27th Apr2013

Писмо от читател

by Черно и Бяло

Уважаема редакция,

Желая да споделя опита си като учител по история и цивилизация в ПГИИРЕ „Михай Еминеску”.

С цел да се повиши активността и интереса на учениците от румънската гимназия към изучаваното учебно съдържание по история и цивилизация в класовете от 9 до 12 клас, решихме да създадем партньорски взаимоотношения с Историческия факултет на СУ ”Св. Климен Охридски”. Получихме пълно разбиране от Декана на факултета  Доцент Д-р Пламен Митев и заместник-деканите доцент Красимира Табакова и доцент Попнеделев.

Целта ми бе нашите тинейджъри още от ученическата скамейка да узнаят не само за съществуването на това най-голямо висше учебно заведение в страната, но и за активната научно-изследователска и преподавателска дейност,която се осъществява в него. Учениците придобиха реална и визуална представа за личноста на авторите на техните учебници по история и цивилизация в горния курс на средното училище. За мен като преподавател бе важно да получа и квалифицирана разнородна помощ, както по обема и съдържанието на  материала по история и цивилизация, така също и по методиката на неговото преподаване, съгласно представите на хабилитираните преподаватели от Историческия факултет на СУ. Като възможност за постигането на тези цели решихме съвместно с директора на ПГИИРЕ – Г-жа Незабравка Тасева да провеждаме ежегодно открити уроци по история и цивилизация главно в класовете, чиито преобладаващ брой ученици имат повишен интерес и възможности по тази учебна дисциплина. Постарахме се тематиката на откритите уроци да бъде едновременно съответстваща на годишното разпределение на учебното съдържание за дадения клас и да съответства на актуалностите за дадената календарна година, а понякога бе подсказана и от самите специалисти- водещи преподаватели от Историческия факултет ( главно от катедрата  по българска история и най-нова обща история).

В периода 2009-2013 учебни години проведохме открити уроци в рамките на 2 учебни часа с ученици от Х, ХI, XII клас. В деня на осъществяването на споменатите уроци подсигурихме присъствието на най-добрите и компетентни по съответната тема специалисти от Историческия факултет на СУ, пряко ориентирани в своите научни интереси към урока. Същите поеха ангажимент след приключване на откритият урок да изразят своята компетентна оценка относно неговото провеждане. Колегите от СУ поднесоха най-нови факти и позиции на съвременната историческа наука по разглеждания проблем. Дейноста на училището се наблюдава с подобаващо внимание от ръководният състав на румънското посолство-София. В тази връзка бяхме посетени от техни дипломати по теми на откритите уроци , към които същите проявяват специален интерес. С голямо внимание и възторг бяха посрещнати уроците, посветени на Източният въпрос и 135 годишнината от Руско-турската война 1877 – 1878 година.

Вторият урок беше обявен на сайта на РИО – София град като нетрадиционен и то с пълно основание. По време на урока, проведен в Огледалната зала на СУ бе прожектиран исторически документален филм „ Дивният флорентинец”. Прожекцията предизвика голям интерес сред всички присъстващи ученици и гости, тъй като не е показвана до сега и съдържаше непозната информация, както за историческата епоха след Освобождението на България от османско робство, така също и за големия италиански скулптор Роналдо Дзоки – създател на паметниците на царя Освободител, императорът на Русия- Александър II в София и в други провинциални градове. Такава нагледна информация е особено ценна и необходима за учениците, тъй като самото название на нашата дисциплина е не само история, но и цивилизация. Убедена съм, че това е най-слабото звено в преподавателската работа на учителите по история, които традиционно се стремим да подадем знания на учениците по историческите факти, а често пъти пренебрегваме културната роля на историческата дисциплина!

