09th Aug2013

Роднинска среща събра наследниците на Чудомир

by Черно и Бяло

Иван Митев:” Чудомир бе изтъкнат читалищен деятел и уважаван общественик.”

В депутатското куфарче на известния писател и художник имало очила, таке и шалче

Не вярвам да има нашенец, който да не е прочел поне един разказ от именития български писател Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Неговите есета,  рисунки, миниатюри са част от бита на българина преди повече от сто години. Но силата на творчеството му е толкова актуално и крещящо истинско и за съвремието ни. От днешна гледна точка, чудомировите герои са наши съвременници, наши съседи, близки, приятели, съученици, колеги… Неговите герои не са измислени, те имат плът,кръв, страст, любов и човешка простотия. Те са хитреци и умници, забавни и зевзеци. Но надали някой критик ще направи творчеството на големия Чудомир по-разбираемо за читателя. Напротив. Читателят сам трябва да вникне в съдържанието, да се потопи във водите на този завидно талантлив българин. Ето какво казва за Чудомир писателят Константин Колев: „Душата му беше наистина светла и изтънчена, с любов към хората, наистина имаше ум тънък и остър, а живя някак тъжно и самотно. Макар да бе разсмял цял един народ! И цял един народ го познаваше. Нещо много повече – обичаше го.”

И така нека се опитаме да се докоснем до корените на този тачен и известен българин чрез неговите близки, които все още са запазили спомена за него.

И тази година с. Турия събра роднините на талантливия писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир.  Имам удоволствието да разговарям с Иван Митев-племенник по майчина линия на Чудомир, председател от дълги години на софийското читалище ”Димчо Дебелянов-1960”.

И друг път сме обменяли мисли  за семейството и корена на Чудомир и за традиционните сбирки на родата по време на годишнини и чествания.„Така държим връзка по между си и не остава никой  неинформиран за важни събития в чудомировия род,” казва Митев. Тази година организаторската работа свършили Лилия и Гергана – дъщери на баба Данка, която е пък дъщеря на най-големия брат на Чудомир Георги.  Постарали се да не забравят никого и да съберат първите и вторите братовчеди от рода заедно със семействата им. За съжаланеие не всички присъствали. Някои били възпрепятствани, други вече  напуснали този свят. През първия ден от срещата  роднините се събрали на голяма селска трапеза в с. Турия, така както подобава. Отрупана маса с калени съдове,писани и калайдисани  паници и чашки, видове саханчета,  боб в гърне, сланинка,  размит руп-местен специалитет -мармалад от сливи без захар.

Имало възможност за разходка  на воля из селото, децата пък направили прекрасни снимки на  свитите къщички и омайната природа от  това невероятно китно българско село.

Официалната вечеря на фамилията на Димитър Чорбаджийски била в ресторант в Павел баня, на няколко километра от с. Турия.

На следващия ден директорът на къщата музей ”Чудомир” Петьо Терзиев запознал гостите с дейността и бъдещите проекти на ръководството на музея, а по време на разговора дошли нови идеи от братовчедите на Чудомир. Роднините на Чудомир се качили на таванското помещение, където се намира художественото ателие на Мара Чорбаджийска – съпругата на писателя.

Според директора на музея Терзиев за последните 20 години Димитър Чорбаджийски е един от най-издаваните български автори. Съществува предложение  той да бъде изучаван от бъдещите филолози.

В къщата-музей  се  съхранява депутатското куфарче на Чудомир, с което постъпил на лечение от коварната болест  в Правителствена болница.  В него можело да се намерят някои от дрехите на писателя,шалче ,таке ,очила. Вижда се как нашите депутати по това време  с какви скромни средства са разполагали, за разлика от сегашните, които не слизат от колите си, оборудвани с лаптопи и айпадове, размишлява Иван Митев. Срещата приключила с разходка по чаршията и закупуване на уникални билки, характерни само за казанлъшкия край.

Специално за читателите на сп. ”Черно и Бяло” Митев бе напълно откровен и се върна към спомените си в детството,за да ни направи по-близки до живота на Димитър Чорбаджийски. Какво не се знае за него? Какво прозира зад човека, отдал живота си на творчеството и общественополезна дейност?

