08th Mar2014

СФФ 18 и дни на руското кино

by Черно и Бяло

Приятели на доброто, авторско кино от Русия. Преди седем години имах големия късмет да се срещна с необикновения, различен и надарен режисьор Константин Лопушански. Впоследствие ще разберете защо ви предлагам нашето интервю; а той е ученик на великия Андрей Таярковски, когото боготворя…

 ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРА К. ЛОПУШАНСКИ, гостувал на програмата “Акцент Русия” през юни 2007г

РВ: Отново сме в плен на “Салона на изкуствата” с всички жанрове в разнообразните им проявления.  В богатата палитра на 12-тия фестивал на фестивалите се откроява програмата “Акцент Русия”, която включваше и Дни на руското кино. Бяха представени седем филма от последните три години, които очертават жанрово и тематично развитието на киноизкуството в Русия; от историческия блокбастър, през психологическата и военна драма, лирическата комедия, екранизация на  руската класика до мистика и фантастика… Един от известните класици на руското кино, Константин Лопушански, гостува с филма си “Грозните лебеди”/ познат на  зрителите  с  “Руска симфония” , “Писмата на мъртвия човек”, “Посетителят на музея”/.Той бе любезен да даде интервю специално за Българското радио- за предаването “Артефир”. Кои са “Грозните лебеди”, има ли нещо общо техният режисьор с нашия Лопушански манастир – ще разберете от разговора на Мариана Енева.

МЕ: Става дума за талантливото авторско кино. Град призрак с интернат за надарени деца. Младото племе е странно, различно и плашещо- негови учители са съществата “мокрици”- нещо средно между мутанти и извънземни. Безпричинната промяна на климата, настъпила в града, прилича на вселенски потоп. Мнозина изучават тази странна аномалия, наоколо се мотаят тайни служби и агенти. Журналистът Виктор Банев е принуден да води свое разследване на ситуацията: в интерната е неговата дъщеря. Борбата е не само за конкретните деца и дъщеря му, но и заради  онази форма на Бъдеще, което ще избере човечеството…

Драма, мистика фантастика. Без значение, в реалния или измислен свят- различните не се вписват в стандартното, общоприетото, познатия шаблон.

Как се роди идеята да заснемете този филм. Според мен не е случайно. Вие сте ученик на гениалния Андрей Тарковски и аз имах чувството, че на екрана и в залата присъства неговият дух. Асоциацията възниква веднага: филмът“Сталкер” и Братя Стругацки- “Грозните лебеди”, едноименната повест и същите тези Братя Стругацки; зоната във филма на Тарковски- призрачния град при Вас.

КЛ: “Идеята за този филм се роди отдавна, още след моя първи филм “Писмата на мъртвия човек”. Тогава общувах с Братя Стругацки и те предложиха да напишат за мен сценарий. Много им хареса “Писмата на мъртвия човек”. Един от братята, Борис Стругацки, участваше в работата над  този филм през 1987 година. Тогава предложих “Грозните лебеди”, но сценарият не се получи и тази история като че ли отмина с времето. Що се касае за връзката ми с Тарковски, аз провеждах практиката  при него, на снимките на “Сталкер”. И това ми оказа влияние, той много ми помагаше, в смисъл, че бях негов ученик. Той ни преподаваше, четеше ни лекции по режисура. Но, както ви е известно,  винаги казваше, че няма негови ученици. Пряко, директно не предаваше своя опит.

МЕ: Да, зная. Той живееше с мисълта, че е месия…

КЛ: Разбира се, навярно е оказал влияние. Но по Стругацки вече снимат много режисьори, които се занимават с авторско кино. И не непременно в духовен план. Може би традицията на Тарковски продължава. Снима Алексей Герман, засне филм и Александър Сокуров, сега Фьодор Бондарчук. Така че в дадения случай и аз се обърнах към Братя Стругацки; защото тази повест ме вълнуваше отдавна със своето мистично настроение, със своето предчувствие на образа за бъдещето, с размислите за идните поколения, за децата. За процесите, които стават, за това, че умът и мъдростта в този свят не се търсят и не се ценят, че те противостоят на  жестокостта и глупостта- с това децата също се сблъскват. Мен тогава това ме вълнуваше.

