27th Feb2014

Изявление на временно управляващия посолството на Сирийската арабска република в България, г-н Башар Сафие

by Черно и Бяло

125СБЖ  получи следното  изявление от Временно управляващия посолството на Сирийската арабска република в България, г-н Башар Сафие

Българо-сирийските отношения  при  правителството на премиера г-н  Пламен Орешарски

На 01.03.2013г. заминах за София, за да поема ръководството на дипломатическата мисия на Сирийската арабска република в България. Бяха ми възложени разрешаването на две  основни задачи:

  1. Да работя за възстановяването на старите отношения между двете страни отпреди 2011 г.
  2. Да приобщя всички сирийци, живеещи в България, независимо от тяхната принадлежност и позиция (за или против правителството на Сирия) във войната срещу тероризма.

Кратка история на  двустранните отношения

Отношенията между двете страни датират от 1954 г., Тогава България е била в челните редици на страните, приятелски настроени към Сирия. Тази линия на искрена дружба е продължила до разпадането на социалистическия блок в Източна Европа през 1989 год., когато вниманието на България е било насочено към присъединяване в Европейския съюз и както цяло към възприемане на  западния модел.

През 2007 г. на проведената среща между министрите на външните работи на двете страни сирийската страна прeцени, че според България нейното членство в Европейския съюз, ще допринесе пред западните форуми,  изясняването на близкоизточните проблеми, поради източното разбиране на ситуацията, близостта й до събитията и би могла да изиграе роля в активизирането на диалога между Европейския съюз и страните от Близкия Изток.

На 29 – 30.4.2010 г. тогавашният премиер, г-н Бойко Борисов, посети Дамаск начело на официална българска  делегация. По време на визитата се подписаха редица споразумения, включително и това за финализирането на сирийския дълг към България, за икономическо сътрудничество и обмяна на опит.
На 28 -29.7.2010 г., по време на визитата си в Дамаск, министърът на външните работи г-н Николай Младенов по поръчение на президента г-н Георги Първанов предаде покана на сирийския президент Башар Асад да посети България.

На 9-10.11.2010 г. се състоя официалното посещение на  президента Асад в България. Постигнато бе съгласие по редица въпроси от взаимен интерес. Двамата държавни глави обсъдиха възможността за съвместни проекти в областта на енергетиката, транспорта и туризма. Премиерът на България, г-н Бойко Борисов, заяви: „България може да бъде мост за Сирия към Европа“.

Г-н  Борисов и г-н Младенов  обявиха, че от голяма важност са възстановяването на  традиционните отношения между двете страни. От казаното от г-н Младенов следва, че  „връзката с Дамаск е един от приоритетите на българската политика в Близкия изток и трябва да се работи за засилване на приятелството между двете страни независимо от санкциите, наложени на Дамаск от Европейския съюз.“

На 11.03.2011 г.  в гр. Дераа (провинция в Южна Сирия), бе подпалена искрата на конфликта, който   сирийското правителство успява да контролира. Но враговете на Сирия чакаха този момент. Впоследствие се стигна до намесата на международната общност, която започна да изпраща свои муджахидини в Сирия с цел да я унищожат. Няма да навлизам в подробностите на кризата, но ние търсим отношенията между двете страни в тази светлина.

Сирийско – българските отношения в светлината на кризата в Сирия от 2011 до 2013 и охлаждането на отношенията между двете страни

– Юни 2012 г. Mинистърът на външните работи на България г-н Николай Младенов се срещна с катарския си колега Хамад бин Ясим в София. Към тази среща се присъедини и Реджеп Тайип Ердоган. Всички ние знаем тайните позиции на тези страни относно събитията в Сирия.

– В края на юни 2012 г. България бе домакин на конференция на т. нар. “Приятели на Сирия”.

– Съгласно политическата си визия и в съответствие с единната европейска позиция, българското правителство затвори посолството си в Дамаск и набързо експулсира ръководителя на сирийската дипломатическа мисия в София.

– Впоследствие бяха замразени всички споразумения, подписани между двете страни.

– В началото на 2013 г., българското правителство прецени  негативните резултати от затварянето на  двете посолства, по отношение на обслужването на гражданите, пребиваващи в двете страни и реши посолството на Сирийската Арабска Република в София да продължи своята работа,  да обслужва сирийските граждани, живущи в България, които наброяват над 10 000 души и по-голяма част от които са от смесени бракове. Също така обяви, че изпраща двама свои дипломати в Дамаск, които от съображения за сигурност да останат да изпълняват служебните си ангажименти от Бейрут.

Признаци на пробив в отношенията между двете страни

След съставянето на коалиционното правителството на премиера г-н Пламен Орешарски през май миналата година, при първото си изявление министърът на външните работи на България, г-н Кристиан Вигенин, изрази по-задълбочено разбиране на сирийската криза от гледна точка на интересите и вътрешната сигурност на България. Запознахме се внимателно с това изявление, в което се казва:… “България трябва да промени отношението си към кризата и да действа според възможностите си, а не да ги надвишава. Трябва да се вземе под внимание националната сигурност на България и сигурността на нейните  граждани, но това не означава, че България ще се откаже от политическите си ангажименти в региона като държава-членка на Европейския съюз”.

Що се отнася до сирийската опозиция в България, г-н Вигенин допълни: “Не е възможно България да организира сирийската опозиция срещу Асад и да бъде авангард в този случай, тъй като не разполага с такъв капацитет и такава ситуация би разклатила сигурността на България… Политиката на България ще бъде по-съществена, особено по сирийския въпрос. Тази политика не означава, че българската страна няма позиция, но означава, че ние трябва да заемем позиции, съответстващи на  възможностите на България”.

