08th Apr2014

Журналистиката не е професия на теорията, а на практиката

by Черно и Бяло

Интервю с Н. Пр. г-жа Латифа Ахарбаш, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в България

Образите на България и Мароко трябва да се покажат
Тя е посланикът, акредитиран у нас, най-дълбоко свързан с журналистите и журналистиката. Над 20 години Н. пр. г-жа Латифа Ахарбаш е преподавател във Висшия институт по информация и комуникации в Рабат, а четири е и негов директор. Известно време ръководи Националното радио на Мароко. Същевременно, от 2005 до 2007г тя е президент на Теофраст, мрежата от франкофонски центрове за формиране на кадри в журналистика. Била е и представител в своята страна на Евро-Магреб мрежата за обучение в областта на комуникациите, създадена от Европейската комисия в рамките на програмата Мед Медиа. Автор е на книгите: „Жените и политиката” и „Жените и медиите”.

portrait Mme l'Ambassadeur 3От октомври 2007 до януари 2012г е Държавен секретар по външните работи и сътрудничеството в правителството на Мароко. От 2013г е посланик на Кралство Мароко в България и за Македония. Но и тук, у нас, сърцето ѝ пулсира на вълна журналистика. Тя има сравнително широко медийно присъствие, а и завидно количество приятели от тази сфера. И понеже тази година отбелязваме 120 години българско журналистическо движение, при срещата си с нея първо заговорихме за нашите колеги в Мароко.

ЧиБ: Ваше превъзходителство, как се формират журналистическите кадри във вашата страна?

ЛА: У нас журналистиката не се изучава в университетите, а в специализирани институти. Аз преподавах тази специалност във Висшия институт по информация и комуникации в Рабат дълго време. Това учебно заведение е специално за подготовка на такива кадри. В него обучаваме студентите в малки и профилирани групи. Те получават едновременно и академични, и професионални познания. Така е, защото смятаме, че това не е професия на теорията, това е професия на практиката. Аз съм от доайените в този институт и като такъв, подготвих много от журналистите в Мароко.

ЧиБ: Какво е за вас тази професия?

ЛА: Смятам я за една от най-важните. Защото тя носи промените в обществото. Тя е медиатор в него. Журналистите са гласът на хората. Затова тази професия не е само медиатор, тя е и действащо лице в политиката.

ЧиБ: За вас тя е и трамплин към нова сфера на работа…

ЛА: Тъй като работих с много неправителствени организации, с журналисти, с чуждестранни представители, и тъй като отворих института по журналистика за международно сътрудничество, ме предложиха да вляза в правителството, като представител на гражданското общество. Бях делегиран министър, в Мароко го наричаме Държавен секретар по международните отношения и сътрудничеството. Аз не съм политически кадър, аз бях от 3-мата или 4-ма министри, които произлизат от гражданското общество. Бях член на правителството в продължение на четири години и три месеца. После се върнах в института по журналистика като преподавател, но почти веднага ми предложиха да стана посланик на Кралство Мароко в България. И аз съм много доволна от това, защото докато бях министър, отговарях и за българо-мароканските отношения, по-скоро за тези с Балканите. Така че за мен България е много добро назначение от всякаква гледна точка: политическа – защото ние сме отворени една към друга страни; културна – защото имаме изключително интересна близост; човешка – защото мисля, че славянската душа е много близка до мароканската.

ЧиБ: Тук сте само от година, но вече се забелязват резултатите от вашите усилия да динамизирате отношенията между нашите страни. Наскоро имахте среща с министъра на културата, какви бяха резултатите от нея?

ЛА: Аз имам пълното съзнание, че съм в страна на богата култура и е съвсем естествено, когато съм тук, да си направя „среща” с нея. Опитвам се да присъствам на максимум културни събития в България. Опитвам се да контактувам с максимум представители  на нейната цивилизация. Но също така се срещам и с представителите на властта. Срещата ми с министъра на културата, Петър Стоянович, /която всъщност е най-малко втората ни по ред/ е нещо съвсем нормално, защото благодарение на старанието ни могат да се градят мостове между хората от нашите две страни. Много съм доволна от разговора ни, предадох му и покана за официално посещение в Мароко от нашия министър на културата – Амин Сбихи. Всъщност, в последните месеци ние финализирахме работата по нов договор за културно сътрудничество, който е готов за подписване и се надяваме при неговото посещение това да стане.

