25th Sep2013

„21 век – век на хуманитарната култура” ли е…

by Черно и Бяло

Изявени жени от цял свят се събраха, за да изкажат своите възгледи и позиции по тази тема на конференция, която се проведе от 13 до 15 септември в Руския културно-информационен център в София. Всички те – общественички, бизнес дами, дейци на културата от Беларус, България, Киргизия, Латвия, Русия, Сирия, Сърбия и др., са членки на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”, организатор на конференцията. От българска страна ги посрещна Ирина Кръстева – единствена засега носителка на тази награда у нас. В момента тя е председател на женския форум „Славянка”. Как протече и до какви резултати доведе срещата? „Конференцията събра в България жени от много страни, обезпокоени от проблемите в съвременното развитие на обществото. Ние ги споделихме помежду си и се опитахме да потърсим начин да направим конкретни стъпки за „увеличаване на доброто в света” /Лихачов/. В резултат на това, взехме решение да свикаме международен форум с участието на лидери и обществени деятели от западно-европейските и арабо-мюсюлманските страни, с цел съдействие за разрешаването на съществуващите конфликти, обединение на усилията по сближаване на социалните и духовни ценности, възпитанието на младото поколение в дух на толерантност и уважение към чуждата култура.” – сподели Ирина Кръстева. И изказа своите благодарности към тези, които помогнаха за осъществяването на конференцията: Виктор Баженов, ръководител на Представителството на Россътрудничество в България, Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ, Туристически информационен център – София, фирма „Роза импекс”, бизнес дамата Наталия Лебедева и сдружение „Спектър 21 век”.

А ние ще ви представим три от жените, чието присъствие не можеше да остане незабелязано.

Елена Лебедева, Русия, председател на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Елена Лебедева, Русия, председател на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

 

Тази изключително динамична, напориста, ерудирана и не на последно място – изключително елегантна жена, е продуцент, член на Съюза на кинематографистите на Руската федерация и на Евразийската академия за телевизия и радио, заслужил деятел на културата на Руската федерация. Като председател на клуба, тя ни разказа за него: „Нашата организация се създаде през март, тази година. Всички лауреатки на званието „Сребърен гълъб” от цял свят, автоматически станаха нейни членове. Всъщност досега сме имали три тържествени церемонии за връчване на тази награда и съответно имаме 30 отличени жени от 18 държави.”

Конференцията в България е първото заседание на клуба. Защо избират точно нашата страна? „Ние написахме писма до всички членове на нашия клуб със запитване къде бихме могли да проведем конференцията. Първа откликна Ирина Кръстева от България и ето ни тук.” – казва Лебедева. Всъщност София е избрана по ред причини. Първо, защото Россътрудничество ги подкрепя като им предоставя залите на РКИЦ за провеждане на събитието и дори настанява някои от участниците в няколко свои апартамента. Второ, всички пътуват за своя сметка и евтините цени в България също са важен аргумент. И трето: „При организирането на такива събития винаги е много важен партньорът, с когото работиш в страната. С него трябва да плуваш „в една лодка”. Ирина Кръстева се оказа такъв партньор. Тя реагира за всичко така бързо, както и аз.” – добавя Лебедева. Всъщност Кръстева предлага и темата на конференцията, която свързваме с името на Лихачов – „21 век – век на хуманитарната култура”. Но „Като имам предвид събитията по света, а и тези, които стават около нас, не мога да кажа, че това е хуманитарен век. Ние убеждаваме себе си, че ще се случи нещо хубаво, че нещо ще се измени, но аз не виждам как ще стане това в духовен, хуманитарен план.” – признава Лебедева. А тя като кинематографист има доста наблюдения…

