07th Oct2013

Фестивални отблясъци от екрана

by Черно и Бяло

В очакване на Фестивала на независимото американско кино и КИНОМАНИЯ 2013-та, нека си припомним тези филмови събития от миналата, 2012 година…

Богати, разнолики и празнични събития утвърдиха значимостта на другото, различното кино в месеците преди Нова година. Запалени киномани, изкушени зрители и видни критици се наслаждаваха дни наред на два престижни фестивала…

Стартът авторитетно откри Фестивалът на независимото американско кино за трета поредна година с 45 заглавия; изключително нови игрални, документални филми, с творби на майсторите на другото, различното кино. От 25 октомври до 4 ноември българската публика имаше чудесната възможност да се запознае с нетрадиционната страна на американската култура- всъщност това бе основният стремеж на фондация Америка за България, да разбие клишетата. Sofia Independent Film Festival показа безусловно, че американското кино не е само Холивуд и ,че един кадър казва повече от хиляди думи.

Жана Караиванова: “Юнайтед Арт” обединява дейността на американската Фондация за Българо- американски културен обмен и Фондацията за българска култура в Америка. Мисията на двете фондации- едната със седалище в Ню Йорк, а другата- в София, е да създават и утвърждават културен мост между България и Америка; а основната цел- да предоставят възможности за срещи между творците и да осъществяват съвместни проекти, и така да играят активна роля в процеса на сближаване между двете култури. Главно събитие на Юнайтед Арт в САЩ е фестивалът на българското кино в Ню Йорк”.

А със Sofia Independent Film Festival американското кино срещна своите почитатели и получи топлия прием, който се очакваше…

Изключително силни документални ленти… И тъй като съм пристрастна към актьорското тайнство на безмерно талантливия Киану Рийвс, започвам със “Side By Side”- “Един до друг”. Той и  Джъстин Сласа, който беше гост на Фестивала, са продуценти на филма: “ Киану  и режисьорът се познават от друг филм, срещат се в  модерно студио и гледат  обикновено и дигитално кино, виждат разликите в качеството на цветовете, на компютърните възможности…” и след една седмица Киану Рийвс решава да продуцира проекта. “Един до друг представлява вълнуваща обиколка на миналото и бъдещето на филмовото изкуство.Стандартният формат за запис на движещи се изображения става филмът с неговото раждане. Но пред последните две десетилетия се очертава това форма дигитализирано кино, която разбива представите за филма като такъв. Рийвс прецизно и артистично изследва развитието на киното и влиянието на дигитализацията чрез задълбочени интервюта с холивудски майстори като Джеймс Камерън, Дейвид Линч, Мартин Скорзесе, Стивън Содърбърг и още много други.

Другият интересен и забавен филм беше “Уди Алън: Документално”. Биографичния профил на човека, актьора и режисьора проследява кариерата му от 50-те години на миналия век чак до наши дни. Освен кадри от живота му/ у дома и на снимачната площадка/, документалната лента включва обиколка на любими  места от детството му в Бруклин и коментари по негов адрес от звезди като Антонио Бандерас,, Пенелопе Крус, Джон Кюсак, Скарлет Йохансон, Даян Кийтън, Шон Пен, Мира Сорвино и други.

Програмата на игралното кино предостави за всекиго по нещо: класическите филми на майстора Джон Касавитис: “Сенки”, “Жена под влияние”, “Премиерата”, портрет на “ганстера” Куентин Тарантино с добилите отдавна популярност “Криминале”, “Джаки Браун”, “Убий Бил 1” и 2.

Възторжени бяха отзивите за “Сеанси”, вдъхновен от истинска история  между двама души: човека в инвалидна количка на 36 години вече  не желае да бъде девствен и  професионална секс- учителка. Филмът следва интригуващата връзка на героите, която се развива, докато тя го   отвежда  на пътуването му към мъжествеността.

С удоволствие изгледах една от последните роли на Джони Деп в “Дневника на едно пиянде”. Изморен от шума и лудостта на Ню Йорк в края на ерата на Аденауер, неговият герой Пол Кемп пътува до девствения остров Пуерто Рико , за да пише за местния вестник. Приемайки просмукания от ром живот на острова, журналистът е поставен пред избор: да се използват думите му за финансова полза на корумпирани бизнесмени или да  ги изобличи. Естествено, Джожи Деп блестящо се справя и с този образ!  Не мога да пропусна острата като бръснач хаплива комедия на прочутия Роман Полански “Касапница”, в центъра на която са родителските разногласия. Режисьорът и   сценарист София Копола ни отведе “Някъде” с една лична история между лутащ се баща и внезапно появилата се дъщеря. Творбата предава прекрасно настроение и атмосфера, а меланхолията и духовното докосване носят истинска наслада.

През изминалата есен пристигна и Киномания, още по- нагиздена с пъстроцветни и бляскави филми, не само в София, а в Пловдив и Варна. Отново залите се превърнаха в сцена на емоции и нови изживявания. Подбраните 64 ленти от цял свят включваха разнообразни заглавия в разделите: “Българско кино”, “Класически удоволствия”, “Екранизации”, “Детски игрални” и “Детски анимационни филми”, “Кулинарно кино”, “Музиката”, “Киното и неговата история”, “Италианско кино”, “Фестивал на френския филм” и пищния “Фестивал на фестивалите”.