Изявлението на министъра на външните работи говори за пълна преоценка на позицията на България по отношение на сирийската криза от гледна точка на националната сигурност на България. То показва държавническо умение и задълбочен прочит на реалността, на способностите и нагласите на другите страни в кризата, особено след като тя навлезе в опасен етап, застрашаващ света като цяло, с отчитане на заплахата от тероризма, който започна да чука на вратата на всяка държава. Сирийската криза вече не е вътрешен въпрос, нито дори регионален. Тя се превърна в глобална криза, която започна да се прехвърля в близки и далечни страни. Това принуди много от страните да преразгледат своите позиции и понякога да  действат самостоятелно в интерес на националната си сигурност. Изказването на г-н Вигенин се нуждае от внимателен прочит.

България, както и много страни прецениха рисковете и последствията от сирийската кризата, която надхвърли рамките на ЕС и САЩ, а ООН не успя да намери решение, за  нейното разрешаване, удовлетворяваща всички страни. Затова много страни, включително и България, побързаха да подкрепят връщането на терористите муджахидини в родните им места, както и затварянето на границите срещу  радикалното им поведение. Някои от тях приеха нови закони от гледна точка на интересите си, националната си сигурност, или такива за криминализиране на завърналите се, занимаващи с терористична идеология, засягаща религии и култури.

Лично аз смятам изказването на г-н министъра на външните работи като създаващо печеливша ситуация за мен като дипломат, който се стреми да постигне целта за укрепване на отношенията между своята и приемащата страна, в която е акредитиран. Бях наясно с трудностите, препястващи всякакъв политически контакт с българската страна, поради това, че България като държава членка на Европейския съюз е свързана с единната европейска политика.

Не срещнах никакви трудности в  контактите  си с българската общественост. Не бях изненадан и от това, че  много българи са приятелски настроени и подкрепят надеждите и стремежите на сирийците. Тяхното участие в националните събития, организирани от сирийската общност в България, надхвърлиха очакванията ми. Няма да преувелича, ако кажа, че присъствието им в някои случаи беше по-внушително от това  на сирийците и всичко това не е изненада за мен, защото традиционните отношения между двата народа са силни и са защитени от дълбоко вкоренените социални и семейни връзки.

Сирийските бежанци

Турция прояви „щедрост“ към България, като откри северната си граница за притока на всякакви хора. Така се започна с потока на бежанци към България, като станция и първична база за прехвърлянето им към Германия и Швеция, в съответствие с договорки, подписани от бежанците със сирийски и турски  каналджии и търговци, в противоречие с европейските решения, с международните конвенции и с интересите за сигурността на всички страни.

Оттук България възприе две политики. Първата – съобразяване с единната европейската външна политика. Втората касаеше сигурността и социалните последици, които произтичат от „щедростта“ на Турция –  над 10 000 сирийски бежанци и по-малък брой от африкански и азиатски страни, които не могат да се настанят в приемателните центрове в България, която трябва да отделя средства от държавния бюджет, за да им се осигурят приемливи условия на живот. Така се смесиха имигранти, бягащи от тероризма с тези от Африка и Азия, които по икономически причини напускат родните си места, за да постигнат мечтите си за нов живот.

Отчитайки своето географско разположение и по хуманитарни причини България започна работа с бежанците. В изпълнение на своите ангажименти и задължения към международната общност, наложени от членството й в Европейския съюз, България изигра ролята на пазител на южната граница на Европейския съюз и в замяна получи някои помощи от някои страни,  а други не.

Политиците от Европейския съюз все още не осъзнават, че всяка държава има свои мотиви за вътрешната си сигурност. Защо страните, които подкрепиха борбата срещу сирийската държава и имаха голям принос в предоставянето на оръжие на муджахедините, не приемат бежанци на своя територия?

На 21.10.2013 г. сирийското правителство   инструктира посолствата си в страните, които приемат бежанци, за готовността си да гарантира завръщането в Родината на всички желаещи. Лично по дипломатически път поех контактите с българските институции за прилагането на инструкциите на сирийското правителство. Получих съдействие от страна на българските държавни институции и истинско желание за съвместна работа, за намиране на законни начини за оказване на  съдействие на  сирийските бежанци, желаещи да се завърнат в Родината.

На 17-21.01.2014г. българска делегация, включваща представител на  парламента, общественици, партии и медии посети Сирия и стана свидетел на това, което не е очаквала – желанието на Сирия да възстанови двустранните отношения, за включване на България като приятелска страна в нов етап от реконструкцията на Сирия, както и готовността на Сирия да отвори нова страница на взаимно уважение и загриженост за суверенитета и стабилността при спазване на международния принцип за ненамеса във вътрешните работи.

Резултатите от посещението на делегацията ще проличат през следващите седмици или през следващите няколко месеца. Ще бъде обявено решение по въпроса със сирийските бежанци в България, гарантиращо безопасното им завръщане в Родината.
В следващите дни ще станем свидетели на активизиране на споразуменията, отнасящи се до съдебни дела и сигурността между двете страни, включително предпазването на България от някои рискови елементи, с които се злоупотребява в отношенията между двете страни.

Двустранните отношения бележат напредък, макар и  бавен. Както и при карането на автомобил, от нас понякога се изисква да забавим скоростта при препятствие или склон. Необходимо е търпение и благоразумие, без прибързани решения, за да не се съди от гледна точка на едностранния интерес. Връзките между две държави изискват взаимно уважение за благото на двете страни и народи.

Напълно наясно сме с чувствителността на политическата ситуация на европейска България, но повече осъзнаваме съображенията за нейната сигурност и стабилност  – на България, която е получила обичта от страните от Близкия изток и тяхното признание.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*