Например, върху театъра в Русия: „От сцената звучат нецензурни изрази, могат да се видят порнографски сцени, и се смята, че това е нормално. Дори и когато пиесата е класическа, например Шекспир. Аз смятам, че той се е обърнал в гроба от този ужас. И когато ме убеждават: „Не, ти не разбираш! Това е нов език, ново виждане, ново мислене!” им казвам, че това не е вярно. Най-любимият ми театър в Москва днес – това е Малый театър, който се ръководи от народния артист Юрий Соломин. Той поставя класическите произведения така, както ги е писал авторът. Там аз чувам правилния руски език, виждам такиви сценография и дрехи, които отговорят на времето, в което се развива действието. Защото, когато театрите поставят произведение на Островски, а героинята е с къса поличка или шорти, аз такова изкуство не мога да разбера. Аз искам да гледам красив театър, с красив декор, с красиви костюми, или поне такива, които да отговарят на замисъла на автора. Да се изопачават нещата хуманитарно ли е? На мен ми се струва, че не е. Това е моето мнение, въпреки че мнозина пишат, че това е прекрасно.” А може би и те не го смятат за толкова прекрасно, а мислят за финансовата страна… Дали парите няма да погубят хуманитарното в нашия век? Залети сме с евтини и жълти продукции. „Но знам, че истински големите артисти, големите творци, дори когато им предлагат изключително много пари, ако работата не съотвества на тяхната духовност, те я отказват. Независимо дали е в театъра, в киното или пък в телевизията. Има и такива, които ми казват, че са се снимали в някакъв сериал, но „ти не го гледай”, защото сме го направили за пари – нали все пак трябва да се живее. Ако този сериал не е достатъчно дълбок, не е достатъчно издържан, това е нормално – той все пак е насочен към определена публика. Но аз казвам, че сериозните, високо културните хора не се съгласяват с материал, който изкривява нашата литература, история, духовност, и те просто нямат право да участват в такива продукции. Защото при нас, пък и в България сега, има опити да се зачеркне историята, или да се пренапише така, както е удобно на някакви хора. С финансови интереси или хора от властта, или на групи от нея, или на хора от други страни.

Ще ви разкажа един много страшен случай.  По време на войната, моят баща попаднал в плен. А той беше голям като руски богатир. В концлагера го карали да кара продукти в кухнята, но той дори не е знаел какво има в кашоните. И редом с него били един поляк и един българин. По-късно те разказваха как благодарение на моя баща останали живи. Защото веднъж нещо станало и опаковката на кашоните се скъсала. Те видели, че в тях имало хляб и консерви, взели малко и така оживели. Защото в онзи момент били изключително изнемощели и почти загивали. След войната, връзката с българина прекъсна, а полякът дълго време идваше у нас. Преди време пътувах нанякъде и видях по телевизията, че в България са нацапали Паметника на съветската армия с розова боя. И това предизвика у мен не само сълзи в очите, аз спрях да дишам, получих спазъм. И тогава си помислих: ”Ето какво значи да забравиш историята!” Това е страшно. Когато славянски народи си правят такива неща, за каква хуманитарна култура да говорим?” Казвам й, че в България веднага се намериха хора, които изчистиха паметника и че нашето поколение помни историята. Проблемът е как да възпитаме младото. „Както възпитаваш едно дете, такова то ще бъде. Ако аз ходя на театър, и моето дете от тригодишна възраст ще ходи на театър. Ако ние със съпруга ми четем книги, а нашата библиотека наброява около 4 000 тома, и детето ни ще ги чете. Ако ние държим на това, то да не говори грубо на учителя си, не би го правило. Това е мое лично убеждение. Духовността се ражда и възпитава в семейството.”

Лариса Горчакова, Русия, една от учредителките на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Лариса Горчакова, Русия, една от учредителките на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Тя е президент на руската обществената организация „Жените на нашия град”. Усмихната, активна, одухотворена жена, с широка душа, която се раздава за хората. Преди три години точно „Жените на нашия град” и Международния съюз на обществените организации „Лидери на световната общност” учредяват наградата „Сребърен гълъб”.  

ЧиБ: Г-жо Горчакова, разкажете ни повече за „Жените на нашия град”.

ЛГ: Организацията, която ръководя, съдейства за защита на правата на жените. Ние, нейните членки, разбираме, че за да защитаваме правата си, трябва да се обединяваме. И затова заедно с жени от други страни, провеждаме постоянно действаща международна конференция „Жените на 21 век – диалог без граници”. За вече 11 години съществуване сме направили 11 такива конференции. В рамките на тези конференции правим кръгли маси, тренинги и обучения за жени. Подписали сме договори с подобни организации от различни страни и вече сме много. На една от тези конференции, която беше в Днепропетровск, Украйна, взехме решение да създадем Международен съюз на обществените организации „Лидери на световната общност”, който да съдейства за запазването на социалните, културните  и духовно-нравствените традиции на народите. Всяка страна има уникални традиции, които съществуват от векове. Ние разбрахме, че най-главното е съхраняването им и предаването им на следващите поколения.

