06th May2014

Шантал Стилияни, PHILOMUSES – пространство за изкуство

by Черно и Бяло

Шантал Стилияни, концертиращ пианист е артистичен директор на Филомузи –„ В служба на изкуството чрез всичките му форми”. Привилегия имат талантите музиканти, изпълнители на детска и младежка възраст на всичките видове инструменти, джаз, художници, скулптури, фотографи, актьори, пишещи поети, като мултидисциплинарно кореспондира между изкуствата в калейдоскопа от креативност и емоции, като всичките изкуства участват със същия речник, тоналности, ритъм, нюанси, техния диалог въздейства на въображението и на очите… От повече от триста участника са български талантливи млади и реномирани с известност от световните концертни зали музиканти: проф. Жени Захариева, Емил Наумов, Лилия Бояджиева, Светозар Иванов, Красимир Джамбазов, Светлин Русев, Дарина Малеева, Нина Малеева , Василена Серафимова, български национален хор „Филип Кутев”, художници – Рада Цанкова, Наско Пелев, скулптор- Александър Райков „Може би самотата на солиста дава на Шантал Стилияни вкусът ѝ присъщ на артистичността, от наблюдението в самотата на творчеството…”

Младата българска перкусионистка успява да пробие в елитарните френски културни среди. На снимката от ляво на дясно: Шантал Стилиани , Томас Енчо, Василена и ръководителяt на оркестъра на Лил Жан-Клод Касадесус.

Младата българска перкусионистка успява да пробие в елитарните френски културни среди. На снимката от ляво на дясно: Шантал Стилиани , Томас Енчо, Василена и ръководителяt на оркестъра на Лил Жан-Клод Касадесус.

На Деня на Земята, 22 април, в приказната зала на Гигантските кристали в Националния музей “Земята и хората, международно жури / от 1993 година, 64 изтъкнати артисти, по традиция и в България още от 30- те години на ХХ в., музиканти, преподаватели по музика подпомагат талантливите деца, като на този конкурс всеки от участниците в журито заплаща участието си/ очаква над 100 талантливи деца. На Международния детски конкурс „Музиката и Земята” 21 години от 28 страни – България Япония, Русия, Беларус, Украйна, Норвегия, Дания, Финландия, Тайван, Турция, Франция, Италия, Гърция, Косово, Македония, Азърбейджан, Германия, Корея, САЩ, Украйна, Кипър, Холандия, Бразилия, Словакия и др. 2140 млади музиканти от 5 до 18 годишни в три секции: солисти, композитори и камерни ансамбли се представят с по две произведения виртуозен кон­цертен етюд или кратка виртуозна пиеса и пиеса, свър­зана с тематиката за Земята и Приро­дата…

От години Шантал Стилияни е в журито на конкурса „Музиката и земята”, дава своя награда, кани отличените и български талантливи деца за концерти в Париж.

Изключително приятен е разговора с нея:

ЧиБ: Какво мислите за това, което се случва на конкурса „Музиката и земята”?

ШС: Жени Захариева дойде във Франция да свири, стана известна, славна, чрез нея открих този конкурс „Музиката и земята”, който е изключително уникален в света. Тя го строи със своя съпруг г-н Малеев, с тази фантастична мисъл, че Земята и Музиката имат същата душа, същото, което е Любов, Красота, Благородство- Щедрост и Музика. Обикнах тази идея, обичам я! Земята, защото Земята е много важна. Тя дава храна и и Красота, с много щедрост. Ние сме много щастливи да сме на тази Земя. Фантастично добра идея е да покажеш, че изкуството има същата красива душа.

ЧиБ: Интересувахте ли се преди да Ви поканят в журито на този конкурс от пробламите на Земята или от Природата?

ШС: Аз мислих за екологията. Осъзнах много неща в този музей „Земята и хората”. Тези огромни аметисти, кварц, опали, всички тези продукти, които дава Земята, които са Красота, невероятна Красота! Беше за първи път когато ги видях всички тези скъпоценности. Не съм видяла тези неща в друга част от света.

ЧиБ: Интересувате ли се от тези камъни?

ШС: Да!

ЧиБ: По-различно ли се свири в тази зала, където има тези камъни и сте заобиколена от тях, от този вид Красота?    

ШС: За да свирите добре се нуждаете от съгласие. Не свирите същото в голяма зала. В малката зала, където хората са около вас, и има нещо като величие, върховна власт, суверинитет, знаете ли, всички тези камъни, които са наоколо. И сега след като зная добре всеки един камък, имам снимки на телефона си на всеки камък. Когато съм в залата ги чувствам като мои приятели, посещавам ги, говоря им и чувствам добра енергия всред тях . С тази радост от енергия е перфектно за да свиря на пиано. А и хората от публиката се чувстват добре и тогава свиря.

ЧиБ: А децата? Те омагьосани ли са от обаянието на камъните след като са видели тези камъни или мислят повече за музиката, когато изпълняват пиесите?

