13th Sep2013

ИСКРЕНОСТТА ДНЕС, КАЧЕСТВО ИЛИ НЕДОСТАТЪК?

by Черно и Бяло

Интервю с Йоан Фреже, Yoann Fréget, носител на Голямата награда във Втори сезон (2013) на предаването The Voice на френската телевизия.

Йоан Фреже, любимецът на журито и на публиката в телевизионното предаване е: певец – солист и хорист на “Gospel 100 voix » (Госпел 100 гласа), изпълнител на Soul и Jazz ; Автор, композитор, интерпретатор и диригент; Дипломиран Музико-терапевт; Преподавател по пеене. Само на 26, а е вече единадесета година в професията.

Вие сте победителят в музикалното предаване The Voice тази година. Лесно ли беше?

(Смее се) Та, това е енергията на любовта! Аз нито съблазних, нито подкупих публиката… Само се постарах да й изразя моето уважение и моята толерантност, и да й предам обичта си чрез пеенето от сцената. Убеден съм, че беше взаимно.

Всъщност, моето обкръжение от Госпел, тъй като по натура съм прекалено искрен, никак не ме виждаше като участник в какъвто и да е конкурс от такъв род. (Смее се). Но крайното решение: да участвам или не – беше мое. Та, кой друг би могъл да вземе решение вместо мен?! Винаги съм знаел, че ще участвам в някакъв конкурс. Чаках момента да узрея за това. Даже, не бях този, който пръв потърси The Voice. Поканата за участие дойде от тях миналата година. Но не стана, защото отказаха да избирам сам песните си. Поставих това условие, защото не желаех да пея каквото и да е. Тази година приеха моето условие. Бях единственият сред участниците. На всеки етап, сам избирах какво да пея. Дори и това как да се обиличам за сцената. Мисля че това изигра роля в краймия резултат. За мене е важно как тръгвам към това което желая да правя. Обичам да чувствам песните със сърцето си, за да мога да ги изпълнявам и да ги поднасям на публиката с трепета на обичта. Така участието ми беше едно удоволствие. При това, първото издание на предаването ми вдъхна доверие и ме спечели с уважението му към артистите.

Бяхте 20 000 кандидата, а на финала останахте сам.

Да, бяхме 20 000 желаещите да пеем на сцената на предаването. И отбележете – всеки един от тези 20 000 беше на професионално ниво. Тук не можеше и дума да става за аматьори. Затова организаторите решиха, че победителят следва да има нещо друго, нещо специфично, извън владеенето и добре приложена техника на изпълнение: да има нещо, което да го отличава от другите.

Ще се опитам да предам накратко моя път на съзряване.

Когато бях на три годинки, родителите ми се разделиха. Това беше шок за мене. Емоциите от този факт се изразиха в едно доста силно пелтечене. В продължение на години го носих. Говоренето ми създаваше неимоверни усилия при общуване. Имах чувството, че се застоявах с часове при произнасянето на една единствена дума. Това ми костваше много енергия. Майка ми прецени, че е по-добре да напуснем парижкия регион и да се преселим на юг, на природа. Съзерцавах я като малък и се чувствах добре сред нея. На 15-годишна възраст срещнах Еманюел Джоб, който ми разкри обаянието на Госпел. Тази музика, но не като слушател, а като неин изпълнител, ми позволи да получа известна увереност при произнасянето на думите… Този факт от влиянието на музиката сърху мен, по-късно ме накара да запиша Музико-терапия, където се дипломирах, за да помагам на другите.

(Смее се) Разказвам всичко това, не защото моето пелтечене е накарало журито и публиката да да се смилят над мен и да ми подарят голямата награда. Напротив, на официалното ми представяне, нито журито, нито публиката разбраха за моя проблем. Произнасях ясно всяка дума докато пях и докато отговарях на въпросите на журито.

