10th Oct2014

Либература или тотална литература, галерия Академия, 13.10–24.10.2014

by Черно и Бяло

С участието на създателите на течението – Катажина Базарник и Зенон Файфер,  Откриване на 13 октомври 2014 от 18:00 часа, Галерия „Академия“, ул. „Шипка“ 1

Изложбата ще представи най-интересните примери на работи, надхвърлящи в значителна степен читателските навици и разкриващи пред читателя съвършено нов тип четиво.

Има литературни произведения, чието послание не се ограничава до вербалната сфера – творби, в които авторът говори с цялата книга – с формата ѝ, строежа ѝ, начина, по който е записан текста. Досега не е измислена сполучлива дефиниция за този вид писане. Причината за това е, че както теоретиците, така и читателите като цяло пренебрегват материалния аспект на произведението. Ролята на книжното тяло и буквите е помощна по отношение на „съдържанието“, те служат за осъщестяване на записа на говора, а формата на шрифта или книжното тяло остават извън сферата на четивото и анализа (така става дори в случаи на творби, които явно експонират своята материалност).

Импулс за промяна на тази ситуация става публикуваното през 1999 г. в „Декада литерацка“ есе-манифест на Зенон Файфер „Либература. Анекс към речника на литературните термини“, в което полският писател напомня за маргинализираната от критиката телесна страна на литературата, разкривайки художествения потенциал и богатство на значенията, съдържащи се в типографията и строежа на книгата. Постулирайки обособяването на отделен литературен жанр, наричан от него либература (от лат. liber – книга, свободен), Файфер посочва необходимостта от ревизиране на основни понятия в литературознанието като „форма“, „литературна творба“ или „книга“. По-късно тази мисъл е доразвита от Катажина Базарник.

Словото е материята/същността на литературата
Казвайки дума, имаме предвид нейното звучене и смисъл
Пишейки – (понякога) също така и как изглежда
За пространството се мисли рядко или изобщо.
И все пак, за да пребъде във времето, думата се нуждае от пространство.
То е част от думата, равностойно на нейната форма, звучене и значение.
Така разбираната дума е същността на
ЛИБЕРАТУРАТА.
Либературата или тоталната литература, в която текстът и книжното
пространство са една неразделна цялост.
Физическият предмет вече не е обикновен носител на текста,
Книгата вече не съдържа литературна творба, а самата е такава.
Архитектониката и визуалната страна на творбата са не по-малко съществени
от фабулата или стила.
И няма причина, поради която трябва да се ограничим само с традиционната книжна форма.
Творбата може да приема произволна форма и да е изготвена от произволен материал.
Зенон Файфер

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Либературата е поетика, преодоляваща литературните и издателските ограничения, стремяща се към създаването на цялостна творба. Тази творба говори на читателя не само с помощта на думите, но и чрез формата на книгата (лат.liber), която може да има произволна форма.
Това е вид литература, при която текстът и материалната форма на книгата представляват едно цяло, а всички елементи, в т.ч. и невербалните, могат да бъдат носители на значението. В една либературна творба значение има не само текстовия пласт, но и физическото пространство и конструкцията на книгата, нейната форма, формат, типографска изработка. Важни могат да бъдат размерът, видът и цветът на шрифта, както и свободната от текст повърхност на листа, съответстваща на текста рисунка или снимка, и, накрая, видът хартия или друг материал.
Не без значение са и други номерични стойности: размер на книжното тяло или брой на страници, думи, дори отделни знаци. Читателят има работа с тотална творба, която може да приема произволни форми (в съответствие с второто значение на думата), което на практика означава понякога радикално откъсване от традиционната структура на книгата. Същевременно това е напълно авторска творба, контролирана от писателя на всеки етап от раждането ѝ.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*