15th Sep2014

Руски художници на среща-разговор в СБЖ

by Черно и Бяло

Делегация от руски художници, водени от Галина Анисимова, организатор и куратор на изложбата в РКИЦ, посетиха Съюза на българските журналисти. Присъства и Анатолий Викторович Анисимов – Главен редактор на „Парламентарен вестник” на Русия. Това е вестникът на Федералното събрание на Русия – парламентът, който включва и двете палати – Съвет на Федерацията и Държавната дума.

В непринуден и приятелски разговор скъпите гости разказаха за откриването на уникалната изложба: „Секретные советские художники, создали деньги, марки, открытки, документы”. Юлия Диханова от Руския културно-информационен център сподели, че за тази изложба е разбрала съвсем случайно на един фестивал в Москва. Заинтригувана, прави опит и успешно се свързва с организаторите. Преговорите минали много леко и своевременно всичко се пренася в България…Ценителите на това ювелирно изкуство все още могат да се насладят на изложбата в РКИЦ, която ще продължи до 21. Септември т. г.

Галина Анатолиева Анисимова – организатор на изложбата и дъщеря на един от тези художници-гравьори. Нейната майка е била автор, гравьор на портрета на Ленин на банкнотата от 10 рубли, на Спаската кула на Кремъл, на банкнотата от 5 рубли и един интересен факт – тя е гравирала паметника на Шипка на българската банкнота от 1 лев. „ Ние с приятелите, това са децата и учениците на това съветско поколение, искаме да разкажем на всички , че ценните книжа от съветския период, това са произведения на изкуството, много красиви произведения, които са уникални. – сподели Галина – Такива специалисти, които са изработвали тези ценни книжа, банкноти, пощенски марки и пощенски картички в целия Съветски съюз са били 5 – 6 човека. Това е продължение на Руската школа при оформлението на ценните книжа. През 1910-1912 година в Русия са били пуснати в обръщение изображенията на Петър I и Екатерина, това са били „царски пари” – банкноти с техните изображения. Това е класика, това се счита в световен мащаб за най-добрите образци в оформлението на ценните книжа. Тази Руска школа са продължили и съхранили и в Съветския съюз. Разказвайки за тези художници ние разказваме, за това как през 1943 година, в разгара на Великата Отечествената война „Госзнак” – държавата подбира деца от шести – седми клас и руската школа се съхранява, запазвайки традициите. Сега дигиталните технологии изместват това изкуство. Но нашата цел е тази страница от историята и културата, тази ярка страница, много красива страница да остави спомени и хората да видят ценните книжа от друга позиция. Няколкото човека, които са създавали лицето на страната и не само на нашата страна, но и на всички братски страни, ще видите в тази изложба… и марки от ГДР и пари от България и всички, които са били наши приятели, те всички са правили ценните си книжа с помощта на художниците-гравьори . Ние, децата и учениците на тези художници правим тази изложба. Тук е също така Владимир Георгиевич Мочалов, той е започнал като гравьор-художник, т.е. той също е изпълнявал класическа гравюра на ценни книжа. И ето тази точност, тъй като гравюрата се изпълнява на метална пластина в естествена величина, портретите на Ленин и другите рисунки се изпълняват ръчно при голямо увеличени с помощта на лупа, с едната ръка гравьорът държи лупата, с другата държи резец, с който на метала нанася точки с точността на микрони. И тази точност с хилядни части от милиметра, на всеки щрих, на всяка точка те са изпълнявали с голяма концентрация и точност. Тези картини е трябвало да бъдат красиви, и това е била печатна форма. Тиражите са били огромни, милиардни. Ръката на художника е трябвало да бъде много точна, той не е имал право на грешка. И те не са грешили. Тази школа е била до такава степен съвършена и аз като дъщеря на такъв художник помня когато мама казваше : „Колко съм щастлива, че имам интересна работа” .

Руските приятели говориха много за старите майстори, за тяхното изкуство, за уникалното им търпение и безгрешна работа, а така също изразиха съжалението си, че с навлизането на дигиталните технологии това изкуство вече отмира…Междувременно, в хода на задушевните разговори главният художник на списание „Крокодил” Владимир Георгиевич Мочалов направи дружески шаржове на българските си най-нови приятели и предизвика всеобща радост. В миналото е бил гравьор – художник във фабриката на „Госзнак”, където е работил почти 5 години.” Две години и половина аз само се обучавах за тази професия, преди да започна да се занимавам с производствена работа. Изработил съм 5 марки и една пощенска картичка. За съжаление не съм изработвал гравюри за производство на пари, но бих могъл, ако ми бяха поръчали. Може би не само с портрета на Ленин, но и с портретите на Ельцин, Путин и когото пожелаете. Може би и с портрета на Георги Първанов. С него се запознах в Москва, даже имаме снимка заедно. И до днес уважавам работата върху метал. Това дава възможност за отпечатване. Едновременно с това аз харесвах и карикатурата. Отдаде ми се възможност да обучавам в студиото на „Крокодил” като художник-карикатурист и в крайна сметка се обучих и се оттеглих от „Госзнак” защото повече обикнах карикатурата.”

Колегата му Юрий Иванович Ковердеев изписа с калиграфски букви имената ни, което, разбира се, ще ни остане скъп спомен. „ Бях Художник в „Госзнак” от 1990 до 1995г, където попаднах по време на издаването на новите пари, в това число и съвременните. Работих като художник-график и проявявах интерес към производството на ценни книжа. Попаднах в друга типография, която също печаташе ценни книжа. През това време започнах да се занимавам с калиграфия. Сега със същото старание, с което работех в „Госзнак”, с такова старание работя и в областта на калиграфията. В момента в Москва сме организирали школа по историческа калиграфия и обучаваме започвайки от Римската епоха и така до днешен ден.”

Снежана Тодорова, председател на СБЖ, както и домакин на събитието, също изрази топли чувства и уважението си към таланта на бележитите художници. Разказа им за честванията по случай 120 години Съюз на българските журналисти и 170 години журналистика в България, подари им значки с логото но СБЖ, както и брой от сп. „Черно и Бяло”, посветен на тези годишнини. С фотоапарата си Мари Къналян документира тези щастливи мигове, които предлагаме на Вашето внимание.

Станислава Пекова
Снимки Мари Къналян

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*