16th Mar2014

Тарас Шевченко и България

by Черно и Бяло

Така е наречена документалната изложба, открита на 12 март в Българската академия на науките по повод 200годишнината от рождението на големия украински поет и художник. Дело на специалистите от Научния архив на БАН и Националния музей „Тарас Шевченко” в Киев, тя е осъществена със съдействието на украинското посолство в София, на фондация „Мати Украйна”, на Българския исторически архив към НБКМ и със спонсорството на компания „РУА Груп”. Когато се обединят усилия, резултатите наистина са впечатляващи. Изложбата предизвика искрена възхита у присъстващите – с подбора и организацията на материала, с изпълнението. И с акцента в нея, разбира се – връзката Тарас Шевченко-България.

„Шевченко не е имал връзки с българи, не е писал за България, не е мислил дори за нея, но все пак е вторият голям вдъхновител на българската възрожденция” –  четем на един от постерите цитат от Михаил Арнаудов. Същото подчерта на откриването и  посланикът на Украйна в нашата страна, Н. Пр. Микола Балтажи. И припомни: „Големият български литературен творец Райко Жинзифов първи проявява интерес към творчеството на Шевченко, започва да превежда и отпечетва негови стихотворения. Творчеството на украинеца повлиява значително и върху българския поет, публицист и революционер Христо Ботев, който се запознава с трудовете му по време на обучението си във Втора Одеска гимназия през 1863-1865 г. Творчеството на Шевченко е било изучавано от Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов и други.” Постерите на изложбата показват и присъствието му в изследванията на Михаил Драгоманов, проф. Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Боян Пенев, Людмил Стоянов, в творчеството на Стоян Чилингиров, Гео Милев, Христо Цанков-Дерижан…

Всъщност, и днес, едва ли има образован човек у нас, който да не е чел стихове от Шевченко, да не се е насладил на негова картина. И все пак 200-годишнината от рождението му е повод да си спомним моменти от краткия му живот, който сякаш е доказателство, че геният е като вулкан – когато избухне, помита закони, граници, време, реалности.

Тарас Шевченко се ражда на 9 март 1814 г. в с. Моринци, Киевска губерния, умира на 10 март 1861 г. в Санкт Петербург. Дете на крепостни селяни, на 12-годишна възраст той остава сирак и е принуден да е водоносец, файтонджия, пастир. В панския двор на Павел Енгелхард е домашен „казачок”. През 1831 г. с помешчика си се премества в Санкт Петербург и там попада сред видни руски културни деятели: Василий Жуковски, Дмитрий Григорович, Алексей Венецианов, Карл Брюлов и др.

Виждайки таланта му, те събират средства и го откупуват от Енгелхард през 1838 г. за невероятната тогава сума от 2 500 рубли! Вече свободен, Шевченко записва курсове по живопис в Императорската художествена академия и се запознава със световната литература. От 1840 до 1847 г. е най-плодотворният период от неговото творчество като поет и художник. Той активно участва и в обществено-политическия живот, сближава се с групата на „петрашевците” и с хора от Кирило-Методиевското общество. Затова е задържан от властите и пратен редови войник в Оренбургската крепост – за цели десет години! Въпреки че му е забранено да се занимава с творчество, все пак там той създава много живописни творби. И отново руски интелектуалци се застъпват за него. Той е освободен, връща се в Санкт-Петербург. Следва период на бурно творчество. В резюме: Шевченко оставя над хиляда произведения на изобразителното изкуство, много стихове и легендарния „Кобзар” – сборник със стихове, който редом с Библията е книгата, която присъства във всяка украинска къща.

И още нещо: „Кобзаря винаги е бил консолидиращ фактор на украинската нация. Това е много важно днес – подчерта Н. Пр. Микола Балтажи в речта си на откриването на изложбата – когато под реална заплаха е суверенитетът и териториалната цялост на Украйна, а тя продължава да се движи по посока на ЕС.” Накрая обобщи: „Шевченко принадлежи не само на Украйна, но и на цялото човечество, макар всяка негова дума да е за Украйна. Името му е известно по целия свят, в много страни са му издигнати паметници, в това число и в центъра на София.”

Всъщност скулптурата на младия Тарас, поставена преди няколко години в градинката на площад „Възраждане”, е наистина прекрасно творение на Игор Гречаник. Неслучайно е смятана за една от най-красивите, посветени на поета, в света. Посланикът сподели с нас, че много се надява през тази година – годината на „гения на украинския народ Тарас Шевченко”, паметникът да бъде официално открит.

Екатерина Павлова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*