Казвам всичко това, защото благодарение на изуството надделях пелтеченето частично. А до голяма степен, го дължа на медитациите ми. Практикувам Сахажа йога от 19-годишна възраст. Това ми откри една широка възможност да се установя в собствената ми енергия и да се науча да се извисявам над дребнавото и повърхностното. Да разбера, че главното в живота ми е да давам обич… просто хей така, със сърцето си, без оглед на това дали другите ме обичат или не. И това беше единственото, което се опитвах да правя от сцената на The Voice: да чувствам обич в сърцето си и да я подарявам на публиката. Опитвах се то да е достатъчно дълбоко, да съм достатъчно искрен в това мое чувство, без да имам пред вид някого конкретно. И журито и публиката, с гласовете си, ми доказаха че съм на прав път.

И това е единственото, което ме отдели от другите, от тези 20 000 кандидати: обичта в сърцето ми, с която желаех да докосна сърцата на публиката. Защото всички участници бяка чудесни изпълнители! Всички, наистина всички, бяха на много високо ниво.

Как посрещнахте обявяването на резултата? Победата неминуемо беше един край, но и едно начало за Вас.

Как посрещнах обявяването на победителя ли? Бях по-скоро необвързан – не припаднах, не скачах от щастие… Как можех да си го позволя, след като до мене пяха още толкова много добри участници, към които чувствувах толкова уважение.

(Категорично). Да, наистина това беше един край и едно начало. Точно! За мен, една такава награда е и отговорност. След като получих наградата, следваше да я оправдая. Незабавно влязох в ролята си. Техниката на пеене, която изработих в родината си и с моите преподаватели в курсовете ми в Индия, ми донесе плодовете си.

Последните 10 от участниците, пяхме на 26-те най-добри сцени във Франция. Започнах подготовката на албума си, който ще излезе в края на годината, през ноември. Що се отнася до заглавията, всичко е готовo.

На 9 септември излиза моя първи сингъл. Озаглавих го “ То идва от горе”. Отнася за това, което ни пронизва и тече в нас, и което е моторът на живота, наречено обич. Всеки би могъл да чуе сингъла и да го запише тук:

http://mtl-player.snowite.fr/yoann-freget

https://itunes.apple.com/fr/album/ca-vient-de-la-haut-single/id692399055

На 21 септември ще пея на сцената в града, в който живях на юг, Vincennes. Това е един начин да им се отблагодаря за подкрепата и гласуванията по време на предаването.

Как премина първият Ви самостоятелен концерт в Париж?

(Въодушевено) Отлично! Залата беше пълна. Уверен съм, че намерих и  моята публика. Залата събра хора, които бяха дошли заради мен и ценяха точно моето пеене, защото бях сам на сцената. Освен това, бях удовлетворен, защото това не беше публика, която ме обсипваше с неудържими крясъци и припадъци. Залата беше пълна.Те бяха повече от 750, хора на различна възраст, които бяха дошли да слушат моите интерпретации на афро-американската музика като тази на: Stevie Wonder,

Ray Charles, Whitney Houston, Aretha Franklin… Имах една супер интелигентна публика, истинска ценителка на изкуството. Всички бяха прави и ръкопляскаха радостни. Някои ми споделиха, че това е най-хубавият концерт в живота им. Окуражаващо, нали? Имаше една неописуема атмосфера, която учуди представителите на медиите, които бяха дошли да опишат събитието.

Какво мислите за българските гласове.

(Преди срещата ни, бях изпратила на Йоан Фреже няколко изпълнения, които намерих в интернет в случай че не познава България в този аспект)

Впечатлен съм. Нещо, което попих веднага със сърцето си и ме накара да се разтворя в него.

Както споменах, заглавията в моя първи албум са вече фиксирани. Но при следващия, стопроцентово ще включа български гласове… В мелодиката долавям една смесица от различни стилове: “грегориански”, “африкански”, “джаз”… между които присъства една галеща хармония. Има вероятност точно тази хармонична смесица да придава тази специфичност на звученето. И каква красива полифония има в този феномен, наречен “mystère bulgare ». Чувства се, че гласовете идват от дълбоко, отвътре и се леят с лекота.

Всъщност, (смее се) присъщо ми е да слушам без да анализирам… Само да се наслаждавам ми стига.

Звучи прекрасно, наистина! Великолепно!

Какво мислите за едно турне в България следващото лято?

