11th Sep2013

Интернационален клуб на лауреатите на международния Знак на общественото признание «Сребърен гълъб»: Доклади

by Черно и Бяло

1.Ирина Кръстева (България). Противоречия и проблеми на съвременното развитие на обществото (Либерална идея и толерантност)”

Според автора  кризата в съвременната хуманитарна култура е   в натрапването на „модата“ да се  възвеличават  низки и тъмни човешки страсти, да се утвърждава грубият  егоизъм,  падението  на нравите, отричане на идеалите и традициите от миналото. Всичко това се поднася като  либерална идеология и зачитане на правата  към отделната личност. Либералната идея, по мнение на автора, е диаметрално противоположна на християнската идея, защото в нея отсъстват чувството на срам и чувството за мярка. В нея   като приоритет  се поставя преоценката на  такива основни  ценности като брака и семейството. В западните страни това се проявява чрез утвърдени от държавата мерки   за изземване на децата от семейството, по най-различни, понякога неоправдани поводи. Култивират се доносите на деца към родители, легализират се еднополовите бракове, става възможно осиновяването на деца от нетрадиционни семейства.

Либералната идея се оказва разрушителна в културата, религията, образованието, междуетническите отношения. Немногословието на либералните представи, отсъствието на сериозен анализ за възможните последици, избирателното отношение към нравствените норми, игнорирането на хуманните ценности могат да доведат човечеството към страшни последствия сравними със смъртоносни епидемии на третото хилядолетие.

2. М.Ч. Илясова (Русия). Съзидателната роля на семейството и жените за  опазване  на традициите и духовните ценности на Дагестан.

Авторът повдига проблема за ролята на семейството в разделения  и неспокоен свят. Авторът, ръководейки се от етиката на планината – етичен кодекс познат на Кавказ, разкрива значението на народната педагогика като съвкупност от натрупани знания и опит на народа в областта на възпитанието и обучението на подрастващото поколение. Този опит спомага за   поддържането  и съхранението на  традициите и духовните ценности на народа. Също така, авторът говори за възпитанието на модели на поведение „истински планинец“, „истинска планинка“, за двойственото положение и зависимост на планинската жена. Авторът отбелязва, че постъпателната промяна на положението на жените през ХХ век е резултат на усилията и самоотвержеността на самите жени.

3. Е.П. Лебедева (Русия). За проблемите в областта на възпитанието на децата и опазването на семейните ценности в реалиите на днешния ден.

Авторът повдига въпроса за деформациите в духовният живот на съвременното общество, чийто главен обект на поклонение са станали парите, ориентацията към материални блага. Прекланяйки се на златния телец, хората са започнали да игнорират нравствената същност на своите постъпки, престанали са да мислят и да се грижат за духовната съставляваща на битието.

Състоянието на духовността на всяко общество най-ярко се отразява в изкуството, най-значимите му творения. Съхранението на величайшите достижения на културата  е залог за постъпателното, прогресивното развитие на обществото.

Без духовен фундамент е невъзможно да се създадат хармонични стабилни отношения между държавите, народите, да се преодолеят различните междуетнически предразсъдъци, фобии, омраза.

Най-важната задача на  съвременното общество  е възпитанието  на младото поколение  –  гарант за бъдещето на човечеството. Именно  за пълноценното израстване на подрастващото поколение трябва да бъде  насочена грижата на цялото общество. Преодоляването  на  негативните явления, като загубата на семейните ценности, недостатъчното социално и финансово осигуряването на потребностите на децата от различни категории, изкореняването на  съществените недостатъци в системата на образованието, подготовката на младото поколение за безконфликтно, комфортно съществуване в многополярния свят (национален, конфесионален) е невъзможно без целенасочени, съгласувани съвместни усилия на държавата, семейството и  гражданското общество.

Авторът предлага начини  за създаване на атмосфера, способна да изгради  устойчиви основи  за  развитие на духовно-нравственото възпитание на младото поколение. Всичко това би могло да се постигне  чрез  любовта, търпението и взаимното разбирателство. Само народ, който се ръководи от общочовешките  нравственни принципи може да  извиси своя духовен ръст и да заеме достойно място  в историята на човечеството.

4. Александра Докучаева. (Русия) Руското гражданство на децата от смесени семейства.