ЧиБ: Какво съдържа този договор?

ЛА: Той лансира нова доста амбициозна Програма за културно сътрудничество, която се базира на две неща. Първо, ако изключим пречките от материален характер, като например, липсата на директен полет между страните ни, което не улеснява мароканците и българите в пътуванията, трябва да се засили културното присъствие – мароканското в България и българското в Мароко. За целта трябва да се привлекат и журналистите, и интелектуалците, и академичните среди, за да се осъществи движението на идеи, движението на анализи – елементи в този културен договор. Предвиждат се кръгли маси, обмен между университетите. В това направление нещата са в ход. Ректорът на СУ „Климент Охридски”, проф. Иван Илчев посети Мароко, за да се срещне със своя колега от университета „Мохамед V” и да подпише конвенция за сътрудничество. Надяваме се да организираме Дни на мароканската култура в България и Дни на българската в Мароко. За целта поддържаме контакти с Н. Пр. Боряна Симеонова, посланик на България в Мароко. Целта ни е да се информира широката публика в България за Мароко и в Мароко за България. Защото има интерес, но липсва информация, липсват и случаи да се запознаем с нея. Затова мисля, че образите на България и Мароко трябва да се покажат.

Друга причина, поради която искаме този договор, а това е и мое лично мнение, е увереността ни, че културата е печелившият посредник в сближаването на хората, тя е най-доброто поле за съревнование между народите. Когато се интересуваме от културата на другия, ние го опознаваме по-добре, уважаваме го по-добре. А когато уважаваме хората, имаме желание да се срещаме с тях, да работим заедно, да се поставим на тяхно място. Това повишава разбирателството.

ЧиБ: Казвате, че културата на нашите две страни позволява да развиваме заедно идеи.

ЛА: Уверена съм в това. Защото и България, и Мароко са наследници на големи цивилизации, и в двете има културно, религиозно, етническо многообразие – все теми, които вълнуват целия свят. Няма страна, която да може да каже: „Разрешихме т. нар. проблем „Да живеем заедно”. Трябва да бъдем постоянно бдителни, за да може хората да се приемат, въпреки различията си – в религията, например. България винаги е интегрирала, приемала различията. Ние, мароканците, също винаги сме живеели сред разнообразие. Ние имаме мюсюлмани и немюсюлмани, имаме араби, бербери, камазири, имаме множество езици, имаме бели и черни, и винаги сме успявали да живеем заедно. Свързващият ни елемент е монархията. Тя обединява народа и различията в него. Кралят ни Мохамед VI има титлата Командор на правоверните. И при нея не става въпрос само за мюсюлманите, които са мнозинство, а за всички, вярващи в някаква религия. Кралят ги покровителствува по един и същи начин. Това е институция, много важна в Мароко и е единствена в света.

ЧиБ: За друг свой приоритет посочвате икономическия обмен…

ЛА: Да. И двете страни сме наясно, че икономическият обмен е недостатъчен. А имаме наистина голям потенциал. Имаме икономики, които не са във фронтална конкуренция, следователно могат да се допълват, имаме необходимост и от взаимни инвестиции. Но до момента не успяваме да достигнем някакво значително ниво на търговския обмен. Причините са няколко. Например, ние не се познаваме в търговско отношение. Има много малко икономически оператори в България, които знаят, че Мароко, като асоцииран член на ЕС с „напреднал статут” за 2013 – 2017г, е много близо по регламент, по правила на извършване на търговските операции до тези на ЕС, а следователно и до тези на България. Тоест, при търговия с Мароко вие имате същите гаранции, каквито имате и със страните от ЕС. Това улеснява обмена. Също така хората не знаят, че Мароко направи избор да диверсифицира своите икономически партньори. Географски то е близо до някои страни, но това не значи, че ще прави търговия и инвестиции само с тях. И третият елемент – Мароко е вратата на бизнеса към Африка. То може много да улесни българските инвеститори в африканските страни. Мароко има много добро икономическо присъствие в Африка, това е нашият континент, ние имаме и много сериозна политическа тежест. Нашият крал напълно реформира отношенията на Мароко и заобикалящите го страни, чрез една много значима лична инвестиция, тъй нар. Сътрудничество Юг-Юг. Откакто е крал, той направи три посещения в Африка, защото вярва, че това е континентът на бъдещето, който може да бъде много добър партньор на Европа. И защото, за да се реагира срещу нелегалната емиграция трябва да се инвестира в развитието, а не да се работи само в посока сигурност. Всичко това доведе до подновяване на доверието между африканските страни. Това е ново. Мароко може да сподели с България своя опит в Африка.

