27th Apr2013

ПРОФИЛИРАНА ГИМНАЗИЯ С ИНТЕНЗИВНО ИЗУЧАВАНЕ НА РУМЪНСКИ ЕЗИК „МИХАЙ ЕМИНЕСКУ”

by Черно и Бяло

През м. септември 1999г. в София отваря врати интересно, специфично училище – Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску”. То е известно и с имената Румънски лицей или Румънската гимназия. По същото време в Букурещ се открива реципрочно на нашето училище – Българската гимназия „Христо Ботев”. И двете гимназии са разкрити по линията на междуправителствена спогодба за сътрудничество в областта на културата и образованието между България и Румъния.

Румънската гимназия е училище със своята уникалност и предимства. В нея се изучава екзотичен език – румънски, втори чужд английски и трети чужд – испански.

Броят на учениците в паралелките е по-малък, което дава много добра възможност за отлично научаване на чуждите езици. На учениците се обръща повече внимание за коригиране на пропуските и по другите предмети. Познаваме много добре учениците, знаем проблемите и това дава всекидневна възможност за решаването им. Има изградена здрава връзка между ученици – учители – родители.  Обсъждаме проблемите заедно и се стремим да ги решаваме. Това единство в работата ни е залог за липса на проблеми от рода на агресия, простащина, неизвинени отсъствия, пагубни за развитието на учебно-възпитателния процес, проблеми, свързани с наркотици. Най-голямото предимство, част от уникалността на гимназията, е че учениците, завършвайки средното си образование, могат да кандидатстват без приемен изпит във всички висши учебни заведения в Румъния само чрез интервю в посолството. Висшето образование според желанието на всеки приет е осигурено още с влизането в гимназията. Нямаме ученик неприет поради несправяне с интервюто. В училище работят отлично подготвени учители, владеещи до съвършенство румънски език и подготовката, която дават на учениците е на високо ниво.

Всяка година наши ученици участват в международна олимпиада по румънски език в Румъния и някои от тях се завръщат със завоювани призови места – доказателство за степента на владеене на чуждия език.

Поемайки училището, разбрах, че проблеми има – най-вече финансови, поради малкото ученици. Уверих се, че пред себе си имам прекрасен екип от учители и служители, с които аз трябва да заработя заедно за издигане престижа на училището. За кратко време колективът ни се превърна в добре работещ в единство екип, за който липсата на финансови средства и ниските заплати не бяха толкова страшни. Амбициозни ентусиасти, които често правят от нищото нещо.

Запознавайки се с учениците, разбрах и се уверих, че срещу себе си имам будни, интелигентни, жадни за хубавите неща млади хора, които заслужават да получат много повече от това, което знаеха и имаха.

Академичният дух на работа в училище за младия човек, за учителите е ценен и важен. Любовта и желанието за знания, за изграждане на по-висока степен на интелект, формиране и развитие на личността, за съвременна, европейска активна жизнена позиция, са водещи в Румънската гимназия. Това е свързано и с желанието им да учат извън България. Над 50% от завършващите и дипломиращи се дванадесетокласници заминават да учат в Румъния, Англия, Шотландия, Дания. Имаме завършили ученици в Румъния, останали на работа там и реализирали се като икономисти, юристи, лекари, стоматолози, работещи в областта на МИО и в централите на световноизвестни фирми със седалище в Букурещ и други румънски градове.

Това ни задължава още повече. Учениците ни представят България извън пределите ни и трябва да са не само отлично образовани, но и възпитани, изградени като модерни, съвременни личности, с качества, отговарящи на съвременните изисквания и компетентности, умения, правещи ги пълноценни граждани на Европа и света.

Поемайки училището, се обърнах за съвместна дейност и помощ към СУ „Св. Климент Охридски”. Духът на светинята на българското образование – нашата Алмаматер – повдигна духа и самочувствието на всички в Румънската гимназия. Базово училище сме на университета. Добре работим с Историческия факултет, с Факултета по класически и нови филологии. Студентите от Катедра по румънска филология провеждат учителския си стаж в ПГИИРЕ при нашите учители. Гордея се с чудесните си колеги, неуморими ентусиасти. С  ботевски дух работят във финансова мизерия, което не ги спира. Любовта им към учениците и желанието за работа ги правят борбени учители и възпитатели, изграждащи личности на млади хора, достойно представящи България извън пределите й.

Учителите по румънски език Ивалина Иванова и Снежана Костова са завършили румънска филология в Букурещ, преподаватели са в СУ „Св. Климент Охридски”. Младият ни учител по чуждия език Нина Котева, избрала попрището на учителя, отлично владееща езика, чудесно допълва силния тандем по румънски. В колектива имаме и други много добри млади учители, всички са правоспособни, квалифицирани, с над 50% стаж учители. Текучеството за училището ни не е познато.

Нашите празници, част от откритите (най-вече нетрадиционните, интерактивни) уроци се правят в аулата на университета, в конферентната (огледалната) зала, в залите на библиотеките на СУ, в посолството на Румъния у нас.

