30th May2014

ФЕСТИВАЛНИ ОТБЛЯСЪЦИ ОТ СВЕТОВНИТЕ ЕКРАНИ

by Черно и Бяло

Филм-акцент от програмата на 18-ия София Филм Фест –

„Ролята” на Константин Лопушански

М. Енева: Режисьорът бе специален гост на фестивала и представи лично най-новия си филм. Един необикновен, различен и надарен творец, посланик на извисеното авторско кино, ученик на великия Андрей Тарковски…

Кратък анонс на внушителния филм с дълбоки послания:

kinopoisk.ru„Ролята” е естетски черно-бял опит да се погледне по оригинален начин към годините след 1917. Действието се развива през 1919г в Сибир. Млад провинциален актьор – Николай Евлахов, се сблъсква очи в очи с революционния командир Плотников, който прилича като две капки вода на него самия /в ролите – Максим Суханов/. Командирът „пресява” пътниците от ешелон в размирното време и изпраща мнозина на разстрел, докато сам не загива. Николай Евлахов успява да се спаси във Финландия, но тази трагична среща не му дава миг спокойствие. Той е обзет от идеята да се завърне в съветска Русия като командира и да „изиграе” в живота неговата роля. Постепенно Евлахов започва да приема новия си живот като свой собствен. Той играе пиесата на чуждия живот докрай. Краят, неизбежен и трагичен, настъпва съвсем скоро. За двете си превъплъщения в „Ролята” Максим Суханов печели наградата на журито за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Талин.

М.Енева: Много съм радостна отново да се срещна с Константин Сергеевич. Преди седем години направихме интервю за неговия философски филм “Грозните лебеди”, откроил се в програмата “Акцент Русия”- дни на руското кино.

Преди всичко, защо избрахте тази тема. Разбрах, че сценарият се е родил още през 80-те години. Обръщате се към историята и не само към историята, а и към съдбата на артиста – трагична и мистична съдба. Как дойде вдъхновението?

К. Лопушански: Първите варианти на сценария бяха през 1980 година, както споменахте, в тях имаше атмосфера, епоха; беше времето с цялата трагедия след гражданската война, но още я нямаше съдбата на актьора, а историята се роди отделно. В края на 90-те години започна да ме вълнува съдбата на актьора, който изиграва чужд живот. После реших да слея двете истории съвсем неподправено в сценарий и така възникна филмът “Ролята”. Ала като отчитам времето от първия замисъл до появяването на филма, получава се, че са минали много години…

М. Енева: Как успяхте да пресъздадете тази атмосфера, навярно е било трудно, а този мъгла която се стеле непрестанно. Според мен това е мъглявата съдба на Русия и този локомотив, който върви напред-назад…

К. Лопушански: Много сериозно изучавахме хрониката, дори използвахме разкадровка, извадихме кадри и направихме фотографии. И те висяха пред погледа на групата, за да се настройват всички към обстановката и да се почувстват като живеещите в онова време. А улицата, аз отдавна знаех за тази улица в Петербург, където локомотивът минаваше съвсем наблизо до къщата. Никак не можехме да снимаме, трудно беше да се договорим, беше сложно- локомотивът трябваше да прекоси целия град, да закараме локомотива точно на тази улица, а там започваше строителството. Въпреки всичко успяхме. Много съм благодарен на целия екип, всички повярваха в този сценарий, вдъхновиха се и напълно се отдадоха на творческия процес.

М. Енева: При Вас ритъмът на филма е забележителен, като че ли диша с ритъма. Може би защото самият Вие сте музикант се получава това усещане или това е просто нагласа и талант.

К. Лопушански: Не зная, но вероятно защото придавам голямо значение на общата структура на филма, съответно- на ритъма. Дали е свързано с моето музикално минало, може би е свързано с моето разбиране за монтажа. Аз много дълго монтирам филма си и възникват много варианти. И ми се струва, че три са важните етапи при създаването: сценария, времето на снимките, а третият етап е монтажът. Понякога това е самостоятелен етап, толкова се променя. И е изключително важно, особено където емоционалната линия допринася за свързването на материала. И когато се получи, аз съм много радостен по принцип, тъй като съм привърженик, че самото изображение образ във филма, музиката също си има своя логика. Това казвам и на студентите: музиката на филма, изображението- образа на вятъра, на луната, черно-белия материал, това създава своя музика, но не чрез нотите, а чрез изображенията. Акцентираният образ на луната, на бурята, вятъра, виелицата помагат да отключим вратата към друг свят.

М.Енева: Вие свързвате трагичната, мистична съдба на актьора със съдбата на Русия в т. нар. “сребърен век”. Показахте своята идея, трактовката на екрана и все пак, кажете…

К. Лопушански: Да, разбира се, свързвам тази съдба със “сребърния век” – загадъчна част от трагичната руска история в началото на столетието – той е дал много високи образци на изкуството; двете линии вървят паралелно. Представителите, тези странни хора, отишли надалеч в света на изкуството, има и такова списание “Направление в света на изкуството”, изведнъж се оказват пред пропастта на гражданската война- жестока, страшна, кървава. И те сякаш увисват над тази епоха. И ето го съединението, и контраста- много високите постижения в изкуството се оказват преминали в техния собствен свят на изкуството. И такъв живот носи трагическа нота, затова струва ми се, е важна метафората за съдбата на Русия, и на времето, и на епохата.

М.Енева: В тази връзка може би решението Ви за съдбата на героя – командира и героя, е напълно разбираема и обоснована драматургично.

К. Лопушански: Той искаше да достигне върха в актьорската професия, собственото отражение в огледалото- другата душа крие опасности, от другата страна на барикадата.За него нямаше друг път, той беше обречен.

И в единия, и в другия случай и като актьора Евлахов, и като командира Плотников. Затова и загива…

person_610_98Константин Лопушански е роден на 12 юни 1947г в Днепропетровск, Украйна. През 2007г получава званието Народен артист на Руската федерация. През 1970г завършва Казанската държавна консерватория. През 1979г вече е дипломиран режисьор. Работи като асистент на Андрей Тарковски. От 1980г е режисьор-постановчик в „Ленфилм”. От 1991 до 1996 е начело на Християнската киноасоциация в Санкт Петербург. Член е на Руската киноакадемия „Ника”. От 1997г е заслужил деятел на изкуството на Русия. Първият му филм „Сълзи на вятъра/Слезы в ветреную погоду” излиза през 1978г. Дипломната му работа „Соло” /1980/ e удостоена с Гран-при на Международния кинофестивал за документални и късометражни филми в Билбао (Испания). Игралният му дебют „Писмата на мъртвия човек/Письма мертвого человека” /1986/ е мрачна, стилистично сложна антиутопия за последствията от ядрената война, чиито приходи достигат 9,1 млн. рубли. Филмът печели куп престижни отличия: Гран-при на Международните фестивали в Манхайм и Варна, Наградата за режисура в Мадрид, Наградата на журито в Тбилиси. „Посетител в музея” /1989, копродукция на Русия, ФРГ и Швейцария/ получава висока оценка от критиката и много международни награди, сред които Гран при и Наградата за режисура в Мадрид, „Сребърен Свети Георги” и наградата на екуменическото жури в Москва. „Грозните лебеди/Гадкие лебеди” /2006/ също е сред впечатляващите заглавия във филмографията на Лопушански. Критиката написа шестица на първия зрелищен философски филм по творчеството на великите братя Стругацки. Бюджетът възлиза на 2,5 милиона долара, а темата е коя форма на бъдеще ще избере човечеството.

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*