ЧиБ: Кои марокански продукти биха били интересни на нашия пазар и обратно?

ЛА: Всъщност, Мароко внася някои продукти тук, както и България у нас. Но листата им е силно лимитирана, а също количеството. Аз имам доверие на българо-мароканския Съвместен бизнес съвет, създаден през 2010г, че ще намери още възможности за обмен. Но и на пръв поглед се вижда: произведенията на занаятите в Мароко – едни от най-добрите в света, не са представени тук, мароканската гастрономия не е представена тук, селскостопанското ни производство не е представено тук. А от България смятам, че за нас ще бъдат интересни някои продукти от химическата промишленост.

ЧиБ: Работите в посока динамизиране на туристическия обмен.

ЛА: Много малко мароканци идват през ваканциите си в България, а вашата страна е прекрасна. Вашата природа е разнообразна – имате планини, море, гостоприемство, култура. Има и много малко българи, които идват в Мароко, въпреки че то е една от най-красивите туристически дестинации в света. Затова смятам да се срещна с министъра, с някои от тур-операторите, да потърся и подкрепата на първия ни почетен консул в Пловдив, с надеждата, нещата да се раздвижат. Смятам, че това е един голям приоритет – да се лансира образуването на поток от туристи от България към Мароко и обратно.

ЧиБ: Какво според вас ще хареса на българите във вашата страна, какво обезателно трябва да видят ?

ЛА: Моето виждане е, че българите просто трябва да се „срещнат с Мароко”. Защото то не е само пощенска картичка. Мароко е голяма, жива цивилизация, която еволюира. И тя не е в музеите, а в поведението на хората, гостоприемни и сърдечни. Бих могла да дефинирам нещата така – Мароко е страна на голямата традиция, но отворена към света, към другите и към модерното. Благодарение на монархията, ние пазим занаятите, но в същото време правим така, че те да еволюират. Едно посещение в Казабланка ще ви разкрие това. И още нещо: ние сме страна на споделянето, важна част от мароканската култура. Ако ви поканят в марокански дом, няма да ви сервират в индивидуални чинии, а в огромни плата. За да споделите храната. И никога няма да ви попитат колко души ще дойдете на гости?

ЧиБ: Традицията, която предпочитате?

ЛА: Обичам живите традиции, тези, които живеят в душите на хората и днес. Те пазят ценностите от миналото, но имат нов облик. Много обичам традицията в мароканската архитектура днес – в стил рияд. Тя е много екологична, защото използваните в нея материали са природни. В същото време е израз на мароканското гостоприемство. Къщите са с много и големи стая, за да може да приемат гости. Те са рияд с много зеленина и светлина.

Обичам и музиката. От тази на Андалусия на север до тази на Хасани на юг и танците на Гуедра в Сахара, има такова разнообразие и такава прилика! Мароканската музика сякаш е събрала най-хубавото в света. Тя е израз както неповторимата история на Мароко, така и на принадлежността му към световната култура.

ЧиБ: Кои са проблемите в мароканското общество днес?

ЛА: Няма общество без проблеми. Един от нашите е безработицата при младите хора. Затова работим за подобряване на образованието и придобитата квалификация в държавните училища, за засилване на връзките между нашите предприятия с учебните заведения. Друг проблем е, че ние, както и България, сме енергийно зависими от други страни. Затова работим по диверсификацията на източниците и развитието на възобновяемите енергии. Иначе нашата страна е еволюирала в демокрацията, политиката и културата, което е много важно. Ние имаме едно наистина плуралистично общество, с партии-опоненти, които участват във вземането на политически решения, и свободни избори. Това прави Мароко стабилно.

