20th Aug2013

Разговор с извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия

by Черно и Бяло
Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Р България в Р Австрия

Елена Шекерлетова, извънреден и пълномощен посланик на Р България в Р Австрия

Извънредният и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия – г- жа Елена Шекерлетова е магистър по право от СУ „Климент Охридски”, специализира Конституционно и международно публично право в Макс-Планк институт, Хайделберг, Германия, а по-късно и курс по европеистика в Европейска академия, Берлин. Професионалното ѝ израстване преминава последователно като специалист и експерт по правни въпроси в Администрацията на Президента на Република България, по-късно като съветник и началник кабинет на министъра на външните работи, дипломат в Посолство на Р България във Виена, специалист и експерт в управление „Консулски отношения”, ръководител на Дипломатическо бюро в Бон, държавен експерт и началник отдел в дирекция „Европа”, пълномощен министър и зам.-ръководител на Посолство на Р България в Берлин, началник отдел в дирекция „Европейски страни” и непосредствено преди сегашната си позиция – временно управляващ  посолството във Виена. След тази „визитка”, от която човек се задъхва, преминаваме към въпросите.

ЧиБ: Госпожо Посланик, започваме с един от най-болезнените  въпроси: След 01.01.2014г страните от Стара Европа имат притеснения, че ще има наплив от българи и румънци, нервничат, има негативни изказвания в ефир и в печатни издания. В Австрия има ли я тази тревога?

ЕШ: В страните от Стара Европа, както ние понякога ги наричаме, настроението е общо взето сходно – макар че има страни, които през последните месеци се изявиха като изразители на тези опасения или притеснения и най-вече техните медии. Знаете, че има и едно писмо, което министрите на вътрешните работи на Великобритания, Германия, Нидерландия и Австрия отправиха съвместно до Европейската Комисия като израз на известни опасения и притеснения, които обществата им изпитват и които министрите артикулират. Специално за Австрия, ми се струва, че тези опасения или притеснения са доста преувеличени по отношение на България, защото статистиката не показва някакъв сериозен имиграционен натиск от наша страна. Но разбира се тук се намесват обществени настроения, вътрешно-политически съображения. В Астрия през последните месеци не се наблюдава такава истерична на моменти медийна кампания, на каквато бяхме свидетели във Великобритания, но може би тук, по-скоро превантивно се присъединяват към демарша на тези няколко вътрешни министри. Ако трябва да сравним  броя на българските граждани, то броят на българските граждани в Германия или във Великобритания е несравнимо по-голям от броя на българските граждани, пребиваващи тук. В Австрия, по официални австрийски статистически данни са установени  между 12000 и 13000 български граждани , като в това число са и учащите се – студенти, специализанти, докторанти. В това число не влизат австрийските граждани от български произход, т.е. хората, които вече са придобили австрийско гражданство, или пък са второ-трето поколение с български корени като призход, но родени в Австрия. Всъщност между тези 12000 – 13000 български граждани, работещите в някакъв вид трудово правоотношение са не повече от 4000 души. Около 1200 са българските граждани, които получават някакъв вид семейна социална помощ и едва 330 получават така наречените детски надбавки. Малко над 90 души са пенсионерите, чийто осигурителен стаж е натрупан в България и които  получават т.нар. „пенсионерска добавка”. Това е една сума, която цели да изравни или да компенсира донякъде голямата разлика в размера на пенсиите. От тези 90 души  19 са астрийски граждани, т.е. по-малко от осемдесет са български граждани. Виждате, че става дума за едни доста скромни цифри. От друга страна, трябва да проявяваме разбиране и към притесненията и опасенията им, макар че тук кризата преминава в доста мек вариант. Но общо взето практиката досега показва, че тези опасения винаги са се оказвали прекомерни, т.е. били са опровергани от практиката. През май 2011г отпаднаха ограниченията за достъпа на пазара на труда за присъединилите се две години преди нас държави от Източна Европа. Това са осем държави и всъщност самата австрийска статистика отчита, че в първите шест месеца, когато пазарът става абсолютно достъпен, новодошлите граждани общо от тези осем държави са малко над 29000 души. Това е нищожно увеличение. По-ярко е увеличението непосредствено след присъединяването към ЕС. Това се отнася и за България – през 2007г българите в Австрия се увеличават почти двойно, в сравнение с предишните една-две години. Така че, не мисля, че след 01.01.2014г Австрия ще изпадне в  ситуация на наплив от България. Българските граждани са вече достатъчно добре ориентирани,  те пътуват от доста години и са запознати с характера на пазара на труда в Австрия и това самите австрийски политици го отчитат. Тук има Държавен секретар, който е член на правителството и отговаря за въпросите на интеграцията. И той самият често повтаря, че Австрия  донякъде е позакъсняла да се включи в конкуренцията за висококвалифицираните кадри. В Австрия българската общност, тази група от български граждани, които работят, учат, специализират тук, е общо взето много добре интегрирана и представлява предимно професии, които предполагат добро образование, висока квалификация и добри условия за работа и признание. По отношение на заетостта за не толкова висококвалифицирани работници, България няма особен принос специално в Австрия. В областта на сезонната заетост българите, които идват, от години са между 600 и 800 души, между които почти няма работници в селското или горско стопанство. Това са предимно хора, заети в областта на туризма, т.е. в хотелиерството, в ресторантьорството, това са сервитьори, готвачи, администратори, аниматори, учители по ски.  В този смисъл аз съм уверена, че ние няма да изненадаме неприятно австрийския пазар на труда. Всъщност в средите на експертите и хората, които наблюдават наистина движението на  този пазар, които разполагат със статистическите данни, анализират ги от години, при тях няма притеснение. Притесненията са там, където липсва информация.