И така се събрахме в Черна гора на учредителна конференция. Присъстваха представителки на 21 страни. Имаше и мъже, които ни подкрепят, защото ние не ги изолираме, а напротив, искаме да работим заедно. Международният съюз на обществените организации „Лидери на международната общност” се ръководи от Управителен съвет, в който има представителки на 12 страни, както и няколко от различни региони на Русия. Мен ме избраха за председател на този съвет. На конференцията взехме решение да правим неща, с които да подпомагаме дейността на своите правителства и общества. И то не за да се появаваме по медиите, а защото душата ни го иска. И решихме за жените, които имат принос за развитието на своята държава и общество да учредим награда – Международен знак на общественото признание „Сребърен гълъб”. Оттогава го даваме. Носителките му работят в различни области на обществения живот: култура, наука, здравеопазване, защита на правата и интересите на жените и младежта. Когато обществена структура от някоя страна ни предложи някоя личност за тази награда, ние я обсъждаме и присъждаме. Всичките й носителки досега са изключителни жени, всеотдайни, които дават сърце и душа за другите. От България със „Сребърен гълъб” е отличена Ирина Кръстева.

ЧиБ: Смятате ли, че 21 век е век на хуманитарната култура?

ЛГ: Аз не само смятам, аз съм сигурна. И Лихачов е предвидил това. Казал е, че ако ние не се върнем към своите традиции, култура, запазване на езика, а се подчиним само на технократичните условия, то ще престанем да съществуваме като хора. Няма да сме мислещи, културни същества.

ЧиБ: Но като че ли политиката и духовните ценности на нациите не утвърждават това…

ЛГ: За съжаление в момента се извършва рушене на държавността, рушене на славянството. Това е политика. Политика, с която насилствено ни обвързват. Но вижте народите как се съпротивляват. Това съпротивление съм виждала и в Чехия, и в Унгария, и в България, и в Македония, и в Хърватия, и в Сърбия, и в Германия и в бившите съветски републики. Не познавам човек, който да казва „Не ми трябва моя език и моята култура!” А точно обратното. И ако някой твърди това, значи са му платили за целта. За съжаление, някои се опитват да ни внушат, че ние, хората, народа, можем само да ядем, потребяваме и ходим в тоалетната. И вместо да слушаме нашите народни песни и танци, ни принуждават да слушаме неща, които са ни неразбираеми, да гледаме по телевизията някакви колективни увеселения, които са ни чужди. И дори ни казват: „Вие не разбирате това, вие сте глупаци!” Това какво е? Това е неуважение към народа. Това е политика. А що се отнася до културата, трябва да ви кажа, че няма образование без култура. Трябва да се изисква от нашите правителства повече за културното развитие на детето, на човека. За култура трябва да има минимум 30 % от бюджета, а не 0,02%, което е пълно духовно безобразие. Защото културата, литературата, изкуството трябва да влияят на душата, да я възвисяват.

ЧиБ: Как ще продължи напред вашата организация, която има много интересни и смислени идеи. Как ще се финансират проектите ви?

ЛГ: Ние започнахме без никаква подкрепа и никакви пари. Правехме всичко сами, със свои средства. Но трябва да кажа, че например, в Украйна, в Днепропетровск много ни помогнаха. В Беларус също – имахме безплатни зали, пребиваване. И в Русия срещаме разбиране. В началото трябваше да покажем, че можем да правим нещо. Сега вече няколко години получаваме малки суми. С тях вече започваме да правим някои първи стъпки. Неслучайно аз донесох приветствия за участниците в нашата конференция в София от министъра на външните работи на Руската федерация – Лавров, от министъра на културата – Медински, от председателя на Россътрудничество – Косачев. Кой би ни ги дал, ако не ни познават, ако не са оценили нашата работа. Това също е помощ. Иначе ние тепърва ще подаваме заявки и проекти за различни дейности. Искам всичко, което правим, да бъде полезно всеки народ, за всяка страна. И накрая бих казала нещо, което се отнася за всички жени на нашата организация, което е нещо като девиз: „Да бъдеш жена, да живееш в любов, да светиш и да се озаряваш от тази светлина и всеки ден да отдаваш частица от себе си на хората – това е голяма чест, това е  призвание!”

