09th Jul2014

Фестивални отблясъци от 22 Международен филмов фестивал “ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ”

by Черно и Бяло

love_is_folly

Тази година “ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ” започна в началото на лятото, от 22 и продължи до 28 юни. Варна беше домакин на международния филмов фестивал за 22 път. Бяха прожектирани над 70 заглавия, в които се оглежда лицето на съвременното кино. “Интересните подборки разкриха богатството на кинематографичния процес и ни срещнаха с незабравими произведения от минали години”- според художественият директор проф. Александър Грозев.

Минута мълчание и сведени глави в памет на жертвите в Аспарухово замениха обичайния светски блясък в началото на фестивала. Заради трагедията организаторите промениха сценария и решиха 22-то издание да се открие без традиционното дефиле на обичани актьори по червената пътека под съпровода на духовия оркестър на Военноморските сили.

“Любовта е лудост” е едно човешко послание, светъл лъч надежда за обединение в бедствието, към което всички сме съпричастни”- каза на откриването проф. Александър Грозев.

Наградата за принос в развитието на българското кино тази година получи режисьорът Иван Ничев и картината “Лабиринт” на известния наш художник Никола Манев. Зрителите и гостите в залата първи видяха най-новия му филм “Българска рапсодия”, чиято официална премиера предстои през октомври.

 БЪЛГАРСКА РАПСОДИЯ

Лентата е българо-израелска продукция и е последната част от трилогия, свързана с годините на Втората световна война, с темата за етническата толерантност и човечността, със спасяването на близо 50 хиляди български евреи от депортация в нацистките лагери. Първите два филма: „След края на света” и „Пътуване към Йерусалим” участваха в над сто международни фестивала, бяха номинирани от България за чуждестранен „Оскар”, показвани са в редица чужди телевизии, за тях са писани рецензии в прочути списания като Variety и Screen International.Както посочва проф. Ничев, и досега двете ленти се показват в наши културни центрове в чужбина.

Доколко историята за спасението на българските евреи е позната по света?

„Тази тема е и позната, и непозната” – разказва режисьорът. „Още в самото начало, когато показвах „След края на света” в Америка, ми направи впечатление, че много хора не бяха съвсем наясно с историята. Аз бях канен там осем-девет пъти в най-различни градове и на фестивали, почти цяла Америка обиколих. Много хора трудно се досещаха къде се намира нашата малка, прекрасна страна. И това ме амбицира да направя втория филм – „Пътуване към Йерусалим”, защото си заслужава тези хора да узнаят за славните страници на етническа толерантност и добросъседство, особено в един район, какъвто е Балканите. Всичко това се случваше на фона на избухващите конфликти по света, защото първия филм – „След края на света” – започнах да снимам, когато избухна войната в Косово. Сега, когато ми предстои премиера на третия филм – „Българска рапсодия”, виждате какво става в Сирия, в Ирак, какви жестокости! Това е нещо страшно и затова изкуството е задължено да показва, да се опитва да внушава на хората, че си струва да живеем със съседа си добре, най-простичко казано.”

Последната лента от триптиха е своеобразна кулминация, преклонение пред подвига на българския народ за спасението на около 50 хиляди евреи. Иван Ничев отбелязва, че този филм не подминава и чувствителната и много дискутирана тема за депортацията на близо 11 500 евреи от Беломорска Тракия и Македония, които България не е могла да спаси. В основата на сюжета на „Българска рапсодия” е любовна история – за мечтателката Шели и две момчета, лудо влюбени в нея: художника Мони и Жожо, музикант от еврейския квартал в София. „Това са трима юноши в най-хубавата възраст – на първата любов, ревност, копнежи. Но, разбира се, всичко това се разиграва на фона на съдбата на евреите през Втората световна война” – уточнява Иван Ничев.

„Това е първата копродукция, която българско кино прави с израелското кино” – посочва режисьорът. „И тъй като филмът беше подпомогнат финансово още по време на неговата реализация от един от най-големите разпространители на Израел, той две седмици след българската премиера ще има премиера в Тел Авив. Там има много наши български евреи, които разбира се, стават все по-възрастни. Но аз от предварителни прожекции и от разговори, които имах, разбирам, че там към филма ще има много голям интерес. Надявам се той да бъде гледан и от техните големи фамилии, от по-младото поколение, защото не всички добре познават историята на дядовците си. Това са филми, които дават шансове да се поддържа връзката с нашите български евреи. Израел е едно от местата, където можеш да чуеш много хубави неща за България. Там имаме истински приятели.”