ЧиБ: В България има позитивна оценка на австрийски фирми като ОМV, КVS – семена,  козметика „Рингана” и т.н. Има ли и български фирми, които да са популярни в Австрия?

ЕШ: От подобен ранг няма. В областта на инвестициите има една сериозна асиметричност,  но тя е обяснима и е свързана с много причини и обстоятелства. Австрийските фирми се оказват едни от най-сериозните чуждестранни инвеститори в България.  По начало австрийският бизнес е много активен в региона на Югоизточна Европа, познава този регион и успява да се наложи в него. Неслучайно във всичките страни от региона Австрия е или инвеститор номер едно, или номер две и то в продължение на повече от десет години, така че това е една трайна ориентация на австрийската икономика. Доста бързо и навреме са осъзнали потенциала на региона и добре се вписват в него. На нас естествено ни се иска и повече български фирми да инвестират в Австрия, но в крайна сметка най-важното е в България да има колкото може повече инвестиции, независимо дали става дума за български или за чуждестранни, защото нашата икономика има нужда да наваксва и да се развива ускорено. Но дори само заради националната чест, радващо е, че Австрия привлича българите не само с туристическа цел или с цел образование, а и като средище за бизнесразвитие. Към момента тази инвестиционна активност е в скромни размери и обикновено е в сферата на туризма, на гастрономията. Става дума за малки и средни фирми в областта на услугите. Има една по-сериозна българска инвестиция, която е направена преди няколко години – през 2011г и вече функционира – това е покупката на един завод за производство на биодизел. Фирмата е  „Булмаркет” , а заводът е в в гр. Енс, Горна Австрия. Може да се каже, че това е най-голямата българска инвестиция в Австрия, и то в областта на индустрията, на реалната икономика. Има също доста български фирми, които стъпват или се опитват да стъпят в Австрия като подизпълнители в по-големи инфраструктурни проекти или в проекти за изграждане или ремонт на идустриални мощности, което е също добре. Това са по-големи български фирми, които паралелно с един успешен бизнес в България, искат да диверсифицират  поръчките си, а това е един добър подход.

ЧиБ: Според вас има ли развитие „Дунавската стратегия”, която може би е един шанс за укрепване на българо-австрийските отношения?