Защо не?! С най-голямо удоволствие. И смятам, че тази идея ще добие конкретизация след издаването на първия ми албум. Резултатът от реакцията на публиката тук ще определи по-нататъшната ми насока в професионалните ми предприемания.

На какво Ви научи The Voice?

Еволюирах. Това ми позволи да се преоценя и да се установя в стабилността, в истинската същност на професията. В The Voice се запознах с толкова много хора. За мен беше изненада да срещна този, който ме въведе в Госпел, Еманюел Джоб. Всъщност и той беше изненадан да ме види в предаването. Беше забавно.

The Voice ми създаде условия за общуване и обмяна на опит с такива големи изпълнители като: Гару (моят коч), Селин Дион и още мнозина, които познавах само от екрана. Седем милиона зрители следяха участието ми и това ме окуражаваше и подкрепяше. Не е ли това истинско богатство?!

Вашият най-добър приятел? Вашият враг?

(Смее се) Е, добре. Имам много приятели по целия свят, тъй като съм отворен за всички еднакво. Уважавам хората в техните различия: нация, традиция, религия и всякакви други особености… Практикуването на Сахажа йога ми разкри тайната на общуването с хора от всички култури. Намирам че красотата на света е именно в тези различия.

Що се отнася до най-добрият ми приятел, това е гласът ми. Защото чрез него успявам да предавам на другите, това което се таи в мен, което ми иде от вътре…

Но има и друго нещо. Моят свят е в радостта. В нея се чувствам с достойнство, с увереност, на сигурно място… В нея се чувствам окрилен и защитен.

Свободен.

Всичко, което е извън радостта, кое например… например: тъгата, робството (както в Африка), страхът на хората на Запад… Те не принадлежат нито на моя свят, нито на приятелството ми.

Удовлетворена личност ли сте? Имали сте нещо гръцко в кръвта си?

Ще започна с корените ми. Да наистина, в жилите ми тече гръцка кръв. Дядо ми, по майчина линия – Pandelis Kalistos, беше писател. Издал е “Les épées de bois” ( « Мечове от дърво ») и много други книги. Посетих Гърция: Делф, островите и останах очарован от природата и от античността и (смее се) от ястията. Впечатли ме и друго. Децата там наистина са обгърнати от истинска обич, за разлика от Франция.

Иначе казано, роден съм в семейство на артисти. Майка ми е професионален фотограф. Нейни са снимките, които ще приложите към статията. А баща ми ми е певец, в стил рок. Всички в семейството ми ме подкрепяха, особено моята половин сестра, която е по-малка от мен.

А що се отнася до това дали съм удовлетворен?

Напълно! Това, което притежавам ми стига. Радостта. Нея никой не може да ми отнеме.

В The Voice имаше участници и от чужбина. Какво бихте казали на българските таланти, които имат желание да се включват в подобни предавания и конкурси?

(Спонтанно) Включвайте се без колебание! Но не отивайте, за да станете известни или да получите нещо. Т.е., правете всичко без да очаквате отплата. Отидете там, където сте се насочили, за да дадете всичко най-съкровено, най-ценно от себе си. И на всяка цена останете искрени към самите себе си и верни на самите себе си. Това е ключът, друг няма. Даже тогава, когато са груби към вас и ви обсипват с боклук.

Останалото само се подрежда.

Благодаря за откровението, Йоан Фреже!

Интервюто взе Ирина Пла

 

Yoann Fréget – « FREE » (tribute to Stevie Wonder) – 2009, France
http://www.youtube.com/watch?v=N7ms6sUBz2w
« I Believe I Can Fly » в  интерпретация на Yoann Freget
http://www.youtube.com/watch?v=n7xU6vsCOmI&feature=c4-overview-vl&list=PL4q0ivx5N4J775_djJLeeIBPIzcXTBNkd
« Don’t Lie With Dee Lay » reçois Yoann Fréget The Voice
http://www.youtube.com/watch?v=bUP2IXwsYXg
Фейсбук на Йоан Фреже: http://www.facebook.com/YoannTheVoice
Снимки: Emmanuelle FREGET

One Response to “ИСКРЕНОСТТА ДНЕС, КАЧЕСТВО ИЛИ НЕДОСТАТЪК?”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*