13th May2014

„Попаднал съм в юбилеен водовъртеж”

by Черно и Бяло

Интервю с акад. д-р Дамян Дамянов, дмн, началник на Клиниката по коремна хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ и председател на СУБ:

акад. д-р Дамян ДамяновПознаваме го катоедин от най-добрите хирурзи на България и Европа. Достигнал върха на професионализма в медицината, акад. Дамянов същевременно е и забележителен учен и ерудит, личност с енциклопедични познания и обществени отговорности. Роден на 24 февруари 1946г в с. Драгоево, Шуменски окръг, той завършва медицина във ВМИ – София. През 1975 г. придобива специалност хирургия, през 1996 г. става професор. От 1995г завежда, а от 2002г е началник на Клиниката по коремна хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна”, София.

Автор и съавтор на 28 учебника и научни книги, и на над 250 публикации. Има 2 изобретения, 1 полезен модел и 14 рационализации. Член-кореспондент, академик, той е зам.-председател на БАН.

Освен това, акад. Дамянов е председател на Съюза на учените в България и на Българското хирургическо дружество… Все големи отговорности, а в момента, както сам той се изрази, е попаднал и в „юбилеен водовъртеж”. Защото му предстоят: отбелязването на 70-годишнината на СУБ, 145-годишнината на БАН /той е председател на Организационния комитет за честването ѝ/ и откриването на ХІV Национален конгрес по хирургия с акцент – 80-годишнината на Българското хирургическо дружество. Доста сериозно по обем натоварване, но то пък „поддържа настроението бодро”. Ето какво сподели с нас акад. Дамянов по повод тези годишнини…

 

70 години Съюз на учените в България

Няма проблем в областта на науката и висшето образование, по който СУБ да не е изказал позиция

ЕП: Акад. Дамянов, как организацията, която ръководите, оцеля през последните трудни години?

ДД: СУБ е неправителствена организация с индивидуално членство, т. е. насила никой не членува в нея. Членува заради някакви принципи, някаква убеденост. Дори не проличава по-особен личен интерес от това. Единствената полза от членството е, че към младите учени се отправя изискване за участие в научни организации. Факт е, че през всичките тези бурни години СУБ задържа членска маса от около 3 500-4 500 души. На фона на постепенно намаляващия брой на хората, занимаващи се с наука в България, това е добро число. Около 10 ноември 1989г. Националният статистически институт посочваше една цифра от 34 000 души, заети в науката. Сега тази цифра е около 21 000. БАН имаше около 16-17 000 души числен състав. Благодарение на „сериозните усилия” на парламент и на няколко правителства сега достигна състав от 6 700 души, от които едва 50% са учени и изследователи. И въпреки това, тя продължава да стои устойчиво на фронта на науката, да понася доста сериозни критики, без да бъде достатъчно сериозно ползвана от държавното управление и бизнеса. Но е използвана много ефективно от чуждестранни фирми, както и от научни институти при съвместни научни проекти по европейските програми, програми на НАТО и други.

ЕП: Какви са насоките в дейността й днес?

ДД: На първо място стоят чисто научните прояви, в които структурите на СУБ са организатори или съорганизатори, и които ежегодно варират между 140 и 250. Това е прекрасна цифра. Друга дейност са обществените изяви на членовете на съюза при решаване на проблеми на науката и висшето образование, в защита на българските учени. През тези години на превратност – вече 24, СУБ се изяви като постоянен сериозен критик на всички правителства и на всички парламенти, но подчертавам, не от позицията на критикарството, а на творческата критика. Ние критикуваме, но се опитваме да посочим и пътя, по който би трябвало да се върви, за да се излезе от трудните моменти, както и конкретните действия за постигане на целта. Това правихме неколкократно чрез: научните форуми през 1995 и 1997г, публикации във вестници, национални дискусии за обсъждане на закони, становища на СУБ по различни проблеми. В момента провеждаме почти всеки месец обществени дискусии, които завършват с писмени материали, публикувани и в нашия сайт, съдържащи основния изнесен доклад, изказванията и становището на Съюза. Няма проблем в областта на науката и висшето образование, по който СУБ да не е изказал позиция.

ЕП: Само преди дни изразихте становище относно Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г.?