ЕШ: Да. Вие сте напълно прави, че тази стратегия на Европейския съюз за Дунавския регион е един допълнителен стимул за това страните-участнички в стратегията, да мислят и да проектират своите активности в Дунавския регион именно през призмата на тази свързаност. Това, което смущава много общини, фирми или учебни заведения, че тази стратегия не е подкрепена със собствени финансови инструменти. Всъщност това трябва да се  разглежда като един плюс на „Дунавската стратегия”. Това означава, че проектите по тази стратегия, могат да получат финансиране от други финансови  източници и инструменти на Европейския съюз, разбира се и национално финансиране, когато са наистина убедителни и обещават наистина да подобрят качеството на живота в региона.  Дунавската стратегията си поставя за цел да фокусира най-напред вниманието на страните върху възможностите, които река Дунав и прилежащият регион предлагат. Истина е, че Дунав от най-стари времена е транспортна артерия и комуникационна ос, но в днешно време възможностите ѝ не се използват достатъчно. Недостатъчно се ползват  възможностите на водния път, на прилежащата инфраструктура, много често тя не е достатъчно развита. Т.е. Дунавската стратегия си поставя за цел да развие, да подобри  това състояние на „свързаност”, защото рядко по поречието на една река има толкова много държави. В стратегията участват и държави, които нямат директен излаз на река Дунав, но принадлежат към този културен и икономически  регион. Освен това постигането на приемливи за всички екологични стандарти по отношение на качеството на водата, биоразнообразието, почвите, защитата и предупреждението при бедствия, аварии, наводнения и т.н.  е много важна дългосрочна цел на стратегията. Да не говорим и за възможностите за сътрудничество в областта на сигурността, борбата с престъпността,  административното обслужване. Дори в областта на туризма Дунав, особено по долното течение, където сме и ние е един неразработен, дори западнал регион. Разбира се, войните в Бивша Югославия прекъснаха или затрудниха за дълго корабоплаването и туристическия поток в този участък на р. Дунав.  От наша, българска гледна точка, стратегията е шанс за развитие на нашите крайдунавски региони, които в България са сред най-слабо развитите.

ЧиБ: Дунав мост-2 чакахме доста време, дали ще се оправдаят очакванията ни?   

ЕШ: Ние искаме и още мостове да се строят. И не става дума само за тези големи проекти, за които е очевидно, че трябва да има много сериозни инвестиции на национално ниво и по линия на Европейския съюз, но и за насочване на малкия и среден бизнес към възползване от тези възможности. Съвместни иновативни проекти на бизнеса и висшите учебни заведения от региона могат наистина да променят  облика на съответния град или община. Добър пример е проектът за велоалея по протежението на Дунава, защото това веднага води определен контингент туристи, с определени интереси и потребности. Това означава вече не само една велопътека, означава работилници, малки хотели, разработване на прилежащи туристически маршрути. След  две години, в които самите страни – потенциални партньори по тези проекти, проучиха условията, потърсиха и намериха партньори, започва етапът, в който се подбират конкретни проекти. В България основна роля има Министерството на регионалното развитие и благоустройството и там функционира, което е национален координатор на Стратегията. Там се пресича информацията за това какво идва от общините като проекти, от фирмите, от научните институти или висшите училища. Аз намирам за много позитивно това, че в България и не само в България подходът е проектите да идват не зададени „от горе”, а създадени на място, които да са съобразени с конкретните нужди и потребности, а и с възможностите на съответните общини. Австрия, разбира с, като страна-инициатор на Дунавската стратегия заедно с Румъния, е особено активна в тази област и е амбицирана наистина Дунавската стратегия да се превърне в една работеща стратегия. Тук на 13 май в Кремс се проведе една конференция, организирана от правителството на Провинция Долна Австрия и под патронажа на вицеканцлера и външен министър Шпинделегер, на която бяха поканени представители на всички страни, съответно региони, участващи в Дунавската стратегия. Тази конференция имаше за цел да предложи и да ангажира вниманието на страните с развитието на пристанищната инфраструктура по Дунава и в Черноморския регион, с оглед на хармонизиране и свързване в мрежа на пристанищата и прилежащите пристанищни инфраструктури. По начало Австрия разглежда и според мен, напълно основателно, Черноморския регион в контекста на едно естествено продължение на Дунавската стратегия. На тази конференция беше представен, един вече функциониращ модел за свързване на адриатически пристанища от Словения, Хърватия и Италия. Създаването на тази мрежа е повишила рязко ефективността на всяко едно от тези пристанища и съответно равнищата на обработените товари, пътници, плавателни съдове. На тази конференция беше и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Вили Молтрер, който е бивш австрийски федерален министър и който предложи различни варианти, за финансиране на такива проекти с кредити от ЕИБ. Въпросът е да се предложат добри проекти, които наистина повишават конкурентноспособността на региона.

ЧиБ: Госпожо Посланик, какво бихте споделили за културния обмен между Австрия и България? Знаем, че Българския културен център – Дом Витгенщайн и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” са едни от най-активните в Европа.

