01st Sep2013

БЪЛГАРСКАТА ПЕСЕН ПРОЗВУЧА И ЗАПЛЕНИ КУБА И ЕКВАДОР

by Черно и Бяло

През 2011, в град Познан – Полша Академичният хор „Ангел Манолов“ участва в 10-я Международен хоров фестивал на университетските хорове “Университас Кантат 2011”. Сред многобройните участници там е и хор от Еквадор. Диригентът му е впечатлен от изпълнението на българския хор и отправя към диригентката му Дарена Попова сърдечна покана, да посети тяхната екзотична държава заедно със своя състав. Към него момент поканата изглежда като неосъществима мечта.

Две години по-късно академичният хор отбелязва своя юбилей – 80 години от основаването му и 30 години творческа дейност на неговата настояща диригентка Дарена Попова. На този гала концерт, за изненада на публиката е обявено, че в края на м.юни съставът ще замине на турне в Еквадор. И това не е всичко! На път за екзотичната латиноамериканска държава хорът ще мине и през Куба, където ще изнесе концерт по покана на извънредния и пълномощен посланик на Република Куба в България  г-жа Тересита Капоте Камачо – почетен гост в залата.

И това обявление стана действителност!

На 21-ви юли, след близо 12 часов полет в небето, хористите кацат на летището в Хавана където ги посреща помощник консула, а на следващия ден те изнасят съвместен концерт с най-добрия кубински хор „Камара Профундис”, с диригент Ладис Мартиату, в най-старата базилика в Хавана –  Куба – „Санта Паула”, построена през 1732 година.  На концерта присъства и министъра на културата в Куба, който възхитен от изпълнението им и от тяхната музика, им отправя покана за участие в предстоящия през 2014 година хоров фестивал в Хавана – Куба. Краткото време прекарано от хористите в града е изпълнено и с посещения до къщата на Хемингуей, хотел Насионал де Куба и други много интересни обекти в столицата, включително представление на една от най-известните кабаретни трупи в Куба.

На 23-ти рано сутринта хористите се отправят към следващия връх – осигуреното от г-жа Тересита Капоте участие в Деветия международен хоров фестивал, който ще се проведе в град Кито.  И те стават първия Български хор изнасял концерт в Еквадор. Там са посрещнати от еквадорския диригент, отправил им поканата преди близо 2 години – Фернандо Гил Естрада, който също така е и организатор на фестивала в Гуаякил – това е втората дестинация на хорът. За хористите от академичния хор се грижат също и певци от хорът на местния католически университет, които неотлъчно придружават групата изпълнявайки ролята на гидове. В 9-тия международен хоров фестивал, провел се от 23 до 28 юли участват 27 хорови състава от различни латиноамерикански държави – Мексико, Колумбия, Аржентина, Венецуела, Еквадор. Но българският хор е единственият представител на Европа. Концертната им програма, изпъстрена с песни от именити български автори, грабва еквадорската публика. Оказва се, че дори тамошните музикални специалисти не познават българската ортодоксална и фолклорна музика. За това говори огромният интерес проявен от композитори и диригенти, които  след всеки концерт обграждат диригентката на българския хор Дарена Попова с молби, да ги снабди с ноти на тази непозната до сега за тях, но прекрасна музика. А диригентът поканил хорът в Еквадор – Фернандо Гил Естрада нерядко е чуван да си тананика мелодията на песента изпълнявана от българския хор – „Ерген Деда“ на Петър Льондев, за която по-късно казва че е любимата му песен.

Освен участието на българския хор във фестивала, той участва и съвместно с други хорове в три концерта проведени в град Кито и изнася два самостоятелни концерта. Всички печатни издания, радио и телевизия отбелязват с възхищение и уважение участието и постиженията на българската хорова формация.