Стремим се в училище да има богата извънкласна дейност гонеща скуката, апатията, безразличието, бездействието от класните стаи. Имаме театрално студио, състав от буфосинхронисти, клуб „Приятели на поезията”. Работим за изграждане на състав по латиноамерикански танци. В училището ни има постоянно действащ гимназиално-университетски семинар „Югоизточна Европа и Балканите”                             под ръководството на доц. др. на и.н. Иван Първев, ръководител на Катедрата „История на Византия и балканските народи” при Историческия факултет на СУ.

Според възможностите си развиваме и спортна дейност. Училището, в което се намираме, има басейн, фитнес зала, които при желание се ползват и от наши ученици. Имаме златни медалисти по плуване и женски футбол, млад футболист от юношите на „Левски”.

Румънската гимназия не е без проблеми. Има какво още да се прави, да се коригира, обогатява, усъвършенства. Проблемите и предизвикателствата пред младите хора в областта на образованието не са малко. Основната ни цел е да изграждаме чрез образование и възпитание личности от нов, европейски тип, граждани на развито гражданско общество с граждански компетентности. Ученикът не е седящият статист в класната стая, слушайки как учителят му разказва урока. Това време просто отмина. Ученикът трябва да е активен субект, а не само обект на образование и възпитание. Да участва активно в двустранния образователно-възпитателен процес, с идеи, самоинициативи, интереси, желание, активна дейност. Защо не и с помощ за учителя? Има области, в които ученикът е по-силен от учителя си, надминава го. Нека учителят това умело да го използва в помощ и на двете страни. Няма нищо лошо в това, че понякога учителят не може да отговори на даден въпрос, а ученикът знае отговора. Това кара учителя да попълва незнания, да търси отговор на въпросите, а ученикът да добива самочувствие и куража, че с четене и постоянство всичко се постига. Това обогатява желанието и стремежа за учене цял живот и от двете страни.

Младият човек смело и спокойно трябва да поставя исканията си, за да задоволява стремежа си за още и още. Интересите му трябва да се знаят и чуват в училище. Да не се притеснява да постави всеки въпрос, който го интересува на обсъждане с учителя си. От позицията на осъзната дистанция за границите на отношението учител – ученик, доверието, смелостта за провеждане на разговори между учители и ученици трябва да го има. Ученикът, завършвайки XII клас, ако не излезе от училище научен да мисли, да дискутира, да беседва, да води спор, напразно е стоял толкова години в училище.

Освен директор, съм и учител по Философия и Свят и личност. Водещи в часовете ми са въпросите защо, защо, защо. Всеки отговор изисква логически да бъде обоснован , подкрепен със знания, дори и от общата култура на ученика. Не позволявам да има  мълчаливи, незаинтересовани ученици. Дори и в невярно дадения отговор търсим зрънце истина, която да помогне. Отличен получават учениците ми, чието мнение се различава от моето и те успеят да го обосноват и докажат. Това е един от начините за изграждане на активна, съвременна гражданска позиция, в унисон с изискванията на времето и живота, с европейското гражданство.

Ролята на гражданското образование в училище, значението за формиране личността на млади хора е изключително важна. Отделен брой часове по някои предмети, особено в гимназия, в която се обучават ученици, приети след VII или VIII клас, е крайно недостатъчен. Това бе обсъдено от всички ни на Педагогически съвет. Потърсихме начин за увеличаване часовете на гражданско образование в училище. Намерихме решение според условията, специфичността и възможностите на училището ни. Това, че много от учениците ни, завършвайки средното си образование, отиват да учат в чужбина, ни задължава още повече да намерим място за Гражданското образование в училище.

Ние сме колектив с неголям брой учители. Не всеки път отсъстващ учител може да се замества от учител – специалист по предмета на отсъстващия. Тези часове, които остават свободни, се използват за Гражданско образование. Замества се от учители, дискутиращи с учениците теми по програма по Гражданско образование. Такава програма бе изготвена със специфични теми. Преди да се проведе анкетата – допитване с учениците бяха направени интересни разговори за: какво е това гражданско образование; защо ни е необходимо гражданско общество; ролята и значението на гражданското образование в училище, семейството, обществото за формиране и изграждане личността на младия човек. Какво ще дадат знанията по Гражданско образование на учениците, дали, къде и как тези знания ще са необходими на всеки да се учи да мисли и утре да се справя със ситуациите в живота. Програмата е съобразена с желанията на учениците, възрастта, намесата на учителите и учители-специалисти по теми и въпроси от Гражданското образование.

Вземането на такова решение от Педагогическия съвет и приемането на програмата дава добри резултати. В училище нямаме педагогически съветник, психолог, помощник-директор. Въпреки това, в гимназията почти няма свободен, загубен час, в който учениците да се чудят какво да правят. Тези часове се използват за часове по Гражданско образование.

Това води до подготовка на учениците за активно гражданско участие в общественополитическия живот.