Ясмина Азхари, Сирия, бизнес дама, носителка на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Ясмина Азхари, Сирия, бизнес дама, носителка на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Сигурно и заради събитията в Сирия, но най-вече заради самата нея, голям интерес на конференцията предизвика една жена от Латакия – Ясмина Азхари. Тя е сред 100-те най-влиятелни жени в арабския свят според  сп. Arabian Business. Сп. Форбс пък на два пъти я поставя сред 50 най-мощни арабски бизнес дами. The Ernst & Young я избира за предприемач на годината на Сирия за 2010. Неслучайно. С воля, предприемачески талант и мениджърски умения, Ясмина Азхари успява в област, в която традиционно – и то по цял свят, доминират мъжете – търговското мореплаване. Тя е партньор и зам.-генерален директор на Службата за търговия по море (TCO), корабна агенция, представляваща прочутата Maersk Line в Сирия. После основава MIRA Ко, която притежава и управлява молове и търговската компания AL YAM LLC. Азхари е първата жена, избрана в борда на търговската камара на Латакия. Многократно е оглавявала и комитета на бизнес дамите на Латакия. Отделно отделя много време и сили за благотворителна и обществена работа. Основава Mawared, неправителствена организация за подпомагане на жени, които искат да се занимават с бизнес. Президент е и на Bashaer Al Nour, която се грижи за деца с аутизъм и синдром на Даун.

Като член на Клуба на лауреатите на международната награда Знак на общественото признание „Сребърен гълъб” на конференцията в София тя говори за успешния бизнес на жените и възпитанието на техните деца: „Най-важната работа, която съм имала в живота си, е да съм майка. Затова и целта ми е да разкажа за това, какво съм работила досега и как моята работа е плюс и за обществото, и за семейството. И колко е важно успехът за започне от семейството.  Не може да има успех извън дома, ако нямаш такъв в него. Ние сме длъжни да се погрижим за образованието и въпитанието на децата си. Много е важно как ние оформяме техните мисли, убеждения, вяра. Това идва от нашите родители и се предава на нашите деца. Всичко тръгва от семейството, пренася се в нестопанските структури, в гражданското общество, а след това и в цялата страна.” Ясмина Азхари смята, че на децата трябва да се отделя „качествено” време, а не „количествено”. „Аз съм жена, която през целия си живот е работила. И съм дълбоко убедена, че в малкото време, което ми е оставало за семейството и моите деца, аз съм била с тях и съм разговаряла. Слушала съм внимателно какво ми казват и съм ги учила. В същото време имах много приятелки, които не работеха, но не общуваха с децата си. Моите винаги са знаели какво работя и сега, когато вече са големи, се гордеят с това, което правя и дори ми помагат в нестопанската организация, в която работя. Ние сме много добри приятели. Научила съм ги на уважение, на това да обичат своето обкръжение и страната, в която живеят. И вярвам, че когато те правят това, когато проявяват тази своя обич, тогава те ще имат успех. Защото аз, където и да се появя по света, навсякъде, казвам, че съм Ясмина Азхари от Сирия. Хората много бързо забравят моето име. Но те винаги помнят, че аз съм жената от Сирия. Гордея се с това. И научих моите деца да са такива. Да работят, за да може страната да се гордее с тях и те да се гордеят със своята родина.”

За тежкото положение в Сирия, тя сподели: „Никога не говоря за политика. Но винаги се моля за мир. Нашата страна беше прекрасна. Но сега не е така. Искам да се върне онази прекрасна страна, която беше Сирия. Ето, в момента и в Латакия има някакъв мир, но не знам какъв е. И ми е много мило, когато виждам хора от цял свят да се отнасят с любов и топли чувства към Сирия.” Ясмина Азхари вярва, че мирът може да бъде постигнат само чрез преговори – и то не само вътре в Сирия. Това трябва да се случи в целия свят, защото сирийският проблем се превърна в международен. А за бежанците добави: „Много ми е жал за хората, които напускат страната ни. Както ми е жал и за тези, които остават в нея, защото тя има проблеми. Бежанците винаги са загуба за една страна. Но се надяваме, че един ден те ще се върнат и заедно, ръка за ръка, ще строим Сирия с много любов и топли чувства. И всеки да даде от себе си това, което може да даде. Тук трябва да вмъкна, че през 2006 г. получих много висока награда – “Knight” от кралицата на Холандия. Тя ми бе дадена за помощта, която оказах на бежанците от Ливан в Сирия, да отидат в Холандия.”

Катя Христова

Снимки: Мари Каналян, СБЖ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*