14th Oct2014

Среща с красотата

by Черно и Бяло

Художествена керамика от земите на Мароко и България
Поредното събитие, преминало под мотото „Покажи традицията! Подари празник!”, събра на 23 септември в резиденцията на Кралство Мароко в София почитателите на един от най-древните занаяти – грънчарството. Инициативата е на сдружение „Спектър 21 век” и има за цел да покаже красотата на световното културно наследство – наше и чуждо, както пред представителите на дипломатическите мисии у нас, така и пред българската аудитория. Този път проявата се осъществи под патронажа на Н. пр. г-жа Латифа Ахарбаш, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко у нас, със съдействието на Съюза на българските журналисти. Посланици, културни дейци, приятели се насладиха на уникалните произведения на художествената керамика от двете страни, на уменията на техните майстори, на прекрасната мароканска чаена церемония, предложена от домакинята и на чудесния музикален поздрав от младия дует „Рукатка”.

Подредената красота
Изложбата от българска и мароканска керамика, представена в един от салоните на резиденцията, показа защо и двете страни се гордеят с постиженията си в грънчарството. Подредените там съдове и предмети се надпреварваха да греят с цветовете си и да топлят с излъчването си. Наслаждавайки им се, човек неизменно си задава въпроса – по какво си приличат тези глинени изделия, едните, изваяни от наследниците на майсторите от Троян и Бусинци, а другите – от тези в далечните Сафи и Фес? Всеки от присъстващите като че ли сам откри отговора му. Той се криеше някъде между мултимедийната презентация, която посланичката на Мароко предложи на гостите си и която разкри уменията на мароканците да извайват формите и да рисуват шарките и демонстрацията, която направи българският майстор-грънчар Георги Владимиров, сътворявайки пред очите ни на грънчарското колело няколко чудно красиви изделия от българските земи и дори един марокански тажин. Тайната на ваятелите от двете земи е обща. И тя е в сръчните ръце на майсторите и в духа, който те вдъхват на глината и който тя излъчва – уютен и изискан, носталгичен и съвременен.

Родена през старокаменната епоха
Някои изследователи смятат, че грънчарството се е появило още през старокаменната епоха – 8-7 хилядолетие преди Христа. Други – в началото на новокаменната – неолита, в различно време и по различни места по света, където е имало находища от глина. Но при всички случаи то се е родило от идеята да се създадат удобни за човека изделия за съхранение на храната. В началото съдовете от глина се оформяли само с ръка, по-късно се открива ръчното грънчарско колело. Рисунки от Сакара, 1900 – 1800 г. пр. Хр., ни показват как се е работело с него. Векове по-късно е следващият скок – крачното грънчарско колело, а още векове по-късно – електрическото. В началото грънците се печели в обикновени домашни пещи, но тъй като била необходима по-висока температура, се създали специалните грънчарски пещи. От рисунки върху старогръцки вази, например, от Коринт, VI в. пр. Хр., се вижда как са изглеждали те. Сцените, изрисувани по изящните елински предмети, ни показват всички етапи на производствения цикъл, грънчарството вече е станало занаят. И ако праисторическата керамика е сътворена от неумели, но чевръсти ръце, то древногръцката рисувана керамика омайва със своята естетика. У нас в Мезек, Созопол, Бургас и др. са открити амфори, кратери, чаши… с ненадмината красота. На тях се виждат изрисувани цветно сцени от живота на Древна Елада и на нейните богове. Старогръцки елементи се забелязват и в мароканската керамика.

Феноменалното явление от Велики Преслав
През 9 век по нашите земи се появява керамика, която проф. Димитър Овчаров нарича в една своя книга „феноменално явление”. През Златния век на българската духовност талантливи майстори във Велики Преслав усвоили чужда художествена концепция, но я развили творчески. Най-оригиналното, което те са създали, са иконите. Развива се прочутата Преславска керамична иконопис.

Друг връх в развитието на грънчарството по нашите земи виждаме по-късно, в Сграфито керамиката на Второто българско царство – удивително съчетание на декорация и символика.

Но това, което познаваме и ползваме като изделия и днес, идва от епохата на Българското Възраждане. Проф. Овчаров го определя като „хармония на цветовете с песента на сърцето”. И дава за пример един троянски грънчар, който, подготвяйки се да извае една стомна, се обърнал към околните и споделил: „Стомната трябва да бъде хубава като хубава мома – висока, стройна, с тънка снага. Да бъде още шарена – със засмени и весели бои, да греят далече.” През Възраждането именно троянските майстори и тези от с. Бусинци превръщат грънчарството в национално изкуство. То стига своя разцвет през 19 век и е развито във всички български села и градове. После настъпва упадък на занаята във връзка с нахлуването на пазара на евтини стоки от метал, фаянс, стъкло. В наше време произведенията на грънчарството не са така широко приложими в бита, но въпреки това във всеки български дом има поне един съд от глина. Днес занаятът у нас е художествено явление, а майсторите-грънчари – истински художници.