ДД: Това беше темата на последната среща на Обществения дискусионен клуб, по която докладчик бе доц. Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование” на МОН. Трябва да подчертая, че в нейно лице и в лицето на министър Клисарова този път срещаме отзвук – нещо, което за съжаление, не сме наблюдавали през предходните години сериозно изразено. Защото, каквато и позиция да изразявахме, чуваемостта беше близка до нулата. Политиците казваха – да, много хубаво, но си правеха каквото пожелаят. И сега нашите критични бележки към стратегията са налице. Например, тези по рейтинговата система. Самият факт, че тя се прави от структура, която стои далеч от системата на образованието, че тя е платена, не ми звучи добре. Но и резултатите не се възприемат достатъчно добре от университетите. А по отношение на някои класации тя е направо зашеметяваща! Твърде много критични бележки имаме и по отношение на приема на студенти. Нещата се накланят повече към бройката и комерсиалния принос на всеки студент. Държавната поръчка на практика липсва. Набляга се върху обучението на младите хора в областта на икономиката и правото, където трупаме кадри, които след това не се реализират. За разлика от моята област – медицината, както и стоматологията, фармацията, създаването на медицински сестри и акушерки, където всички завършили намират работа у нас или в чужбина. Многократно говорим за липсата на стимули към инженерните кадри, към студенти по математика, физика, химия… Нашата система на образованието прави опит да се пречупи по отношение на професионалната кариера, но все още създава кадри преди всичко за обслужващата сфера, а не за сферите, свързани с науката, със създаването на научни продукти, на патенти.

ЕП: А точно това би помогнало за развитие на икономиката ни…

ДД: Но и тук има проблем – ние създаваме научни продукти, а те не достигат до производителите. Защото промишлеността ни е слаба. Да не говорим за „разстреляното” ни селско стопанство във всяко едно отношение. Често, а и в момента, във връзка със Стратегията за висшето образование, се говори за връзката между бизнес и наука. Тя е унищожена двупосочно, а сега се опитваме отново да я създаваме!? Но все пак бих казал, че през последните година-две усилията вървят в по-правилна посока.

 

145 години Българска академия на науките

Тя е дала на държавата ни 14 председатели на Народното събрание, 15 министър-председатели, десетки министри

ЕП: Акад. Дамянов, преди десетина години казахте, че „най-светлите ни умове са в нашата славна БАН”. Още ли мислите така?

ДД: Да и това е логично. БАН остава единствената институция в българската история, която се ражда като структура преди Освобождението и по това се нарежда след Българската православна църква, която единствена оцелява през целия период на османското владичество. За мен създателите на Българското книжовно дружество са будни, славни български умове. Интересно е, че до инициативата на Марин Дринов в редиците на тези хора се нареждат крупни фигури като Васил Левски, който внася своята лепта при създаването на Българското книжовно дружество, Стефан Стамболов и други български патриоти. Общо взето тези, които са мислели за освобождаването на България, са мислели и за книжнината, за езика, за необходимостта от създаването на една структура, която да изследва проблемите на науката, да създава наука, свързана с България. Представяте ли си величието на този вид разсъждения? Погледът върху образованието, знанията, създаването на кадри тогава, когато все още държавата ти не е освободена? Та Академията дава на държавата 14 председатели на народното събрание, 15 министър-председатели, десетки министри на просветата…

През 1911г Българското книжовно дружество прераства в Българска академия на науките. Това говори за стабилна държавническа мисъл тогава. БАН получава сграда, за която се погрижва една голяма фигура – Иван Евстратиев Гешов, чийто юбилей наскоро празнувахме. Като поставим до нея и сградата на Софийския университет, построена със средства от братята Евлоги и Христо Георгиеви, ще видим, че те са поставили стълбовете на институциите, покрай които и сега минаваме и се прекланяме. И не зная дали издигнатата между тях сграда на Народното събрание, която също стои достолепно, по вътрешното си съдържание може да достигне висока оценка, каквато даваме на другите две. Защото, ако към миналото добавим нашето съвремие, когато и ЕС казва, че образованието и науката трябва да бъдат водещи, а това не се преражда в наша държавна политика, това вече е убийствено за нацията.

ЕП: При това положение, имаме ли днес наистина значими научни постижения?

ДД: Всяка година СУБ отличава от 7-8 до 12-13 сериозни постижения, документирани в научни публикации в чужбина или в големи монографии в страната. Всяка година оценяваме едно сериозно, международно признато публицистично дело на български учени. Важно е да се подчертае, че около 60-65 % от авторските публикации, които получават международно признание, излизат от учени от БАН. Въпреки че Академията е поставена в трудно положение, с двойно намалени кадри, тя продуцира достатъчно много. Но в нашата страна остава един сериозен и доказан проблем – научната продукция, особено практически приложимата (патенти, нови продукти, материали или технологии), трябва да получи инвестиция, за да може да се реализира в промишлеността или селското стопанство. Този елемент липсва у нас или е изключително скромно изразен. Тъй нареченият Иновационен фонд се финансира от държавата с едва 26 млн. лв, а Националният фонд за науката разполага с 25-30 мл. лв. Това е изключително скромна инвестиция в момент, в който сериозните държави отделят милиарди за науката.

 

80  години Българско хирургическо дружество

Ние сме поредната специалност в медицината, която надига глас и казва, че кадрите намаляват, кадрите застаряват!

ЕП: Акад. Дамянов, а какво се случва във вашата област – медицината?

