13th Sep2013

50 години комитети за балканско разбирателство и сътрудничество

by Черно и Бяло

По инициатива на група наши и гръцки видни общественици и изтъкнати дейци на науката и културата бе решено да се създаде движение за разбирателство и сътрудничество между балканските страни и народи. През юли 1959г. се създава Гръцкия комитет за балканско разбирателство и сътрудничество. Малко по-късно, през декември същата година, се учредява Българският комитет. През 1960г. се създават подобни комитети в Албания и Румъния. В Югославия функциите на такъв комитет се поемат от Югославската лига за мир, независимост и равноправие на народите. В Турция също са правени опити да се създаде подобен комитет, но до практическа реализация не се стига.

Начело на комитетите застават: в Гърция – видният общественик и политик Стаматис Меркурис, бащата на известната Мелина Меркури, в България – академик Сава Гановски – зам.-председател на БАН и народен представител, в Албания – проф. Димитър Шутерики, в Румъния – проф. Михайл Гелемеджану и в Югославия – Лазар Мойсов – изтъкнат югославски общественик.

Тези неправителствени обществени организации се заемат с реализирането на появилата се в края на петдесетте години на миналия век, високоблагородна  и хуманна идея всред балканската общественост да се разгърне масово движение за разбирателство и сътрудничество, което активно да работи между балканските страни и народи, да се утвърждава политика на добросъседство, трайно разбирателство и широко взаимно сътрудничество. Възникването и осъществяването на тази идея бе единственото разумно решение за народите на Балканите по това време.

Този извод ни най-малко не е загубил своето значение и актуалност и в наши дни. Напротив, обстановката на Балканите след разпадането на Югославия, повече от всякога изисква балканските народи да решават своите национални, етнически и религиозни проблеми не по пътя на противопоставянето и войната, а чрез мирни средства, по пътя на политическия диалог.

През първите години на своето съществуване, комитетите за балканско разбирателство и сътрудничество провеждат шест международни конференции – по две в Атина и София и по една в Букурещ и Белград. Тази интензивна международна дейност допринася за насочване на вниманието на  широката общественост към актуалните проблеми на балканското разбирателство и сътрудничество както на двустранна, така и на многостранна основа.

На конференциите са обсъждани теми като:

  • Мирното съвместно съществуване на Балканите;
  • Превръщането на Балканите в зона без ядрено и химическо оръжие;
  • Сътрудничество в областта на науката, културата и образованието;
  • Сътрудничество в областта на промишлеността и селското стопанство;
  • Разширяване на връзките по линия на спорта, туризма и др.

Като наблюдатели на тези конференции са присъствали представители на неправителствени организации от Кипър и Италия.

В заключителните документи на конференциите се дава положителна оценка на извършеното и се препоръчва:

  • Да се свика балканска конференция на парламентаристите;
  • съвместно с ЮНЕСКО да се организира сътрудничеството между балканските археолози, историци, филолози и медици;
  • да се организират балкански филателни, филмови и други фестивали;
  • да се разширяват икономическите и търговските контакти между балканските държави.

При завършване на конференциите са провеждани общоградски митинги в подкрепа на дружбата между балканските страни. Министър-председателите или председателите на парламентите са приемали делегациите на комитетите и Лигата.

След преврата на военната хунта в Гърция през 1967 г. Гръцкият комитет за балканско разбирателство и сътрудничество е бил забранен, а много от неговите дейци са арестувани. Председателят на комитета г-н Стаматис Меркурис по това време е бил в чужбина и не е попаднал в затвора.

Българският комитет за балканско разбирателство и сътрудничество е излязъл с протестна декларация и е настоял да бъдат освободени гръцките демократи.

При тази обстановка общобалканските инициативи на комитетите и Югославската лига прекъсват своята дейност. Поддържат се  само двустранни контакти.

След падането от власт на военната хунта през 1975 година в Гърция се създава отново Комитет за балканско разбирателство и сътрудничество с председател г-н Евангелос Колумбис –  общественик, а по-късно министър в правителството на г-н Папандреу.