ШС: Не мога да отговоря вместо тях, но се надявам, че след като са завършили изпълнението си и знаят, че са свирили добре, те знаят, че се направили каквото трябва за конкурса. Могат да разгледат тези камъни. Важно е да им се покажат защото те са деца, те трябва да осъзнаят, факта, че Земята дава всичко това.

ЧиБ: Има ли време да говорите с участниците в конкурса за Земята или учителите им разказват.

ШС: Не говоря техния език и трябва да им се превежда от някого, който знае френски или английски езици. Имам толкова кратко време за всеки, че им говоря за музиката. Това е главното, това е моята работа. Не е моя работа да им говоря за Земята.

ЧиБ: На туровете, на изпълненията, регламентът на конкурса позволява ли да присъстват родителите на децата, които свирят?

ШС: Да, разбира се, даже и учителите! Харесва ми начина, по който се отнасят към музиката. Като нещо сериозно и уважително. Обичам това отношение!

ЧиБ: Има ли в програмата на конкурса отделено време да говорите с родителите и учителите?

ШС: Да, разбира се! Важно е, ако видя, че те трябва да насочат детето. Всяко дете е различно. Вчера имахме това фантастично момче Емил Бояджиев. Той е на 12 и идва от Варна. Невероятен е начина по който свири, като възрастен. Това наричаме un enfant prodigе. Той е повече от даровит. Нещо специално е, което е получил – „зърното” в него. Той има експресията сякаш е накой на възраст. Много рядко! И така аз говорих много с родителите защото мисля, че е нещо инзвънредно деликатно и крехко, за да му помогна да израстне с това нещо, този вид нещо, което той има в него. Попитах го – „Харесва ли ти Природата?” И той ми отговори „Да!” „Ти си от Варна и вероятно харесваш морето” И той каза „Не харесвам брега” „Морето или брега?” А той каза „Обичам планините!” Казах на майка му: „Нека отидем в планината и да му дадем възможността да поседи в планината, на този въздух, да види небето. Не правете нищо! Бъдете сами и намерете неговата любов в тази природа. Така, че това е Музиката и Земята”.

ЧиБ: Дарът на това момче е повече към техниката или разбира музиката?

ШС: Най-вече изцяло музиката, а техниката ще дойде, като че ли съществува. Това е невероятното. Той работи – да работи! Но, начина по който изразява себе си! Той свири Шуман. Дете да свири музика, трудна музика…

ЧиБ: Защо мислите, че децата до 15, най-много 16 годишна възраст трябва да бъдат промотирани, което вие правите, най-вече в Париж?

ШС: Аз ги следя, защото какво е важното? Те искат да направят кариера. За да направиш кариера означава много неща. Ако си солист, защото знам това, ти си сам. Ти работиш сам, свириш сам, чувстваш се сам, сам си и на вечеря понякога след концерт, понякога не, сам си в хотела и след това летиш със следващия самолет. Трябва да си в добро здраве, защото сменяш часово време и се нуждаеш от добра енергия да ти е възможно да свириш пред публиката. Да имаш перфектен самоконтрол. Имаш нужда да знаеш как да напрваиш добра програма за публиката, кой вид публика е, млада ли е стара ли е? Дали е добре да свириш нещо от съвременните произведения, за да бъдеш в същото време, в което свириш? За всички тези причини когато завършиш с дилома консерваторията, ти чувстваш че си готов да тръгнеш към твоята кариера, и сега имаш нужда да научиш още нещо – да научиш също как да спечелиш своя живот. Защото е проблем как да дискутираш количеството пари в твоя живот. Хората често не дават много пари защото си млад, защото те чувстват, че не е нужно и т.н. и т.н. Напротив!

И така се опитах в Париж поради различни причини, първо да дам възможността на младите хора да имат диплома, да научат за реалния живот, да се научат как да комуникират, да говорят на хората, на публиката. Освен това се боря от друга страна с организаторите на фестивали, на концерт, които понякога дават фантастичен късмет на тях за да свирят. Даже и на деца. Аз каня деца от България, от Грузия, от много страни. Направила съм Асоциация с малко публика. Те плащат за мястото, и аз давам парите, които публиката е дала за хората, които свирят.

ЧиБ: Пред различна публика ли свирят децата и в различни зали?

ШС: Зависи. Понякога във Филомузи, пространство в центъра на Париж, на моята асоциация, частно място. Каня хора, публика. Всеки е избран. Студио е, работилница. Има брошура за моята дейност и работа. Предпочитам да дам собственост сега на децата за по-нататъшното им развитие, да дам бъдеще на техните големи таланти, които срещам. След като ги срещна, старая се, опитвам се да ги следвам и да им помогна и за публиката като отивам до агенции за да могат с тях да продължат кариерата си.

ЧиБ: Това е вид практика за тях и за публиката.