Авторът коментира приетия на трето четене в Държавната Дума Федерален законопроект „За гражданство на РФ“. Ако законът бъде приет,  то той за пръв път ще даде възможност на родител-  гражданин на Русия, чийто съпруг или съпруга – гражданин на друга страна, да оформи руско гражданство на детето, живеещо зад граница, без да иска съгласието на другия родител. Новите поправки касаят и проблемите за получаване на двойно гражданство на такива категории граждани като ветерани от Великата Отечествена война и преместили се да живеят в Русия чужденци, имащи особени заслуги пред Русия.

Авторът изказва мнение за най-грубите, от нейна гледна точка, нарушения на Конституцията на Русия, допуснати в даденият законопроект, които пораждат неравенство в  от начина на получаване на гражданство.  Известно е, че много от състоятелните хора, в това число и депутати, изпращат жените си да раждат зад граница.  В този случай  над техните деца не ще виси дамоклевият меч за избор на гражданство. Също така не стои въпроса за избор на гражданство и пред тези деца-чужденци, получили руски паспорт при осиновяване или при настойничество над тях. Но пък децата на наши съотечественици, встъпили в брак с чужденци, са лишавани от едно от гражданствата, даващи допълнителни гаранции за защита техните права, и също, което е важно – възможност за безпрепятствено посещение на Русия. Ето такова „временно гражданство“ са измислили нашите законодатели. Цялата надежда е към сенаторите, които не ще позволят да се приеме антиконституционният закон.

5. Татяна Жданок . Проблемите на  изземвания на деца от семействата на имигранти в Евросъюза.

Авторът споделя  за болезнените проблеми и парадокси на съвременната ювенална юстиция, за нейните тежки последици, касаещи съдбите на хиляди  добронамерени граждани на развитите европейски страни.

Това, преди всичко, се отнася към разширената трактовка на интересите на детето, която наричат „капан на ювеналната юстиция“. По преброяване на правозащитниците за последните пет години децата, взети от техните родители, само в Англия са не по-малко от шест хиляди и петстотин. Тази цифра показва, колко е голям този проблем. Авторът дава примери за сигнали в Комитета по петициите на Европарламента, чийто член тя се явява, на емигранти от най-различни страни на постсъветското пространство.

По мнение на автора, причините за такъв вид безмилостни, безкомпромисни действия от страна на местните органи за закрила на детето са следните:

1. финансирането на органите за закрила на детето непрекъснато се увеличават, и чиновниците се стараят „да си отработят заплатата“, демонстрирайки резултат – нарастващо количество на ужким разобличени от тях престъпления срещу деца.

2. да се оказва подобен род натиск е по-лесно върху имигрантските семейства, именно те стават лесна плячка за чиновниците от месните органи за закрила на детето по ред причини – заради незнание на закона, езика, обичаите и заради недоверие на местните.

3. силното солидарно поръчителство сред чиновниците на местните органи за закрила на детето, позволяващо игнориране на претенциите към тяхната работа,  не признаване на своята необективност и допуснати грешки в отношение на това или онова семейство.

6. Ясмина Азхари (Сирия). Успешният бизнес на жените и възпитанието на своите децата.

Авторът съсредоточава вниманието върху следните идеи:

Целта се състои не в това, да живееш винаги, а в това  да създадеш нещо, което ще живее винаги. Това се отнася и към децата, които ще продължат нашият живот и ще  оставят следи  от  възпитанието, което са получили в семейството.

Ако си майка, то никога не си самотна в мислите си. Майката винаги трябва да мисли два пъти, веднъж за себе си, втори път – за детето си. Няма успех извън дома, ако не го постигнете в семейството. Грижете се за децата си и се старайте да им давате повече време „качествено“, а не „количествено“.

7. Октябрина Рошчинская (Беларус). Наставления към потомците: уроците на Д.С.Лихачов.

Съвременната цивилизация не само се оказа в дълбока криза, но и стои на границата на катастрофата. Съвършено очевидно е, че светът се промени, че глобализацията поставя пред човечеството нови предизвикателства, изпълнени със заплахи и опасности, и принуждава отново вглъбено и пристрастно да се замислим над въпросите: как да живеем по-нататък и какво да правим при тези нови обстоятелства. А главен става въпросът, какво за утвърждаването на хармонията и стабилността на нашето съществуване може да направи всеки от нас!?

Опитвайки се да отговори на въпросите за пътищата за преодоляване на духовната криза, авторът се позовава на творческото наследство на великият хуманист, ученият със световно име, човека, когото приживе наричаха Учителя – Дмитрий Сергеевич Лихачов.