Едва през 1986 г., по инициатива на Българския комитет за балканско разбирателство и сътрудничество се провежда в София отново общобалканска среща на комитетите и Югославската лига. Целта бе да се възстанови общобалканското сътрудничество, да се обмени опит и да се обсъдят някои нови съвместни инициативи.

Срещата на министрите на външните работи на балканските страни, която се проведе в Белград през 1988 г. даде нов тласък на сътрудничеството между балканските страни, в това число и между комитетите.

По инициатива на албанската страна през следващата 1989 г. в Тирана се състоя поредната среща на комитетите за балканско разбирателство и сътрудничество. На тази конференция присъстваха за първи път и представители на Турция.

1991 г. в Атина се състоя следващата среща на комитетите за балканско разбирателство и сътрудничество и други неправителствени организации.

По договореност с колегите от Румъния те трябваше да организират следващата среща на комитетите и Лигата в Букурещ, но навярно по финансови съображения и настъпилите събития по това време, срещата не се състоя.

Българския комитет за балканско разбирателство и сътрудничество е юридическа лице с нестопанска цел, неправителствена обществена организация. В него са членували и членуват изтъкнати наши учени – академици, доктори на науките, професори, научни сътрудници, дипломати, журналисти, дейци на културата, общественици и др.

Ще ви спомена само няколко имена от първоначалния състав на комитета: Сава Гановски – академик, Петко Стайнов – академик, Славчо Васев – писател, председател на Съюза на българските журналисти, метрополит Никодим Сливенски, Димо Казасов – общественик, Пенчо Костурков – секретар на дружеството за ООН, Дора Габе – поетеса, Любомир Пипков – композитор, генерал-полковник Владимир Стойчев – член на Международния олимпийски комитет и председател на БОК, ЍГеорги Пирински – подпредседател на Националния комитет за защита на мира, Младен Исаев – писател и др.

През тези 50 години председатели на БКБРС са били: акад. Сава Гановски, писателят Славчо Васев, общественикът Борис Велчев, проф. Христо Данов и журналистът Виктор Пчеларов, дългогодишен на в. „Софийска правда”.

Българският комитет за балканско разбирателство и сътрудничество поддържа делови контакти с редица творчески, синдикални и други обществени организации като: СБЖ, СБП, Световното движение „Екофорум за мир”, Българския есперантски съюз, Съюзът на тракийските дружества, Балканската ексфедерация, Института по Балканистика при БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски”и др.

През последните няколко години Комитетът се стреми да усъвършенства и подобрява своите функции и задачи, да оправдава  своето предназначение на специализиран орган на нашата общественост за информационна и разяснителна дейност в името на балканското разбирателство и сътрудничество.

Ѝ за да отговори на предназначението си Комитетът изпълнява две основни функции: да съдейства за опознаването и сближаването на балканските страни и народи, да популяризира, това което ни сближава, а не това, което ни разделя, да координира своята дейност с тази на другите обществени органи и организации, които имат отношение към балканските страни.

Комитетът осъществява два вида дейност, която взаимно е свързана  и има информационно-разяснителен характер: международна – предназначена за обществеността на другите балкански страни и вътрешна – предназначена за българската общественост.

И така, чрез информационните потоци в двете направления се допринася за по-нататъшното разведряване и стабилизиране на политическата обстановка на Балканите. До неотдавна Комитетът издаваше тримесечен информационен бюлетин, който излизаше на български и английски език и се разпространяваше не само в България и балканските страни, а и в редица европейски страни.

В Комитета се провеждат редица срещи и разговори с дейци – радетели за балканско разбирателство и сътрудничество от другите балкански и европейски страни, дошли у нас по различни поводи.

Българското национално радио периодично излъчва информации, интервюта и други на наши автори.