Невъзможно е да се спра на всички забележителни  творби, ала не мога да пропусна тържественото откриване, предизвикало възторга, радостта и опиянението от концерта на феноменалните “Мистерията на българските гласове”. Видяхме  и филма “Балканска мелодия” за техния път към световната слава. Повече от 50 години швейцарският музиковед и изследовател Марсел Селие пътува със съпругата си Катрин из Източна Европа. И преоткрива легендите и фолклорното богатство на “Мистерията на българските гласове”, и на уникалния повелител на пан- флейтата , композитора Георге Замфир. Срещата с този самобитен талант ни потопи в една духовна територия и ни извиси към Вселенски измерения На фона на размириците на прехода в страните от Източна Европа, красотата и вечността на музиката остават непокътнати.

Изненада и откритие миналата година беше “История на филма Одисея”- 15-сет часова лента, разказваща вдъхновяващата история на филмовото изкуство и два дни пробуждаше фантазиите на зрители и киномани.

Удоволствието от класическото кино си припомнихме с “Бони и Клайд”, “Аз пея под дъжда”, “Котка върху горещ ламаринен покрив”, “Професия репортер”; и особено със забавния мюзикъл на режисьора Винсънт Минели “Да се срещнем в Сейнт Луис” с очарователната Джуди Гарланд; всъщност това са родителите на неустоимата Лайза Минели!

Завладяващата киноистория на “Хемингуей и Гелхорн” акцентираше  върху битките между двама души- умни, с ясни политически убеждения и силна воля. Освен драматургичните му и визуални качества, този биографичен калейдоскоп се отличаваше с превъплъщението на Клайв Оуен като великия писател Ърнест и Никол Кидман като военната кореспондентка Марта Гелхорн; тя успя да изиграе 28- годишна привлекателна жена и 70-годишна възрастна дама без никакъв грим или визуални магии.

Ярки заглавия с високи постижения и широк адрес: “Мир, любов и неразбирателство” с неостаряващата Джейн Фонда, изиграла баба хипи, която знае как да живее пълноценно; “Изобретението на Хюго” на Мартин Скорзесе- докато се опитва да разгадае тайната на старинен часовников механизъм, Хюго научава любопитни факти за раждането на киното и за вълшебствата на братята Люмиер. Естествено, и тази Киномания не мажа да мине без Уди Алън! “На Рим с любов” е калейдоскоп на човешки съдби във вечния град, където се преплита хумор и романтика. Този път световноизвестният и обичан режисьор избира италианската столица като идеална среда за игрален филм с много прочути актьори от различни страни. Според него Рим е прекалено голям, за да си позволи развитие на една единствена сюжетна линия.

Сред общата характеристика на киномаратона, заслужено място зае и второто издание на Фестивала на френското кино. Селекцията на 10-те ленти, разнообразни по жанр и сюжет, беше изключително успешна. Вниманието на публиката беше привлечено от филма “Реноар”, който ни запозна не само с последните години от живота на художника Огюст Реноар, но и с взаимоотношенията между него и сина му Жан, големия френски режисьор от първата половина на ХХ век. Ето че една девойка, появила се като по чудо в живота на семейство Реноар, вдъхва неочаквана енергия на стареца. В този Средиземноморски рай Жан пък се влюбва в своеволната червенокоса красавица. Спокойният и лиричен режисьорски стил брилянтно улавя полупровинциалния стил на живот на персонажите, а операторското майсторство сякаш рисува кадрите като фрески и придава на пейзажа сияйност.

С голямото си умение, дълбочина на чувствата и кинематографична елегантност ме покориха два филма- различни и необичайни. “Обикновен живот”- Китай, Хонг Конг- спокоен, без кой знае какви събития сюжет за връзката между млад мъж и домашната прислужница в най-човешкия смисъл. Майсторски и трогателно е разказана обикновена житейска история във времена, когато лоялността между работодател и подчинен бързо изчезва. “Обикновен живот” рисува култура, в която един човек посвещава живота си на дадено семейство и в замяна е обичан като един от тях. Силно въздействащ, но не и сантиментален филм.

Унгарецът Ищван Сабо отново ни поднесе  изключително умело режисираната психологическа драма по романа на сънародничката му Магда Сабо. Филмът “Зад вратата” буди любопитството не само на героинята – успешната писателка Магда, но и на зрителя. Тя наема икономка- възрастната съседка Емеренц, на която поверява грижите за уредения си дом, и не обръща внимание на всички загадки около нейния живот. Но, защо тази жена се страхува от бури? Защо е толкова вманиачена на тема ред? Защо живее толкова самотно? Какво крие в миналото си? Действието се развива през 60-те години и ни връща в загадките на миналото… Главните роли са поверени на две превъзходни актриси, които се надиграват. Достолепна във великолепието си е Хелън Мирън, чиято героиня ни доказва, че еднакво благородно е да спасяваш еврейско дете от смърт и … да отглеждаш, въпреки забраната, девет котки  “Зад вратата”.

“Киномания през есента е нещо като камертон през пролетта за приближаващия се София Филм Фест- според неговият директор Стефан Китанов- Филмите са по-тежки, авторски  и пръскат особени флуиди, които да стигнат до зрителите.”

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*