07th Oct2013

Украйна винаги е била част от Европа

by Черно и Бяло

Интервю с Н. Пр. г-н Микола Балтажи,  извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България

И ЕС, и Русия са стратегически партньори за нас

България подкрепя евроинтергационните стремежи на Украйна

На 2 октомври в СБЖ представители на медиите се срещнаха и разговаряха с Н. Пр. Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България. Инициативата се проведе в рамките на традиционните срещи, организирани от Клуба на журналистите международници с посланици и дипломати, акредитирани у нас, и бе подкрепена от Дружество „Найден Геров”. Любезен домакин бе Снежана Тодорова, и. дл. председател на СБЖ. Всъщност последните три месеца бяха много интензивни и наситени с работа за украинското посолство и Н.пр. Микола Балтажи: поредица събития по повод 1025-та годишнина от покръстването на Киевска Рус, такива и по повод националния празник на Украйна – 24 август, срещи с български политици във връзка с очакваната от всички украинци Вилнюска среща…

Украинският посланикът сподели с нас мисли за…

22-та годишнина от Независимостта на Украйна
Денят на независимостта отразява многовековната мечта на народа ни да има собствена държава, със собствен език и култура. Украинците се гордеят с него и го отбелязват с много прояви и в Украйна, и извън нея. Украинската диаспора е много активна по този повод. Всяка година около тази дата се провежда и форумът – Световен конгрес на украинцитe, който този път беше в гр. Лвoв.

1025-та годишнина от покръстването на Киевска Рус…
За мен покръстването на Киевска Рус е голямо историческо събитие, защото всъщност чрез него Украйна се присъединява към европейското културно и духовно пространство, към европейската цивилизация. Украйна винаги е била част от Европа и всъщност нейният съзнателен евроинтеграционен избор – да стане в перспектива член на ЕС, може да се разглежда като логическо развитие на това. И аз много се радвам, че годишнината бе отбелязана с посещения на делегации на високо държавно ниво, на църковно и др. А тук, в София, ние организирахме няколко събития, свързани с този исторически акт. Сред тях най-важните бяха молебенът в храм-паметник „Св. Александър Невски”, отслужен от настоятеля му – епископ Тихон. Той се проведе по едно и също време, паралелно с този, който се отслужи в Киево-Печерската лавра. Другото важно събитие за отбелязването на 1025-годишнината от покръстването бе в Музея на Светия синод, където директорът му ни запозна с уникални експонати, свързани с покръстването. Те показват много близките духовни връзки между Украйна и България през вековете.

Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС
Европейската интеграция с крайна цел – членство в ЕС, е приоритет на външната политика на Украйна. А задача номер едно в момента е подписването на Споразумението за асоцииране. Аз смятам, че Вилнюската среща «Източно партньорство» през ноември е голям шанс както за Украйна, така и за ЕС. Споразумението за асоцииране, включващо създаването на свободна и всеобхватна зона за свободна търговия е много важно и отговаря на интересите на двете страни. Ние ще започнем частично да прилагаме спогодбата до пълното й влизане в сила, което е много важно пак и за Украйна, и за ЕС. Украинското правителство, президентът, експертите, дипломатите правят всичко възможно подписването да стане реалност, да бъдат изпълнени препоръките на ЕС.

Европейския или Евроазийския съюз?
На 31 май Украйна подписа меморандум за задълбочаване на взаимодействието с Евроазийския съюз, който предвижда нашето участие в него като наблюдател. Европейската комисия не поставя въпроса или-или. Украйна ще подпише Споразумението за асоцииране, което ще бъде един качествено нов етап, който ще мотивира нашите икономически и демократически реформи. Това е изборът на Украйна. Приоритетът ни е европейска интеграция и той е вкаран в нашето законодателство още от момента на прокламирането на Независимостта на страната ни. Но ние трябва да се съобразяваме и с интересите на Руската федерация, с икономическите процеси, които се развиват в постсъветското пространство. В този смисъл нашата интеграция в ЕС не трябва да става за сметка на Руската федерация, която е наш стратегически партньор. Ние имаме прагматически интереси в различни сфери, преди всичко в икономическата.