Но минаха 20 години и аз отново се върнах към  идеята за филма. С продуцента отидохме при Б. Стругацки и поискахме разрешение да екранизираме “Грозните лебеди”. Той даде съгласието си и дори каза:”Колкото повече се отдалечите от литературата, толкова по-добре.”Защото мина много време, промениха се нещата и техният смисъл. Тогава бяха важни всякакви политически подтекстове, а днес те не са интересни за никого. Днес са важни и интересни мистичните и философски аспекти.

МЕ: Не се дооценява интелектът, а глупостта човешка навярно и след сто години ще бъде същата, пак ще я има…

Всичко във филма е призрачно.Самият цвят, в който е заснет, също ми напомня за моя любим филм “Сталкер”- тъмно кафяв, червеникаво-жълт. Това допълнително придава мрачно настроение, непрекъснато вали дъжд. Темата, посланието за природните явления и стихии. Съзнателно ли е използвана тази експресивна колористика?

КЛ: Изображението там е в червен цвят. Това е моят фирмен знак. Осезателно присъства още като се започне с филма “Посетителят на музея”; и даже в “Писмата на мъртвия чевек” аз често използвам съчетанието на тези цветове- добавям много червено, жълто.Така се придава емоционално напрежение точно чрез цвета. Това ми е много близко, осолено когато се докосвам до такива теми, както във филма “Грозните лебеди”. Веднага казах на оператора, че ние непременно ще стигнем до такова решение, той се съгласи и започнахме работа. Този цвят е описан при Братя Стругацки- без него не може. А що се отнася до филма-той е много скъп…

МЕ: Всъщност какво Ви провокира, защо точно филм за децата вундеркинди, надарените деца. Витае нещо мистично…

КЛ: Работата е там ,че зад граница/в чужбина/ по целия свят възникна проблемът, който се обсъжда много широко, глобално, за т. нар. деца индиго. Това название им дадоха американците, те усилено изучават това явление; деца с някакви си много големи възможности- интелектуални и други, специфични. Просто това, което по-рано  правеха отделни хора, те притежават всички тези способности- от една страна; от друга- в целия свят се наблюдава една тенденция, за съжаление, на понижаване на интелектуалното равнище в училищата и наоколо. Тези два полюса са огромен проблем на новия век. Самият аз не зная как да дам отговор. Но да поставя въпроса стана вече необходимост, защото това е най-важното- децата, винаги са най- главното за нас.

МЕ: Все още не познаваме тази неизследвана фина енергия, каква огромна сила се крие в нея. Децата от “Грозните лебеди” се вдигнаха във въздуха, “в “Сталкер” чашата се движеше сама… Няколко примера за интересни , необикновени моменти по време на снимките.

КЛ: Снимките бяха много трудни, тъй като работехме само през нощта и беше необходимо да осветяваме с уреди и апарати. Значи- два месеца нощни снимки и при това всичко във вода, тъй като тя ни поливаше. Изключително тежък филм- през повечето време вали като из ведро. Но имаше и хубави знаци.Още първия ден над нашата киногрупа прелетя огромно ято диви лебеди. От къде са долетели в Петербург, от къде са се взели в края на май- необичайно време за тези птици. Ето това беше особен знак. И се случва винаги при Братя Стругацки, когато някой започне да работи с тях, случват се странни неща и ние бяхме много радостни.

МЕ: Няколко думи за актьора Григорий Гладий, който много органично присъства на екрана и пресъздава всички тези неуловими нюанси на душевното състояние на героя.

КЛ: Считам, че той е забележителен актьор, който много малко снима в Русия. От 20 години живее в Канада, участва в американски, френски филми- естествено на техния език. В Русия пристига, за да играе в театъра на Василев. В киното се снима рядко. Много трудно го склоних да дойде, но после се сприятелихме и станахме много близки. На снимките всичко разбираше от половин дума. Изключително талантлив, даровит човек.

