14th Sep2013

Българско ехо от чилийския 11 септември

by Черно и Бяло

С премиера на книга и с дискусия бе отбелязана 40-годишнината от преврата в Чили и гибелта на президента Салвадор Алиенде. Подписка настоява за възстановяване на паметника на Алиенде в София и за назоваване на негово име на улица или площад

С представяне на книга и с оживена дискусия в СУ „Св. Кл. Охридски” бе отбелязана 40-годишнината от извършения на 11 септември 1973 г. военен преврат в Чили и от гибелта на президента на страната Салвадор Алиенде. Инициатори и съорганизатори на проявата бяха Център VIA EVRASIA и Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.

Акцент бе премиерата на изследването на младия доктор по история Александър Сивилов „Първият 11 септември. Чили 1973-1993”. Висока оценка на труда дадоха професорите Искра Баева и Драгомир Драганов – научен редактор и научен ръководител на автора. Заглавието на книгата прави алюзия със значително по-нашумелия през последните години атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк, извършен на 11 септември 2001 г. Още в увода Александър Сивилов обяснява мотивацията си да се посвети на изучаването на „първия 11 септември”, чилийския, когато „в Сантяго де Чиле се разиграват подобни събития – нападение срещу демокрацията, летящи реактивни самолети, горящи сгради и безсмислена смърт на обикновени граждани”. Младият учен, който е преподавател в Историческия факултет на СУ, привежда впечатляваща фактология и прави обстоен анализ на трите ключови периода, които обхваща изследването му – управлението на Блока на Народното единство в Чили, режима на военната хунта и прехода към демокрация. Това е първата книга с подобна тематика от български автор от 80-те години на ХХ век насам. Представянето й предизвика оживен интерес – конферентната зала на СУ се изпълни с преподаватели и студенти, дипломати и журналисти.

Дискусията, естествено, излезе извън рамките само на книгата и обхвана отзвука от чилийския опит в съвременна Латинска Америка, в България, а и в целия свят. Стана дума за спецификите и поуките от управлението на Алиенде – първия социалист в света, дошъл на власт с избори, за диктатурата на генерал Аугусто Пиночет, за мита за чилийското икономическо чудо, за прехода на Чили към демокрация, за българо-чилийските отношения във всичките им измерения.

Посланикът на Куба Тересита Капоте разказа за анализ на положението в Чили, направен от кубинския лидер Фидел Кастро по време на посещението му в България през 1972 г. Залата бе развълнувана и от песента на кубинския бард Пабло Миланес в памет на жертвите на преврата в Чили, изпята изключително емоционално лично от посланик Капоте. На свой ред посланикът на Венесуела Рафаел Барето припомни ролята на ЦРУ в свалянето на Алиенде от власт и направи обзор на намесите на САЩ в Латинска Америка и предизвиканите насилствени смени в правителствата на държавите от региона – включително до най-новите примери в Хондурас през 2009 г. и в Парагвай през 2012 г. Посланикът на Аржентина Гилермо Азрак се спря на напредъка на демокрацията в днешните латиноамерикански страни, на ориентирането им към устойчиво развитие, борба с бедността и широко социално включване, на мащабните процеси на интеграция в региона, олицетворяван от организации като Общността на латиноамериканските държави, Меркосур, Унасур и т.н.

Стилиян Бурханларски, изтъкнат латиноамериканист и бивш дипломат, повдигна въпроса за паметника на Салвадор Алиенде в София, премахнат през 1991 г. Тогава и разположеният в „Младост” булевард, носещ неговото име, е преименуван на „Андрей Сахаров”. Бурханларски разказа спомени от свое пътуване в Чили през 1996 г. заедно с българска делегация. При всяко подхващане от страна на нашите пратеници на въпроса кога Чили ще открие свое посолство в София (чилийското посолство, което отговаря за България, и до днес е разположено в Букурещ), домакините питали: „А какво стана с паметника на нашия президент Алиенде в София?” Бурханларски подчерта, че трябва да се учим на демокрация от Чили, защото паметникът на Алиенде, който днес се издига в Сантяго, точно до президентсикя дворец „Ла Монеда”, е открит по времето на управлението на негов политически опонент. Ораторът описа и своите напразни усилия след завръщането си да убеди тогавашното столично ръководство, че името на далия живота си в името на демокрацията Алиенде отново трябва да се появи на картата на София. Подобни опити са били правени нееднократно и по-късно. Бе припомнено, че още от 2008 г. в Столична община е внесена подписка с искане именно за възстановяне на паметника на Алиенде и за даване на името му на улица или площад. В нея личат имената на видни общественици и творци като Андрей Пантев, Любомир Левчев, Светлин Русев, Георги Константинов, Искра Баева, Виктор Самуилов и много други. На подписката и досега не е отговорено. Ето защо бе решено присъстващите да я допълнят и със своите подписи и в Столична община да бъде внесено ново писмо със същото искане. Подчертано бе, че паметта на чилийския президент е увековечена с улици, площади, болници и училища на негово име по цял свят, както и във всички европейски столици, а само в общините край Париж обектите, кръстени на него, са над 100.