Амбицията на училищното ръководство и на мен лично като старши преподавател по история бе да реализираме такива открити уроци, които да оставят трайни следи сред присъстващите гости и задълбочени знания у нашите възпитаници. Това се оказа сложна задача, имайки предвид, че съвременната младеж е ориентирана в най-голяма степен към компютърните удоволствия и по-малко осъзнава необходимостта от непосредствен контакт с книгите, както и ползата, която може да им донесе интернет познанието за изучаване на история и цивилизация. За мен като учител най-важно бе да приуча учениците към активно поведение в часовете като сведа  реализацията на открития урок до активен диалог и лична позиция между мен и учениците в класа. Като конкретен пример, мога да посоча осъществения  урок, посветен на 100 годишнината от Първата балканска война, който се проведе на 22.02. 2013г. в присъствие на преподаватели от катедрата „ История на Византия и балканските народи”. Пътят за изграждането на този урок с ученици от 12 клас бе дълъг и сложен. Разделих тинейджърите на няколко групи като им поставих конкретни задачи за изчитане на новите книги, които се появиха на пазара през 2012г., свързани с отбелязване 100 годишнината на посоченото събитие. Учениците  от класа, които умеят да рисуват сами изразиха желание да направят карти, свързани с важни бойни действия от  Първата балканска война. Тези исторически карти, изработени саморъчно от децата, им помогнаха да опознаят  до съвършенство движението на българските и съюзническите войски от Балканския съюз и да запомнят важните обекти, донесли бойната слава на нашата армия. Постигната бе така желаната от всеки учител по история дискусия и убедителна персонална  позиция на болшинството от дванадесетокласниците относно положителните и някои отрицателни аспекти на войната като такава. Целият урок се проведе на фона на непрекъснато прожектирана презентация за Балканска война, която съдържаше не само картини за историческите  факти, но и множество нови и неописани в учебниците информации относно въоръжението на българската армия, структурата на армейските поделения на съюзническите войски (Сърбия, Гърция и Черна гора), както и цялостното снаряжение и видове военни поделения от страна на вражеската османска армия. Считам, че таква информация е празнота в повечето учебници по история и цивилизация, а тя се посреща с голям и необичаен интерес у учениците и това е поучително за нас, преподавателите! Презентацията бе богато музикално оформена с уникални автентични химни на III-то българско царство, свързани с бойните действия на нашата армия от времето на Първата балканска война. Оказа се, че въпросната музика е напълно непозната за младото поколение и бе посрещната със специален интерес от всички ученици.

Встъпителното слово на д-р Наум Кайчев от Историческият факултет (бивш български консул в Република Македония), по настоящем преподавател и изследовател на историческата съдба на българите в Македония от онези трудни и героични времена до наши дни, бе изслушано с подчертан интерес, тъй като съдържаше оригинална и непозната информация за тежките изпитания както на българската войска, така също и от страна на българите в Македония, преживяли съдбоносните месеци на балканската война в името на националното обединение. Това бе и една от целите и задачите на откритият урок- да се проследят  чрез езика на дипломацията, настроенията и желанията на обикновените хора, ритъма и ентусиазма, проявен от българските войници и офицери, в хода на паметните битки, идеята за окончателното обединение на всички българи, останали в пределите на Османската империя!

Като дългогодишен учител по история и цивилизация категорично мога да потвърдя ефективноста на въпросния открит урок, който остави трайни следи в съзнанието на учениците от 12 клас относно безпределния патриотизъм на нашите бащи и дядовци, оставили костите си по бойните полета на Одрин, Люлебургас, Бунархисар, Чаталджа или както се пее в марша : „Шуми Марица, окървавена … „

Верни на традицията установена в училището ни, да откликваме на важни исторически годишнини се включихме активно в отбелязването и  на 70 годишнината от спасяването на българските евреи – събитие с общо държавно и международно значение. Поех научното ръководство на писмената работа на две ученички от 11 клас, които по собствено желание и убеждение решиха, че трябва да участват в 7-мия национален конкурс по история, организиран традиционно от фондация „ Ценности” ръководена от г-жа Антонина Стоянова. Тематиката бе посветена на толерантността на българите към другите етноси и народности, обитаващи българската държава. Разделихме съдържанието на 3 основни направления. Едното от тях бе конкретно посветено на съдбата на българските евреи по време на II световна война чрез представяне на интервюта, изясняващи родовата съдба на еврейско семейство.

В училището ни функционира постоянно действащ исторически кръжок под формата на гимназиално- университетски семинар по история на Византия и балканските народи, под надслов „ Югоизточна Европа и Балканите „ Богатият ни опит в съвместната работа с Историческия факултет на СУ обогати познанията на учениците по история и цивилизация, придаде им по-голямо самочувствие, осъзнавайки, че са оценени и уважавани за полаганите усилия от научната мисъл на България.

„Научно-теоретични допълнения относно провежданите от мен уроци в категорията „Добри практики”.

