16th May2013

„Димчо Дебелянов” в столицата чества „Азбуката, децата и цветята на България“

by Черно и Бяло

Вече няколко поредни години, малко преди 24 май, в НЧ“Димчо Дебелянов-1960“ честват  „Азбуката, децата и цветята на България“. Това е обединяващата тема, която подчертава значимостта и взаимната обвързаност  между  трите елемента.

Както винаги и този път настроението беше приповдигнато и някак спонтанно весело заради прекрасното време, пролетното ухание…                      

 

„Всяка година 24 май идва с блясъка на своята тържественост, пренесъл възрожденския си дух през годините, утвърдил се като най-светлия, най-съкровения, най-българския празник“, се каза в обръщението към присъстващите на тържеството.

 Стихотворенията  за пролетта, за родината, за буквите и словото, изпълнени от децата от школата по художествено слово развълнува родителите, преподавателите, гостите и най-вече възрастните хора. Всички те аплодираха изпълненията на възпитаниците на читалището от школата по пиано с ръководител Светла Янъкова.

Веднага след класическата музика , последваха  сърцатите изпълнения на вокална група „Романтика“ ,в чиито репертоар са   песни  за Родината, шлагерни песни за младите години и за нескончаемата любов между хората.

Още в началото на празника,  децата от школата по изобразително изкуство с ръководител Йорданка  Геринска поканиха на масата, заедно с тях да рисуват желаещи да отразят темата за  децата,цветята и буквите. И наистина  получиха се уникални художествени творби, пропити с детска надежда, плам, любов и много красота. В края на празника те намериха място сред колекцията от рисунки в залата на читалището.

Нещо подобно на образователна цветна лектория бе поднесена на публиката. Стана ясно,че цветята се отглеждат от дълбока древност, а на о.Крит има изображения на рози от 3000г пр.н.е. В древна Юдея особено обичани били розите и белия крем,а нарцисът и миртата били емблема на мира. През вековете цветята са имали своето значение. Древните гърци смятали,че розата означава тъга за миналото, за отлетялата младост, а лилиумът бил символ на непорочност и чистота. За французите кремът бил емблема на кралското семейство и заедно с маргаритата бил включен в герба на Людовик IX . За японците хризантемата е символ на небесните светила, а за италианците – символ на смъртта. Божурите са символ на любовта при китайците, а карамфилите във Франция символ на борба и революция.При много народи ралицата означавала честност, теменугата-доброжелателство, камбанката-бъбривост, лалетата-гордост, незабравката постоянство.

По време на празника децата от школата по поп и рок пеене с музикален педагог Росица Йорданова направиха чудеса от артистичност и талант. Десетгодишният певец Марио има вече зад гърба  си 7- годишен певчески стаж по сцените. Неговите изяви предизвикват единствено сълзи от възхищение и много аплодисменти.

Някои от гостите и присъстващите на концерта пожелаха да се сбъднат мечтите за един по-щастлив и радостен свят, за повече  образование и просвета сред българите, за повече красиви събития и по-малко горчивина в живота ни.

От настоятелствното на читалището споделиха,че 24 май е денят, в който по-емоционално усещаме себе си като неделима част от световната цивилизация. Защото българското слово от древни времена има своята писменост, своя знак върху културното минало, настояще и бъдеще на света. Те се обединиха около идеята да няма неграмотни и непросветени деца.

 

Преподавателката по художествено слово Паула Колева  припомни,че на  този ден пеем Химна на Кирил и Методий, защото буквите са  символ на достойнство, традиция и духовност!

Тя каза,че в този ден се прекланяме и пред учителите, които с душа и слово всеотдайно и неуморно изграждат духовната крепост на знанието!


Колева обясни,че няма друг народ, който с такава дълголетна любов да посреща всяка година празника на духовното си извисяване. „Този ден ни прави уникални и най-много Българи.

 И днес на този ден  макар и разпилени по всички кътчета по света, сме най-обединени в желанието си децата ни да бъдат продължители на всичко свято и родно, завещано ни от духовните първоучители на целия християнски свят.“

След тези думи не исках да има финал и свършване на такъв знаменателен ден. И за това си позволявам да дам продължението от думите на учителката от 31-во СУЧЕМ“Ив.Вазов“ Колева:

„ Глаголицата -писмеността, която Апостолите сътвориха, е уникална по своя характер, защото изразява богатството от тонове и благозвучието на българската реч. Просветените и просветлени умове откриват в графичните й знаци мъдростта и философията в битието на народа ни. Разчитат едно послание – благослов за България и за българския народ, за неговото духовно развитие и просперитет.

24 май е личен празник за всеки българин!  Децата ни връщат към спомена – от първата научена буква до книгата, която ни е развълнувала и ни е накарала да се преклоним пред таланта. Те носят в сърцата си своята признателност към делото на светите братя чрез хубавите стихове, изречени с любов.

Днес Българското училище и читалище носи сиянието на два празника – на просветата и светлината, на младостта и бъдещето на България!

Денят, който обединява; денят, в който един народ отбелязва духовното си пробуждане и вечния си стремеж към усъвършенстване чрез словото, образованието, науката, културата.

Щом словото е силно, духът ни е буден!

Словото е началото!

Начало на светлината – за да бъде ден;

Начало на разума – за да бъде Човекът;

Начало на творчеството – за да бъде културата;

Начало на мъдростта – за да бъде просветата!

Словото е цивилизация!

Нека да пребъде този ден, докато има детски очи жадни за знание!

 

Миглена Иванова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*