ЧиБ: Сигурно затова вече няколко пъти публично подчертавате, че Мароко не е страна на Арабската пролет?

ЛА: Арабската пролет е много важен момент за живота на региона, защото народите ще придобият повече демокрация, а това е много позитивно. Мароко желае да живее в обкръжението на страни, стабилни и демократични. Ние не сме страна на Арабската пролет, първо, защото сме работили за прилагането на демокрацията години назад. Второ, но което е изключително важно, е ролята на монархията като обединител. Трето, ние искаме да сме модерно общество. Ние сме срещу намесата на религията в политиката, ние сме срещу затвореността на културата. Ние сме за самостоятелността на детето – то има важна роля за промяната в едно общество и не искаме религията да го поставя в подчинена роля. В резюме бих казала, че нашата страна е стабилна политически, защото е динамична в демокрацията, отворена в културата и либерална в икономиката. Но ние знаем, че има още какво да правим – в образователната система, в съдебната реформа… И това не са теми табута в Мароко, ние говорим по тях.

ЧиБ: Само преди дни крал Мохамед VI одобри законопроект за реформа на военното правосъдие?

ЛА: Да и той е от изключителна важност за страната ни. В него се  предвижда да се изключат изцяло цивилните граждани от компетенциите на военния съд, независимо от извършените престъпления, както и да се изключат военнослужещите от компетенциите на същия този военен съд, когато са извършили  престъпления от общ характер. С това решение Кралство Мароко, което започва тригодишния си мандат като член на Съвета по правата на човека на ООН след избирането му на 12 ноември  2013г, показва необратимия си ангажимент за укрепването на принципите на правовата държава, демократичното управление и правата на човека.

ЧиБ: Вашият коментар по темата за сирийските бежанци?

ЛА: Мароко е много чувствително на тази тема – то е граница на Европа на юг, както България е на изток. Ние сме солидарни с България и уважаваме усилията ѝ, защото сме под същия натиск. Много важно в такъв момент е всички действащи лица, институции, правителства да се организират и да си сътрудничат, за да може да се изправим лице в лице с потока и да може да се разграничат сирийските бежанци от нелегалните емигранти. Тази година Мароко създаде ясни правила, които да се използват, когато се отнася до правото на убежище и емиграция, и в регулирането на нелегалната емиграция. Ние сме първата арабска страна, и първата африканска, която направи това. Мароко има нова политика по въпроса, която се базира на следното: първо, не може да се борим с нелегалната емиграция само чрез средствата за сигурност. И второ, трябва да даваме убежище, да се грижим, да пазим бежанците, но това трябва да е придружено с коопериране на регионални и други нива. Вижте, и България не може да се справи сама, но би могла да реши проблема заедно с Турция, Гърция, ЕС. И донякъде успя – с Турция подписа такъв договор за сътрудничество. Така че поздравявам България за нейната хуманитарна и политически отговорна роля по отношение на сирийските бежанци.

ЧиБ: Какво ви харесва у нас?

ЛА: Харесва ми искреността на хората. Аз я виждам всеки ден при срещите си. Много лесно ми е да работя тук, защото хората са благоразположени. Те имат любопитството да ви опознаят и слушат, а също желанието и търпението да ви разберат, дават ви време, ако не знаете добре езика. В повечето страни на Европа, ако питате как да намерите някакъв адрес и не се изразявате бързо и правилно, ви отговарят: „Нямам време!” и ви отминават. Тук хората се опитват да ви разберат и отговорят. Отклоняват се от своя път, за да ви покажат вашия. Те владеят умението да посрещат. А иначе образът, който най-силно ме впечатли до момента е Рилският манастир – нещо прекрасно. За мен да го видя беше един шок, естетически и вълнуващ. Аз и моето семейство сме щастливи, че сме тук.

ЧиБ: Какво ви липсва от Мароко?

ЛА: Абсолютно нищо. Но може би ароматът на мароканските мандарини. Те са най-добрите в света.

Екатерина Павлова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*