Древно и модерно от Сафи и Фес
В Мароко грънчарството е културно съкровище. По улиците на мароканските градове могат да се видят вази, гърнета, тажини и всякакви други предмети, които заслепяват с красотата на своите цветове и стилове. Различните региони на страната пазят различни техники. Уменията и тайните в занаята се предават от баща на син, от поколение на поколение. В изделията се разпознават финикийски, гръцки, картагенски, римски, арабски, берберски елементи. Ярките цветове, глазурите, орнаментите, металните елементи по тях правят мароканската керамика ненадмината… И световно известна.

Днес три града – Сафи, Фес и Мекнес, произвеждат около 80 % от керамиката в страната. През 2012г грънчарството е осигурило продажби на сума 70 милиона евро и почти 16 000 работни места. Древният занаят е изкуство, съчетало традиционното и модерното.

Фес, един от най-красивите марокански градове, създава един от най-красивите стилове в грънчарството. Едва ли има човек по света, който да не се е възхитил на изделията оттам – повечето в синьо, а в орнаментите им има както силно ислямско влияние, така и испанско.

Грънчарските съдове от Сахара пък са в зелено. Най-известни са тези от малкото градче Тамагрут – едноцветни, в изискани нюанси и бронзова глазура.

Но всепризнатата столица на грънчарството в Мароко е Сафи. Градът се слави със старите си пещи, от които излизат известните по цял свят пъстрацветни плочки и тажини в тюркоазени, бели и кремави цветове, с метални инкрустации. Неслучайно тук е и Националният музей на керамиката. Разположен в стар португалски форт, в него са представени типичните стилове керамика от всички региони в страната. А по стените на крепостта може да се видят самите грънчари в процеса на тяхната работа и пещите им.

Грънчарите от с. Мрамор
Майсторът, който ни показа българската традиция в грънчарството в резиденцията на Кралство Мароко – Георги Владимиров, е един от най-добрите у нас. Канен е да участва по всички престижни фестивали, панаири и други форуми, посветени на българските занаяти, член е на Задругата на майсторите. Усмихнат и общителен, той привлича хората около себе си и с радост им показва своите умения. Заедно със съпругата си, Елизабет, имат едно от най-красивите магазинчета на обновения Женски пазар в София. То е почти на мястото, където някога беше дюкянът на дядото на жена му, Еленко Иванов.

DSC_7301Софиянци още го помнят. Старият майстор събираше челядта около себе си – синове, снахи и внуци, които все се въртяха около него да му помагат. Елизабет ни разказа, че корените на дядо Еленко са от Западните покрайнини, от българското село Вълковия. Когато някога го напуснал и се заселил в София, грънчарските му умения бързо привлекли вниманието на столичани. Видният майстор станал един от стожерите на Женския пазар. Имал четирима сина и успял да предаде занаята на всички още в ранното им детство. Гошо, нейният баща, бил най-малкият от братята. Но точно той продължил семейната традиция. И сега практикува занаята си в с. Мрамор, в грънчарската работилница на дядо Еленко. Наред с него там работи и съпругът ѝ, Георги Владимиров. С изключителна пъстрота и автентичност се отличават делвите, гърнетата, сачовете, паниците, стомните, бърдучетата, гювечите, чашите, каните… на двамата майстори. След като глината мине през сръчните им ръце и грънчарското колело, отива в електрическата пещ. Там се пече между 8 и 10 часа. После шарят произведенията си със специални земни бои, които са на глинена основа. Някои от грънците гледжосват. Всичките им произведения са с уникална форма и размери. Двамата вече предават някои от тънкостите на занаята на 14-годишния Мартин. Син на Елизабет и Георги, той ще бъде 5-тото поколение грънчари в рода.

Но момчето има и друг талант, то е изключително даровит музикант. Свири на гъдулка и от тази година е ученик в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. А от 5 години, заедно с неговата съученичка Георгия Райкова, която пее чудните песни от Шоплъка наистина прекрасно са в…

Дует „Рукатка”

DSC_7242Събира ги заедно тяхна учителка в началното училище, забелязала таланта на децата. Наричат дуета „Рукатка” неслучайно. Дядо му Гошо майсторял на грънчарското си колело точно една рукатка, докато децата, облечени в носии, репетирали песни в двора на работилницата му. И всички близки наоколо решават, че това е най-подходящото име за новия дует – хубаво, българско и традиционно. Да напомним, че рукатката е старинен български глинен съд за подквасване и съхраняване на кисело мляко. Тя се отличава от гърнетата с по-малкия си обем, но също и с формата си и местоположението на дръжката, която винаги е единична и преминава над отвора на съда.

Днес дует „Рукатка” жъне успех след успех. Младите изпълнители са канени по различни фестивали и конкурси и винаги се прибират с награда, най-често първа.

сдружение „Спектър 21 век”
Снимки: Мари Каналян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*