рисуване има ли разлика в сравнение с другите стилове?

Зл. Ал.: Голяма. Художниците, прилагащи другите стилове, гледат пейзажа или модела и рисуват. А този стил напомня инженерна дейност. Изисква се предварително обмисляне. При мен този етап трае от един ден до три месеца. Създаването на картината при готов проект е лесно. И още една разлика от другите стилове и прилика с инженерната дейност – при рисуването на картината се използват линийка, пергел и транспортир.

Д. Я.: Макар и в стил оп арт всяка картина носи свое послание. Например, „Пролет”, която представлява яркозелена клонка върху черна мрежа. И без да види човек наименованието й, той усеща радостта от това, че пролетта е дошла. А що се отнася до „Есенни листа”, това е картина с есенни листа, гледана от близо. Далечен поглед към нея обаче открива слънчогледи макар и с нееднакви венчелистенца. Внушението е: не тъгувайте за нас, мъртвите листа, ние умираме, за да оцелее дървото през зимните студове и пак да се окичи с цвят през пролетта. Нали така?

Зл. Ал.: Точно така.

Д. Я.: Има още много интересни картини за коментиране – „Окото”, „Оптическа илюзия”, „Спиралата на късмета” и др. Но бих искала да се спрем на „Есенни пеперуди”, която подарихте на Българската федерация на туристите ветерани в лицето на нейния председател г-жа Момка Спасова. Тази картина изобразява танц на пеперуди, изпълняван от падащите през есента листа. Земята се символизира от два вулкана (две визуално издигащи се планини със стръмно спускащи се надолу кратери), разположени на картината в композиция, напомняща пеперуда. С други думи Земята танцува своя танц около Слънцето, докато есенните листа падат към нея ли?

Зл. Ал.: Да. Движейки се около Слънцето, Земята ще ни преведе от зимата към пролетта. Пак същият оптимизъм, като в „Есенни листа”, но казано по друг начин.

Д. Я.: Вие с вашия съпруг сте големи туристи. Вдъхновява ли Ви туризмът да рисувате?

Зл. Ал.: Разбира се. Красотата на природата винаги ме вълнува и кара да рисувам.

Д. Я.: Вие имате голямо и щастливо семейство. Какво влияние оказва то върху творческите Ви изяви?

Зл. Ал.: Аз имам най-грижовният съпруг, който може да си представи човек. Той, двете ми дъщери, внуците и правнуците ме правят щастлива. Особено една от внучките ми, Александра Байкушева, която има същото влечение към рисуване и стана бакалавър по архитектура в Англия. А усещането за щастие аз вграждам в картините си.

Д. Я.: Рисуването за Вас не е с финансови подбуди. Какво е тогава – бягство от скуката, удоволствие или необходимост?

Зл. Ал.: По-скоро необходимост, вътрешна потребност да изразя това, което ме вълнува. Но и удоволствие, разбира се.

Д. Я.: Хубаво е човек да може да прояви като Вас всички свои творчески заложби, макар и в късен етап от житейския си път. Това носи удовлетворение и му позволява да бъде в хармония със света и със себе си. Пожелаваме Ви нови творчески успехи!

 

Макар Златка Александрова да е художник любител, картините от експозицията ѝ носят емоционален заряд, който достига до зрителя. А нали това е мерилото една картина да е произведение на изкуството и съответно авторът ѝ да може да се нарече художник!

Донка Янева
снимки: Веселина Тенева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*