Двама бивши посланици на България в Чили – Валери Йотов и Петър Атанасов, порицаха категорично закриването през 2011 г. на българското посолство в тази страна, с която имаме най-активен търговски обмен в региона, а ни свързват и многобройните чилийски емигранти, живели у нас след преврата. Посланик Йотов отбеляза, че също е поставял пред столичните власти въпроса за възстановяването на паметника на Алиенде и на улица на негово име. Подчерта още, че в Сантяго и до днес има булевард „България”. Разказа и вълнуващ епизод за училище, наречено „България”. То е функционирало в бедняшкия квартал на чилийската столица Киликура по време на правителството на Алиенде. Името му било изписано на голям ониксов камък. Нашата страна помагала, изпращайки за училището тетрадки и учебни помагала, а учителите идвали у нас на специализации. След преврата, когато военните унищожавали всичко, свързано с левицата или с тогавашните социалистически страни, учителите заедно заровили камъка с името „България”, за да го запазят. Той останал скрит през всичките 17 години на диктатурата на Пиночет. Днес, въпреки че училището вече носи друго име, камъкът с името на страната ни стои на почетно място. Посланик Йотов, който спциално подчерта много топлото отношение на чилийците към България, не скри болката си от закриването на посолството ни в Чили през 2011 г. и от разпоредената от тогавашното ръководство на МВнР продажба на притежаваните от българската държава сгради в Сантяго. Те наскоро били ремонтирани и в тях били вложени около 200 000 долара. България е успяла да опази тези сгради дори и през 17-те години на диктатурата, когато дипломатическите отношения между страните ни са били скъсани. В Чили страната ни има искрени приятели в лицето на чилийците, живели у нас в емиграция. Един от тях – Хорхе Вилчес – е и председател на учредената през 2011 г. Българо-чилийска камара, която при липсата на българско посолство се ангажира да съдейства за контактите между двете ни страни.

Посланик Петър Атанасов също изрази остро несъгласие със закриването на посолството ни в Сантяго. Той разказа за свои срещи с бившия чилийски президент Рикардо Лагос и приведе примери за непоносимостта на чилийските институции към корупцията.

Представителят на Почетното консулство на Чили в България и преподавател в СУ Андрес Сааведра, която живее в страната ни от около 30 години, подчерта, че най-големият внос от латиноамериканска страна в България е чилийският – той възлиза на 400 млн. евро годишно и се дължи на такъв стратегически продукт, какъвто е чилийската мед. С топло чувство и с носталгия към „мечтателите, които бяхме”, Андрес разказа и за други чилийци учили и живели в България. Тяхно дело, както и на български възпитаници от други латиноамерикански страни, е страницата във Фейсбук „С България в сърцето”, направена с огромна любов към страната ни.

Председателят на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България Къдринка Къдринова открои две важни посоки, в които чилийският опит оказва влияние върху съвременните процеси в света. Първата е демократичният път (чрез избори) за осъществяване на дълбоки обществено-политически промени, по който първи тръгва Салвадор Алиенде и по който днес се осъществява цялата „лява вълна” в Латинска Америка, отчела и грешките на Алиенде. Втората посока е налагането в света, включително и в България, на крайния неолиберален икономически модел, изпробван в Чили по време на диктатурата на Пиночет и лансиран като „чилийско чудо”, въпреки че в действителност по-сериозният икономически напредък на страната е постигнат чак след възстановяването на демокрацията. Ораторката пожела на автора на „Първият 11 септември. Чили 1973-1993” Александър Сивилов да продължи изследването си, което засега спира до 1993 г., за може да бхване и най-новите динамични тенденции в Чили, в Латинска Америка и в света.

Александър Сивилов обобщи приноса на Чили в световния опит за промяна на системата с демократични средства – както по времето на Алиенде, така и при смяната на диктатурата с демократично управление. Той говори и за „странната дипломация” на България спрямо Латинска Америка, която, наред с Русия, формира двата двата стратегически приоритета в международното сътрудничество на Европейския съюз. В същото време нашата държава, която разполага с дълбоки исторически връзки и в Латинска Америка, и в Русия, не само не ги използва, а сякаш нарочно им обръща гръб.

Къдринка Къдринова

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*