20th Aug2014

Фолклорна група „Българка” от с. Жабокрът сътвори „Панагия” в центъра на София

by Черно и Бяло

Сдружение „Слатина” организира празничното честване и пресъздаване на извисяването на хляба „Панагия” по проект „Пътуващи традиции на открито” част от Столична програма „Култура”. Участници бяха от НЧ „Пробуда-1928”,с. Жабокрът, Кюстендилско.

Това бе третото събитие от проекта, което събра най-жадните за всенародно веселие и любов към традицията в столичния парк „Гео Милев”. Украсата и сцената бяха налице, в очакване на известната женска фолклорна група „Българка”, създадена от Таня Тасева и Бойка Димитрова през 2007г.

Певиците, акордеониста, момичета и момчета облечени в традиционни носии, закичени с цветя и мъниста привлякоха вниманието на столичани от различни поколения. Преди началото на празника вървеше трескава подготовка по подредбата на изкусно направени пити с пластики от самото тесто, баници, зелници, традиционно приготвен хляб със специална украса, кошници от пресни зеленчуци и житни класове, икона на Света Богородица. Шарени тъкани платна, покривки и месали, котле и стомни допълниха тази небивала красота, сътворена от самите изпълнителки, които от години се славят не само с песните и хората, но и с уменията си да приготвят традиционни български погачи.

За да уважат събитието бяха дошли представители на културата от Столичната община, от читалища и неправителствени организации, журналисти и медийните пaртньори по проекта „Пътуващи традиции на открито” от списание”Черно и бяло”.

Председателят на Сдружение „Слатина” Елица Иванова подчерта,че идеята на проекта е да насърчи активното участие на гражданите и гостите на столицата в културния живот, чрез запознаването и развиването на творческа мисъл и иновативното представяне на изконните български традиции. Тя припомни, че първите две събития бяха „Азбуката, децата и цветята на България” с участието и партньорството НЧ „Димчо Дебелянов-1960”, както и честването на „Еньовден” с гости-учaстници от НЧ „Св.Св. Кирил и Методий-1927”,с. Долни Богров.

Искрено се надяваме така да дадем възможност на млади хора да докажат своя талант и да реализират мечтите си, чрез традициите с нетрадиционно мислене, каза Иванова. И припомни, че празниците като социален културен феномен дават възможност за възпитаване в духа на националните традиции- възприемане, уважение и почит към изконните цености.

Станислава Петрова от фолклорна група „Българка” представи творческия състав и изявите му в страната през годините.

Веднага след това бяха подети четири автентични песни от кюстендилския край под бурните аплодисменти на публиката.

С вещина и почит към празника Станислава разказа историята на „Панагия”. „Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август.

В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.”

В парк „Гео Милев” публиката можа да види на живо пресъздаване на традицията на обредното замесване на хляба на специално разположен кръг. Точно както е от години по нашите земи.

Преданието е, че в ранни зори стопанките наклаждат огнища, за да се загреят добре подниците, където ще се пече хлябът. Според народните представи подницата символизира земята, връшника е небето, а тестото е живота. С металните връшници  се захлупват поднците.
Преди да започне месенето на обредните хлябове,
ритуалът повелявал жените да се изкъпят и да се прекръстят пред слънцето. Тези пити се приготвяли от чисти хора с чисти помисли. В самия ритуал участват възрастни жени и млади момичета, които предават традицията.
Всяка част от ритуала има своето символично значение. Първо младите момичета, които месят хлябовете, трябва да имат живи родители. За месенето се използва нов месал и чиста бохча, в която се увива готовата питка. Специално за Богородичните пити от кладенеца се носи чиста „мълчана” вода. Това е вода, която се е носела от чист извор преди изгрев слънце от младо момиче, облечено в сватбени дрехи, което е трябвало да мълчи, докато не я занесе там, където тя ще бъде използвана за замесване на обредния хляб. Мълчанието е запазвало силата на водата и нейната магическа енергия. По време на замесването също не се говори. “Мълчането” има дълбоко мистично значение.

В замесването на свещения насъщен хляб традицията е заложила символа за раждането на живота, за майчинската ласка, която възпитава и учи децата, за грижите, с които се отглежда човек, за насладата от труда и почит към земята.

Традицията не е просто поклон пред насъщния и символ на зараждането на живота, а и един великолепен ритуал, в който замесването на хляба – от жътвата, през нощвите, та до пещта, се предава със сърце и любов от майки и баби на дъщери и внуци – също като красотата на вдъхновението.

На Богородица по традиция жените в Кюстендил месят хляб с молитва за добруване, украсяват ги с пластики от самото тесто, изразяващи най-значимите идеи от бита и ги занасят в храма с благодарност към Богородица.

Публиката стана съпричастна с традицията, а певческата група от с. Жабокрът изпя невероятните си песни, които повдигнаха духа и настроението на присъстващите. Момичета с пити в ръце и на фона на тиха музика представиха въздигането на хляба. Девойките представиха и танц с житни класове в ръце. Всички присъстващи на празника хапнаха до насита от вкусните хлебни произведения и пищните баници. Разбира се не мина и без кръшни хора и възгласи за нови срещи и още такива радостни мигове. Всички участници получиха грамоти за огромното си усърдие по проекта.

Миглена Иванова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*