11th Nov2013

So Independent 2013: Отмина фестивалът на независимото американско кино…

by Черно и Бяло

В очакване на КИНОМАНИЯ 2013 на 14 ноември!

poster1

Спомняте ли си закачливата и мила емблема на Феста- хвъркатото човече с големи светещи очи и очила- готови за Кино! Ще ви запозная с неговия създател Владимир Тодоров, който беше почетен гост на Фестивала. Той е автор, илюстратор и филмов художник с над 20- годишен опит в киноиндустрията. Работил е с всички големи студия в Холивуд и е участвал в създаването  на анимацията и типажите във филми като “Космически забивки”, “Стюард литъл” 1 и 2, “Хари Потър и философският камък”, “Ерагон” и други.

“Как стигнах до визията за човечето?- “ Чудех се как да избегна очевидното визуално послание- типичната символика, свързана с  independent: свобода, разчупване на окови, полет и т.н. И реших, че най-добре е да направя нещо близко до това, което правя относително добре от години в киното и книгите- да бръкна в торбата с герои /типажи и да извадя най-подходящия за случая /според мен/. Той напомня много от типажите, които съм създавал и същевременно носи нещо  ново и характерно свое. Как нашият човек се връзва със So independent? Просто е…РАЗЛИЧЕН. Нетипичен, нестандартен, неочакван, изненадващ, той идва от друг свят- онзи, който може да съществува само във филм, книга или собствената ти фантазия… Дал съм му крила, за да може “да се измъкне”, ако се наложи.”

the_immigrant_1-620x827Имигрантката / The Immigrant
Драма, САЩ 2012 год.
Режисьор: Джеймс Грей
Сценарий: Джеймс Грей, Рик Менело
Продуценти: Джеймс Грей, Антони Катагас, Грег Шапиро, Кристофър Удроу
Оператор: Дариус Конджи
Музика: Кристофър Спелман
Участват: Марион Котияр, Джереми Ренър, Хоакин Феникс, Дагмара Доминчик, Анджела Сарафян, ДиДи Лъкс, Антони Короун

1920. В търсене на ново начало и на американската мечта, Ева Цибулски и сестра ѝ Магда напускат родната си Полша и отплават за Ню Йорк. Когато пристигнат на остров Елис, лекарите откриват, че Магда е болна и разделят двете жени. Ева е пусната да се скита по враждебните улиците на Манхатън, докато сестра ѝ е под карантина. Сама, без да има към кого да се обърне и отчаяна в желанието си отново да се събере с Магда, тя бързо става жертва на Бруно – обаятелен, но злонамерен човек, който я приютява и я принуждава да проституира. Но един ден Ева се запознава с братовчеда на Бруно, сърдечния илюзионист Орландо. Тя хлътва по него и той бързо става единствения ѝ шанс да избяга от кошмара, в който се намира.

Кинокритиката за филма:

“Докато гледах филма, често се озовавах в положение да гадая върху сюжета, да се питам как и дали всичко ще се подреди, дори при всичките му майсторски, безцеремонно натрупвани и преливащи се елементи, изграждащи кулминацията в най-пълната й мощ, която някога съм преживявал. Няма да забравя лесно бурята от емоции, която ме връхлетя при стопяването на последния кадър – шокът, че старото е пак ново, че е постигнато чудо, че страхотен филм изгрява пред очите ми, като видение, като  сън.” – Кийт Ълич – Time Out New York
“Дори и зрителите, които не са впечатлени от филма, ще бъдат принудени да признаят, че финалните сцени и грандиозно изпипаният бавен кадър в края са изключителни. По мое мнение това е най-добрият филм в този жанр след “Америка, Америка” на Елиа Казан, припомнящ страданията, които имигрантите са преживели и продължават да преживяват и до днес.” – Джордан Хофман – Film.com

Филмов фестивал в Кан 2013

Номинация за Златна палма – Джеймс Грей

Ето и мнението на нашата кинокритичка Боряна Матеева; с проф. д-р Вера Найденова разговарят за кинофестивала в Кан 2013 на страниците на списание “Кино”- “С лице към популярните жанрове”:

“В линията на класическото психологическо кино, но с примеси на мелодрама беше “Имигрантката” на Джеймс Грей с френската актриса Марион Котияр в ролята на полска имигрантка. Този филм не получи награда /освен че е в конкурса, което само по себе си е голямо признание/, но дава жива и реалистична представа за човешкия фундамент на съвременна Америка, показва цената, която имигрантите от началото на 20-ти век са платили за оцеляването и интегрирането си. Крайно унижение, безкрупулна експлоатация, принудително проституиране, кръв и неистова воля за живот, за се приспособиш и устоиш на бруталността на живота.След този филм виждаме “американската мечта” и американската нация в друга перспектива.”

2Преди полунощ / Before Midnight
САЩ, 2013 год.
Драма
Режисьор: Ричард Линклейтър
Сценарий: Ричард Линклейтър, Жюли Делпи, Итън Хоук, Ким Кризан
Продуценти: Христос В. Константакопулос, Ричард Линклейтър, Сара Удхеч
Оператор: Христос Вудурис
Музика: Греъм Рейнолдс
Участват: Итън Хоук, Жюли Делпи, Сиймъс Дейви-Фицпатрик, Дженифър Прайър, Шарлот Прайър

Девет години след „Преди залез”, високо оцененото продължение на филма „Преди изгрев”,  режисьорът Ричард Линклейтър отново работи в екип с Итън Хоук и Жюли Делпи в „Преди полунощ”. Третата част от поредицата представя техните герои като двойка, която отглежда своите дъщери близначки. Джеси (Хоук) се опитва да поддържа отношения с тийнейджъра Ханк, негов син от първия му брак. Но връзката им е обтегната, въпреки че Ханк е прекарал цялото лято с баща си и семейството му. Междувременно Селин (Делпи) трябва да вземе трудно решение за своята кариера.

Кинокритиката за филма:

“От първата до последната сцена Хоук и Делпи са брилянтни и се превъплъщават в ролите си като в собствена кожа. А и Линклейтър ловко проследява емоциите, витаещи в пространството, изпълнено със словесната им препирня. Достойният за награда сценарий на „Преди полунощ” пресъздава любовната треска и преходността на любовта, но е и забележимо великодушен към човешките слабости, дори когато хумористичните стрели раняват до кръв.  Горе главата, Оскар, това е филмът!” – Питър Травърс – Rolling Stone
“Според прословутата фраза на Жан-Люк Годар, „Киното е истината 24 пъти в секунда”. Лесно е да се забрави това на фона на свръхпродукцията от блокбастъри и натоварения със специални ефекти масов пазар. Нужна е творба като „Преди полунощ”, която да ни припомни какво значи „истина”. Тя е крехко нещо, което лесно можем да пропуснем – отчасти или изцяло. Няма нищо нередно в бягството от действителността – харесвам много филми на тази тема. Но да се изправиш пред нещо откровено и истинско на големия екран е рядкост и изисква сила. То остава в теб както нищо друго на света. „Преди полунощ” е художествена измислица, но със същата сила филмът би могъл да бъде и документален.” – Джеймс Берардинели – Reel Views

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*