ЕШ: Когато говорим за българо-австрийските отношения, в тях винаги един много силен компонент е именно сътрудничеството в областта на културата и образованието. Той има наистина дълголетни традиции. Много са примерите за това, че част от големите българи и по време на Възраждането и след Освобождението са се образовали тук. Естествено те са отнесли със себе си част от австрийското културно влияние и традиции. Комуникацията по Дунава, дори през ХVІІІ – ХІХ век е била доста сериозно развита. Виена не е била далечна цел за тогавашните българи и естествено наред с търговията започва и културното опознаване и проникване. Тези традиционни връзки са много добра основа за съвременно сътрудничество в областта на културата и образованието. Сега има много млади българи, които следват или специализират в Австрия, някои остават да работят тук, други се връщат. Те са естествен мост между България и Австрия в културно отношение. Това, което Българският културен институт прави, както и посолството е да осъществяват българската външна политика в областта на културата. Дейността на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” е насочена към това да популяризира в Австрия както българското културно-историческо наследство, така и постиженията и изявите на съвременната българска култура. Наред с това той е и един своеобразен културен дом на българската общност в Австрия. И ако вие разгледате  програмата на Дома през последните години, ще видите, че всеки месец в афиша на института се съдържат прояви, специално предназначени за българската общност – гастроли на български театрални постановки,  премиери на български филми и срещи със създателите им, с  писатели, журналисти и учени.  Доволна съм, че отзвукът за програмата на БКИ, предназначена за „смесена” публика и сред австрийската общественост е много добър. Имаме много съвместни прояви на Посолството, Българския културен институт и австрийски културни  институции, което е и основна цел на Българския културен институт тук – да се вписва в културния живот на австрийската столица.

Що се отнася до културно-просветните дружества и другите „структури” на българската общност в Австрия, трябва да имаме предвид, че те работят като дружества с идеална цел – на доброволен принцип и чрез инициативността на техните членове. Затова е много важно техните  усилия да бъдат подкрепени и оценени по достойнство. Хората, които са активни в тази сфера отделят част от своето време, ангажират се абсолютно безвъзмездно, на обществени начала с организирането на определени прояви и тук бих казала, че те са на доста високо ниво. Българската общност в Австрия има свои медии – електронни, печатни, които са се наложили като източници на информация, като справочници и като платформи за обмен на впечатления. Дружествата не само във Виена, но изобщо в Австрия трябва да бъдат похвалени и насърчени, защото те са действащи платформи за общуване, за задоволяване на конкретни културни, образователни и информационни потребности. Между тях е и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” с председател проф. Мими Дичева, която, по традиция всяка година организира Ботевите чествания. Посолството и аз лично имаме с всички тези структури и организации на българската общност много добро и приятелско сътрудничество.  Установена практика и традиция е определени ежегодни прояви да се организират с водещата роля на БКПО, други – на училището, трети – на църквата.  Мисля, че отношенията ни с всички тях са хармонични и партньорски.  В Австрия има няколко вече добре работещи български училища, най-старото и най-голямото от които е във Виена с около 200 деца, учащи се от предучилищна възраст до 12-ти клас. Има две училища в Линц, едно в Грац, може би е на път да се появи и второ в Грац и това са училища, които се организират с инициативата на родителите, търсят се подходящи учители, защото те трябва да отговарят на определени условия. Наистина българите в Австрия са активни и инициативни. Да не забравяме, че тук има една много голяма група от български учени, интелектуалци, певци и музиканти, артисти и художници, които са много изявени, много талантливи, признати в Австрия и те са наистина едни културни посланици на България. Повечето от тях, да не кажа всички, винаги акцентират върху това, че са българи и действително споделят личния си успех и славата си със страната, която ги е отгледала. По начало Австрия е страна, която е много обърната кам Югоизточна Европа и неслучайно тук и историята на региона, и изучаването на езиците на региона имат сериозна традиция. Виенският университет е сред малкото западноевропейски университети, в които специалността „българистика” е самостоятелна. Учредихме специална награда, т.г. – за втори път, за „Най-добър студент – българист”, с което искаме да окуражим младите българисти и съответно да привлечем вниманието както на българската общност тук,  така и на българската общественост в България, а и на австрийската към тези израстващи специалисти по български език, литература и култура. Те ще са бъдещите преводачи и посредници между българската култура и немскоезичните пространства. В Австрия българската култура е позната, ценена, уважавана и е една от най-добрите визитни картички на България.