Като ученик Иван Митев прекарвал ваканциите  при баба си Велика, която е сестра на Чудомир. Детският спомен върти лентата назад и очертава образа на Чудомир, който идвал често на село, сядал обикновено край реката, рисувал,срещал се с хората. А каква радост наставала сред дечурлигите. Те обожавали Чудомир и приемали неговото появяване като истински празник. И имало защо. Самият той бил добродушен и добронамерен, имал топло отношение към подрастващите, помагал на роднините и искал да бъде полезен с каквото може.

„Героите на писателя са живи и реалистични образи. Някой път зад хумористичното изобразяване на неговите типажи  се крият  дълбокопластови образи, които не могат да се усетят от първо четене,” казва Митев. „Човек трябва много кратко да ги чете, за да може с по-голяма вещина да вникне в творчеството му и същността му.”

Като писател Чудомир бил уважаван и ценен  от Георги Димитров, в същото време обаче от някои среди  недолюбван по ред причини,свързани с окарикатуряване на някои личности у нас.

Хората помнели Чорбаджийски със своята патриотична и полезна дейност като член на Националния съвет на читалищата в България, като директор на историческия музей в Казанлък, като народен представител. Той ратувал за народа и за неговото добруване.

Неговият близък роднина Иван Митев, въпреки че е трето поколение, вероятно носи генетичните заложби на семейството и сега в качеството си на председател на НЧ ”Димчо Дебелянов” в София продължава да държи на традициите, изкуството и културата. Да се стреми към усъвършенстване на ценностите в родното читалищно дело. Неговият вуйчо също бил читалищен деец и родолюбив българин. Митев разказа,че тази година  на Благовец в Казанлък за 20-и път е даден стартът на “Чудомирови празници 2013″. Добрата вест е,че  в деня на рождението на големия творец Димитър Чорбаджийски е излизането от печат на шест тома, събрани и непознати негови творби.  Въпреки финансовите затруднения ,благодарение на институции и частни лица, на родолюбиви българи и общини, шесттомника е вече факт. Публикува го издателство „Абагар” .

Иван Митев сподели, че  произведенията съдържат 188 стихотворения, 311 разказа, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, 50 спомена, пътеписи, статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция, дневници и автобиографични материали, издирени чрез упорита изследователска работа. Вниманието привлича и шестият том от поредицата, който включва акварели, рисунки, карикатури и живопис на уникалния творец. Чудомир ни е оставил наследство от превъзходни картини, провокиран и от елементите на символизма, на мистиката. Шесте тома с произведенията на Чудомир съдържат 1108 пояснения под линия, както и снимки, които се публикуват за първи път. Съставителите имат амбицията да издадат в книга и писмата между твореца и съпругата му – художничката Мара Чорбаджийска. В един от сега издадените томове се публикува и истинското завещание на Чудомир, от което става ясно, че след смъртта му домът в Казанлък се наследява от Мара, но не ѝ се дава право да го продава.

Като писател Чудомир е познат в Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Чехия, дори Америка, творбите му са преведени на много езици.

В разговора с Иван Митев дойде идеята родовата среща на Чудомир да бъде в столичното читалище „Димчо Дебелянов-1960”, където ще има възможност за среща с живите наследници на писателя. Добре дошли са художници, писатели, поети, хора на изкуството. Така и подрастващите ще се докоснат до творчеството и традициите и ще запазят спомена за българщината от минали години.

Кой е Димитър Чорбаджийски-Чудомир?

Димитър Чорбаджийски е  петото дете на Мария Дончева и Хаджи Христо Георгиев-Чорбаджийски. Роден е на 25 март 1890г. Когато завършил основното си образование, баща му искал да го направи офицер или свещеник, защото по онова време тези били най-доходните и почитани професии. След редица колебания относно бъдещето на Чудомир, баща му  решил да го направи бакалин. Но съвсем скоро се отчаял, защото младият Димитър  имал друго влечение.  Без съгласието на баща си той постъпил в Рисувалното училище в София и го завършил, а  след това  и Художествената академия. Бащата на писателя  бай Христо починал млад, с впечатлението, че от него човек няма да стане.