Съобразявайки се с държавните образователни изисквания проведох уроци в периода 2009г.-2013 учебни години с класове: 10,11,12 по теми свързани с Източният въпрос,Първа балканска война,Гневът на народите срещу фашизма и войната по време на Втората световна война и Разпадането на колониа лната система и положението в Близкият изток в краят на 20 и началото на 21-вият век.

По темите свързани с българската история в османският период и в промеждутъка: Балкански войни и Първа световна война се съобразявах с изискването да представя и обясня териториалните и обществени промени на Балканите и в Европа,прилагайки хронологични и пространствени ориентири чрез извеждане на преден план на социалните структури и институции в условията на чуждата власт,формиране на гражданско общество,макар и в ранен период у българите чрез продължителност на историческите традиции,обществени контакти и обществено съгласие.

Особено място в тези уроци заемаше националната идея и национализма в неговата идеалистична форма и представа,историческите стремежи на българите за властта и държавата,осъществяване приемствеността на българската държавност,оценяване ролята на видни български държавници.

Неизбежно бе широкото прилагане на познания и методи от историята,литературата,изкуството,способности  за обобщения и тълкуване на събитията от националната,европейска  и световна  история.

Съществено бе да съумея да аргументирам ролята на България като фактор на Балканския полуостров и да насоча учениците в подбор на многобройни доказателства в тази насока.

За периода около Първата балканска война успешно бяха използвани и литературни произведения онагледяващи живота и настроенията на българското население в Македония,жадно  за национално освобождение.

По отношение на нетрадиционния урок проведен в Софийския университет и посветен на 135 годишнината от освобождението на България от османско господство обърнахме внимание на опознаване на паметниците на културата изградени в София и други селища на България в следосвобожденския период чрез прожекция на изключително оригиналния цветен исторически документален филм „Дивният флорентинец”.

Гледайки този филм учениците се запознаха с културния и духовен живот на българите в зората на 20-тия век чрез нагледно представяне на най-стойностните склуптурни  паметници на новия век изградени с колективното съгласие на българския владетел Фердинанд и елита на нашата духовна и политическа общественост в тези години.

Филмът представляваше едно нагледно описание на живота и делото на семейството италиански скулптури  фамилията Дзоки,които имат важен принос в италианския  културен живот през 19-20  век чрез създаване на паметници на Джузепе Гарибалди,крал Виктор Емануел и други.

Гвоздеят на филма бе Арналдо Дзоки ,който създава най-успешните скулптури в България в началото на 20 век посветени на Руско-турската освободителна война и по-конкретно на Царят – Освободител руският император Александър II, както и паметници на загиналите за освобождението на България румънски войници в Оряхово.

С този филм покрихме образователния стандарт за познаване на паметници и традиции,принадлежащи на различни култури чрез даване на конкретни примери на значими паметници на културата в България,развиване на Балканските и Европейски измерения на българската култура.Учениците наблюдаваха сложната съдба свързана с изграждането на този най-значим склуптурен шедьовър,намиращ се в самия център на София пред Народното събрание.Чрез представяне  на цялата процедура свързана с проведения конкурс под председателството на Стоян Заимов и почитен председател българският цар Фердинанд ,нашите ученици се убедиха нагледно колко голям е бил ентусиазма на целия български народ включително и на царското семейство свързан с Освобождението на България и признателноста към руския народ,както и към големите руски полководци обезсмъртени в богатия архитектурен ансамбъл на паметника.Завинаги присъстват образите на руският император АлександърII, генерал Скобелев, Гурко, началника на опълченците Д.Петков и други.В максимална степен са постигнати очакваните резултати за разбиране развитието на българската култура и нейната връзка с европейските културни традиции,реализирани от водещия ваятел на камъка и длетото флорентинеца Арналдо Дзоки.

Постигнахме междупредметни връзки с изобразително изкуство чрез прилагане умения за опознаване на произведения на изкуството като свидетелства за историческата епоха,а и като източници за извличане на информация относно степента на културното равнище на даден народ (в случая българите). Доброто музикално оформление на филма също ни доближи до духа на времето и  европейските  измерения на музиката .

Широкото използване на мултимедийната и аудиовизуална техника ни показа,че можем в по-голяма степен да мобилизираме вниманието и  желанието на учениците за качествена работа в часовете по история и цивилизация.

Лиляна Фридман

Старши учител по история и цивилизация

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*