16th Dec2013

Георги Черкин: Музиката владее 100% от живота ми…

by Черно и Бяло

Безукорно елеганен, чувствен и изряден на сцената с концерти на три континента, Георги Черкин е трето поколение музикант от семейство с традиции. Негов дядо е  известният композитор и педагог  на певци със световна слава Георги Златев – Черкин,/ подпомагал и парично учениците си/. От 1955-а до 1958г работи като вокален педагог в Китайската народна република, като преподава в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин. Там е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата”/. Родителите му са музиканти дълги години в Българското национално радио.

Талантливият пианист Георги Черкин предприема и решава да се посвети на транскрипции на популярни творби за пиано като „Лунна соната” от Бетховен, „Годишните времена” от Чайковски.

„ Доста често свиря с оркестър – размишлява Георги Черкин. – Подобни концерти имат успех и на човек му се налага да изсвири някой друг бис. Бисовете обикновено са само за соло пиано, а не за пиано и оркестър. И така най-спонтанно оркестрирах едно от „Годишните времена” на Чайковски „Април”. Изпълниха го „на бис” със съпровод на симфоничен оркестър. Този бис имаше много голям успех и реших да направя всички пиеси от „Годишни времена” на Чайковски и един концерт, посветен на тази концепция. Изпълних „Лунна соната” от Бетховен с пиано и оркестър, транскрипция и пълния годишен цикъл, всички „Годишни времена” на П.И. Чайковски. Партията на пианото запазвам в оригинал, а симфоничният оркестър подчертава различните нюанси, за да са още по-въздействащи на публиката.”
cherkin-1_1134

Публиката вече е аплодилара изпълненията му на тези творби в България, Франция, Южна Корея…

„От ученик се занимавах както със свирене, така и с композиция и оркестрация. Учих дори композиция в музикалното училище в София при младия тогава композитор Георги Арнаудов. Беше като кръжок, допълнително. Имам и концерт за пиано, незавършен. В този период се занимавах много активно с писане на композиции за оркестър. Четях много, много се интересувах, изучавах симфонии, партитури и навлязох навътре в тази материя. Отдаваше ми се поради афинитета, който винаги съм имал.
CherkinArtisticQ

БС: С баща Ви и майка Ви ли говорехте за проблемите на оркестрацията?

ГЧ: Споделял съм преди окончателния вариант. Първото нещо, което направих прозвуча с оркестър. Натрупах  голям опит още преди пет, шест години. Получих редица поръчки от Южна Корея за оркестрация на песни за глас и пиано, над 20!… от корейски композитори. Направих ги за глас и симфоничен оркестър. Изпълниха ги в България,  в Канада и в Южна Корея. Те са по-скоро класическа романтична музика. Интересно ми беше, че имах шанса  да  чуя как ще прозвучи с оркестър.

БС: Дали предпочитате да свирите  като солист на симфоничен оркестър или на солов рецитал, камерно?

ГЧ: Предимно с оркестър предпочитам. Амплоато ми е да свиря с оркестри, солист на оркестри.

БС: Какво мислите за ученето?

ГЧ: По принцип има значение за всеки човек. Обаче има и други моменти: колкото и да учиш, ако не носиш таланта в себе си много трудно можеш да правиш нещо устойчиво. Това са два взаимнозависими фактора всъщност.

БС: Какво Ви е дало ученето?

ГЧ: Познания, но мисля, че човек сам трябва да се ориентира, сам да открие желание да учи, а не това, което му казват.

БС: Има ли значение, че сте учил при най-големи имена и педагози?

ГЧ: От голямо значение е. В процеса на растеж на един човек всеки  има нужда да стигне до някъде. Учих  в Италия при Серджо Пертикароли, в Академията „Санта Чечилия”, специализирах при най-реномираните преподаватели. Всички те са ми показали пътя, насочили са ме. Аз самият имам афинитет към това да се усъвършенствам. Овен това бях асистент на моя преподавател в Музикалната академия „Панчо Владигеров” проф. Атанас Куртев…

БС: Учителите Ви са различни като темперамент – не беше ли объркващо?

ГЧ: Не, аз винаги съм се стремял към своя темперамент.

БС: Имаше ли много отчаяние?

ГЧ: В чисто музикален аспект никога не съм се  отчайвал. Моментите на отчаяние са в личния живот. Музиката винаги, лично на мен, ме е владяла 100%  във всичко…

БС: Не е ли обезукуражаващо, когато класическата музиката  някъде не е популярна и ценена колкото по времето на родителите  Ви, на дядо Ви?

ГЧ: Един човек за да разбира от класическа музика, трябва да мине през някакъв вид обучение, образование. Така както, ако не говориш, не знаеш чужд език, когато едно стихотворение е на английски или на немски, няма как да го разбереш. Всяка друга музика поп, рок, джаз е като производна на класиката. Дори ми е било странно, когато сравняват класическата музика с друг вид музика.

БС: Какво Ви е привличало,  има  ли композитор, който Ви е привличал преди и сега?

ГЧ: Руската музика е изиграла голяма роля в моето израстване. Чайковски, Рахманинов са  композитори, които много ми повлияха още като ученик.

БС: Руската музика беше нещо, което в къщи ли чухте или на уроците по музика открихте за себе си?

ГЧ: В къщи  слушах много музика и на записи и в зала „България”. Ходих на концерти, запаметявал съм от ноти и това, което докосна сърцето ми беше Първи концерт от Чайковски.  След това Концерт №2 на Рахманинов. Чувствам, че съм много добре подготвен, че съм се потопил в този свят и съм готов да дам от себе си…

БС: С транскрипциите ли?

ГЧ: Моята основна идея е чрез тези оркестрации да правя по-достъпни, за по-широк кръг хора, дори и към такива, които не са чак толкова образовани и за самата музика. Самите аранжименти приспособяват пианото и в една голяма зала, когато порзвучи рояла с оркестър е много по-въздействащо за публиката.

БС: От значение ли е на какъв роял свирите?

ГЧ: Има значение акустиката. Много обичам акустиката да има добра реверберация, да отзувачи звука. Инструментът  е хубаво да е с разнообразен звук.

БС: В Южна Корея гледахте ли природата или се съсредоточихте за концертите в залите?

ГЧ: Има голям подем в Южна Корея на музика, изкуство. Само в Сеул са над 60 музикални училища. Там се счита за въпрос на престиж детето им да учи музика. Хората масово посещават концерти. Аплаузите са много възторжени. Много сърдечна публика. След един концерт, свирих  Рахманинов, Концерт за пиано № 3, много хора се снимаха с мен, искаха автографи. Беше много приятно.

БС: Какво мислите за публиката   в Южна Корея, имаше ли млади хора на концертите?

ГЧ: Много млади хора и много ентусиазирани млади хора искат да напреднат. Публиката е предимно от млади хора в Южна Корея. Има много деца ученици и студенти, които  искат нещо да научат, да придобият опит и най-малкото да сравнят себе си. В Сеул и в други големи градове и на острови съм свирил с корейски диригенти.

183

Разговора води Боряна Статкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*