ЧиБ: Какво мислите относно рекламата на български туристически дестинации тук в Австрия? Запознати ли са австрийците с нашите уникални природни и исторически дадености?

ЕШ: Както вече говорих и по другите теми – България е познат партньор, позната страна в Австрия. Мисля, че реклама се прави не защото от един непознат обект искаш да направиш много познат. Но ако искаме да привлечем повече австрийски туристи, естествено че трябва да правим и много по-активна реклама. Не може да се разчита на това, че България е позната и всички са чували за българската роза и за хубавото черноморско крайбрежие. Туризмът е бизнес като всеки друг и той трябва постоянно да се поддържа на определено ниво, включително и в рекламата и тази реклама не трябва да бъде просто едно рекламиране и обещание на нещо, което не съществува, а напротив, тя трябва да е много съответна на потенциала, на възможностите, които в момента предлага. България и в това отношение има сериозен дефицит. Прави впечатление, че броят на австрийските туристи през последните години е почти константна величина, т.е. те нито се увеличават значително, нито намаляват драстично. За да привлечем по-голям брой австрийски туристи трябва да рекламираме и други туристически продукти в България, извън традиционните туристически продукти по нашето Черноморие, а защо не и добрите условия за ски-туризъм в нашите планински курорти, независимо от прекрасните условия, които съществуват тук в Австрия. Става дума за разнообразяване на тези възможности за планински и за ски-туризъм – ние там сме наистина конкурентоспособни и като природни дадености и като инфраструктура, съответно и като цени и съотношението между цената и качеството на предлаганите продукти, което би могло да се използва. Всъщност много по-голям би бил интересът сред австрийските туристи за културен туризъм, за спа-туризъм, за религиозен туризъм, т.е такива по-интересни, по-нестандартни за тях екскурзии, а не толкова почивки – на морето, или в планината. И действително отзвукът за австрийските туристи е изключително положителен точно за тези турове, които включват примерно археологически разкопки, или Розовата долина. Ние се включваме във всяка възможност, която ни се предлага, за да представим България като туристическа цел, като започнем от най-различни градски инициативи – събития, панаири. Планирали сме едно мащабно мероприятие праз есента в Инсбрук, защото Австрия все пак не се изчерпва само с Виена. Искаме да популяризираме определени възможности за икономическо сътрудничество, за туризъм, включително за търговия с типични български продукти в тези области, в които България не е чак толкова популярен партньор. Така че има сериозни възможности числеността на австрийските туристи и диверсификацията на туристическите цели да се разшири. Също в полза на реципрочността е необходимо да отбележим, че непрекъснато се увеличава и броят на българските туристи в Австрия. Около 70 000 годишно са те в момента, разбира се най-вече в областта на зимния туризъм, но и в културния туризъм. Това, което чувам от хора, които идват редовно в Австрия да карат ски е, че тук им излиза дори по-евтино отколкото в България. Това ако действително е вярно, трябва да се замислим. Най-добрата реклама в областта на туризма са впечатленията на хората, които вече са били там.  И като започнем оттам, разбирам, че една прекрасна почивка в България може да бъде вгорчена от това, че на влизане или на излизане от България съответният турист е попаднал на, да речем некомпетентен, нелюбезен, груб или прочее служител на митницата, границата. Това е едното. Второто е, че хората в Австрия, а и не само в Австрия, избирайки си туристическа цел си дават сметка, че това е някакъв вид тяхна лична инвестиция в тази страна и понякога те я съобразяват с определени свои критерии. Скоро получихме няколоко писма, в които хора, които са гледали поредния репортаж, изтекъл по телевизионния обмен за нашия прословут „обичай” – „тричане на куче”, който и аз съм гледала и знам с какъв ентусиазъм хората от въпросното село обясняваха, как това е един техен обичай, как това е една тяхна традиция и го правят от любов и за здравето на кучетата. И те вероятно така го разбират. Само че това като се излъчи, може би си струва наистина да се възложи едно проучване, за да се отговори колко туристи този репортаж е отказал от едно пътуване до България?! В този смисъл това е и въпрос на някаква отговорност е за това какви сигнали излъчваме, какви послания, какви картини, какви образи.