Съвместно с Българския есперантски съюз бе издадена една брошура на есперанто по проблемите на мира на Балканите и бе разпространена в балканските страни. Подобна брошура издадохме и на английски език чрез Агенция „София прес”. Агенциите ТАСС и „Синхуа” също са публикували наши материали.

В продължение на няколко години БКБРС отпускаше по две стипендии за младежи от балканските страни в хуманитарния профил на Софийския университет. От това се възползваха главно гръцки младежи.

В много случаи Комитетът е участвал като съорганизатор в редица балкански прояви: профсъюзни балкански конференции, среща на кооперативните организации от балканските страни, на преводачите от съседните страни, на кметовете от побратимените градове от България и Гърция. Участвали сме в балкански филмови фестивали, балкански филателни и нумизматични изложби, в конференции на Балканския математически съюз и др.

Редовно сме разменяли делегации с нашите външни партньори и сме канили чуждестранни журналисти като гости на Комитета.

Представител на Комитета участва като международен наблюдател по линия на ОССЕ /Организация за сигурност и сътрудничество в Европа/ в изборите в Босна, Албания, Косово и като преводач чуждестранни наблюдатели на изборите в България.

Периодично сме организирали кръгли маси по различни теми както самостоятелно, така и съвместно с други организации и институти. Темите на кръглите маси се отнасяха до:

  • Балканското сътрудничество на настоящия етап;
  • За мир на Балканите, за прекратяване на войната в Босна и Херцеговина;
  • Културата – траен елемент за връзките между България и Румъния;
  • Съвременни аспекти на балакнското регионално сътрудничество;
  • Демокрацията и масмедиите;
  • България и Европа;
  • Неправителствените организации в прехода към демокрация и др.

Съвместно със Световното движение „Екофорум за мир” организирахме балканска конференция по екологичните проблеми, на която бе учредена Балканската федерация на неправителствените екологични организации.

БКБРС поддържа активни делови контакти с Министерството на външните работи и по-специално с Управление „Европа 1”, с посолствата на балканските страни в София и не само с тях. Към нашата дейност проявяват интерес и посолствата на Русия, Полша, Украйна, Беларус, Молдова, Армения, Индия, Китай, Унгария, Чехия, Словакия и др.

Наред с информационно-разяснителната дейност напоследък ние се стремим да подпомагаме деловите бизнес контакти межу български фирми и фирми от Албания, Македония, Сърбия и Черна гора, Гърция, Кипър, Румъния, Беларус, Турция, Китай и др. Тази дейност също допринася за взаимното опознаване и за разширяването на балканското сътрудничество.

От доста време обсъждаме идеята за създаване на фондация „За балканско разбирателство и сътрудничество” и вярваме, че в бъдеще може да се осъществи.

Справедливостта изисква да заявим, че в работата на БКБРС е имало и има редица слабости и недостатъци, но когато преценяваме извършеното общо за 50 години, трябва да заявим, че неговата дейност е положителна и ползотворна. Извършена е полезна работа в помощ на миролюбивата и конструктивна външна политика на България на Балканите.

Мисля, че случаят е подходящ да изразим нашата и на обществеността благодрност към всички дейци, които активно са работили и работят и са дали много от себе си за Българския комитет за балканско разбирателство и сътрудничество като се започне от учредителите до днес.

Встъпвайки в 51 – та годишнина на БКБРС трябва да направим всичко, което зависи от нас, за да придадем необходимия размах и ефективност на международната и вътрешната дейност на Комитета. С още по-големи усилия трябва да съдействаме за разшираване на контактите между балканските народи на всички равнища: научни, културни, икономически и спортни.

Ние апелираме към онези, на които е близко до сърцето хуманното дело на балканското  сътрудничество и занапред с апостолска всеотдайност да работят и а допринасят това дело да се увенчае с необхидимия успах – Балканите да се превърнат в зона на мирно сътрудничество, като част от нашия общ европейски дом.

Виктор Пчеларов
Председател на Българския комитет
за балканско разбирателство и сътрудничество.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*