ШС: Но те са деца и говоря за културата, която те правят. Да им преподавам и да съм наставник не само за музиканти, а и за художници и актьори, за театър и поезия в Париж. Когато пътувам работата ми е музика. Във Филомузи моята работа е да споделям изкуствата. Когато срещна млади хора, когато ги обучавам за диплома, се срещам с практика, създавам, правя практика, която е много силна, която съм нарекла „Пиксиз”, което означава „Компас”. Този предмет, който определя на картата за да се знаят посоките север, юг … Така че това е „Пиксиз” и „Пиксиз” е да са заедно солисти от различни изкуства. Това е чувство за различна практика. Видях, че музикантите са в техния свят, художниците са в техния свят, и актьорите са в техния свят. Те се срещат за да са креативни, с творчество, да работят заедно. От началото не го харесват защото, мислят, че си губят времето, че трябва да работят… Срещат се през тези години на работа с деца от 8 различни дисциплини. Имах млад фотограф от Неапол, Италия, сценограф за театър, актриса, също писател, поет, българска перкусионистка Василена Серафимова, пианист –органист, французин и един от Белгия.

Беше уникално. Беше практика, която имах интуицията, че е нещо много важно. Реших, че след 15 дни ще имаме един цял ден заедно. Понякога с моя съпруг наемахме малък автобус, а за събота неделя посещавахме храмове, бяхме поканени от наши приятели, и т.н. Моят съпруг готвеше. Един по един всеки правеше нещо и като факт, цялостния резултат е на-важният. Видях след две години, със същата група от хора, че тяхното творчество се променя, всеки от тях наистина прави славна кариера. Защото те откриха тяхната собствена култура за другите, защото днес те свирят Шуман, но не знаят Шуман. Търсят учители, четат книги и т.н. И така всеки човек от различни дисциплини има свое мнение за базата, и така важно е и, о, да !, и правят култура, национална.

ЧиБ: Вашият съпруг пътува ли с Вас или предпочитате да пътувате сама?

ШС: По-добре е да съм с моя съпруг в различни страни. Важно е за мен. Имам тази интимност, той ме познава, знае моята музика и е много важно за мен какво чувствам и да разбера какво той чувства, до като свиря, защото всеки път е нещо ново. Той е инженер с авиоспециалност. Неговата майка и сестра са музиканти. Роден е в консеватория и така има навика да слуша музика.

ЧиБ: Тази година решихте да направите телевизионни филми.

ШС: Ще разберем кой телевизионен културен канал ще приеме. Нуждаем се от много добра техника. Моята асоциация и аз лично решихме да дойдем с френски режисьор, да направи филм за образованието за музиканти в България. Видях важно образование за децата с ударни инструменти. Музиката е мелодия и ритъм. Ние чувстваме, че повече чрез мелодията разбираме от музиката, но аз видях, че е възможно и чрез ритъма. И видях, че много деца могат да правят музика само защото могат да пляскат с ръце, могат да правят ритъм заедно, споделят ритъм. Бях наистина изненадана да видя, че от всеки предмет могат да правят музика. Беше група, от Академията, деца. Видях, че и маримбите имат възможност да изпълнят голям репертоар. Серафимова дойде в Париж, когато беше 17 – 18 годишна. Сега е на 35. Завърши за две години консерваторията Версай, с много конкурси в Германия, Япония. Много я обичам! Фантастична българка, много силно продуктивна, голям талант. Вярвам в нея.

ЧиБ: Какво Ви очарова за да направите тези телевизионни филми?

ШС: Първо, да покажа, че в тази страна вие имате много творчество, за начина, по който обучавате музиканти. Това е фантастичен начина да се покаже на света. Моята работа е музиката. Ние трябва да имаме много добър продукт, с хубава техника. Снимахме в музея „Земята и хората”. Фантастично е! Имаме нужда от осветление, техника за записване на музика. Трябваше много време за да намерим добър начин да ги запишем. Надявам се! Предназначено е и си пожелавам да се излъчат по канали за изкуство. Искам да виждаме какво е доброто зрънце в този свят, в България, защото силно вярвам, че вие сте оригинални хора, не изглеждате като други наоколо. Да, Париж е с много различни хора, голям град, но познавам много приказни фабули с българи, учудили всички, които не са музиканти. Фантастичен лекар, Уилям Христов, директор на най-важната болница в Париж, гастроентеролог и Минко Балкански – от Стара Загора, който направи център, учен, работи с лазер. Говоря за български таланти…

Всяка страна има своите талантливи хора и животът ми показа, че има талантливи славни музиканти – Светлин Русев, в Париж, със световна слава сега, с кариера, фантастични пианисти.

Мисля, че всеки талант трябва да има добър старт. Това е важното! Всеки талант е различен. Друг талант, който дойде наскоро е Виктор Бенев. Той е в Националната консерватория като спечели националения конукрс и го приеха. Това е държавна консерватория. Тази консерватория се грижи и моли за стипендия за таланти. Всеки талант трябва да намери реализация, наистина, защото и вие правите така.

Групата Banque Populaire, фантастично е, дадоха пари за тези телевизионни филми. Те дават пари и за много концерти. Всеки път когато свирят трябва да кажат „Аз съм от Фондацията на Banque Populaire”. Това е хубава история.

Разговора води Боряна Статкова

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*