06th Dec2014

Киномания 2014, част 4

by Черно и Бяло

thumb_large_NEW_SOZOPOL_Deian_page_001Да откриеш Киномания с български филм е предизвикателство, което се оказа, че си е заслужавало. Запознах се отблизо с режисьора на „Потъването на Созопол” Костадин Бонев тази година на Варненския фестивал „Любовта е лудост”, където той беше член на Международното жури. Кратката визитка в каталога е следната: „Кинорежисьор. Автор на документални, игрални и ТВ филми. Режисьор на игралните филми „Подгряване на вчерашния обяд” и „Военен кореспондент”. Носител на награди от фестивали в България и чужбина.” Много обичам неговия „Военен кореспондент”, а документалните му ленти са силни и истински. Съвсем наскоро присъствах на прожекция на една от тях – „Класификация на спомени”, после се проведе разговор със сценариста Влади Киров и, разбира се, с режисьора. Позволих си да нарека доц. Бонев благороден и неуморим търсач на истини.

МЕ: Започвам разговора, позовавайки се на определението на известна наша кинокритичка: „Потъването на Созопол” е сложен и предизвикателно херметичен – упражнение за изкушени от арт киното, изпълнено в стил „по следите на изгубеното време”. Доколкото знам Вие го наричате „интегрално време”? Този път търсихте….

КБ: С времето човек все по – често се обръща назад. И мери с критичен поглед кривулиците на изминатия път. Мисля, че ние, българите, не харесваме живеенето си. Затова реших да потърся причините за това състояние.

МЕ: Това е филм за мислещия и чувствителен зрител. Кодът Ви на творец, който визира определено поколение – за равносметката, за вината, за любовта, за прекършените илюзии.

КБ: Истината е, че ние, аз и хората, които извървяха пътя от идеята до готовия филм, просто искахме да разкажем една история. Героят, изигран от Деян Донков е импулсивен и прям, но допуска много грешки. И идва ден, в който ще трябва да ги осмисли. Всъщност, така е и с всеки от нас.

МЕ: Усетих във Вашия кинематографичен похват с модерна удивителна визия и повея на магическия реализъм, да го наречем „по нашенски”.

КБ: Киното е универсално изкуство. В него няма нищо „нашенско”.

МЕ: Конструкцията на сюжета е сложна. С различните персонажи, /на всеки посвещавате кратка новела/, филмът се връща в миналото, ала носи киноритъма с рефлексията на днешното време. Героите са взаимно свързани и внушават тъга.

КБ: Какво мога да кажа… така е. Но не мисля, че конструкцията е сложна, тя просто не е линейна. В киното понякога логиката ни кара да разказваме фрагментарно. Но всяка частичка от пъзела, който изградихме, си има своето точно място.

МЕ: Подводните кадри са прекрасни, музиката е вълнуваща. Може би това е съкровеното желание на Чаво /покоряващо правдивия Деян Донков/ за дом, за изгубения брат, за неосъществените мечти.

КБ: Чаво, изигран от Деян Донков никога не казва в прав текст какво точно иска. А отделните компоненти на филма просто са необходими в този порядък, за да предадат най – ясно посланието на авторите.

МЕ: И както казвате „…във филма става дума за нас. Реалните наводнения имат най-малка връзка със сюжета.” Метафората за „Потъването на Созопол” сякаш ни връхлита във всеки един кадър. Има ли все пак Надежда?

КБ: Не знам… Чаво е скептик. Аз съм непоправим оптимист. А това, че на финала групата приятели са се скупчили на вратата в очакване на чудото, би трябвало да означава, че те все пак се надяват… Да ви призная, по време на снимки човек няма време да мисли за тези неща.

МЕ: Филмът Ви получи на 14-и я фестивал „Златна роза” Награда за главна женска роля на Снежина Петрова и за сценарий. Защо ми се струва, че на моменти кинодраматургията се губеше сред емоциите и морските вълни…

КБ: Това е ваше мнение. За мен наградата за драматургия беше много точно попадение на журито. И ми е скъпа.

МЕ: „Потъването на Созопол” имаше четири прожекции в рамките на Киномания. Вашите впечатления от зрителите и техните реакции, мнение?

КБ: Най-често авторите получават изкривена представа за реакциите на зрителите. Най – малкото заради това, че около тях се скупчват хората, които харесват филма. А останалите мълчаливо се разотиват… Аз получих достатъчно похвали. А разочарованите? Надявам се, че все пак сме им дали няколко въпроса за домашно.

МЕ: Благодаря Ви, до нови срещи!

интервюто взе Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*