Международната конкурсна програма включваше 12 филмови заглавия от Румъния, Франция, Белгия, Великобритания, Испания, Турция, Азърбайджан, Португалия, Русия, Украйна, Германия и Полша. Продукциите бяха оценявани от жури с председател Нана Джорджадзе от Грузия – режисьор, носител на “Златна Афродита” от 2000г /”Лято, или 27 пропуснати целувки”/, и членове – Костадин Бонев, режисьор от България, Франческо Мартино де Карлес – продуцент от Италия, Екатерина Крупенина – актриса от Русия, и Виктория Коки актриса от Румъния.
В панорамната секция на фестивала бяха показани филми, отличени на най-престижните кинофестивали в света. По повод на 90-годишнината на “Мосфилм”, зрителите се насладиха на любими ленти за любовта като “Гара за двама” на Елдар Рязанов, “Москва не вярва на сълзи” на Владимир Меншов, “Калина алена” на Василий Шукшин, “Робиня на любовта” на Никита Михалков, както и премиерата на “Белият тигър” на Карен Шахназаров. Шедьоври на италианската филмова класика от 50-те, 60-те и 70-те години на ХХ век с участието на големите София Лорен и Марчело Мастрояни също бяха част от панорамата на филмовите дни. Специален акцент беше поставен и върху съвременното френско кино, както и представянето на наградени китайски филми.
Беше отдадена заслужена почит към българските творци, напуснали ни в близкото минало . Видяхме едни от най-значимите творби на режисьора Рангел Вълчанов, продукции с незабравимия Джоко Росич и с музиката на композитора Борис Карадимчев. Припомнихме си и за големия комик Кирил Господинов, който ако беше сред нас, сега щеше да навърши 80 години.
Съвместно с българско издателство се организира панорамата “Големите любовни романи на ХХ век – на екрана”, която включва филми-легенди като “Лолита” на Стенли Кубрик, чийто сценарист е самият Набоков, “Любовникът” на Жан-Жак Ано по Маргьорит Дюрас, “Презрението” на Жан-Люк Годар с Бриджит Бардо по Алберто Моравия, “Великият Гетсби” на Джак Клейтън с Роберт Редфорд и Миа Фароу по романа на Френсис Скот Фитцджералд, “Жената на френския лейтенант” на Карел Райш с Мерил Стрийп и Джеръми Айрънс по Джон Фаулз.

И така, гореспоменатото уважаемо жури присъди следните награди на 22 Международен филмов фестивал “Любовта е лудост”:

  • голямата награда “Златната Афродита” – на филма “Любовни пържоли”, Германия, на режисьора Якоб Лас
  • специалната награда – на филма “Любовта си е любов”, Чехия, на режисьора Милан Чеслар
  • наградата за най-добра мъжка роля – на Мариан Джеджиел за ролята му във филма “Петият сезон на любовта”, Полша
  • наградата за най-добра женска роля – на Мелани Дуте за ролята й във филма “Пост партум”, Белгия
  • наградата на Съюза на българските филмови дейци се присъжда на филма “Фатален грях”, Португалия, режисьор Луиш Диого
  • наградата на гилдия “Критика” към Съюза на българските филмови дейци се присъжда на филма “Дежавю” на режисьора Дан Кишу
  • наградата “Горчива чаша” се присъжда на филма “Дежавю”

Присъствам от доста години на “Любовта е лудост”. На минали фестивали се радвах на филмите, спечелили Голямата награда… Този път критици, журналисти и публика бяхме направо изненадани и учудени от избора на журито с “цвъртящите” “Любовни пържоли”. Моите предпочитания са за филмите, които носят традициите и качествата на техните кинематографии. “Петият сезон на годината”/това е заглавието в каталога/, ме върна към най-плодотворните и бляскави години на полското кино от времето на Анджей Вайда, Йежи Кавалерович, Кшищоф Зануси, Йежи Щур, Кшищоф Кешловски. А актьрите Ева Вишневска и Мариан Джеджиел, макар и на зряла възраст, очароваха и трогваха с талантливото си майсторско присъствие. Свежата комедия “Любовта си е любов” ни припомни колко успешно продължава своето развитие чешкото кино и как една обикновена история може да бъде разказана с намигване към различните лица на любовта и сериозните предразсъдъци спрямо тях. Силно впечатление направи филмът на младия португалски режисьор Луиш Диого, учител по рисуване. Неговият дебют идва с награда от Канада, а португалското кино за първи път участва в МФФ “Любовта е лудост”. Сюжетът е непредсказуем, става дума за любов и за не един грях, за Лила, захвърлена веднага след раждането й в контейнер за отпадъци. Тя търси своите родители и след драматични преживявания намира любовта. Според режисьорът актьорите не са особено известни, а главната изпълнителка е естествена и завладяваща, с вярното и пластично пресъздаване на героинята си. Споменатите филми бяха представени пред публика от техните режисьори и участваха в пресконференции с критици, журналисти и гости.

На фестивал като на фестивал. Не беше за изпускане руската лента “Игра на истина”, ала журито обърна внимание само на сценария. Прекрасните актьорски изпълнения останаха за зрителите… До следващото лято с новите емоции на “Любовта е лудост”!

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*