Малцина знаят,че  прякорът “Чудомир” получава като юноша, когато приятелите му откриват комична прилика между него и държавният деец Чудомир Кантарджиев.През 1914г Чудомир е мобилизиран и става деен участник в Междусъюзническата и Първата световна война. Заради  работата си  Чудомир пътувал   често до София, бил в една командировка в Париж, в Съветския съюз, известно време престоял и във Виена. Но казанлъшкият корен се оказал по-силен, ходел къде ходел и все при корена си се завръщал. През 1919-та, след Висшето рисувално училище постъпва като редовен учител по рисуване   в Педагогическото училище в Казанлък.  Според Серафим Северняк Чудомир по природа, по наклонност и по образование е бил художник.  Съпруга и спътница в живота му   е художничката  Мара Нонова-Чорбаджийска. Негови съвременници твърдят, че тя е  властна и в същото време интересна и талантлива жена. Двамата съпрузи нямат наследник.

Големият български писател е неуморен обществен деятел на културата. В периода от 1924 до 1960г. Чудомир е сътрудник и уредник-директор на краеведческия музей “Искра” на обществени начала. Чудомир има принос за развитието на музейното и читалищното дело.  Сътрудничи на столичния вестник “Зора”, сътрудник е и главен редактор на в. “Искра” в Казанлък. В края на 40-те години излизат книгите му “Не съм от тях” и “Нашенци”, а след това и “Аламинут” и “Кой както я нареди”. В периода от 1947-57г излизат “Консулът на Голо бърдо” и “Избрани произведения”.

По време на честването на 70-тата му годишнина на 26 март 1960г. Чудомир е удостоен със званието “Заслужил деятел на културата” и получава орден “Народна република България”. През 1966г е избран от Павелбанския район за народен представител в Петото народно събрание. През следващата година получава званието “Народен деятел на културата”. Само след осем месеца предстои най-страшното, непоправимото… В неговите “Драсканици” четем: “Стари и добри, мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до “вечното ми жилище”, ако не вали дъжд”. Много казанлъчани си спомнят 26 декември 1967г наистина валял дъжд. За дъжда Чудомир бил пророк, но за другото – съвсем не. Огромен поток от хора се стекъл, за да го изпрати в последния му път – в градинката пред неговата къща, както сам е пожелал.

Какво да видят днес нашите съвременници, свързано с  прочутия български писател и художник?

Музейният комплекс в сегашния си вид включва скромния Чудомиров дом с неговата неповторима атмосфера, художествено-документална експозиция, модерно фондохранилище и уютна конферентна зала с мултимедийно оборудване. Музеят е общински културен институт и се грижи за опазването, проучването и популяризирането на изключително богатото творческо наследство на Чудомир. В него се съхраняват повече от 15 000 оригинални ръкописа, рисунки, скици, писма, книги и лични вещи на Чудомир и неговата съпруга.

Документално-художествената експозиция в пристроената сграда е разположена в три зали с обща площ 300 кв. м. Съдържа оригинални ръкописи и лични документи, фотоси и факсимилета, предмети и вещи с водещи текстове и оценки на български писатели, художници и изкуствоведи. Картинната галерия ни среща с неповторимите образи, населили Чудомировия свят.

Фондация „Чудомир”е  учредена  през 1992г от Общинския съвет в Казанлък.  Фондацията издава книги от и за Чудомир. Ползотворно е сътрудничеството ѝ със сръбския българист доц. д-р Бранко Ристич. Организатор е на ежегодния национален конкурс “Малките нашенци” в рамките Чудомировите празници. Подкрепя местни автори и студенти-отличници, обучаващи се в хуманитарни дисциплини. Съвместно с театър „Л. Кабакчиев” в Казанлък организира ежегодно театралния фестивал „Комедийният хит на сезона”.

Миглена Иванова

Trackbacks & Pings

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*