С Резолюция 2009 на ЕС се поощрява и насърчава формирането на активната гражданска позиция, равенството, социалното приобщаване и солидарност на младите хора, зачитане на човешките права, социалното единство и активното гражданство. Това са стратегическите цели на европейското сътрудничество в областта на образованието, обучението и възпитанието. При нас учат ученици не само от български произход и същността на израза „Единни в многообразието” трябва добре да се разбира от тях. Младите хора трябва да са добре подготвени, да се реализират в живота след училище. Това е една от мисиите и на образованието – учене не само в училище и в университета, а учене цял живот.

Гражданското образование помага и за изпълнение на задачите и дейностите в училище, свързани със стратегията за развитие и просперитет. Това е един широк кръг от теми и въпроси на образование с интердисциплинарен и интегрален характер, включващ знания, умения, компетентности от голяма част от гражданския живот, допринасящи за формиране на гражданско общество. В програмата сме обосновали целите на гражданското образование, ролята на учителя, на педагога, на човека с житейски опит. Към това образование трябва да се подхожда внимателно, аналитично, да се прецизира това, което се дава на учениците и което се изиква от тях да го „върнат” като практическо приложение в ежедневието, практиката и ситуациите, в които се налага да се вземат решения.

В училище място за политически пристрастия, лозунги, плакати, партийни бои и цветове, политически препирни няма. Ролята на учителя тук е важна. Да се обяснят на учениците политическите процеси и действителност, общочовешките ценности. Да се научат да различават доброто от злото, престъпността от законността, обективните искания на протестиращата улица от заблудата, лъжата, политическите игри и интриги от обективната действителност. Сляпото участие, защита и поддържане на идеи, липсата на възпитан, изграден поглед, усет за обективната истина,  гражданската защита на ценности и  идеали и различаването им от самоцелния стремеж за власт, кариера и издигане, са вредни и пагубни. Това трябва да се обяснява на учениците в часовете по Гражданско образование. Това да е основа за превръщането в граждани на демократично гражданско общество. Ценностите и принципите на демократичния процес, знанията, уменията и компетентностите, добити в часовете по гражданско образование, трябва да намират своето приложение в практиката. В училище това е извънкласната дейност. Идеите и инициативите трябва да идват от желанията и интересите на учениците. Обучението по Гражданско образование ги прави по-инициативни и активни. В Румънската гимназия вече четвърта година има такъв вид обучение и образование. Когато се изготвя годишния план на училището по дейности, търсим помощта и на учениците ни за идеи и инициативи, които включваме в плана.

В Румънската гимназия има интересна извънкласна дейност, част от която идва от учениците ни. За това допринася и работата ни с тях по Гражданско образование. Откритите уроци са наше ежедневие. Те помагат за обмяна на опит между „старите” и „младите” учители, учениците ни добиват повече самочувствие от доброто представяне в тях. Бяха проведени два интересни открити уроци. Първият – на тема  „Стогодишнината на Балканската война” и вторият – нетрадиционен интерактивен открит урок „В час по България” под надслов „Знаем, помним, тачим”. Той се проведе в конферентната (огледална) зала на университета с участието на ученици, учители, преподаватели от университета, старши експерти от РИО на МОМН, директори на столични училища, журналисти. Гости бяха Н. пр. Антон Пъкурецу – посланик на Румъния в България и пълномощният министър по култура и образование – г-н Глигоре Герчану. И двата урока, както  и други извънкласни дейности в училище, се инициират и подготвят с активното участие на учениците ни. Разглеждана тема от програмата по гражданско образование провокира инициатива с благотворителна цел –  помощ на деца без родители под надслов: „Не умират чайките, когато искат свинете глигани”. Инициатива на приятелите на клуба на поезията е и среща с големия лирик Евтим Евтимов. Това са начини за доказване, формиране на компетентности и умения, ценности и нагласи на учениците, критично мислене и аналитични умения, отношения, както и поощряване на активно гражданско участие и ангажираност в училищни дейности. Ако теорията в часовете по Гражданско образование не намери практическо приложение, ако не провокира сърцето и ума на младия човек, ако не доставя удоволствие на учителя от работата му, това образование няма място в училище. Учителите дават много на учениците си, но има и какво да вземем от тях. Да работим заедно, заедно да се радваме на постигнатото, да поддържаме огъня на младите. Пламъкът и топлината му ни радват и топлят , заедно се радваме и сме щастливи от изграденото гражданско общество с добри граждани. Това всекиму е нужно.

През м. март ПГИИРЕ „Михай Еминеску” проведе нетрадиционен открит урок „В час по България” под надслов „Знаем, помним, тачим” в конферентната /огледалната/ зала на СУ „Св. Климент Охридски”.

Урокът бе посветен на 135-годишнината от Руско-турската освободителна война. Гости бяха: Негово Превъзходителство Антон Пъкурецу, посланик на Румъния, пълномощният министър Глигоре Герчану, зам.-деканът на факултета по Класически и нови филологии, проф. Веселинов, преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, старши експерти от РИО на МОМН – София, г-жа Милена Тодорова и г-жа Мая Митренцева, журналисти от в-к „Учителско дело”, в-к „Азбуки” и в-к „Животът днес”, директори от столични училища.

Лиляна Фридман

Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску”
ул. „Братин дол” №26, тел. 920 12 03

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*