МЕ: А как се държаха децата, които изпълняваха ролите?

КЛ: Децата се държаха много достойно. Те вече имаха някакъв опит от драматичните студии. Много развити, интелектуални. Нямаше нужда от обяснения, те прекрасно разбираха всичко  за надарените деца от интерната. И макар да не са децата индиго, те са изключително интелигентни.

МЕ: С какво ви впечатли България, харесва ли Ви нашата страна, София?

КЛ: Към България изпитвам особени чувства. Тук имам мой манастир- Лопушанският. Старая се винаги, когато  идвам, да отида там. Това е необикновено място и мисля, че навярно  съществуват някакви връзки и корени с мен. Вчера беседвах с владиката Нестор, който живее там и говори на руски. Той счита, че връзките на България с Русия , а после на Русия с България са били много силни и моята фамилия все пак може да има някакво отношение към тази българска традиция.

Припомних това интервю, излъчено по БНР, програма “Христо Ботев”, тъй като видния руски режисьор е почетен гост на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ.

Филм-акцент от програмата на 18-ия София Филм Фест – „Ролята” на Константин Лопушански

Режисьорът е специален гост на фестивала и ще представи лично най-новия си филм в София

kinopoisk.ru„Ролята” е естетски черно-бял опит да се погледне по оригинален начин към годините след 1917. Действието се развива през 1919г в Сибир. Млад провинциален актьор – Николай Евлахов, се сблъсква очи в очи с революционния командир Плотников, който прилича като две капки вода на него самия (в ролите – Максим Суханов). Командирът „пресява” пътниците от ешелон в размирното време и изпраща мнозина на разстрел, докато сам не загива. Николай Евлахов успява да се спаси във Финландия, но тази трагична среща не му дава миг спокойствие. Той е обзет от идеята да се завърне в съветска Русия като командира и да „изиграе” в живота неговата роля. Постепенно Евлахов започва да приема новия си живот като свой собствен. Той играе пиесата на чуждия живот докрай. Краят, неизбежен и трагичен, настъпва съвсем скоро. За двете си превъплъщения в „Ролята” Максим Суханов печели наградата на журито за най-добър актьор на Международния филмов фестивал в Талин.

person_610_98Константин Лопушански е роден на 12 юни 1947г в Днепропетровск, Украйна. През 2007г получава званието Народен артист на Руската федерация. През 1970г завършва Казанската държавна консерватория. През 1979 г. вече е дипломиран режисьор. Работи като асистент на Андрей Тарковски. От 1980г е режисьор-постановчик в „Ленфилм”. От 1991 до 1996 е начело на Христианската киноасоциация в Санкт Петербург. Член е на Руската киноакадемия „Ника”. От 1997г е заслужил деятел на изкуството на Русия. Първият му филм „Сълзи на вятъра/Слезы в ветреную погоду” излиза през 1978г. Дипломната му работа „Соло” (1980) e удостоена с Гран-при на Международния кинофестивал за документални и късометражни филми в Билбао (Испания).  Игралният му дебют „Писмата на мъртвия човек/Письма мертвого человека” (1986) е мрачна, стилистично сложна антиутопия за последствията от ядрената война, чиито приходи достигат 9,1 млн. рубли. Филмът печели куп престижни отличия: Гран-при на Международните фестивали в Манхайм и Варна, Наградата за режисура в Мадрид, Наградата на журито в Тбилиси. „Посетител в музея” (1989, копродукция на Русия, ФРГ и Швейцария) получава висока оценка от критиката и много международни награди, сред които Гран при и Наградата за режисура в Мадрид, „Сребърен Свети Георги” и наградата на екуменическото жури в Москва. „Грозните лебеди/Гадкие лебеди” (2006) също е сред впечатляващите заглавия във филмографията на Лопушански. Критиката написа шестица на първия зрелищен философски филм по творчеството на великите братя Стругацки. Бюджетът възлиза на 2,5 милиона долара, а темата е коя форма на бъдеще ще избере човечеството.

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*