Въпреки натоварената програма в нея са предвидени и осъществени редица мероприятия за запознаване със забележителностите на град Кито – по оценката на хористите „Един невероятно красив град!” Старата част на града е запазила своята древна красота, а вечерно време посетителите могат да се насладят на еквадорската музика „на живо”. Едно от най-паметните места в старият град е невероятната „Златна катедрала” – IGLESIA DE LA COMPANIA DE JESUS, построена 1605 година в бароков стил чийто интериор е изцяло от злато. Не ги плаши и височината на връх Пичинча – 5800 м. и те се изкачват до там.  Наистина лифта стига само до 4100 м., но някои от хористите продължават да се качват пеша по пътека до височина 4900 м. Те са възнаградени за този свой труд, тъй като от там като на длан се вижда целият град Кито. Неуморните в песента, покоряват висините не само в песните, но и в планините! Съставът отива и до Митад дел Мундо или в превод „градчето в центъра на света” – мъничко градче построено на мястото, където минава линията на Екватора, до вулкана „Котопакси” и до вулканичното езеро Сан Пабло, което е в основата на вулкана Имамура. От там гледката е невероятна! Организаторите ги завеждат и до град Отавало, където неделята е пазарен ден и могат да се видят всички индианци облечени в техните красиви носии. Не ще забравят никога и посещението си в  зоологическата градина на Кито, ослепителна със своите животни и характерна растителност от джунглата!

Развлеченията свършват, защото ги очаква участие в следващия фестивал – 35-ти международен хоров фестивал в гр. Гуаякил, който се провежда от 29 юли до 3-ти август. На 29-ти юли в 5 часа сутринта тръгват към града с автобуса на тамошния университет, но по пътя не пропускат да посетят вулкана Котопакси. Във фестивала взимат участие 13 хорови състава от континента: от Аржентина, Чили, Венецуела, Мексико, Колумбия, Пуерто Рико, Еквадор и само един от европейска държава – България. Между поканените състави са и приятелите на нашите хористи – хорът към католическия университет на гр. Кито. По време на фестивала, всяка вечер в аулата на местния университет има по един голям концерт, в които взимат участие два или три хорови състава. В допълнение всеки хор има по два самостоятелни концерта. Нашият – българският хор провежда своите концерти:  в музея „Исая Нахим”, на института по икономика, а другият в гр. Милагро. Но вечерният гала концерт за закриване на фестивала, в който взимат участие всичките 14 хорови състава, се провежда в голямата зала на държавния театър в Гуаякил. При нашият концерт  за публиката има подготвена изненада. Задължително по програма в концерта имат участие два състава  – в случая това са: Академичен хор „Ангел Манолов“ и не друг, а техните приятели от Кито. Между двата хора вече се е изградило такова приятелство, че се ражда идеята за съвместно изпълнение на песен на този концерт. Омагьосани от красотата на българската песен, студентите от католическия университет в Кито вече са понаучили популярната българска шопска песен „Ой шопе, шопе“, а българският хор набързо заучава известната дори в България на всички песен-шлагер „Бесаме Мучо“. И така за финал на концерта двата хора заедно се изправят на сцената и пеят общо тези песни, правейки това, което правят най-добре – забавляват се с песен на уста. С това те  вдигат публиката в залата на крака. Еуфорията обхванала публиката на този концерт не стихва. До ранна утрин певците от двата състава, включително и представители на другите участници, заедно се забавляват с песни и танци.

Българските хористи не пропускат и в Гуакил да посетят и разгледат красотите и забележителностите на града: Националния парк – просто една приказка, в който посетителите се разхождат с усещането, че сънуват; разходката с кораб по реката им се вижда кратка; но вечерното посещение на дискотеки и ресторанти  с жива музика не им избягва.

Българските хористи са изненадани, че обявеният за 1-ви август техен самостоятелен концерт в град Милагро – градът на ананасите, всъщност е част от Университетски хоров фестивал, където те също жънат големи успехи.

И отново на път! На 4, 5 и 6 август са в град Салинас, където са настанени в сърцето на военноморската база – хотел предвиден за висши офицери, в който не се допускат туристи. Каква част за българските хористи! Престоят им там включва и самостоятелен концерт пред флота на Еквадор, за който посетителите  казват, че българският хор и неговите песни ще останат за винаги в сърцата им и искрено се надяват при следващото им посещение в Салинас, пак да бъдат в тази база.

А след това групата се отправя към забележителностите  на лов за спомени и впечатления. Посещават най-западната точка на Южна Америка, където в океана плуват морски лъвове, китове, огромни костенурки, а и доста сърфисти.

На 8-ми август след 12 часа път с автобус и близо 18 часа със самолет хористите от академичен хор Ангел Манолов и тяхната диригентка кацат на летище София. Дошъл е краят на едно невероятно пътешествие изпълнено с много положителни емоции, а в сърцата им за винаги ще останат топлите спомени от мястото и хората, които са ги посрещнали там.

Весела Василева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*