ЧиБ: Като гледаме тази красива зала с този красив таван, цялата сграда на Посолството е много красива. Това е българска собственост, нали? Бихте ли споделили малко история за нея?

ЕШ: Да. Българска собственост е. България има наистина чудесни имоти в Австрия, всеки един от които представлява наистина културно-историческа ценност. Разбира се Дома „Витгенщайн” е  „перлата” в тази корона,  наистина архитектурен паметник от световно значение и това въобще не преувеличено да се каже, но и сградата на посолството и Резиденцията на българския посланик са две прекрасни сгради, строени в средата и в края на ХІХ  век, с интересна история и на обитателите, сменили са редица собственици, преди да се окажат в български ръце. Сградата на посолството е строена като дом и вероятно и кантора на един много успешен и състоятелен каменоделец във Виена. След това е преминала през много ръце, била е и седалище по време на Третия Райх на един военен съд, така че е имала доста мрачна слава. Ние я купуваме някъде в края на петдесетте години. Тази част тук, вторият етаж е наистина много красив и хората, които разбират и се вглеждат, откриват много символи, които са от занаята на хората, които са работили с камък, със строителни материали. Резиденцията, която имаме е строена някога като дом на известния либретист Виктор Леон. Наскоро там идва една журналистка, която изследва негово епистоларно наследство, така просто за да добие някаква представа за къщата. Тя също след това е сменила много собственици. Голяма отговорност е да се поддържат тези сгради, защото би било престъпление да не го правим, но всичко е въпрос на средства и там където те не стигат е въпрос на много въображение и изобретателност. И все пак, благодарение на всички мои предшественици, включително и на хората от посолството се опитваме всяка година нещо да направим, нещо да реставрираме, да укрепим, да поддържаме, да подобрим тези сгради. Разбира се би било добре да се направи, ако може, една цялостна реставрация, подмяна на тия тапети. Тук аз имам някои идеи – да поканим студентите от художествената академия на един стаж. Ние и Посолството и Българския културен институт имаме едно много добро сътрудничество с Художествената академия в София. Вече няколко години подред студенти идват тук на летен семинар в Дома, рисувайки сгради във Виена и аз това лято ще ги поканя да дойдат и тук и да направим един първоначален план за това, какво може да се направи. Тук имаме един стъклопис, който още по време на войната е повреден и който искаме да възстановим. Идеята ни е да се опитаме да възстановим парвоначалната красота на тези сгради.  По този начин бихме могли да си бъдем взаимно полезни, защото не са много и възможностите, където те биха могли да практикуват нещо такова. Това е една идея, която първоначално споделям с вас, но мисля, че някъде там ще намерим решение на въпроса, защото това би струвало баснословна сума, ако трябва да се наеме местен майстор.

ЧиБ: Защо жените посланици са толкова малко?

ЕШ: Ами да, от около 70 мисии, около 10-12 са жените посланици към момента. Това е приблизително около една шеста. Аз обаче съм предпазлива, даже скептична към разговора мъже-жени, защото може би, един човек трябва да бъде преценяван по това какъв потенциал, компетентност, качества показва, независимо дали е мъж или жена. Давам си сметка обаче, че всъщност в определени професии, тъй като дълго време не са се допускали жени и няма традиция в това да има много женско присъствие. Давам си сметка, че може би не е толкова лошо, в определени сфери на държавната администрация или на фирменото управление, както и Европейските директиви сочат да има и някакви квоти за жени. Защото това би окуражило първо повече жените и би дало възможност за изява наистина на техния потенциал, който в никакъв случай не е по-малък или по-лош от този на мъжете и би окуражило и работодателите да дадат повече възможности за изява на жените. Същевременно обаче, трябва да кажа, че като жена никога не бих искала да бъда някъде, защото съм от така наречената женска квота. Това даже ми се струва,  не само на мен, а сигурно и на много жени, унизително, или като някаква допълнителна вратичка, което действително е обидно за сериозния потенциал на жените и специално на българките, защото ние сме работещи жени. Така че, не ми се иска по един феминистски начин да третираме темата. Видно е, че и в дипломацията, както и в много други сфери жените ще имат все по-стабилно присъствие и съответно и участие и на ръководни позиции, на важни и отговорни длъжности и никакво съмнение нямам, че ще се справят също толкова успешно както и мъжете.

разговора води Станислава Пекова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*