ДД: Инвестиции в последните години в медицината и здравеопазването имаше. Има обновени болници, има обновена апаратура. Но и тук натежават критичните бележки. Ако инвестираш средствата в около 50-80 болници и ги направиш наистина добри – максимално снабдени, максимално осигурени откъм апаратура и кадри – хората, които ще попадат в тях, ще остават доста по-доволни. За всички е ясно, че за страната ни са необходими определен брой големи болнични заведения и поредица от по-малки центрове или болници от районен мащаб, които да поддържат близостта с населението и да поемат началната помощ. Въпреки това броят на болниците у нас непрекъснато расте. София посреща 1989 г. с около 20-21 такива, сега те надминават 80. В момента, в който се ражда една частна болница, тя започва да има изисквания към държавата за инвестиции в нея, за средства в развитието й, което, според мен, не съответства с частната инициатива. Същевременно, поне в София, се поддържа непонятно голяма бройка „университетски” звена. Дори в частни болници се създават научни съвети, което също не съответства на нормата. В края на краищата университетските болници са тези, които поемат и обучават студенти. И тук политиката е много размита. Броят на болниците в България е над 300. Защо е необходимо това при положение, че населението ни намалява, застарява, става все по-малко подвижно? Защо, след като се дискутира т. нар. Национална здравна карта, не се разрешат проблемите с разпределението на болниците и медицинските центрове в страната? Тук трябва както ясна политическа воля, така и мъдро държавническо решение. И двете не се случват...

ЕП: Не е ли така и с медицинската апаратура?

ДД: Многократно съм говорил за това, че тя се купува често според възможностите на бизнесмена, който създава нова частна болница или пък според близостта на директора на една клиника до ръководството на министерството в съответния момент. А не според ясен план на държавата, при ясно географско разпределение, така че да се осигурява близостта на населението до нея и до определен кръг специалисти за компетентно ползване. Много са примерите. Закупените ядрено-магнитни резонанси и скенери са нерационално разпределени из страната, онкологичната помощ също. Създадените безброй центрове за инвазивна кардиология са натоварени очевидно с повече от необходимата им дейност, тоест, извършват дейност без показания. Големите специалисти в тези области имат ясна постановка какво би трябвало да се случи в краткосрочен и дългосрочен план, но не те решават.

ЕП: И никой ли от вашите министри, които са от най-често сменяните, не разбра какво трябва да се случи?

ДД: Вярно е, че текучеството на министрите на здравеопазването е осезателно високо. Дали това създава натрупването на проблемите или пък решаването на проблемите се натоварва с много политика, не знам. Но така или иначе, национално издържани и отговорни решения по много от въпросите не се случват. Един сериозен пример – младите кадри. Ами средната възраст на хирурзите у нас през последните години нарасна от 49 на 55 години. Младите хирурзи в хирургичните отделения са около 35-40 души. Къде са кадрите? Ами просто заминават в чужбина. Скоро ще се получи кадрови дефицит. Сега местата се заемат от пенсионери-хирурзи. Ние сме поредната специалност в медицината, която надига глас и казва, че кадрите намаляват, кадрите застаряват! Наскоро това прозвуча в областта на педиатрията. Нима трябва да се събудим един ден като Словения и видим, че в страната ни има 1 – 2 педиатри? Това е остър проблем. Той изисква държавническо решение, дългосрочна политика. У нас трябваше да изминат около 6-7 години, за да кажем, че специализацията не трябва да бъде платена, че специализантите няма нужда да се явяват на предварителен изпит за нея. Когато виждаш, че търсенето на специалисти нараства, когато виждаш, че във всяка западноевропейска страна младият специалист го поемат и учат безплатно на език и професия, плащат му десеторно по-висока заплата от тази, която би получил в България, очевидно бързо трябва да промениш политиката, за да можеш да задържаш кадри. И това не се отнася само за медицината. Но при нея последиците ще бъдат драстични и много болезнени.

ЕП: Предстои ви организирането на ХІV Национален конгрес по хирургия на 23-26 октомври…

ДД: Както вече отбелязах, този конгрес съвпада с 80-годишнината на Българското хирургическо дружество. На него очакваме да дойдат над 50-60 участници от чужбина. Бих казал, че докладите, които сега подготвяме и ще изнесем, ще бъдат на максимално високо ниво. От статистиката за постиженията на българската хирургия през последните 10-15 години, която ще поднеса, се вижда, че прогресивно нарастват звената, които правят хирургия на дебелото и правото черво на съвременно ниво, хирургия на стомаха на съвременно ниво, че нарастват и хирургичните екипи, които правят големи операции върху черния дроб и панкреаса – висшата хирургия днес. Сериозен е опитът ни с лапароскопската хирургия и звената, които я работят, вече достигат 100. Това означава, че съвременната коремна хирургия в България като цяло се развива добре.

текст и снимки: Екатерина Павлова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*