За този триъгълник Украйна – ЕС – Русия много се говори…както и за отношенията в неговите рамки, за опциите, перспективите. Въпреки че едва ли той съществува на практика. За ЕС и Украйна, и Русия, са стратегически партньори. За нас е същото. За Украйна и ЕС е стратегически партньор, и Руската федерация. Русия, в рамките на така наречените «четири пространства», също развива взаимоотношенията с ЕС, провежда преговори за спогодба. Така че нашите отношения с ЕС не могат да влияят на отношенията ни с Руската федерация. Както и нашите отношения с Русия също не могат да влияят на диалога ни с Брюксел.

Ролята на България
България подкрепя евроинтергационните стремежи на Украйна и нашето желание за подписване на Споразумението за асоцииране. Страната като член на ЕС е част от европейските институции, от ЕК, от ЕП и ние усещаме подкрепата й по всички тези линии. Но България е важна за нас и от практическа гледна точка, от гледна точка на нейния опит при присъединяването й към ЕС, който ние внимателно проучваме. България ни помага с експертна помощ. Тук идват наши специалисти от различни ведомства и министерства, за да разменят мнения и опит с вашите.   

Двустранните ни отношения и приоритетите в тях
Бих ги характеризирал като отношения между две приятелски държави – с позитивно развитие и голяма перспектива. Ако говорим за приоритетите, те съществуват във всяка една посока – политическа, икономическа, научно-техническа, културно-информационна и т.н. В политическата сфера работим за активизиране на отношенията на високо държавно ниво, на междупарламентарните връзки, за развиване на механизма на политическите консултации между външните ни министерства и ведомства. В икономическата сфера традиционно приоритетът е повишаване на стокооборота. За съжаление, в последно време, имайки предвид световната икономическа криза и намаляване на потреблението, имаме намаляване на търговския обмен. Но същевременно констатирам голям интерес от българските производители и фирми за активизиране на тяхното участие на украинския пазар. Някои от тях са го загубили в началото на 90-те години и сега търсят пътища отново към него. Например, на нашия пазар липсват отдавно българските зеленчуци, цигари. Интерес към нашата страна имат и българските инвеститори. И обратното. Има над 200 украински фирми, които много добре работят на българския пазар, а през него имат и директен достъп до пазарите на страните от ЕС. Те са в различни области – енергетика, селско стопанство, хранителна промишленост и др. А с подписването на Споразумението за асоцииране ще се открият още много нови възможности за стокообмен между нашите страни.

Туризмът и културата
България е била и продължава да бъде една предпочитана туристическа дестинация за украинските туристи. Трябва обаче повече да работим за обратното – повече българи да посетят Украйна. Трябва да популяризираме страната си тук. Защото ние също имаме много атрактивни туристически обекти. А и Кримското крайбрежие е много красиво и трябва да се види. Туризмът не е само почивка, не е само бизнес, туризмът е и култура.

А що се отнася до културните връзки – през март тази година проведохме Дни на украинската култура в България – с концерти, срещи на български и украински поети и писатели, изложби… Наскоро, по случай 22-та годишнина от Независимостта на Украйна организирахме изложба на графика Олег Денисенко в Националния етнографски музей при БАН. Мислим вече и за проявите през 2014 г., когато се отбелязват 200 години от рождението на гениалния син на украинския народ Тарас Шевченко. Планираме в това число и Седмица на украинското кино. Убеден съм, че и България има какво да покаже на украинската публика – своите икони, своите златни съкровища и др. Украинският народ и българският са много близки по дух. Това се видя и в прочутия детски лагер Артек, където неотдавна се проведе Младежка среща на ОССЕ. Там имаше и български деца, които останаха изключително доволни.

Резултатите от украинското председателство на ОССЕ
 ОССЕ е уникална организация, в която членуват 57 различни държави, които обхващат едно огромно пространство от Ванкувар до Владивосток. Това, което липсва в последно време е доверието. И фокусът на нашето председателство през първото полугодие на 2013 г. беше да го възстановим чрез реализацията на нашите приоритети и цели. Има прогрес. Предоставихме площадка за преговори по въпросите на регионалните конфликти. Стартирахме инициативата „Хелзинки плюс 40”, с която започваме дискусия за бъдещето на ОССЕ. Проведохме редица международни изяви и конференции в различни сфери. Много важна срез тях беше тази за трафика на хора. Както и Младежката среща на ОССЕ в Артек, за която споменах. Повдигнахме и въпроса за енергийната сигурност. И предложихме през октомври в Туркменистан да се проведе международна конференция на тази тема. Подготвяме се и за срещата на министрите на въшните работи в гр. Киев през декември.

Екатерина Павлова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*