Ето само някои негови мъдри мисли, които си струва да запомним ние, неговите потомци:

– без хуманитарна култура щастие и хармония не ще се постигне на земята;

– Висока хуманитарна култура у човека се проявява в  наличието на високи нравствени идеали и стремежа за утвърждаването им в живота;

– такива изкривявания в обществото като проявата на ненаситна алчност, желание за живот за чужда сметка са най-ярките показатели за безнравственност;

– от всеки народ има какво да се научи;

– взаимното разбиателство  между хората и  различните народи – това е най-важното  и  най-необходимото за човечеството  днес.

Разбирането на тези обикнови истини  на човешкото битие, позволява и в най-сложните обстоятелства да се избира оптималният модел за отстраняване на възникнали противоречия, спомага за изграждане  на доверие и емоционална съвместимост, реализиране  на продуктивна съвместна дейност.

Този завет на Д.С.Лихачов да се научим да живеем заедно, заедно да решаваме най-сложните проблеми на съвременната цивилизация трябва да вземем под внимание ние, участниците на нашата конференция, и да научим на това нашите деца. Иначе не ще оживеем!!!

8. Лилиана Булатович (Сърбия). Положението на хуманитарната култура в следвоенната разрушена Сърбия.

Сегашният ХХІ век не може да се назове век на хуманизма. Напротив, ние живеем в период на безпощадно разгръщане на най-чудовищните войни на планетата. Тези, които безсрамно и нагло извършват престъпления срещу невинни жертви, остават ненаказани и неподсъдни за нито един съд, освен съда на Всевишния!

Аз предлагам от лицето на лауреатите на „Сребърния гълъб“, учреден от съюза на обществените обединения „Лидери на Световната Общност“, с духовност, благородни постъпки и истина да противостоим на позорното унижение и уничтожаване на всичко, що е култура.

Кой, ако не ние, ще издигне своя глас срещу планетарният погром, жертви на когото станаха стотици хиляди невинни хора по света, особено деца , погром, продължаващ десетилетия!? Кой, ако не ние, ще даде отпор на чудовищното безвъзвратно унищожение на цивилизацията, разрушаването на телесното, умственото и нравственото здраве на сегашните и бъдещи поколения!? Кой, ако не ние, жените – лидери на световната общност, ще спре силните на деня в тяхното безумно настъпление върху културните ценности, натрупани и оставени  ни от предишните поколения?

9. Алла Перминова (Русия). Жената в екстремни ситуации.

Авторът  разказва  за екологичина  ситуация в Русия и за работата си в Екологическата женска асамблея.

Тя споделя  съображения си във връзка с проблемите  на жената като обект на екстремални ситуации. Знае се, че  жените са  най-уязвимата част на обществото.

В доклада  се отбелязва  ролята на международните организации – ЮНЕСКО, Съвета на Европа при реализацията на международни научноизследователски проекти, касаещи социално-екологическата безопасност и въпросите за правова защита на жените и децата в ХХІ век.

10. Салима Шарипова (Киргизия). Спасението на света – в духовното обновление на обществото и държавата.

Авторът повдига въпроса за значението на хуманитарната култура в съвременното общество. Културният човек – това е човек внимателен, мислещ, уважаващ и любознателен; човек, който не се самоизтъква, а е способен да чуе другите.

Днес, обаче, ние често се срещаме с проявите на меркантилност, равнодушие, бездушие. Това всичко свидетелства за спад и инфлация на общочовешките духовно-нравствени ценности. Не случайно в последно време повече се говори за богати и преуспяващи  хора, отколкото за хора,  способни неусетно, безкористно да подкрепят  в нужен момент някого или  нещо ценностно.

Повсеместните  наводнения, земетресения, свлачища, пожари и взривове – тези „етюди“ за края на света, не са ли отговор на нашата негативна енергия  и  агресия,  самозабравяне, незачитане  на Бога? Колко отрицателни  прояви , съществуват в нашия  живот, срещу които трябва да се издигат прегради!!!

През нашата съветска младост съществуваха такива международни общности   Съвета за Икономическа Взаимопомощ и Варшавския съюз. Тяхната дейност беше позитивна. Знаем, че  никакви  граници не карат децата  да плачат различно – по целия свят новородените плачат еднакво; нищо не може да  промени генетичният инстинк на майката… Нищо не ще накара да замлъкне чужденеца пеещ „Подмосковные вечера“, понеже тази музика е станала музика на неговото сърце.

И, щом всички ние днес сме на тази конференция, значи, Господ е отворил дълго чаканите канали на добро, хармония и съзидание.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*